Ирина Кирилова – журналист и писателка
Всичко започва от манифеста на император Александър втори, с който на 12 април 1877 година Русия обявява война на Османската империя. За участие са привлечени Румъния, Сърбия, Черна гора. Дванадесет опълченски дружини, финландска част и 267 хиляди руски войници под командването на Великия княз Николай Николаевич тръгват срещу 190 хил. турски офицери и войници, въоръжени с оръжие от Великите сили и САЩ и с артилерийско въоръжение от Германия. Имат и мощен флот.
Напомням за онова тайно споразумение , подписано на 26 юли 1876 година в Райхщат. С него Русия и Австро-Унгария се уговарят как да си разпределят териториите и страните на Балканите след войната. Те са убедени, че след войната голяма славянска държава няма да има. Два месеца преди това, Русия се е споразумяла с Румъния руските войски да минат през нейната територия и затова Румъния да получи Северна Добруджа, а Бесарабия да се присъедини към Русия.
Да не забравяме, че на 30 април 1876 г. в Будапеща вече е подписано на тайна конвенция споразумение между Великобритания и Русия.
Стратегическият план за войната е подготвен от генерал Николай Обручев. Роден в Санкт- Петербург, близък много до императора, академик от Академията на науките.
Знаем за сраженията из цялата територия на България, знаем за жертвите, знаем за подвига на опълченците, знаем за хилядите загинали и замръзнали руски войници, знаем за Шипка и Шейново. Знаем и за Веришчагин – руският художник, който е рисувал войниците на мястото на сраженията. Но сега научаваме, че в тази война е бил и Евгений Утин, който написва след войната книгата „Писма от България 1877 година“. И никой нямаше да знае за тази книга, неиздадена досега нито на български, нито на руски език, ако Георги Данаилов не беше подел инициативата и издателство „Абагар“ я издаде наскоро. Този прочут адвокат в Санкт- Петербург- писател, публицист и кореспондент на френски вестници, тръгва за България и пише репортажи от войната като военен кореспондент. Остава тук до третия щурм на Плевен през септември 1877 година. Неговата книга не е преведена на български език, защото в нея могат да се прочетат неща, които никак не съвпадат с това, което ни учеха в училищата – че Русия е нашата освободителка.
И от книгата се връщам пак на войната. Каква роля са изиграли тайните споразумения, че когато руските войски в началото на 1878 година стигат на 20 километра от Цариград, изведнъж Великобритания обърква плановете на руснаците? Защо изпраща там боен флот? Точно тогава Великите сили принуждават Русия да спре настъплението и да подпишат на 3 март 1878 година Санстефанското споразумение. Тогава уплашени, Великите сили се връщат към тайните споразумения между Русия и Австро- Унгария и между Русия и Великобритания и сключват Берлинския договор, който довършва надеждите на българските възрожденци.
И днес ние празнуваме 3 март като ден на нашето национално Освобождение. Така сме го възприели, така ще бъде. Защото народът е признателен, че толкова хиляди руски войници проляха кръвта си в тази война. Защото опълченците с телата си бранеха прохода Шипка. Защото много българи загубиха живота си. В книгата на Евгений Утин пише, че руснаците са минавали, а след тях идвали турците, за да ги изколят.
И на този ден и дъжд да вали, и сняг да се сипе, и гръмотевици да раздират небето, и вихри да кършат дървета, българите тръгват към паметника Шипка. За да видят мястото, което остана в историята като свещено, като неповторима земя на героизъм и готовност за саможертва. И ще се пеят патриотични песни, и ще се веят български знамена, и ще падаме на колене, и ще слушаме българския химн, защото искаме да останем вечни. Така, както останахме българи след петстотин години турско робство и днес влизаме в български църкви, говорим и пишем на български език и никога не трябва да забравяме, че сме единствени, които не са загубили езика си след толкова векове робство.
Честит празник на националното ни достойнство!
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
