Твърде много време съм отделил на президента Радев и се презирам за това.
Но съм безсилен да направя каквото и да е.
Твърде меко казано, се чудя на акъла на онези, които са се обесили на него, в безмозъчните си надежди и амбиции.
Не са ми нужни никакви компромати, гледам отвисоко на лицата, които черпят ползи от компромати, дори само защото никога не съм бил такъв.
Те са нищожества par excellence.
Точно сега ще ви отворя какво представлява президентът Радев.
Крилатата му фраза е, че той заставал зад хората, на които е гласувал доверие или е разчитал за нещо.
Не е известно нито едно лице, на територията на Република България, което да е било защитено, да не говорим да е било застанато зад него, от президента Румен Радев.
Всъщност, това е и основната причина за неговото фиаско.
Хората, които вярват на президента, са само онези, които никога не са имали нужда от него.
Които го харесват, защото им е симпатичен на общия фон.
Това се дължи не на обстоятелството, че Радев е някакъв Мазарини, или Арман Жан дьо Плеси, както е името на кардинал Ришельо.
Дължи се на националната трагедия, че не му достигнаха качества да отграничи личното от държавното и общественото.
Нека кажем две думи за отношенията между Радев и Борисов.
Водевилната версия за овце как са се разбрали минава само пред най-тъпата част от българите.
Борисов е истински престъпник, от какъв ранг, историята ще реши, и никога не му е пускал аванта.
Не е нужно да наемаш професионалисти, за да знаеш всичко за сградата на президентството.
Те всичко си казват сами и без пари.
Президентството е разграден двор.
Лошото е, че не е само за „враговете“ от ГЕРБ.
Президентството е разграден двор за тайните служби на Турция, Гърция, Сърбия, Македония и Румъния.
Който си мисли, че Радев не е подслушван, следен и разголен през цялото време, е банален глупак.
Национално тъжно и горестно е, че Радев си въобрази, че е намерил цаката – ще подражава на Борисов като се усмихва и на Москва, и на Вашингтон, и готово, ще го измести.
Но това е само в неговото въображение.
Единственото следствие е, че го намразиха и русофили, и русофоби.
Но той е спокоен, защото има още четири години президентстване и всичко е наред.
Но никак не е.
Глупостите на лунатиците за президентска република са изговорени от-до преди много години.
Не всички помнят по пет минути.
Още по времето на Първанов, когато си беше внушил, че той е държавата и държавата е той, ле та се моа, нали, се установяви, че няма как да стане тая работа.
Паметливите помним, че тогава се умуваше да се пита Конституционния съд, дали, след като е избутал два мандата, но продължава да е млад и безценен, може още да се кандидатира.
Много добре си спомням, че в редиците на БСП имаше гениални идеи още веднъж да си издигнем Гоце, след мъжа на синоптичката, защото е най най, за слепите, глухите и немите.
Надълго и нашироко са коментирани всички идеи за разширяване на президентските правомощия, и то от личности, с които Радев никога не е разполагал.
Мога още поне 50 000 думи да напиша по въпроса, но какъв е смисълът!?!
Приключвам с нещо важно за всички.
Дебело трябва да се подчертае, че гласовете на българските граждани, които са стигнали на Радев да спечели втори мандат, са гласове, които са го избрали за президент на републиката, съгласно Конституцията.
Така, избирателите, Наше Величество, сме го излъчили, без значение дали сме един милион или два, за да бъде президент, съгласно позитивното право, действащо за Република България.
Нито един глас не е отишъл за него, за да задоволява неговите фантазии.
Така, 100 хиляди гласа за лицето Стефан Янев нямат нищо общо с 2 милиона за лицето Румен Радев.
И не са съизмерими, а в предвидените моменти са далеч по-важни.
Гнуся се да обсъждам 500-те хиляди гласа за Просто Киро.
Но те също са много по-важни от двата милиона за Радев, освен че нямат нищо общо.
Господин Румен Радев така и не потърси прошка от българите.
Намирам това за генерална негова грешка, вече непоправима.
Ще завърша с думите на най-светлия, най-чистия, най-гениалния българин от Освобождението насам, моя кумир, Алеко Константинов:
– Идеалите са нужни, господин Радев, те не са празна дума, както си мисли жадната за облаги сволоч!
Стефан Гайдарски https://afera.bg/
