На Карина – моята по- малка правнучка
Натъжена, гледам в очите ти сини –
къс от небе, синя метличина, дъхав синчец.
Те ме връщат в натежалите ниви
и моите малки ръце мъчат да вият венец.
Ах, хвръкна птичката! Тичам, но отлетя надалече.
Вятърът люшна нивята и запява щурец.
В тоя живот ли това е станало вече
и аз ли съм боса в нивята с китка синчец?
Да, аз съм! А ти си до мен – уморената
и ме гледаш със своите сини, красиви очи.
Ти дойде нейде там от Вселената
със звездна люлка по лунни лъчи.
От млечния път ли са твоите руси косици?
От Зорницата ли са тези пламъци сини?
Изтрий сълзите от моите ресници
и дай ми живот със божествени сили!
август 2022 г.
Стихотворението е от бъдещата книга на Ирина Кирилова
