Уважаеми госпожи и господа,
Уважаеми приятели,
Днес, 4 януари, преди 145 години София е освободена от руските войски, командвани от генерал Йосиф В. Гурко.
Решаващо за развоя и изхода на Руско-турската освободителна война (1877-17878 г.) е преминаването на отряда на ген. Гурко през Стара планина, в сурови зимни условия. Това изненадва турците. Генерал Гурко дава личен пример със своята издръжливост, бодрост и енергичност. Дели наравно с обикновените войници всички трудности.
Така София и Пазарджик са освободени.
Днес 4 януари, трябваше подобаващо да се преклоним пред подвига на руските войници, и паметта на загиналите за освобождението на София и българите от турско робство. Вместо това ни проглушават ушите, нагло и безцеремонно, за учредяването на днешния ден през 1990 г. от антибългарски сили на ДПС – една противоконституционна партия.
В продължение на десетилетия паралелната власт води перфидната война срещу Българите, България и Православието. Днес тази война ескалира.
Това съм го разгледал подробно, според възможностите си, в последната си книга БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО).
Уважаеми госпожи и господа,
Уважаеми приятели,
Реших да предложа на вниманието Ви:
Първо, мое Открито писмо, от 20 декември 2009 г., поместено в книгата ми „Апостолът ни завеща…“; от стр. 277 -312.
Открито писмо № 2
София, 20 декември 2009 г.
До Всички, които обичат Род и Родина,
и мислят за национално единство и спасение
„Казусът Славяново“ – „…Въпросът, разбира се, е много по-сложен и би било несериозно да се сведе само до този формален аспект“.
Лютви Местан
Прав е Лютви Местан като казва, че въпросът е „много по-сложен“. За това две мнения няма. Мненията се разделят, когато се подхожда към същността на самата сложност и какъв е подходът за изясняване на самата сложност.
…
Вижте: https://independent.academia.edu/DimitarIonchev
Второ. Статията Политиката на Турция към българите и България (ХІХ – начало на ХХІ в.) и Възродителния процес , писана 2012г.
Вижте: https://independent.academia.edu/DimitarIonchev
Към всичко това, в допълнение, е добре да се има предвид следното:
Аерогара София – 29 декември 1989 г. Александър Лилов се връща от Лондон. Посрещат го на ВИП салона Асен Захариев (За Асен Захариев съм запазил много добри спомени. Бог да го прости), по това време завеждащ протокола на ЦК на БКП и една негова сътрудничка от института му в АОНСУ.
След като го посрещат, Асен Захариев пита Лилов:
– Другарю Лилов, сега на къде? Към вилата или на пленума?
Александър Лилов пребледнява! Трябва да реши веднага. Отговаря:
– На пленума!
Отивайки на пленума Александър Лилов чете доклада.
Възникват два важни въпроса.
Първият. Кой му е дал доклада?
Второ. Кой е написал доклада?
Отговорът на тези въпроси, ще даде много светлина, не само за „стартиране“ на т.н. Възродителния процес, но и за сатанинските сили работещи да ни затрият като народ и държава!
Димитър Йончев
