Западният свят (по-конкретно Европа) негодува и едновременно с това се забавлява от действията на климатични активисти през последните няколко месеца. Със смесица от всеотдайност и глупост, която тези дни изглежда характерна за твърде много „прогресивни“, тези еко-фанатици по някакъв чуден начин си вярват, че променят света.
Най-новият им избор на оръжие е… суперлепило (което, ако не греша, се прави от нефтопродукти). Чрез това чудесно слепващо средство много активисти се прилепват към различни обекти, така че да не могат да бъдат лесно отстранени.
Те си въобразяват, че по този начин са по-убедителни в своите послания
Ето примери:
• В Германия мъж използва суперлепило, примесено с пясък, за да залепи ръката си за пътната настилка. Целта му била да спре трафика, което проработило. За негова жалост обаче, той не преценил добре дългосрочните последствия. След като медицинският екип не успял да разтвори или изчисти слепващото вещество, немските власти използвали електрически инструменти, за да изрежат асфалта около ръката му. Воинът-активист напуснал мястото с парче от пътната настилка, залепено за собствената му ръка.
Изглежда, че никой не горял от желание да го отърве от шосейния му сувенир и най-вероятно, в опит да се освободи, сега юнакът го чопли с пинсети у дома.
• Пак в Германия двама активисти се залепили за рамката на диригентски подиум в една концертна зала. На въпросните активисти обаче не им хрумнало, че има възможност рамката да се демонтира. И тъй, охраната просто вдигнала рамката и под аплодисментите и одобрението както на музикантите, така и на публиката, натирила активистите от сцената (гледайте това видео, много е забавно.) Въпреки че нямам информация какво се е случило с тези активисти впоследствие, предполагам, че и тези охранители не са горели от желание да ги отлепят от рамката, като просто са ги отпратили да си вървят с нея.
• И отново в Германия девет климатични активисти се залепили за пода на шоурум за луксозни автомобили, като настоявали за отстраняването на въглеродните емисии от немския транспортен сектор. Не особено затрогнати, служителите на автосалона просто изключили отоплението и осветлението, заключили вратите и се прибрали вкъщи. На следващия ден активистите поискали гърнета, за да могат що-годе достойно да облекчат природните си нужди. Търговците обаче им отказали. Още веднъж не знам какво се е случило впоследствие, но вероятно дори отдадените еко-активисти не обичат да акат в гащите си.
Съществуват безброй примери за блокирани пътища и самолетни писти,
демонстративно изхвърляне на мляко, саботаж на млековози и мандри, прекъсване на тръбопроводи за авиационно гориво и разбира се, пословичните покушения над известни произведения на изкуството в музеи по целия свят. Единственото нещо, което тези действия не успяха да направят, е да убедят някого, че тактиката на тези хора е обоснована.
Разбира се, много хора вярват в изменението на климата и биха искали да видят нещо направено по въпроса, но малцина вярват, че блокирането на пътища (включително и на линейки), унищожението на безценни произведения на изкуството и прекъсването на оркестрите е начин това да се постигне.
„Според проучване на Пенсилванския университет, тези хулигански прояви постигат точно обратното“, отбелязва тази статия. Хората мразят да гледат как активисти громят изкуството и културата. Това ги кара да подкрепят все по-малко плановете за борба с климатичните промени.
„Умолявам ги да престанат с тези тактики“, казва изпълнителният вицепрезидент на Американската коалиция за опазване на природата – консервативна екологична организация с нестопанска дейност. „Не можете да принудите хората да се съгласят с вас, като ги тормозите.“
Обединяващият фактор във всички тези истории е детинщината в изблиците на гняв сред тези активисти – всеки път, когато са решили да протестират. Щом ги притиснат за обяснения, свързани с разрушителните им прояви, активистите посочват, че
по този начин „повишават осведомеността“
Интересно, това е същият аргумент, който използват влиятелни личности като Джон Кери и Леонардо Ди Каприо, за да оправдаят прекомерното си използване на частни самолети. Те изнасят речи за климатичните промени и приемат награди, давани от далечни международни конференции по изменението на климата – те са освободени от задръжки и ограничения, защото по този начин „повишават осведомеността“.
Прихванали от лицемерието на богатите и овластените за климатичните промени, тези екоактивисти-кръстоносци са или неспособни, или просто не желаят да променят начина си на живот. Затова те не могат да спрат да използват същите тези продукти и услуги, срещу които протестират. Изявени активисти от протестната група Just Stop Oil (Просто премахнете петрола) признаха, че карат бензинови коли, но настояват, че това не ги правело лицемери, отбелязва тази статия на Summit News.
The Telegraph съобщава и за 50-годишен климатолог на име д-р Ларч Макси, който признава: „Някои членове все още карат коли и ги пълнят с бензин“ – но отхвърля твърдението, че това било лицемерно. Макси казва, че хора, които призовават за преустановяването на нефтената индустрия, докато карат бензинови коли, не бива да бъдат обвинявани в лицемерие, защото те „правят всичко необходимо за промяна чрез наличните им средства“.
Те дори твърдят, че са „жертви“ на „икономиката, базирана на изкопаеми горива“
Естествено. Когато ги изобличат, се правят на жертви. Щом стане дума за личен пример в борбата с климатичните промени, повечето активисти не са заинтересовани. Защо? Прекалено много работа, предполагам. Те твърдят, че промяната на климата се поражда от индустрията и да залееш Ван Гог с доматена супа е МНОГО по-ефективна стратегия. Следите ли линията на „логиката“ им?
„Миналата година се разбра, че лидерът на Insulate Britain (Санирайте Великобритания)… не е санирал дори собствения си дом и всъщност не го е грижа за саниране на домовете“, обобщава статията на Summit News. „Истината е, че те всички са лицемери, които се интересуват повече от търсенето на внимание и влиянието на социалните медии, отколкото от каузата, за която уж се борят.“
Може би съм изключение, но съм много по-склонна да чуя нечия гледна точка, ако виждам, че въпросният човек говори по-малко и върши повече. Демонстрирайте ми пълна отдаденост на каузата си чрез лични действия и жертви, и тогава цялата съм в слух. Демонстрирайте презрение към логиката (знаете ли, че блокирането на магистрали значително увеличава замърсяването на въздуха и прахосването на бензин?) и безумното си лицемерие (лидерът на „Санирайте Великобритания“, който отказва да санира жилището си), и посланието ви ще си остане глас в пустиня.
„Еко-воините са най-лошите хора“, отбелязва един отегчен критик. „Високомерни. Лицемери. Подхранвани от идеология и догма (не научни). Предстоят ни години от същата помия. Колко депресиращо.“
И да, и не. Да, предстоят ни години с повече от тази глупост. Но има и добра страна – помислете за забавната част! Някъде в Германия двама свадливи активисти се скитат немили-недраги по улиците, все още залепени за рамка от диригентски подиум. А някаквъв пич опитва да изчопли с пинсети буца асфалт, залепена за ръката му.
Няма как да си измислите такива неща.
Автор: Патрис Люис
Превод: Румен Филимонов
Източник: WND
https://www.otizvora.com/2022/12/15099/eto-zastho-klimatichnite-aktivisti-sa-smeshni-i-litsemerni/
