“На 20 май 1914 г. Българската телеграфна агенция оповести, че сръбската власт не била успяла да прикрие „кървавата афера“ и жестоката истина: „Двадесет и двама от отказалите се да дадат клетва са толкова бити, че всички са починали“!
Когато на 28 юли 1914 г. избухна войната между Австро-Унгария и Сърбия, пехотният полк в Крагуевац бе разформирован, а оцеллелите млади българи разпръснати по различни военни части и разпределени „по един между 10 сръбски войници“. Въпреки непрекъснатия тормоз и надзор те успялаха да се доберат до фронтовата линия и да се предадат с ключовите думи „македон булгар“. Тридесет хиляди македонски българи отказаха да загиват за чужда кауза, а сформираха храбрата 11-та девизия като неразривна част от българската действаща армия. С нея те се биеха като лъвове от Криволак до Беласица…
В окупираната Беломорска Македония бе позволено да живеят само елини и „бъларогласни елини“. Масовите убийства трябваше да бъдат „оправдани“ с извънредно законодателство. През есента на 1913 г. в Атина бе изготвен и приет Закон за преследване на бандитизма. Войската и полицията получиха извънредни права за преследването и прогонването на онези, които не се отрекоха от българската си националност. При най-малката съпротива следваше доживотно заточение по островите. Всеки отказал да се яви в полицейския участък в най-кратък срок биваше убиван „на място“. За „комитаджиите“ се предвиждаха смъртно наказание и конфискация на имота с интерниране на техните семейства. … „Драконовският закон“ позволяваше широко тълкуване и жестоко прилагане срещу всеки, който не бе от гръцки произход.
До края на 1913 г. излязоха строги разпоредби, забраняващи изрично говоренето на български език, благослужението на старобългарски в черквите и употребата на лични имена от български произход. Гръцкото правителство забрани дори произнасянето на думата „българин“…
академик Георги Марков, “Българското крушение 1913 г.” издателство Захари Стоянов, София,2017г., Стр. 324
Източник: фб
