Княз Алцек успява да създаде редица градове на Апенините (Италия)

Автор: Няма коментари Сподели:

КНЯЗ АЛЦЕК УСПЯВА ДА СЪЗДАДЕ РЕДИЦА ГРАДОВЕ НА АПЕНИНИТЕ, ЗАЩОТО ТОЙ ОТИВА ПРИ СВОИ.

ВЕКОВЕ ПРЕДИ НЕГО ТРАКИЙСКИ ПЛЕМЕНА СА СЕ ЗАСЕЛИЛИ ТАМ.

На снимката паметник на Алцек в италианския град Челе ди Булгария (Celle di Bulgheria).

Защо княз? – В Именникът на българските князе те се титулуват с “княз”. От княз Омуртаг са останали 9 каменни надписа на гръцки език, на които българските владетели се изписват с титлата КАНАС или КАНАЗ, което на български е КНЯЗ. Италианският учен д-р Винченцо Д’Амико твърди, че стотици имена на населени места в Италия имат български произход. Местните истории разказват, че българи са се заселвали на Апенините многократно още преди голямото преселение на Алцековите българи през 6-7-ми век.

Планина Булгерия (“Mount Bulgheria”) е планина, разположена в южната част на Чиленто (“Cilento”), в провинция Салерно (“Salerno”), чийто най-висок връх е 1225 метра. Името й произлиза от българските заселници, дошли тук преди 5-ти век, категорични са италианците.

Под планината е разположен град Челе ди Булгария, който също носи името на българите. В града има паметник на княз Алцек. Град Bolgare (Bergamasque : Bólgher) в провинция Бергамо, в Ломбардия, Италия, е запазил Средновековен некропол Bolgare – St. Chierico. Това е важен обект в Северна Италия (на около 40 км източно от Милано).

Българите на Алцек преминават през Ломбардия, Тоскана и Умбрия, стигнали до Рим и Неапол, оставяйки след себе си вечното свое българско име: Булгаро (край Бергамо), Булгаро грасо (край Комо), Тера Булгарорум (край Римини), Монпге Булгаро…

Не успял Алцек да основе българска държава, но неговите българи оставили из Апенините не само името си, но и кръвта си и имената на родовете си:

  • Алдъгори от чийто род е Данте.
  • Борджиите
  • Вердите

Безпрепятственото и многократно преселване на българи в Апенините е улеснено от присъствието на прежде заселени българи и роднински тракийски племена там.

Извори за тракийски преселения на Апенините:

  • Уповавайки се на свидетелства на Меандрий, Страбон твърди, че след Троянската Война, енети и траки са се заселили в северните покрайнини на Адриатическо море: “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias. “-Strab.XIII.3.25
  • Дионисий от Халикарнас пише за едно доста по-ранно преселение на стари балканци на Апенинския полуостров. Този автор е уверен, че пеласгите са взели участие в основаването на Рим: “As for the Pelasgian nation, however, those who were not destroyed or dispersed among the various colonies (for a small number remained out of a great many) were left behind as fellow citizens of the Aborigines in these parts, where in the course of time their posterity, together with others, built the city of Rome. “-Dion.Hal. Rom.Ant.I.30.5
  • Според Плутарх пеласгите били могъщи хора, които успели да покорят почти всички народи. След идването си в земите на Лаций пеласгите основали Рим, името Roma означавало сила на пеласгийски език: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.“ – Plut. Rom. I. 1.
  • Пеласгийското присъствие на Апенинския полуостров обяснява и защо намиращите се в Лациум и Етрурия селища Verulae, Satricum, Scaptia, Setia, Sura, Caletra, Visentium, Stabiae имат паралели в тракийската/пеласгийската ономастика: Vereta (Ereta), satri, Scapte syle, Seti-dava, Chalastra, Visante, Stobi. В такъв случай, имайки предвид ранното идване на определена група трако-пеласги на Апенините, не бива да се учудваме, че те са дали на реката течаща през тяхното селище името Стрюмон, което по-късно римляните променят на Румон. Пеласги е само колективно название, известни са отделни групи като кавкони, сели, темники, лелеги и т.н. Съществуват индикации, че сред дошлите от балканите преселници е имало хора от групата на сатрите, те са дали името на намиращият се близо до град Рим, Сатрикум.
  • Проф. Диана Гергова съобщава за Сатрианум – друго селище с подобно име, като свързва името с тракийското племенно название сатри: “The toponym Satrianum also suggests Southwestern Thrace, in the Pangaion region, between the Nestos ans Strymon river, and the area of the Western Rhodope Mountains that abounds in sanctuaries, where Satri, through their priestly clan of Bessoi, dominated the famous sanctuary of Dionysos.”

Други градове носещи български корен в името си Болгаре (близо до Бергамо), Болджано (близо до Милано), Българограсо, Булджаго, Българо, Булджарето и Булгарело (близо до Комо), Болгер (Тренто), България (Чезена – Форли), Планина Монте Булгария и община Челе ди Булгерия – в Южна Италия и др.

Корени като “bolg” и “bulg” съществуват и до днес в много италиански фамилии като: Bulgari, Bulgarelli, Bulgarini, Bulgherini, Bulgaroni, Bulgaro, Bolgheri, Bolgarini, Bolgaroni, Bugarini. Според изследователите тези, които ги носят, са далечни потомци на българите.

Източник: фб

Предишна статия

Новините днес 19 ноември 2022 година

Следваща статия

Орфей и Залмоксис – великите посветени

Други интересни

Вашият коментар