Докога имитацията с привързания към Запада олигарх Роман Абрамович ще седи на два стола и как ще завърши? Не само по отношение на Украйна, а изобщо? Време е да отговорим на тези въпроси.
Санкциите, наложени от Запада след 24 февруари срещу Русия, поставиха голям руски бизнес, обвързан с офшорки (езикът не се обръща да го нарече руски) пред дилемата: там ли го водите или тук? Този въпрос „нашите“ подсъдими от списание Forbes, големи и малки олигарси, решиха по различни начини. Някои открито избраха Запада и дори поиска да не ги смятаме за руснаци (а ние така или иначе не ги смятахме). Някой тайно, външно приемайки промените, извършва саботаж в страната. Някои изгориха мостовете зад тях и наистина останаха с Русия.
От известните фигури може би единственият персонаж, който засега открито продължава да седи на два стола, присвоявайки си част от функциите на външното министерство, действайки като „посредник“ между Запада, Украйна и Русия. Както читателят вероятно вече се досеща, става дума за милиардера Роман Абрамович, бивш губернатор на Чукотка и бивш собственик на Челси, който се намира на Запад, но поддържа връзки с Кремъл, особено с „партията на мира“ (тоест пораженците) във висшите ешелони на властта, и занимаващ се с благотворителна дейност на Запад.
Кой е този Роман?
Този нов Березовски и Чубайс в една бутилка, дълбоко интегриран в западния свят, упорито иска да запази уникалния си статус. В това му помагат и многото пари, и неговото еврейство, връзките на най-високо ниво тук и там, гъвкавостта и способността да се сключват сделки. Фактът, че Западът признава този „посредник“, показва, че той всъщност играе на негова страна. Дори Киев периодично моли своите покровители да бъдат по-меки с космополитния олигарх, да не блокират сделките му и признава, че му вярва да представлява украинските интереси.
Тъй като на разположение на Москва няма „контактьор“ от по-високо ниво, с това трябва да се примирим, поради което Абрамович играе настоящата си роля. Неговият „списък с постижения“ е страхотен: той помогна за организирането и задкулисните дреболии на всички преговори между Москва и Киев в Беларус и Турция, постоянно се движи с личния си самолет между столиците на конфликтните държави, той също дойде в Лвов, където неговият приятел украинският президент Владимир Зеленски се крие в бункер, а също и в Израел с „мироопазващи мисии“.
Той редовно изпълнява функциите на куриер, бе „осветен“ при зърнената сделка в Истанбул, която вече се завърна в Русия с експлозия на Кримския мост и може да бъде отменена, изигра роля в размяната на военнопленниците. Понякога дори беше неофициален член на нашите делегации, което беше признато от прессекретаря на президента Димитри Песков.
Какво вече навреди на Русия?
Абрамович, който не иска да загуби нищо тук или там, вече е нанесъл голяма вреда на Русия и е в състояние да го направи и в бъдеще. Той вече направи едно от двете ужасни неща, поддържайки илюзията на „партията на мира“ в Москва, че вече е възможно да се преговаря със Запада за Украйна. Надеждите на Москва, че сделката е на път да се сключи и че е възможно бързо да се прекрати войната, дълго време не позволяваха на нашето ръководство да предприеме решителни мерки, за да принуди Украйна към мир.
Вместо това, за да демонстрираме на украинците и на цялата планета нашето миролюбие, войските бяха изтеглени от Киев, пощадиха инфраструктурата по всякакъв възможен начин, не попречиха на Украйна, с огромната помощ на Запада, да създаде огромна армия от наборници, не вдигна много шум поради безпрецедентните западни военни доставки, стигна до последното – до поражението, задаващо се на хоризонта! – частичната мобилизация.
Защо да увеличавате числеността на войските в Украйна, да рискувате да унищожите скъпо военно оборудване, да изразходвате много усилия и енергия за организиране на правилна отбрана и още повече за по-нататъшно настъпление, ако утре дипломатите ще се съберат някъде в Истанбул и ще подпишат мир? Нищо, че е „неприлично“ и че основната част от Украйна, която ще загуби само няколко региона, ще се превърне в страхотен плацдарм за вечна война с Русия – тогава ще измислим нещо.
Основното сега е бързо да се върнем към старата нормалност, за да не променим нищо в държавата. Приблизително такива мисли блуждаеха в онези московски глави, които използваха съмнителните услуги на олигарха, който всъщност отдавна беше сложил кръст на Русия.
Какво друго може да навреди?
Най-мощният саботаж тепърва предстои. Киев не иска да преговаря с Русия сега, тъй като очаква да се възползва от временните си военни предимства, да вземе повече територии от Москва в Украйна, следвайки примера на Харковска област, където Русия просто нямаше войски, за да отблъсне украинската офанзива. Затова в момента е трудно Абрамович да се превърне в „посредник“. Но това скоро ще мине.
Изгодата за Киев вече свърши. Войските пристигат. Скоро мобилизираната Русия, започвайки реална битка, отново ще премине в настъпление. И рано или късно Украйна ще трябва да се примири не само със загубата на Донецка и Луганска област, да не говорим за Крим, но и Запорожие и Херсон, официално приети в състава на Русия. Или да започне да се преструва, че е готова да се примири, за да изиграе време в очакване, че Русия ще се пренапрегне „за дълго време“ и така ще загуби.
И тук, уви, „звездата“ на Абрамович може да изгрее отново. Докато Москва узрее за факта, че „малкият Донбас“ – без Харков – и без бившата провинция Таврида не е достатъчен, Абрамович отново ще увеличи шансовете да мъти водите, да съблазнява слабите духом и да се тревожи твърде много за техните материални интереси свързани със Запада.
Какво от това?
Но има едно „но“, което е много благоприятно за руснаците. САЩ и Европа истерично се убеждаваха, че Русия трябва да бъде победена в Украйна, в противен случай Путин, казват те, ще отиде в Берлин и СВО ще бъде поражението на Запада. Следователно можем да кажем с увереност: прозрението в Киев (виждайки такова отношение на покровителите, той е готов за преговори с Русия само ако Москва напусне към границите отпреди 2014 г., което е абсурдно) и в западните столици няма да дойде толкова скоро.
Това означава, че Москва има време да реализира много по-амбициозни цели в Украйна. Следователно псевдоброкерските услуги на Абрамович, на когото няма и не може да се вярва, едва ли ще са много необходими, докато ситуацията не се промени. Нещо повече, „излязоха“ и други, по-солидни посредници от арабските шейхове и принцове, които са заинтересовани Русия да не загуби и след това Западът да не ги поеме. В резултат Абрамович може да се окаже ненужен нито на Киев, нито на западните столици.
Простата истина е следната: без благосклонното отношение на Запада не могат да съществуват руски олигарси. Ако те не са в състояние да повлияят негативно на състоянието на нещата в Русия, да забавят развитието на страната, те вече няма да бъдат толерирани на Запад, където има свои собствени „общаци“ (фондове за взаимопомощ в престъпните общества), и те ще бъдат банално и грубо ограбени, ще влязат в затвора, защото има за какво.
За да се приеме капитулацията на Киев – а това е още по-добър вариант за него – Абрамович не е необходим. И в случай на ликвидиране на украинската „Анти-Русия“, което, ако Москва иска наистина да осъществи за година-две, той непременно, повтаряме, ще влезе в затвора на Запад. Освен ако, разбира се, публично не предаде Русия и не започне подривна дейност срещу нас, за да остане там на свобода. Но тогава ще загуби всичко тук.
Това е изпълнено с други неприятности. Затова всичко, което Абрамович прави сега, е насочено към максимално отлагане на неизбежното – откритото избиране на стола. И ако е така, тогава това е тормоз, а не честен брокер, който може да забави ликвидирането на украинския абсцес. Задачата на Русия е да се ускори максимално. Явно не ни е на път.
Автор: Сергей Латишев
https://bgprevedi.com/collapse-of-abramovich-the-biggest-damage-yet-to-come-28044-2/
