Автор: Ирина Кирилова
Разказ
Живея с усещането, че съм нелегална, а около мен са фашисти, нацисти, комунисти. И сред тях – агент. Агентът не е достатъчно умен. Защото манталитетът му не може да излезе от рамките на професионалната му работа, която е скучна, неблагодарна и затъпяваща. Представи си – този агент е до тебе! Мръднеш – агентът подир тебе. Отвориш пощата си, ай, агентът я присвоил.
Цъкне ти телефонът, ти заговаряш, изведнъж агентът нахлува в стаята ти. Получаваш съобщение, агентът те изпреварил, грабнал телефона и го прочел. Защото агентът е без култура. Той си е един такъв с повтарящи действия, не обича хората, не обича приятелите ти, обича себе си, и живее само за едно – да не те изпусне. Защото иначе няма на кого да излива злобата си.
Агентът мрази умните, мрази хубавите, мрази очарователните и ти трябва да се запиташ като е до тебе, само от задължението да те пази ли стои там, или, за да се хвали на други агенти, че следи човек с престижно положение. Защото ти си и хубав, и умен.
Сега да пратим агента да спи и да погледнем към твоето положение! То и не се знае дали агентът спи, защото и нощем рови из телефона, из пощата, из джобовете ти. А ти го търпиш. Защото са ти го лепнали в живота и няма отърваване. Късно е за ново начало.
Ти си известен, ти си умен, ти си начетен, а агентът, без да му е наредил някой, си е присвоил правото да те притежава. И като те смята за свое притежание, смята, че а мръднеш, ще кресне, та и махалата ще разбере, че там, в тази къща нещо е станало. Ако има сили, агентът ще те върже за стола да си седиш пред компютъра и така ще бъде сигурен, че не можеш да мръднеш. Но няма толкова сили, защото ти не си кой да е. И си много, много, много търпелив.
В нашите нелегални среди наричаме търпеливия човек по различен начин. Едни казват, че това значи, че е добър, повечето казват, че такива търпеливци са страхливци. Страхуват се да викнат, страхуват се да тропнат по масата, страхуват се да отидат за едно кисело мляко, защото агентът може да върви тихичко след тях. И страхувайки се, започват да губят самочувствие.
Агентът много се страхува някой ден като върви подир тебе, да не те изгуби от поглед. Тогава загубва самообладание и те унижава психологически, тъпче те морално.
В такива случаи се налага да се намеси нашата нелегална организация. Аз съм една от тях. Имам три вида оръжие. Ако реша да се справя с агента, първото ми оръжие са думите. Ах, какви думи мога да издумам, думи, по- силни от куршумите, от които толкова ще го заболи агента до тебе, че ще легне на легло.
Другото ми оръжие е чарът. Който ме е видял, който е разговарял с мен, който се е докоснал до интелекта ми, никога не ме забравя. А това е достатъчно за агента. Какво по- лошо от това той да е на масата срещу тебе, а ти да виждаш мен?
Какво по- лошо от това да се търкаляш в леглото, да не можеш да заспиш и да мислиш за моя ум? Така агентът се обезличава напълно. Той е там като холограма. Защото истинският образ, който виждаш да се движи из къщи, не е агента.
Третото ми оръжие е истинско. Аз като нелегална, когато нощем тичах по изборите, в ръкава на палтото ми беше мушнат един кортик. Направен е по поръчка, с тежка дръжка. Веднъж пътувах в асансьор към 17 -ти етаж с двама млади мъже, единият от които се похвали, че някаква котка вечерта го дразнила. Другият го попита какво е сторил, а той извади пистолет от джоба си и каза, че я застрелял с този същия пистолет.
Тогава аз отворих чантата си, извадих кортика и казах: “и аз имам оръжие.“ Двамата се спогледаха и си свиха перата. Та последният вариант е този – да посегна на агента с кортика, но това става само, когато си си загубил ума. А моят ум е остър и красив. Затова кортикът ще остане скрит и ще започна като нелегалната организация по времето преди девети – позиви, листовки, писма, плакати, ще затрупам агента с подобни глупости, за да се спре да ги прочете. И докато ги чете, ти ще бъдеш свободен. Представяш ли какво значи свободен? Със собствена поща, никой не ти пипа телефона, никой не ти чете писмата, никой не бърка в джобовете, никой не те следи…
И ти вървиш и се радваш на живота, и дишаш спокойно, и гледаш наоколо света, който за теб е нов, защото си сам, защото го няма агента.
Нелегалните са взривявали мандри, за да откраднат сиренето и кашкавала да се наядат в шумата. Аз няма да направя това. Нито ще взривявам, нито ще подпалвам, нито ще разбивам коли. Аз ще стоя кротко и ще чакам какво ще направиш ти, за да спре агента с тормоза върху теб. Ти си пиши спокойно научните статии, прави си проектите, твори и не мисли за агента. Ние, нелегалните, ще се правим с него. Едно трябва да знаеш – в този живот никое зло не остава ненаказано. Но палачът няма да съм аз. Защото има Бог, който вижда невидимото, докато ние сме още слепи за него.
Ирина Кирилова за “Тракийски Свят”
