Ирина Кирилова
Сталин си отиде от този свят на 5 март 1953 година. Предположенията за неговата смърт се разказват от политически анализатори, от лекари, от бивши сътрудници на КГБ. Някои предполагат, че е оставен без медицинска помощ, за да умре, други говорят за отравяне, а синът му Василий в момента, в който научил за смъртта му, изкрещял: „Убиха го!“.
Йосиф Висарионович Сталин имал високо кръвно налягане и понякога то достигало до 220 на 140. Това било голяма опасност за здравето му, но за него се грижили най- добрите лекари по онова време. През 1951 година Политбюро взело решение Сталин да работи по два часа в денонощие. В последната година преди смъртта му се виждало, че не се чувства добре. Видели го на IXX конгрес на партията, на който трябвало да произнесе голяма реч. Вместо това, свидетели разказват, че му било трудно да стои, и че се изказал много кратко. Когато му занасяли документи на вилата, забелязвали, че почти не ги отваря.
На 27 февруари 1953 година Сталин отишъл на театър. На 28 февруари повикал най- верните си помощници на вечеря. Във вилата пристигнали Булганин, Хрушчов, Берия, Маленков и Ворошилов. Гледали филм, вечеряли и пили вино. Вечерята продължила до сутринта. След като си тръгнали, последен го видял охранителят му. На следващия ден – 1 март Сталин не излязъл от стаята си и не дал никакви заповеди по телефона. Уплашен, охранителят се чудил какво да прави, но като знаел, че до сутринта бил с посочените по- горе хора, предположил, че Сталин спи. Станало 22 часа. Тогава в стаята решил да влезе комендантът на вилата. Отворил вратата и какво да види- Сталин лежал, проснат на пода. Установил, че бил в съзнание, но не можел да говори. Заедно с охраната го поставили на дивана. И от тук започват загадките. Кога е извикан лекар, защо се забавил, защо веднага не са свикали консилиум и т. н. Защото първият лекар, пристигнал при Сталин на 2 март 1953 година. Това означава, че целят ден на 1 март и цяла нощ срещу 2 март, никой не повикал лекар. Политически анализатори предполагат, че това е било по нареждане на Берия. Николай Новак, който в последните месеци бил непрекъснато до Сталин, защото бил началник на охраната му, обвинил Берия. Консилиум се събрал още по- късно на 2 март, а после във вилата пристигнала цяла делегация, сред които Булганин, Хрушчов, Берия и други. Чак тогава някои се досетили, че съратниците на Сталин не бързали да изпратят лекар за спасението му. До 4 март никакво подобрение на състоянието му нямало и на 5 март умрял.
Вярно е, че по време на Отечествената война краката и ръцете на Сталин били болни, вдигал кръвно налягане, понякога имал ангина, бъркал някои дати и ругаел лекарите. Но това няма нищо общо със случилото се във вилата от 1 март нататък.
Естествено, създали комисия, за да установи от какво е умрял Сталин. И написали, че получил кръвоизлив в мозъка. Сред лекарите в тази комисия бил и проф. Русаков. Той забелязал, че тялото на Сталин има ярко розов цвят и сиви петна. Взел кръвна проба и от анализа на кръвта се оказало, че Сталин е отровен. Кой и как е наредил да бъде отровен вожда, не се доказало, но това било скрито от КГБ. Страшното дошло, когато съобщили, че след три дни проф. Русаков бил намерен „умрял“ в дома си. Тогава тайните служби влезли, претърсили всички папки и документи и намерили доклада, в който проф. Русаков написал резултатите от кръвната проба. Те показвали, че Сталин е отровен. Този доклад лично го е видял тогавашният ръководител на КГБ. Поставили доклада на проф. Русаков в отделна папка. Много по- късно започнали да прочистват архива и човекът, който вършил тази работа, открил доклада на професора и не го унищожил, а го скрил.
Комисията на КГБ, която разследвала смъртта на Сталин, била оглавявана от Лазар Каганович. Той бил евреин и най- предан на Сталин. Освен, че оглавявал репресиите, той бил наричан разрушителят на Москва, защото реконструкцията на столицата се ръководила от него. Той бил и инициаторът за построяването на московското метро. Живял до 1991 година и умрял на 97 години, без да види разпадането на СССР. Може ли човек, до смърт верен на Сталин да пише, че той е отровен или убит умишлено? И все пак, много години след смъртта на Сталин, Каганович разказал пред представител на КГБ, че знае за отровните таблетки.
Интересен факт е, че на погребението на Сталин не пристигнал Енвер Ходжа. Оказало се, че той знае, че Сталин е отровен и се уплашил, че ако отиде на погребението, ще отровят и него.
Всъщност още по нареждане на НКВД била създадена тайна лаборатория, ръководена от Григорий Майноровски. В нея правили отровни лекарства, които да се дават на противника и да предизвикват инсулт или инфаркт. Човекът умира, без да се изясни причината за смъртта му. Майноровски разказал за убитите хора след арестуването на Берия. Хиляди хора били унищожени по този начин. Така по време на разследването на смъртта на Сталин министърът на вътрешните работи Игнатиев, който правил чистката през 1951- 1952 година, умрял от инфаркт, Николай Новик напълно изчезнал, в края на декември 1952 арестували Николай Власик, който охранявал Сталин, пребили го и той умрял…
За смъртта на Сталин Николай Добрюха написал книга със заглавие: „Как убивали Сталина“.
Дали с таблетка по време на вечерята е бил отровен Сталин, или както предполага един от съратниците му, че обичал да плюе на пръста си и да отгръща страниците на документите, които проверява, и те да са били намазани с отрова, не се знае. Не се знае умишлено ли не е извикан лекар бързо. Съмнителен е факта, че в самата вила до вожда на такава огромна страна като СССР в 1953 година не е имало лекарски екип. Та нали и днес знаем, че след всеки президент пътува реанимационна кола! Дали всичко е резултат на жаждата за власт, станало ясно по- късно. Докато всички мислили, че смъртта на Сталин е предизвикана от Берия, в същото време действал Хрушчов. И когато Берия бил арестуван за убийството на хиляди хора и за издевателствата над жени, Хрушчов се възползвал от момента, за да се докопа до властта. А дали Берия е бил разстрелян през декември 1953 година, или това е бил негов двойник, това е друга тема за разказване.
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
Статията е написана по факти от руски средства за информация.
CТАЛИН (ДЖУГАШВИЛИ) Иосиф Виссарионович (9.12.1879 г. [по другим данным 6.12.1878 г.] — 5.3.1953 г. (все даты до февраля 1918 г. приводятся по старому стилю), советский политический, государственный и военный деятель, полководец, генералиссимус Советского Союза. Родился в г. Гори (Грузия). В 1898 г. окончил духовное училище, обучался в Тифлисской духовной семинарии. С 1898 г. член РСДРП. За участие в революционной деятельности неоднократно подвергался арестам и ссылкам.
В 1917 г. вернулся из ссылки, принимал участие в подготовке и проведении Октябрьского вооруженного восстания, входил в Совет Рабочей и Крестьянской Обороны. С 1917-го по 1922 г. — нарком по делам национальностей, одновременно в 1919–1920 гг. — нарком госконтроля, в 1920–1922 гг. — нарком рабоче-крестьянской инспекции. С июля 1918 г. — председатель Северо-Кавказского военного округа, с сентября — член Реввоенсовета Южного фронта. В октябре 1918-го — июле 1919 гг. и в мае 1920-го — апреле 1922 гг. — член Реввоенсовета Республики. В июле — сентябре 1919 г. — член Реввоенсовета Западного фронта, в октябре 1919-го — январе 1920 гг. — Южного фронта, в январе — августе 1920 г. — Юго-Западного фронта.
В 1922 г. И.В. Сталин избран Генеральным секретарем ЦК РКП (большевиков), в мае 1941 г. одновременно назначен Председателем Совета Народных Комиссаров (с 1946 г. — Совета Министров СССР).
С 30 июня 1941 г. — Председатель Государственного Комитета Обороны (до сентября 1945 г.). 23 июня 1941 г. вошел в состав Ставки Главного Командования, а 10 июля 1941 г. возглавил Ставку Верховного Командования.
С 19 июля 1941 г. — народный комиссар обороны, с марта 1946 г. — министр ВС СССР (до марта 1947 г.), с 8 августа 1941 г. — Верховный Главнокомандующий Вооруженными Силами СССР (до сентября 1945 г.). В 1945 г. ему присвоено звание генералиссимуса Советского Союза.
И.В. Сталин большое внимание уделял укреплению обороноспособности государства и мощи Советских Вооруженных Сил. В предвоенные годы и в период Великой Отечественной войны в Советском Союзе была создана мощная военная промышленность, что позволило провести перевооружение армии и флота новыми средствами ведения вооруженной борьбы. Постоянно совершенствовались структура Вооруженных Сил, всех видов ВС и родов войск, их вооружение, система управления, материально-техническое обеспечение. В то же время Сталин санкционировал необоснованные репрессии против руководящих, в том числе и военных кадров, под его руководством были допущены определенные просчеты и ошибки в подготовке страны к отражению агрессии.
В годы Великой Отечественной войны Сталин принимал непосредственное участие в разработке и проведении важных стратегических операций Советских Вооруженных Сил. В приказах и директивах Верховного Главнокомандующего обобщался и доводился до войск боевой опыт, анализировались недостатки и ставились конкретные задачи по подготовке и ведению боевых действий, применению сил и средств в бою и операции, укреплению морального духа войск. Все это в значительной мере способствовало достижению победы над агрессором. Как руководитель страны внес значительный вклад в создание и укрепление антигитлеровской коалиции.
В послевоенные годы под руководством Сталина в СССР было начато перевооружение армии и флота, созданы ядерное оружие и средства его доставки (боевого применения).
И.В. Сталин награжден тремя орденами Ленина, тремя орденами Красного Знамени, орденом Суворова 1-й ст. Удостоен двух орденов «Победа». Герой Советского Союза, Герой Социалистического Труда.
https://encyclopedia.mil.ru/encyclopedia/history_department/more.htm?id=
