Уважаеми госпожи и господа,
На 1 ноември, Ден на Народните будители, се проведоха не малко тържества. Изговориха се не малко слова.
Поглеждайки малко назад в годините, реших да Ви предоставя мое обръщение до Народните будители от 2014 г.
Не съм направил никакви корекции по него!
Размислите ги оставям на Вас.
През октомври 2021 г. бе публикувана последната ми книга:
БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ
(ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО)
В нея, „пътувайки“ през годините, съм изложил немалко неща.
До
Народните будители
Уважаеми Народни будители,
Обръщам се към Вас с поздрав и гордост в навечерието на 24 май, но и с тревога за бъдещето на България, виждайки че тя загива.
Причините за тази констатация са много, но ще посоча само част от тях. Както вече съм писал в книгата си „Апостолът ни завеща…”:
– необходимо е да се защитава уникалността на Западната цивилизация;
– да се покаже, че Православието е уникално по своята същност и е неразделна част от Западна цивилизация;
– да се разкрият опасностите за Европа и Православния свят от налагания американски универсалистки мултикултурен неолиберален път на развитие.
Очертавайки тенденциите в следвоенното развитие на Европа се питам:
– Какъв е резултатът от английската и американската следвоенна политика към немците, „нацията, която извърши с гордост толкова грозни престъпления”?
– Резултатът не се ли съдържа в отговора на зададения към англичаните въпрос: „Какво ще се прави с немците след войната?” Отговорът е, че немците „Ще бъдат обезоръжени, превъзпитани, омиротворени и едновременно обезсилени.”[1]
– Не само немците, но вече и другите европейски нации са на път да бъдат „обезоръжени, превъзпитани, омиротворени и едновременно обезсилени”, за да не могат да отстояват и развиват своята национална идентичност?
– Това не предполага ли дезинтеграция на нациите и разпадането им на племенни, етнически, етнокултурни, конфесионални и на какви ли не още фрагменти, чрез насаждане на безогледен индивидуализъм и мултикултурен неолиберализъм.
– Не се ли цели превръщане на Европа в територия на регионите, а не на нациите и държавите?
– Тази тенденция не се ли формулира и стимулира в глобален мащаб от една порочна част от днешната земна цивилизация за установяване на безусловно световно господство, чрез изграждане на една глобална йерархия, на върха на която да стоят транснационалните финансово-икономически групировки?
– Тази тенденция за налагане на мултикултурен неолиберален път на развитие не е ли най-удобна за екстериториални нации изградени на религиозна основа?
– Може ли днес да приемем, че: „фашизмът – това е най-свирепото настъпление на капитала против трудещите се маси” и че „Фашизмът – това е власт на самия финансов капитал.”[2]
– Днес не е ли на лице (не се ли задава) нова чудовищна кафява напаст?
– Не са ли заграбени средствата за масова информация за установяване на това безусловно световно господство, чрез насаждане на универсалистки мултикултурен неолиберален път на развитие?
– Как да приемаме становището на Джордж Сорос за неговите „последователи”, че: „Те трябва да виждат света през моя поглед, през призмата на моите идеи, на моите ценности. И трябва да популяризират този светоглед по всички възможни начини, през всички медии, по всяко време, на всяка цена”. Постигането е: „Много просто: с пари, с много пари. Вие как си мислите, че медиите стигат до представителите на моите структури? Всяко начало е свързано с пари и с връзки. Създаването на медиен образ изисква пари”. Соросоидът трябва „всеки ден да има участия във вестници, радиа и телевизии, и – разбира се, да не изпускаме – е целодневно активен в социалните мрежи. Днес авторитетът се гради на медийното присъствие.”[3].
– Тази кафява напаст как вижда бъдещето? Сорос дава отговор и на този въпрос: „Не е важно как виждам бъдещето, важното е, че го виждам, но ще ви кажа едно – Бъдещето не принадлежи на всички.”[4]
– В това бъдеще има ли място за българите и България?
– Днес в България под формата на борба с национализма и шовинизма не се ли унищожава всичко национално и българско?
– Що за политици са ръководили и ръководят България и какво задкулисие дирижира политическия живот?
Аз питам и ще продължавам, а може би отговорите се крият в недалечното ни минало? Поглеждайки назад във времето откривам интересни примери. Ето някои от тях, а изводите са Ваши.
– Кимон Георгиев (1882-1969): Активен участник в преврата от 9 юни 1923 г. и министър в правителствата на проф. Ал. Цанков (1923-1926), и Андрей Ляпчев (1926-1928). Организатор на преврата на 19 май 1934 г. и министър-председател. Министър-председател и на ОФ правителството на 9 септември 1944 г., министър до 1959 г. и участник в правителствата на „народната” власт, ръководени от Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и Антон Югов.
– Петко Стайнов (1890-1972): Министър на външните работи в ОФ правителство, дошло на власт на 9 септември 1944 г., министър и през 1930-1931 г., народен представител без прекъсване от 1923 г. до смъртта си през 1972г.
– Цвятко Бобошевски: Регент след 9 септември 1944 г. Участник в преврата на 9 юни 1923 г. и министър в кабинета на Ал. Цанков. Министър е и 1926-1930 г. Присъединява се към ОФ през август 1944 г.
– Има още примери, но спирам до тук.[5]
Поглеждайки още по-назад възникват не малко въпроси. Не е тук мястото да ги разисквам, но има такива, който не мога да подмина.
– Има ли предателство и ако има кой предаде Васил Левски? Задкулисни сили перфидно ни обвиняват, че ние българите сме били предатели и българи са го предали. Никой не повдига въпроса: Как и защо стана предателството на Апостола точно по това време? Апостолът предприемаше действия за изграждане на революционни комитети и сред мюсюлманското население и се съобразяваше с всички норми на революционното дело. Изграждаше революционната мрежа и не допускаше някой да стои над главата му, освен Бог и мисълта за българите и България. Възниква въпрос: Задкулисието, което следи и е „съпричастно” към революционните движения, има ли отношение към предателството на Васил Левски? Естествено е, че ако задкулисието е имало отношение, то е действало и чрез българи, „обяздени” от него.
Подобаващо внимание на задкулисието има и към българското революционно движение след Освобождението, особено към ВМРО, още с неговото възникване. И тук има редица въпроси за осветляване, на които трябва да се даде отговор:
– Случайни ли са процесите във ВМРО след Първата световна война?
– Случайна ли е братоубийствената война сред революционните дейци?
– Случайно ли е убийството на Тодор Александров?
– Случайно ли е, че Иван Михаилов взима крути мерки за разплата със слугите на противобългарски сили?
– Случайно ли е, че недопуска външно влияние в ръководената от него организация?
– Случайно ли е отношението на българските управници към Иван Михаилов и има ли влияние задкулисието?
– Случайно ли е, че ръководената от него организация, след като не допуска външно влияние е забранена от правителството на Кимон Георгиев, дошло на власт с преврата на 19 май 1934 г.
Така стигнахме до Македонският въпрос, който е възлов в българофобията и стремежа за унищожаване на всичко българско с всички възможни средства. Парадоксалното е, че идеята за него се ражда в дипломатическите лаборатории в Петербург. Вече е ясно, че Македонският въпрос е „узаконен” от Коминтерна, както и измисленият „македонския език”.
Случайна ли е политиката на антибългаризъм на Коминтерна (и дали само на Коминтерна, или чрез Коминтерна), в основата на който е създаването на „македонска” нация, а днес да се възприема и перфидно да се провежда от Брюксел и Вашингтон?
Все още не е ясно защо и днешните управници в Москва не проумяват зловредността на Македонския въпрос, не само за нас българите и България, но и за Русия.
Едно е ясно, че Македонският въпрос се вгражда в дългата политическа история за дезинтеграция на нациите, в случая изкуствено раздробяване на българската нация.
Днес в страните, където властваше комунистическата идеология, има най-благоприятни условия за дезинтеграция на нациите. Вътрешните условия в тези страни, съчетани с агресивната външна мултикултурна неолиберална инвазия, са поле на размирици и конфликти.
Украйна е типичен пример за това. Ето фактите: Сорос започва дейността си в Украйна през 1989г. Тогава създава Международна фондация за „възраждане” на Украйна, две години преди тя да стане независима държава. От тогава до сега Сорос е предоставил повече от 100 милиона долара, за да подкрепя украински групи, най-вече чрез фондацията и Институт „Отворено общество“.
Случайно ли е това, което днес става в пост съветското пространство, а на руснаците им бе необходимо десетилетия да ПРОУМЕЯТ че:
– ги мразят не за това че са (били) болшевики и комунисти, а за това че са руснаци и ядро на Православния свят;
– по своята същност Православието отстоява, както своята уникалност, така и тази на Християнския свят като цяло;
– Русия и Православният свят са главното препятствие срещу налагания от САЩ и обяздения от него ЕС универсалистки неолиберален път на развитие;
– на горното се дължи патологичната и шизофренна русофобия, налагана и от Холивуд.
Днес сякаш се появяват симптоми за пророчеството на Достоевски, направено от силата на неговия интелект и способността му да вникне в тенденциите на историческите процеси и явления и да погледне към бъдещето и да прозре, че: „Русия сама ще се спаси и ще спаси целия свят.”
Но за това тя трябва да ПРОУМЕЕ И ОТЧЕТЕ:
– вредите, които е допуснала да се нанесат на нас българите и България;
– зловредността на така измислената „македонска” нация и Македонски въпрос;
– че няма „старославянски” език, както няма и „старочерковнославянски” език или „черковнославянски”език. Има старобългарски език – най-стария славянски книжовен език, старочерковнославянския език на братята Кирил и Методий.
Въпреки всичко това, няма друга нация като българската, която да има такова доброжелателно и братско отношение към русите и Русия.
Не може да бъде и друго, след стореното в исторически план от България и Българите да предадат на Русия всичко, с което разполагаха, поставяйки основите на руската държавна, културна и ментална мощ.
Сами ако не си помогнем никой няма да ни помогне.
Може да чакаме Русия да проумее и отчете своите грешки към българите и България, но преди всичко е необходимо да се направят три неща.
Първо, подобряване качеството на преподаване на българска история. То следва да е в подобрена методика, обединяваща даването на знания на децата по българска история още от детската градина и през всичките години на обучение до 12 кл. Сега се преподава по няколко учебника, от различни авторски колективи и издателства. В тези учебници има не малко противоречиви схващания. В не малка степен материалът в учебниците е поразен от „соросоидния бацил”, водещ до объркване на подрастващите и налагане на неверни исторически концепции. Това е подчинено на целта за обезличаване историческата памет на подрастващите. Нещо повече, има стремежи за изваждане от учебната програма преподаването на българска история и да се замени с някаква си балканска такава. По преподаването на българска история има цял набор от проблеми, които няма как в това писмо да представя.
Все пак искам да подчертая, че е наложително предприемане на добре обмислени и настойчиво провеждани действия пред държавните институции за въвеждане преподаването на българска история във всички специалности във всеки ВУЗ. На времето се изучаваха задължително идеологически дисциплини, включително и в медицинските университети. Дали и до колко това е помогнало на бъдещите лекари в тяхната практическа и научна дейност, не знам. Аз съм убеден, че преподаването на българска история на всички студенти, включително и на медиците ще е полезно.
Второ. По-трудно става подмяна на историческите истини в произведенията на Вазов, Ботев, Яворов и други български писатели и поети. Но „соросоидите” са на друго мнение. Забележете, в интервюта за чуждестранни вестници и телевизии директно казват, че Ботев и Левски са били момчета с отклонения. За сметка на това у нас, у дома, техните действия са перфидни в преследване на антибългарските си цели. Предприемат се и други похвати. Стремеж за изваждане на някои емблематични произведения от преподавания материал. При реакция на обществото ги оставят, но се отива до орязване на часовете. Преподаватели споделят, че всичко се решава на министерско ниво. Това „министерско ниво” трябва да се постараем с поредица от мероприятия, дискусии, предложения и търсене възможности за общонационални дебати да го заставим да спре обезличаване на българите от историческата им памет.
Сякаш днес някаква зловеща партия управлява България и контролира настоящето. И ако всички ние българи <<приемаме лъжата, налагана от партията, … – тогава лъжата минава в историята и става истина. „Който контролира миналото –гласеше лозунгът на партията, – контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.”>>[6]
Трето, което трябва да се направи съм изложил и в книгата си „Апостолът ни завеща…”. Заглавието на книгата малко подвежда, понеже някои не обръщат внимание на трите точки в него. Според мен третото е: „Следващото направление с особено значение е здравеопазването. То, здравеопазването е и образование, и наука, и грижа за здравето на хората. Но здравеопазването няма да се подобри с честата смяна на здравните министри. Стратегията на здравната реформа следва да се изгради от широк кръг специалисти, от ръководителите на медицински университети и институти, от завеждащи клиники и болници, от представители на специалисти от до болничната помощ, от общо практикуващи лекари, от представители на медицинските сестри. Този широк кръг от специалисти следва да дискутират, да спорят, но в един приемлив срок да предложат стратегия за здравната реформа. И най-важното в тази стратегия е да се вземат радикални мерки, включително и финансови, за пресичане „изтичането“ на наши лекари и медицински сестри в чужбина.
След здравеопазването е културата. Но тя културата събира в себе си всичко по горе, и образование, и наука и грижа за духовното здраве на нацията.”[7]/7/
Уважаеми Народни будители,
Реализирането на тези три неща няма да е никак лесно. Българофобията и вируса на кафявата чума на мултикултурната неолиберална инвазия са дълбоко проникнали в обществото ни и са нанесли трудно поправими поражения върху българска нация.
Нужно е преодоляване от всички на личностното и институционално его. В деня на размисъл, освободени от предизборните облъчванията на кандидатите за евро депутати и от техните препълнените „кошници” с празни обещания, да обърнем поглед към това което Апостолът ни завеща. Заветите на Апостола, отнесени към днешния ден са:
ДА СПАСИМ БЪЛГАРИЯ
С уважение,
Димитър Ал. Йончев
София, 22 май 2014 г.
[1]По-подробно виж: Алтънков, Н. „Кой победи?“, С., 2009, с. 332.
[2] Димитров, Г. Избрани произведения, том пети, С., 1972 г., с. 14.
[3]Сорос: Бъдещето не принадлежи на всички, ще изкореня национализма ви. Публикувано на 09/01/2014 Източник: ПанБГ.
[4] Пак там.
[5] По-подробно виж: Алтънков, Н. „Кой победи?“, С., 2009, с. 239-247.
[6] Оруел, Дж.“ 1984“,2005, с. 35.
[7] Йончев, Д. „Апостолът ни завеща…“, С., 2011, с. 377.
С тревога за Род и Родина, за Българите и България!
Димитър Йончев
