ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ/ОБЕКТ

Палеонтологичен музей „Гема-Свят“, Чирпан

Частен музей „Гема-Свят“(2017) проследява развитието на флората, фауната и човешката история по Чирпанските земи. В музея се съхранява колекцията на Петър Попдимитров, събирана от десетилетия, единствено от района на Чирпан.В настоящата експозиция могат да се видят палеонтологични експонати от 290 мил.г. насам, включително зъб на пра-човек от рода Грекопитек, живял преди около 7 милиона г.

Чорбаджи Паскалевата къща, Хасково

Паскалевият род е един от най-големите в Хасково през Възраждането. Основателят му, Паскал хаджи Райчев е един от водачите на българите в борбата им срещу гръкоманите и виден търговец посветен на дарителска дейност. Паскалевата къща безспорно е един истински архитектурен шедьовър. Тя е построена в средата на XIX век и през 1975г. е обявена за паметник на културата от национално значение. Днес Къщата на Чорбаджи Паскал е етнографски музей, с изложена етнографска експозиция.

„Исторически парк“, с. Неофит Рилски

Исторически парк в с. Неофит Рилски се намира на 33 км от Варна. В него посетителите се отправят на пътуване във времето, пренасяйки се до 10 хиляди години назад във времето в епохите Халколит и Неолит. Запознават се с траките, славяните и прабългарите. Гостите се докосват до бита и културата на народите, населявали българските земи, като преминават през селища от всяка епоха, изградени от пълноразмерни и автентично построени сгради с всички характерни белези и предмети от периода, включително най-старото обработено злато в света, първия открит жезъл – символ на царска власт, единствения в света възстановен тракийски дворец, тракийски храм на Богинята майка, три тракийски гробници, представящи различни типове погребални ритуали, укрепено славянско селище и прабългарски стан, в който през 2020 година е съграден и образец на масивен Владетелски дом от края на 7-8 век.

Крепост Туида, Сливен

Късноантична и средновековна крепост Туида отваря врати за посетители, реновирана и социализирана през март 2015г. Освен услугите, които ежедневно се предлагат в обекта, екипът работещ на крепостта инициира, организира и провежда различни културни прояви, занимателни работилници, демонстрации и възстановки. Така за кратко време Туида се превръща в културно-туристическото сърце на Сливен. За седемте години, от отварянето на обекта до днес са осъществени над 300 инициативи. Десетки хиляди български и чуждестранни туристи годишно посещават обекта независимо от сезона. Най-голям е интересът към музейната анимация, която се предлага в обекта ежедневно – стрелба с лък, демонстрации на традиционни военни изкуства, бит и култура от периода на Първо Българско царство.

Часовникова кула, Ботевград

Часовниковата кула е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение от 24.10.2006 г. и е един от 100-те национални туристически обекта в България. Със стройните си пропорции и оригинално архитектурно разчленение, значителна абсолютна височина от 30 метра, градската Часовникова кула на Ботевград, е най-високата в България, а най-вероятно и на целия Балкански полуостров. През м. април 2022 г. обектът бе отворен за посетители и бързо се превърна в най-голямата туристическа атракция в района на Ботевград. Посещавайки го, хората се докосват до историята на града преди и след Освобождението.

„Дом на традициите” – етнографски музей и демонстрационен център в село Старо Железаре

„Дом на традициите” – етнографски музей и демонстрационен център в село Старо Железаре, община Хисаря е открит през 2009 г. Помещава се в красива сграда с възрожденска архитектура, строена през 20-те години на миналия век. Музея впечатлява гостите на селото с обширността и изчерпателността си, показвайки всичко от историята и фолклора, бита и обичаите на местните жители. Най – ценното тук са живите легенди, който предлагат туризъм с емоция. Тук туриста е участник. Обособени са два къта за демонстрации. В „къта за подправки” посетителите могат сами да приготвят прочутата старожелезарска шарена сол. В къта за „домашни занимания” посетителите могат да се научат да предат вълна с хурка и вретено. Тук гостите могат да се участват в обредно замесване на хляб. Местните баби посрещат с вкусен хляб и сол и могат да ни научат на всичко, което знаят.

Старо Железаре Street art fest

Старо Железаре Street art fest е уникална туристическа атракция – огромно произведение на изкуството, обхващащо цялото село Старо Железаре. Това е единствено улично арт селo, направено в този стил не само в България, но и в Европа. Проектът Street Art в Старо Железаре е създаден, освен всичко друго, и за да предпази селото от загиване, като създаде интересна атракция за туристите, които редовно посещават селото. Tо се намира в любим за туристите район до Хисаря, Старосел. Посетителите, които идват да ползват минералните басейни, тези, дегустират вина и яздят коне в Хисаря, посещават задължително и селото. Всички рисунки са дело на екип от полски и български художници, ученици на българо – полската двойка Катаржина и Венциалав Пирянкови. Cтенописите, т.нар мурали или да кажем дуварописи, изобразяват предимно хора – портрети на жители и поканени личности от цял свят. Всяка година през лято продължава рисуването, фестивалът се провежда вече осма година. Рисунките засягат и актуална тематика – всяка година се появява нова тема. Всяка рисунка има познавателен и образователен характер. Всеки стенопис е провокация за размисъл върху смисъла на живота, ценностите, съществуването, актуалните събития. Целта на фестивала е чрез използването на абсурда да предизвика дистанциране от популистките идеи и пропаганда. Уникална е и така наречената улица MoMA – където са изрисувани най-великите произведения на авангардното изкуство от музея MoMA в Ню Йорк. Старо Железаре е село превърнало се в необикновено място, където всеки посетител ще открие много вдъхновяващи истории, много инспирации за размисъл. Мястото гарантира страхотно приключение по време на поне двучасова разходка, по време на която вероятно така или иначе няма да можете да откриете всички дувари с картини.

„Акве калиде“, община Бургас

През октомври 2022 туристически комплекс „Акве калиде“ надгради постигнатото и получи своето допълнение – демонстрационен и експозиционен център, в които се намира и модерна спа зона. В изцяло новата сграда, издигната до възстановената преди години баня на Сюлейман Великолепни, се срещат различните епохи, през които минералните извори са били кръстопът на народите. Посетителите могат да се изживеят неповторимо посещение в демонстрационния СПА център с топъл минерален басейн – там ги очаква реплика на древната римска баня в непосредствена близост до сградата. Разположен само на 20 м от извора, спа центърът е най-близкото съоръжение с минерална вода в района. Сградата, в която е изградено, съвместява модерното строителство с интересно експонирани археологически структури. Минералната вода с доказани качества днес се използва в спа центъра, който демонстрира устройството на римските терми. Гостите могат да съчетаят релакса и лечебните процедури с разходка из историята на Акве калиде. Демонстрационен спа център Акве Калиде е създаден по проект „Минералните води на Акве Калиде“, част от по-голям проект на Община Бургас „Силата на водата“, спечелен по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 на ЕС, с което се продължава политиката на общината в сферата на развитието на устойчив туризъм чрез изграждане на атрактивни туристически комплекси и опазване на културното наследство на града.

Белоградчишка крепост

Белоградчишка крепост е недвижима културна ценност от национално значение, представляваща внушителен архитектурно – строителен и исторически паметник на културата. Обявена за паметник на културата с национално значение през 1985 г. Разположена е на 610м. надморска височина и върху площ от 10 200 кв.м. Стройният и силует се вписва великолепно в пространството, оградено от червеникаво обагрените скални масиви, извисили се над Белоградчик.От най-високата част на Крепостта се разкрива неповторима панорама. Възниква през І-ІІІ век след Христа като малка крепост – укритие. Строителят умело е използвал непристъпността на елипсовидната скална тераса и организирал съоръжение, изпълняващо отбранителни, наблюдателни, охранителни и съобщителни функции. При археологически проучвания са открити основи на зидове, фрагменти керамика, железни върхове на копия и стрели, монети от римските императори – Веспасиан, Траян, Септимий Север, Гордиан ІІІ, Деций Траян. Животът на Крепостта продължава и през късната античност. Стратегическото и значение е оценено и от видинския владетел Иван Срацимир /1356-1396/. В различни периоди тя е подлагана на разрушения и укрепване. Цялостно преустройство и разширение започва през 1805 година и е завършено през 1837 година. Крепостта впечатлява не само със своята монументалност, но и с чувството за пропорция и естетическите виждания на строителя. Реставрирана и ефектно осветена през нощта Белоградчишката крепост заслужава да бъде видяна.

Пещера ”Магурата”

Пещера “Магура” се намира в Северозападна България и отстои на 25 км. от град Белоградчик. Тя е образувана във варовиковата Рабишка могила (461 м н.в.). “Магура” е една от най-големите пещери в България с обща дължина на откритите досега галерии – около 2500 м. Местоположението и благоприятните условия за живот са факторите, довели до населяването и от човека. Първите следи от неговото присъствие се отнасят към късния палеолит /8 000 год. пр. Хр./. През този период пещерата е използвана предимно за временен заслон. От тогава са пещерните рисунки в галерията “Срутището”. В последвалите епохи – неолит и енеолит Магурата се превръща в постоянно местообиталище на праисторическия човек, който изразява духовното си състояние в създаване на сцени с танцуващи хора, ловци и животни. Разкритото в “Подмола” селище доказва поселищен живот и през Бронзовата епоха /3200-2100 год. пр. хр./. В него са локализирани жилище, пещи и огнища. Открити са оръдия на труда от камък и кост, оръжия и накити. Напуснал Пещерата, през римската епоха, късната античност и средновековието, човекът заселва предвходното пространство, близките склонове и изгражда защитни съоръжения по протежение на Могилния връх. Галерията с рисунките отстои на 375 м от естествения вход на пещерата. Общият брой на изображенията надхвърля 750. Рисувани са с фосилизиращо се прилепно гуано и са изпълнени в най-широки хронологични граници (отепипалеолита до ранножелязната епоха – 8000-600 г. пр. Хр.). Сюжета на изображенията включва ловни, митологични, ритуални и итифалически сцени (изобразена е гъбата огнена манатарка, съдържаща вещество с наркотично въздействие), подредени във фризови композиции. В “Светилището” е представен единствения цялостно запазен в пещерното изкуство от Европа годишен слънчев календар от късния енеолит. Пещера “Магура” е обявена за природна забележителност със заповед от 03.05.1960 г. Паметник на културата и национален туристически обект. Образуването и е започнало преди около 15 млн.г. Първата отворена за посетители пещера в България, благоустроена през 1961 година.

Варненският халколитен некропол

Варненският халколитен некропол представлява част от постоянната експозиция на Варненския археологически музей. В две обособени зали са представени находките от Варненския некропол от каменномедната епоха (4550-4350 г. пр. Хр.) и е изложено най-ранното в света обработено злато от над 3000 предмета с общо тегло над 6 кг. Централно място заема реконструкцията на един от гробовете в некропола, в който е бил погребан 40-45-годишен мъж с множество оръжия, украшения и скиптър – символ на върховна власт. Приема се, че това е най-ранното погребение на вожд, известно в археологическата наука.

Музей „Боженци“

Музеят на архитектурно-исторически резерват „Боженци“ е специализиран етнографски музей, образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основите му са поставени през 1964 г., когато Боженци, запазило цялостно характера си от епохата на Възраждането и съхранило в себе си ценни етнографски архитектурни паметници и градоустройствени ансамбли, е обявено за исторически и архитектурен резерват. Музеят съществува като самостоятелна институция от 1968 г. и представя чрез експозициите си архитектурата, историята, бита и културата на местното население от края на XVIII век до началото на XX век. Музеят е организатор и домакин на концерти, възстановки, театрални представления, фото- и художествени пленери и демонстрации на занаяти. Всички музейни експозиции са разположени в сгради – недвижими културни ценности. Музейните обекти, които посетителите могат да разгледат, са: къща–музей „Баба Райна“ – една от най-старите сгради, запазени в селото, Менгема – единствената запазена работилница за пречистване на восък в България, къща-музей „Дончо Попов“ – къща на богат търговец.

Музей на гурбетчийското градинарство, Лясковец

Музеят на гурбетчийското градинарство разказва историята на българските градинари, „изнесли“ в страните на Европа знанията и уменията си в отглеждане на зеленчуци. Музеят обхваща площ от 500 кв. м., която включва две зали, двор и архитектурния паметник Хаджиниковата къща – автентична възрожденска къща, датираща от 1862 година. В музея могат да се видят оригинални документи и знамена на градинарските дружества от Лясковец и околните села, дрехи, битови и ювелирни предмети, донесени от чужбина, тескерета (разрешителни за пътуване в чужбина) и валута от държавите, в които са работили лясковчани, както и различни оръдия на труда. Акцент в експозицията е изключително сполучливият гипсов макет на бахча, който дава точна представа за организацията, оборудването, начина на работа и последователността на дейностите в една, типична за градинарите гурбетчии, зеленчукова градина. В двора на музея е монтиран модел в реален размер на дървен градинарски долап за поливане – съоръжението, благодарение на което нашите градинари постигали изключителни резултати дори в най-неплодородните чужди земи.

Фолклорен център Чавдар

Фолклорен център Чавдар – мястото, където миналото среща бъдещето. Той съхранява местното културно наследство и го представя по интерактивен начин, който привлича вниманието както на деца така и на възрастни.

Празник на розата, Казанлък

Казанлък е столица на Розовата долина, където се отглежда благоуханната роза Дамасцена. Тя е символът на долината – визитната картичка на България пред света. На нея е посветен уникалния Празник на розата, който през 2023 ще отбележи своите 120 години. Началото му традиционно се поставя с Конкурс-спектакълът за избор на царица Роза. Изборът винаги е за най-достойната девойка сред абитуриентките, която става и посланик на Розовата долина пред света и бива коронясана на пищна церемония пред жители и гости на града от близо и далеч. Кулминацията на тържествата започва с пищна церемония по коронясване на Царица Роза и завършва с мащабното карнавалното шествие, което протича всяка първа неделя от месец юни и е уникален атрактивен спектакъл привличащ гости от цял свят-най-мащабният парад на открито в България с над 5000 участници. За повече от месец Казанлък фокусира върху себе си вниманието на света със своята празничност, изкуство и традиции. Фестивалът се посещава от хиляди туристи от цял свят. Резервациите от туроператори започват още от предходната година.

Фестивал на торта Гараш в Русе – ОП Русе арт

Световно известният шоколадов сладкиш, чиято рецепта е създадена в Русе през 1890 г., е гордостта на града и повод за организиране на първия Фестивал на торта Гараш през 2021 г. Празникът изпълни площада на града не само с едноимения десерт, но и с други изкушаващи десерти, приготвени от производители на сладкарска продукция. Община Русе организира конкурс за домашно приготвени торти, кулинарни демонстрации, концерти, състезания и различни атракции за малки и големи. Наред с традиционната рецепта, своите съвременни здравословни вариации на тортата бяха представени от различни сладкари и любители на вкусната храна. Фестивалът се налага като бранд за гр. Русе. Идвайки в Русе, туристите търсят специфичния вкус на дестинацията, това е именно сладките орехови блатове, облечени в топящ се тъмен шоколад и сметана. Рецептата на торта Гараш и до днес се пази в старите русенски тефтери, предава се от баба на внучка, а сладкишът отличава всяка русенска трапеза с финес и изящество. Името Гараш става символ на престиж и качество за град Русе, наричан още Малката Виена. Хайде да празнуваме живота с шоколад и усмивки всеки септември в Русе!

Въжен парк „Белите брези“, Ардино

Въжен парк „Белите брези“ е изграден през 2022г. и се намира в КТК“Белите брези“ гр. Ардино. Отстои на 27 км от областния град Кърджали и е на 7 км от гр. Ардино. Увеселителният парк е разположен в естествена горска среда и представлява система от различни елементи – греди, дъски, стълби, площадки, въжета монтирани върху дървета от борова гора с три кръга с трудност на преминаване. Целта му е да изгражда, развива и усъвършенства физически умения, ловкост, сръчност, съобразителност, катерене, висене, люлеене, баланси и много други физически действия. КТК „Белите рези“- гр. Ардино разположен на 959 н.м. и е курорт от местно значение.

Градски парк „Дядовата ръкавичка“, Златица

Градски парк „Дядовата ръкавичка“ е вдъхновен от едноименната приказката на Елин Пелин, която е публикувана за първи път през 1926 г. от издателство „Хермес“. „Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица…“ С тази обичана детска приказка са израснали поколения българи, за които възпитанието чрез класическата българска литература е приоритет. Паркът има основна цел насочване на вниманието към град Златица като дом на тази българска приказка – „Добре дошли в града на Дядовата ръкавичка“, а за в бъдеще и като място за провеждане на фестивал на българските детски приказки. Място, което е гостоприемно за семейства с деца, за създатели и почитатели на детски приказки. Инициативата е под патронажа на почетния консул на Федерална република Германия в Република България д-р Мариана Чолакова и е подкрепена от Община Златица. Проекта е изпълнен като част от партньорската програма между Община Златица и „Аурубис България“ АД.

Потопена църква Жребчево, Община Твърдица

Историята на известната днес Потопена църква, носеща името на светеца Иван Рилски, започва през 1891 година, когато е построена от тревненски майстори. Градежът на храма и стенописите му са изцяло със средства на местните жители. Храмът се издигал на най-високото място в селото, затова е успял да остане над водата на яз. Жребчево или поне частично. Язовирът е построен 1959-1966 г. и в основите му лежат бившите села Жребчево, Запалня и Долно Паничерево. Днес за някогашното село Запалня говорят два паметника – църквата и паметна плоча, чийто текст гласи: „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 година“. Ежегодно от няколко години в първата неделя на м. август се извършва света литургия в потопената църква от старозагорския митрополит Киприан. През летните месеци до църквата може да се стигне директно по суша. Църквата се намира на подбалканския път, южно от гр. Твърдица.

Зоопарк Стара Загора

Обновеният Зоопарк е едно от емблематичните места на Стара Загора. Любимата атракция на малки и големи отново отвори врати за посещения на 24 юни 2022 г. Новите зони за отдих, забавление, образование привличат любители на животните от близо и далеч. Входът за най-малките – децата до 7 години е безплатен. Зоопаркът на Стара Загора е създаден през месец април 1957 г. и е вторият у нас след Софийския. Той е разположен в живописна местност на територията на най-големия парк на Стара Загора – „Митрополит Методий Кусев“ („Аязмото“). Площта, която заема е 70 дка. В зооградината се отглеждат около 400 екземпляра от приблизително 80 вида бозайници, птици и земноводни. Могат да се видят животни от почти всички континенти: Европа – кафява мечка, благороден елен, сърна, рис, вълк, лисица, Азия – тигри, як, Северна Америка – енот, Южна Америка – ягуар, лама, Африка – лъв, щраус и Австралия – ему, папагали. Сред любимците на посетителите са белия тигър, двете черни пантери и леопарда, които са само на 5 месеца, бебета елени, малка маймунка от вида „Зелена морска котка“, родена през август, малките мечета и много други. От 2014 г. Зоопаркът има статут на спасителен център, по смисъла на Конвенцията за търговия със застрашени видове от CITES. Старозагорският зоопарк се слави с традициите си в отглеждането на кафявата мечка. През месец октомври проектът за реконструкция на Зоопарка получи специална награда в направление „Урбанизъм, градска среда и ландшафтна архитектура“ в конкурса Годишни архитектурни награди ARCHINOVA за 2022 г. Неговото девето издание протече под мотото „Архитектура за по-добро бъдеще“.

Преславското златно съкровище – Община Велики Преслав

Националният историко-археологически резерват „Велики Преслав“ се намира на 2 км южно от новия град Велики Преслав. В него ще видите останките от Втората българска столица Преслав или най-добре проучената част от така наречения Вътрешен град на Преслав – Дворцовият комплекс, Владетелската базилика, Патриаршията, Административна сграда и др. На около 200 м. от Южната порта на вътрешните крепостни стени, са останките от Кръглата /Златна/ църква – уникален археологически и архитектурен паметник, частично реставриран. Велики Преслав има своя археологически музей с великолепна експозиция.Колекциите на музея представят по най-пълен начин явлението „Златен век” и илюстрират мястото на Симеоновата столица като водещ център на славянската писменост, изкуството и художествените занаяти в Европейския Югоизток през IХ-Х век. Колекцията от старобългарски надписи на Археологически музей “Велики Преслав” е сред най-богатите в страната. В експозицията на музея, по мазилката и блоковете на някои от запазените паметници – Кръглата/ златна/ църква, Източната крепостна стена – могат да се видят оригинални кирилски, глаголически и гръцки надписи от X-XI век. Преславското златно съкровище, състоящо се от над 200 предмета от злато, сребро, изпълнено с техниката клетъчен емайл е открито случайно през 1978г. в покрайнините на Велики Преслав. То изразява по бляскав начин живота в преславските дворци през X в.Друга колекция в Съкровищницата са над 500 оловни печата. Открити в средата на 70-те години на XX в. в Административната сграда в Дворцовия център. Оригинални печати на царете Симеон и Петър I, както и такива от периода на Византийската власт по българските земи (971-1185г.) показват важното значение на Преслав (тогава Йоанопол) като център на Стратегия.

Националният фолклорен събор „Леденика“

През месец юни 2022 г. за пети пореден път в местността Леденика, град Враца, се проведе Националният фолклорен събор „Леденика“. Концепцията на мероприятието е не само запазване, съхранение и популяризиране на народните традиции, в частност Северняшката сватба, но и създаване на устойчив туристически продукт, насочен към различни целеви групи. В двата дни на събора самодейни групи, състави и професионални изпълнители от цялата страна представят богатството на българския песенен, танцов и стилизиран фолклор. Задължително условие за участие във възстановката бе гостите да бъдат облечени в национални носии. По време на събитието над 50 занаятчии от различни градове на страната предлагаха свои ръчно изработени сувенири от вълна, бродирани национални носии, реплики на старинни български накити – нагръдници и пафти, икони от дърво, битова керамика, тъкани изделия и демонстрация на стан, сувенири от ковано желязо. По време на събора беше обособено място за фермери, където своя продукция представиха производители на сирене, кашкавал, конско месо и деликатеси, еленски бут, телешка пастърма, домашно сладко, вино, пчелни и други билкови и биопродукти. И в двата дни на събора бе обособен детски кът, където децата се забавляваха, получавайки знания за традиционната българска носия и занаятите.