Таня Доганова-Христова Надя Тончева
Ирина Кирилова
Тя е дама на почтена възраст, която поразява със знания, с култура, с поведение и стил. Ако трябва да се търси хайлайф в София, то тя е една от представителките му. Защото не е нито певачка, нито народна представителка, нито държавен служител, нито мис, нито известна готвачка, нито новоизлюпена богаташка. Тя е жена с потекло, жена от стар род, жена, която знае няколко езика, на която са целували ръка крале и принцове, дори папата и се е покланял. Тя свири на роял, който е бил собственост на Артур Рубенщайн, свири и на цигулка. С нея може да се говори за музика и изобразително изкуство, за поезия и история, за народно творчество и кинематография. Може да чете Шекспир в оригинал, може да пее италиански канцонети и български народни песни, а когато говори е така сладкодумна, че хората стават прави, за да и ръкопляскат.
Тази дама се казва Таня Доганова- Христова. В 1966 година е създала хора за църковни песнопения „Йоан Кукузел“ и с него е обиколила света. Докато един ден от БКП решават, че спират дейността на този хор и дават на диригентката нищожна пенсия.
Но тя не се плаши, защото образованието и от Музикалната академия и дава право да преподава на студентите, а с тях е не само трудно, но весело и забавно.
Таня Доганова – Христова ме хареса, когато взех от нея първото интервю. Последваха второ, трето, а тя продължи да ми се обажда и аз научих много за тази дама, която радее за духовния път на нашата държава. Затова пише статии и книги, затова ги представя пред публика, за да изрази мнението си за миналото културно развитие и за падналата на колене днес култура. Всъщност, сега се замислям нашата култура на колене ли е, или е паднала вече по очи? И кой всъщност трябва да и подаде ръка, за да се изправи? Какво ще стане, когато хора като Таня Доганова – Христова и нейният интелектуален кръг си отидат от света?
С нея сме си говорили какви средства за информация пишат и говорят за културния живот в страната. Възмущавали сме се от простотията на водещи, от показването на едни същи писатели и поети, от това, че държавната телевизия се е ограничила в културното си предаване да показва само какво става в София. За тях останалата част на България не съществува.
Затова Таня Христова всяка сутрин отваря сайта „Тракийски свят“. Защото аз търся хора от градове и села, които добавят малка част към духовността на нашия народ. Сред тях са поетът от Шивачево – селище до Твърдица – Бисер Бойчев, родопският поет от Батак – Борис Божков, който вече го няма на света, но интервюто с дъщеря му Кристина предизвика радост в цялата община Батак. Секретарката на читалището разпечатала интервюто и на представянето на книгата на поета го раздали на всички в читалищния салон. Книгата се разпродала, наложило се второ издание. Софийската поетеса с орден „Кирил и Методий“ Юлия Вапцарова даде прекрасно интервю за сайта. Певицата и преподавателка по музика – Надя Тончева – прославила България по света, два пъти дава интервю за „Тракийски свят“, Вяра Пантелеева – ръководителката на детска вокална група „Мики Маус“ и нейният съпруг арх. Чавдар Цолов застанаха пред моя микрофон. Веселин Димитров от Казанлък, който отиде в училище в Индия, носещо името на Георги Раковски, администраторката на фен- клуба на Димаш Кудайберген – д-р Ралица Димитрова също е давала две интервюта пред мен, защото аз съм единствената българска журналистка, която отразява всичко, свързано с момчето от Казахстан, обявено за най- великия певец в света в момента. Световно- известният художник Вълчан Петров от Пловдив говори пред мен за творчеството си и за бъдещата юбилейна изложба.
Голям интерес предизвикаха в света научните статии на проф. Добрин Денев „За буквите“ и „Вторият конник“ и интервюто с преподавателя по средновековна българска история във Велико Търново – проф. Пламен Павлов „Къде са костите на цар Иван Александър?“. Представих и дошлия си от Ню Йорк проф. Божидар Янев – бил инспектор на 800 моста в Ню Йорк. Разговора ми с казанлъшкия учител по физика -Теодосий Теодосиев- създател на златни, сребърни и бронзови медалисти на световни олимпиади събра хиляди прочитания и т. н. Това е само малка част от приноса на сайта „Тракийски свят“ към изваждането на народа от апатията и затъпяването и повеждането му по пътя, който се нарича българска духовност.
И ще се върна отново на Таня Доганова- Христова. Тази жена веднъж ми каза:
- Ирина, ти си Екатерина Велика в българската журналистика!
Приех думите и на шега и отговорих:
- Таня, аз не съм Екатерина Велика, защото къщата ми не завършва с дълъг коридор, накрая на който да има дупка, в която да падат сексуалните ми партньори.
Тя харесва моя начин на писане, защото аз обичам хората, за които пиша. Искам да надникна зад образа, с който се представят пред обществото. А колкото до думите на Таня и високата оценка за моята журналистика, мога да кажа, че поетът от Шивачево ми каза, че съм била в миналия живот херцогиня, толкова високо стоя по неговата мярка.
И понеже с този очерк представям една дама, която е умна, начетена и духовита, нека ви кажа, че тя е познавала лично Анна Ахматова, Тихон Хренников, Разстропович и Галина Вишневска от специализацията си по покана на съветското Министерство на културата. Тя винаги говори с възхищение за Бончо Бочев – създател и ръководител на „Бодра смяна“, за хората от музикалните среди, с които лично се е познавала: Панчо Владигеров, Марин Големинов, Асен Найденов, Добрин Петков, Васко Абаджиев и други композитори и диригенти, за откровените разговори с певците Борис Христов, Елена Николай, Люба Велич, Тодор Мазаров, цигуларката Недялка Симеонова… Творчески срещи и задушевни дни и вечери е имала с поетите Радой Ралин, Павел Матев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова…Таня Христова е учила и две години в Художествената академия, умее да „гледа“ картини, познавала се е със Светлин Русев, с Христо Явашев, с Васка Емануилова, с Асен Василиев и с още други художници.
Таня Доганова -Христова не понася посредствеността. Смята, че човек трябва да бъде на върха в своята професия, за да е полезен на обществото. Тя не понася мърморковците и недоволните от живота, защото смята, че животът е прекрасен и нито един миг, който носи наслада и красота не бива да се изпуска. Тя вярва в любовта – любов към Родината, любов към ближния, любов към любимия и смята, че да можеш да обичаш е дар от небесата.
Таня Доганова – Христова – едно старинно бижу.
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
