ДОЦ. Д-Р КОСТАДИН КИСЬОВ – ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ
В СЪБЕСЕДВАНЕ С ЖУРНАЛИСТКАТА ИРИНА КИРИЛОВА
– Доц. Кисьов, още през 2015 година се заговори за могилата край село Маноле, която е три пъти по- голяма от „Четиньова могила“ край Старосел, там, където Георги Китов откри Староселския култов храм.
– Когато братя Шкорпил обикалят България, Гърция, Турция и регистрират археологическите паметници, в една от техните две книги описват малките. Но още тогава те казват, че тази край Маноле е най-голяма на Балканския полуостров. Преди да започнем разкопките беше с диаметър 140 м. и височина 23 м., което се равнява/ ако изчислим по формулата за конус / на 87,500 куб. м насипана пръст.
– И вие тогава предположихте, че в това огромно пространство ще има поне осем гроба на знатни аристократи.
– Преди години правихме проучване на една от малките могили, които се намират на около 100 м. от голямата. Не открихме погребение в нея, но се оказа, че съдържа осем останки от клади – един ритуал, който се е правил в древността. И аз предположих, че в могилата ще бъдат погребани тези осем човека, които са изгорени там. Материалите, които открихме в тази малка могила от II-III век след Христа, съвпадаха с материалите, които бяха откривани по-рано в периферията на голямата могила.
– А къде открихте бронзовите монети и 40 монети от трима римски императори?
– Открихме ги, когато започнахме проучването на Малтепе и те са над 250 – голямо количество.
– И след като Тракия се оформя като провинция в 46 година, а в 172 година Марк Аврелий изгражда втора крепостна стена и Пловдив става важен град, тия римски монети от кои императори са?
– Най- интересното е, че могилата е издигната по времето на Филип Първи Арап. Издигната е тя и античния монумент, който е в нея.
– С какъв екип започнахте разкопките през 2016 година?
– С 20 човека – всички от Археологическия музей, двама специалисти от Софийския университет – д-р Даниела Стоянова, която вече е доцент, специалист по антична архитектура, архитект Галя Кръстева, която правеше архитектурните заснемания, доцент Александър Султанов от Минно-геоложкия университет и извърши всички анализи на хоросановата спойка и на мраморите.
– Ръководител на екипа бяхте вие. Парите от къде дойдоха? Европейски пари, от община Марица, или от община Пловдив?
– Започването на разкопките беше по инициатива на община Марица за изграждане на туристически обект, свързан с културното минало.
– По това време ли беше изграден културния образователен център до могилата?
– По-рано по норвежка програма. Ние започнахме разкопките 2016 и до 2020 приключихме.
– През 2019 се показа прословутата кула. Вие от горе надолу ли проучвахте?
– Аз така ги проучвам – от горе надолу. Тогава няма никакви опасности да разрушиш нещо, което е в могилата. Тук приложих новаторско изследване за България като направих сонди 6 см. и това е правено на малко места в света.
– На Аспарухов мост са правени сонди, за да се види дали няма да падне.
– На такива обекти като могилата не се знае какво има, а трябва план от къде да копаеш и как да копаеш. Искахме да видим дали в южната част няма ранна гробница от преди новата ера, по-късно да е засипана и да има нова гробница от римско време. С тия сонди установихме, че в периферията на могилата няма нищо, а в центъра има каменно съоръжение. Това ни помогна много.
– Кога се промени мнението ви?
– В 2017 година нещата се промениха коренно. Проучвайки периферията, се установи, че има много култови ями, в които са полагани дарове – монети, части от съдове, цели съдове. Това се е правило за почитане на този паметник, който е вътре в могилата. Установи се, че през IV век, когато този монумент е бил разрушен и вече го е нямало, е имало селище. Използвали са могилата, за да си направят къщи. Ние открихме три такива къщи с подови нива, с останки от зърнохранилища, железни оръдия, триони, тесли, кошери…
– И така се оказва, че могилата представлява един комплекс?
– Да, от култови съоръжения, култови ями и част от земеделско селище. А най-горе разкрихме 7-8 християнски погребения. Повечето бяха на жени, защото имаха сребърни наушници. Значи могилата е използвана за некропол през XII – XIII век.
– През средновековието.
– Да. Ние прибрахме костите, дадохме ги на доцент Томов от Пловдивския медицински университет и излязоха интересни изследвания каква е антропологията, дори от какво са били болни.
– И тогава се показа кулата.
– Под този гроб се показа разрушения монумент. Намерихме огромни разхвърляни и начупени квадри от мрамор и това ни показа, че щом ги намираме на върха, това е бил постамент. Като започнахме да разкриваме кулата, установихме, че на дълбочина от 10 м. има още такива мраморни квадри, което показва, че там е имало иманярски изкопи, в които те са паднали. Това показва, че покрай стената/ то имаше и отпечатък/ е имало отвесна иманярска шахта, която се е движила по южното лице на тази кула.
– Ваш сътрудник каза, че иманярите са влизали през XVI век. А какво представлява кулата?
– Кулата представлява четири засипани куба един върху друг.
– Зидани ли са тези камъни, след като нямат спойка?
– Имат спойка.
– Да, ама някои инженери твърдят, че нямат спойка, че глинестото уплътнение е държало кулата.
– Те са четири куба един върху друг. Нали така?
– Да.
– Ние не стигнахме до основата, защото започна да извира вода и ние не знаем тази кула докъде е фундирана, защото слязохме четири метра под нивото и водата бликна. Най-долният куб е със страна 9 метра, следващият със страна 8.50, следващият с 8…Разбирате ли? Получава се пирамидално тяло и четирите са плътно зидани с камъни, които са добивани от кариерата край Шишманци.
– С плоско лице.
– Да, точно така! Вътре камъните в зидарията са изчуквани, но външно са подравнявани. Така се получават две лица, които са фугирани и са с хоросанова много здрава спойка.
– Падането на кулата ми дава основание да попитам как крепостната стена на Хисаря не пада толкова века, а вашата кула се срути?
– До 10-тия метър вътрешността на кулата беше издълбана от иманяри. Вътрешността беше компрометирана още в миналото и според мен това е станало в IV век по времето на Констанций Втори. Това издълбаване ние го намираме засипано. Започваме да вадим пръст и там намерихме монета на Констанций втори, което означава, че тогава е извършено това разрушаване. Когато намерихме от източната страна иманярския тунел, от който от периферията се стига пак вътре до кулата, това е второто разрушаване на структурата на кулата. Те са стигнали вътре и с магаре са започнали да вадят камъните. Всичко беше опушено. Доцент Султанов направи анализ и установи, че това е от телешка лой, потапяна в бакърени съдове. Затова имаше и калай. Т.е. цялата кула от горе до долу имаше едно издълбаване десет метра с разрушаване на вътрешност, имаше издълбаване на 15-тия метър и още две от южната страна. Ние го иззидахме но…
– Защо се срути? Вие тогава казахте, че валяли много дъждове, че иманярските набези са причина, но имаше ли вътре насипани камъни? На една научна конференция учени предположиха, че не може при 1000 тона камъни отдолу да има гробница.
– Такъв паметник се открива за първи път и никой не е казвал, че отдолу има гробница. И нека се знае, че кулата няма как д се срути, защото тя е в насипа. Аз не съм махнал насипа случайно. Срути се само горната част от облицовката.
– А! Точно това исках да питам! Някои казват, че защото сте махнали насипа, тя се е саморазрушила.
– Аз не мога да махна тази пръст, защото ако я махна, ще се срути. Аз влязох с полоса, не съм разкрил нищо в страни. Ще ви покажа снимки, освен разговора, който водим. Разкрили сме лицето и то на нивото на насипа. Разруши се горната част на външния облицовъчен пласт и после го възстановихме.
– Каква е причината?
– Причината е в иманярския тунел. Това, което бяха издълбали и разпръснали камъните, използвахме ги и го иззидахме. Но тунелът е 30 метра и висок 20 м. и ние не можем да го запълним. И при дъждовете започват да падат земните маси, в резултат на смачкване долу в тунела. Тунелът се е смачкал, опъва земните маси. Глината е залепена за лицевия градеж и глината опъва лицевия градеж.
– И той се отлюпи!
– Да! Само, че близо 25 кв.м. бяха разрушени до горната част.
– Защо не сте извикали специалист по фундиране и геотехника? Може би щеше да ви даде по-добър съвет!
– Защото това стана в края на проучването. Нашият план предвиждаше на следващата година всичко това да се засипе. Ние направихме структурата да си остане вътре в насипа, защото тя е изграждана, за да бъде невидима. Тя е фундамент и е изградена с цел да задържи горе храма…
– А къде е храмът?
– Целият е разрушен. От него има запазени 25 квадрови блока, три капитела – двата са мраморни, единия от сиенит като тия в Пловдив. Архитектите изчислиха, че най-напред има постамент, след това имаме храм. Постаментът с храма са тежали около 400 тона, тъй като само единият каменен блок от постамента тежи 200 кг. Те не могат да построят постройка върху земния насип. Тя трябва да легне върху здрава основа, която да я държи, за да не потъва. Разбирате ли?
– Да. Кулата е основата, могилата подпира кулата, основата ще държи горе постройката. Ами архитектът каза ли ви, че е вкопана тази кула в земята 5 метра?
– Не може да ни каже. Аз го установих това със сондите. С тях разбрах, че под кота нула това продължава, обаче не можахме да стигнем да видим до къде е фундирана. Ние не търсим под кулата гроб. В началото мислихме, че самата структура е гробница. В цивилизацията има много паметници. Подобни кули, които са свързани с гробове и погребални практики, има в Италия, в Сирия…
– И в Испания…
– Да! И в Испания има. Те са друг тип. Те са открити и погребението е или в тях, или е в основата. Тук можем да допуснем, че някъде в основата може да съществува гроб.
– Защо?
– Защото храмът горе е част на нещо, което ние не знаем. Този храм е построен или в чест на божество, или в чест на император. По това време предположението е за император или някой, който представлява императора.
– А защо на 15 километра от Пловдив?
– Защото там минава пътя „Вия Диагоналис“, който отива към Верея.
– Пътят за Константинопол с отклонение при пътната станция Карасура при село Свобода, Чирпанско!
– Освен това там е и най-голямата пътна станция, близо до Белозем, която се оказва втори град. Има запазени надписи от статуи на Нерон. Самата могила е на 40 метра от пътя.
– Да се върнем на възможността дали може да има някакво погребение в основата на могилата!
– Не под нея, а в основата, точно така. Възможно е, ако този монумент и кулата са издигнати примерно в чест на провинциалния управител Приск, който е управлявал Филипопол.
– Но вие не можете там, в основата да разкопавате, защото ще я срутите.
– Именно! Ние слязохме на 4 метра под кота нула, но там започна да извира вода. Спряхме до там, защото ние сме отвън, не можем да влезем вътре и го засипахме. Целта ни беше да видим как ляга кулата върху здравия терен. Не ви ли е интересно на вас защо основата не е на кота нула?
– Вероятно, за да поддържа някаква огромна тежест!
– Точно така! Ама от кота нула до горе има 22 метра, които поддържат тежестта. Ние искаме да разберем защо тази огромна тежест не свършва на кота нула, а продължава още надолу.
– А може ли да се каже, че това огромно количество пръст на тази могила е натрупано именно, за да пази срутването на кулата?
– Не. Работейки от горе надолу, ние открихме на метър и половина два хоросанови бъркала и камъни. Какво са правили те?
– На етапи са градели.
– Това е практика в строителството на тракийските гробници. Зидат се да речем два метра, засипват се, пак два метра, пак се засипва и на тези два метра остават следи от зидариите. Защото те използват насипа като скеле. Насипът един път е скеле, втори път държи този фундамент.
– А консервацията на този паметник?
– Изпълнена е по всички разписания на специалистите. Това, което е разкрито е затрупано, могилата е оградена, вижда се само върха на съоръжението. Кулата стои в насипа, който аз не съм разкопал. Аз разкрих само лицето. Но реставрацията предстои, защото всичко, издълбано от иманярите, трябва да се зида наново. Това е въпрос на проект, на изпълнение, което е много по-сложно.
– Колко струва разкриването на този обект до сега?
– От 2016 до октомври 2020 година сме работили – по 80-90 хил. лв. на година. Финансирането беше от община Пловдив и от община Марица.
– Стана национален паметник на културата археологическият обект край Маноле.
– Да, направил съм това. Сега община Марица трябва с разрешение на Министерския съвет да получи паметника и да започне работа по консервация, реставрация и експониране.
– Вашата идея за това?
– Моята идея е да разкрием северното лице, както разкрихме южното. Така хората ще виждат оригиналната структура. А горе може да се направи графична възстановка на тази храмова постройка, която да се покаже в Културния образователен център.
– А намерените при разкопките ценности?
– Всичко е в Археологическия музей в Пловдив.
– Благодаря ви, доцент Кисьов! Предстоят ни нови срещи!
СНИМКИТЕ СА ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ДОЦЕНТ Д-Р КОСТАДИН КИСЬОВ
Ирина Кирилова беше в Археологически музей в Пловдив при директора доцент д-р Костадин Кисьов специално за „Тракийски Свят“
ПОСЛЕСЛОВ: Очакваме мнението на специалисти по това, което журналистката ви представи днес – уникалното съоръжение край село Маноле, община Марица, Пловдивска област!
От редакцията: публикуваме опит да се даде обяснения на причините за срутването на кулата от Малтепе – статия от проф. Добрин Денев, “ЗАЩО СЕ СРУТИ „КУЛАТА” ОТ МАЛТЕПЕ?“
