България трябва да изживее жесток катарзис, ако иска да продължи във времето. Катарзис във всички властови структури, във всяка отделна личност. От нас трябва да бъде изгнан завинаги Мамона – и да се посели отново Бог.
Нима можем да направим крачка към живота с “политическа класа”, която е изгубила човешки облик и прилича на кълбо змии, жаби и гущери? Нима напредък може да осъществи с корумпирани нищожества, които служат на други нищожества с произход от весдесъщото ДС – “олигарси” с ограбени от българския народ милиардни сметки в швейцарски банки? И цялата тази смрад се кланя на външни врагове, зад които стои Световното правителство – правителството на Злото.
Кой може да попречи на тази верига на смъртта да се репродуцира, след като в продължение на трийсет и три години тя закали брънките си, спои ги и ги стори неразбиваеми?
На изборите, ще бъдем принудени да гласуваме пак за нея, защото в депутатските листи ще влязат същите национални предатели, дембели, лумпени и простаци, а националната интелигенция отново ще бъде маргинализирана и шкартирана? И 49-то НС ще се напълни с измет, безлика, безсловесна, достойна само за заплюване, чевръста единствено в търговията с плътта на майка България?
Ако Родината имаше национална армия, проблемът отдавна щеше да бъде решен с военен преврат, арест и присъда за грабителите и изменниците. Нямаше да чакаме Гешев и “съдебната ни система”, инсталирани и бетонирани от мафията, да борят същата мафия, от която те самите са основната част. Цялата престъпна сган щеше да бъде качена на ешафода. Щяхме да сме я забравили досега. Обновлението отдавна императивно щеше да е извършено. Но първото, което направиха слугите на сатаната, бе да лишат народа ни от национална въоръжена защита.
Водач на обновлението можеше да бъде Българската църква. Но тя показа, че е разнебитена барака, неспособна за такова грандиозно дело. БПЦ е много дребна и дребнава, несъизмерима с понятия като Бог и Отечество. Свещеници и йерарси стават случайни и недостойни люде. Не успял да стане търговец – нахлузил расо и станал поп. Нашият Свети Синод си направи кумир – и той се казва Бойко Борисов. Окачи му нимба. Той всъщност е неговият огледален образ. По време на пЛандемията на портите на Божите храмове висеше надпис: “Влизането с маски задължително!”. Свещениците служеха пред олтара с маски – и не се вдигнаха с анатема срещу такова светотатство! Докато БПЦ не се върне към Христовите начала и за йереи не бъдат избирани безкомпромисни православни християни, тя ще си остане един незначителен придатък – не на държавата, а на правителствата, смъртоносните разсейки на тумора ДС. Българската църква не само не ръководи обществените процеси в страната, тя отвръща очи от тях, тя се прави че не ги забелязва. Тя води свой собствен, престъпно материалистки и мижитурски живот в епоха, в която борбата за душите стои на първо място. БПЦ не е в състояние да извърши катарзис, докато тя самата не се пречисти.
А може би народът отдолу, от своите недра, “от низините”, ако си припомним социалистическата фразеология, би могъл да наложи такъв катарзис на себе си и на властниците? Уви, нашият народ намаля под критичната демографска линия, помрачи се в апатия, изпадна в летаргичен сън. Избяга в емиграция или напълни гробищата. Трийсет и три години власт на престъпността – криминорация, го лишиха от всякаква вяра, че Злото може да бъде победено и Доброто някой ден ще възтържествува. Последният удар му бе нанесен от зловещите клоуни от “Продължаваме промяната”. Българинът разбра окончателно, че вместо промяна, винаги ще му се пробутва “подмяна” – фалш, чалга, гавра. Най-страшното, което се случи с българския народ през демоНОкратичния преход – и за което съм писала неведнъж – е, че той усвои манталитета и модела на поведение на своите палачи – и заприлича на тях. Ограбен от тях до шушка, дрипав, нищ – той стана пародия на своите властници – пожела да заприлича на мутрите, опростачи се, оскотя. Възприе тяхната “ценностна система” – краде, пиянства, ругае, безчинства. Кажете колко пъти сте били псувани от мърляви шофьори, само заради това, че сте били пътници в карания от тях автобус? Колко пъти са ви лъгали доставчици? Колко пъти са ви обругавали продавачи в магазините? Колко пъти сте били унижавани от дребни чиновничета, когато сте се нареждали на дълга опашка да си платите сметките? Безброй, безброй пъти.
Българинът озверя и озлобя, но озверя и озлобя на дребно. Излива злобата си върху най-близкия обект, върху друг потърпевш като него, а не я насочва срещу виновните за хала си. Няма водачи, които да канализират негодуванието на народа, но и самият отделен български индивид вече е задминал фазата, в която бесовете му биха му позволили да приеме и да се подчини на водач. Българинът е стигнал до краен индивидуализъм и неверие. Той съзнава, че е безсилна единица, но същевременно не може да се обедини в колектив. Той се цепи, люспи, мята се насам-натам от ярост. И винаги губи. Има такива поразителни примери, описани в историята. Това са признаци на смъртоносно загниване. Българският народ не осъзна, че бедността, която му организираха, не е причина за морално падение – напротив, той можеше да изкове оръжие от нея. А вместо това – попадна в клопката.
Такъв, какъвто е днес, българският народ няма моралните и физически сили да предизвика катарзис и самопречистване.
Катарзис можем да очакваме само от външно събитие. Така, както Александрия очаква варварите в стихотворението на Кавафис – “за нас те все пак бяха разрешение”.
За България вече няма да се “живее”, за България ще се умира.
За каталепсията, в която сме изпаднали, трябва жесток лек. Лекарството за нашата смъртоносна болест трябва да е разтърсващо, смъртоносно почти колкото болестта. Ще ни излекува Самият Господ Бог Със Своя Меч – щом сме стигнали дотук, трябва да приемем Неговия Страшен Съд – осъдените ще паднат, а пощадените ще съградят една нова България, такава, каквато са я мечтали нашите герои, които отдадоха живота си за нея.
Няма съмнение, че това външно, ОЗДРАВИТЕЛНО ЗА БЪЛГАРИЯ събитие, ще бъде Третата Световна война. Не искам да бъда на мястото на “евроатлантическата” измет, когато валякът на войната прегази страната ни. Никой от вкаралите ни в нея политически шмекери и олигарси няма да избяга от възмездието. Америка ще загине под вълните, ведно с надеждите на уродите за бягство. Те ще бъдат тук, в поруганата от тях българска земя – за да понесат ужасното наказание, което заслужават.
Милена Върбанова
https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/samo-vanshno-sabitie-mozhe-da-spasi-balgariya/53947
