Интервю на Ирина Кирилова с Пламен Кьорлински
Пламен Кьорлински е от град Хисаря и беше режисьор в Младежкия театър в София. Беше много известен. Навсякъде в страната го каниха да поставя пиеси. Един ден в София пристигна независим американски продуцент и попадна на неговата постановка, направена по Керуак и Буковски. Хареса го и покани трупата на Бродуей. Заминаха, но…Пламен Кьорлински не се върна в България. В последния разговор с него от Америка той каза, че не е достатъчно да си чел, не стига и образованието, за да разбереш дълбоко какво става там – в политиката, в народопсихологията, в динамиката на историческите течения.
– Какво липсва на обществото? – зададох първия си въпрос.
– Мисля, че това, което липсва на обществото и на хората в частност, е критично мислене. Затова искам да поднеса на вашите читатели онова, което българската преса не може да им предостави – гледна точка от вътре. Да започнем с образованието!
– Какво е различното на американската образователна система от българската?
– Американската образователна система е много сложна. Сега ще говорим за гимназията. Представете си, че (както в задачите по математика) един басейн се пълни от една тръба и изтича еди колко си. Басейнът е метафора за обществото, а тръбата с вода е гимназиалната система. Ако една българска гимназия „пълни“ обществото с една тръба, един стандарт, през който се изливат всички ученици, и после обществото си ги разделя и слага по местата, в Америка от гимназията излизат 100 тръби, всяка една специфична. Ще разберете какво имам предвид.
–А как са разпределени учениците – по класове ли?
– В Америка няма класове. Учениците не са част от такива образования. Всеки ученик е „сам воинът е воин“ – сам прави програмата си – какво да учи, в коя година от гимназията, в кой ден и час, сам решава какво иска да учи и какво не иска, в зависимост от това какви са плановете му за живота. Програмата е индивидуална и само негова. Разбира се, той трябва да спазва някакви правила. Метафорично – представете си скиор, който се спуска по пистата и сам избира през кои вратички да мине, но едновременно следва правилата на състезанието. В училището има консултантски офис, който помага да съставят програмата си по правилата. Представете си не един коридор, по който вървят всички, а лабиринт, в който всеки търси своя път.
–Дайте пример с един предмет!
– Ще дам пример с МАТЕМАТИКА. Тя не е математика за 9-ти, 10 -ти и пр. клас. Има много видове математики, които ученикът може да избере:
1. Математика 0 – много ниско ниво.
2. Математика 1 – нормална
3. Математика 1+ – за отличници (така да кажем)
4. Математика 2
5. Математика 2+
6. Математика 3
7. Математика 3+
8. Математика – Пред Висша
9. Математика – Висша математика (колежанско ниво)
10. Статистика. (колежанско ниво)
– И всички тези математики колко време се учат?
– За да завърши ученикът гимназия, трябва да учи математика три или четири години и да вземе задължително три математики.
Но тук идва тънкостта: ако избереш четири години математика, това ти дава голям + за дипломата и ако искаш да учиш инженерство, три години математика не се признават от университета. Но ако искаш да учиш социология – три години ти стигат. Трябва да завършиш минимум три, но можеш да завършиш колкото искаш математики. Това ще ти даде предимства в кандидатстването и после в самото учене в университет. Примерно ако избереш – математика 0, 1 и 2, завършваш гимназия, но нямаш право да кандидатстваш в колеж или университет. Минимума за по-висше образование е математика 1, 2, 3. Но това е истински минимум и е добре за полувисше, но за висше няма да ти свърши много работа. Ако искаш да кандидатстваш в добър университет, вземаш математика 1+, 2+, 3+ и по избор пред висша математика, висша или статистика. Ако ги вземеш и трите, е още по-добре.
– Да предположим, че детето вече е завършило гимназиалния курс. Какво става по- нататък?
– Много интересни са двете колежанско ниво математики. Ако ги вземеш, те не само ти помагат за кандидатстване, но и се ПРИЗНАВАТ В УНИВЕРСИТЕТИТЕ КАТО ВЗЕТИ ИЗПИТИ. Пример – ти учиш за доктор, но част от обучението ти е да вземеш математика. Ако си взел една от тези математики в гимназия, не ги взимаш в университета си.
– А как ученикът доказва знанията си?
– А, това е нещо интересно! За да се предотврати „шуро-баджанащина“, на края на тези два курса ученикът държи изпит не пред учителите от своето училище , а пред централен орган. В определен ден и час този орган изпраща изпитните тестове до всички училища в страната, учениците ги попълват и работата им автоматично отива обратно в тази централна организация ,където се проверяват от независими лица. Оценките са от 1 до 5. Ако вземеш три и отгоре изпита ти се признава за взет, има уловка. Той се признава, но не и за най-добрите колежи – примерно Харварd признават само 4 и 5.
– А за другите предмети това важи ли?
– Това, което ви разказах за математиката, важи за всички предмети. Взимаш колкото може повече химии или биологии ,ако искаш да ставаш доктор, например. Но ако не искаш да следваш – вземаш минимума от всичко. Ако искаш да вземаш прекалено много часове и нямаш време в програмата (тя е пет часа на ден), има така наречен нулев час сутринта в 6,30 преди да започне общото училище. Също има лятно училище. Вземаш предмети лятото при сгъстен режим .Трудни са, но все пак ти дават възможност. В 12-ти клас, ако си набрал необходимите ти точки по-рано, за да запълниш пет часа, можеш да си избереш леки часове – по готвене, рисуване, театър. Тях може да избереш и по-рано през годините, за да си направиш програмата по-лека.
– Сега да погледнем към това, което най-много тревожи нашата общественост – какви са взаимоотношенията между ученик и учител?
– Перфектни. Учителите не се правят на началници и са много приятелски настроени към децата, (защото това се наблюдава, разбира се). Учениците трябва да спазват абсолютна дисциплина, уважение и приличие. За най-малкото можеш да изхвръкнеш от гимназията. Могат да те отстранят временно, за седмица, две или да те изгонят. И не чакат провиненията да са големи. За най-малкото неуважение на учител – ИЗХВРЪКВАШ. Иначе всякакви дебати с учители се стимулират, можеш да не си съгласен, но НЕ да си агресивен. Учителите имат постоянна връзка с родителите чрез електронна поща. Всеки учител има работен имейл за кореспонденция с родители и ученици. Плюс това всеки ученик има официална страница на уебсайта на училището, където са всичките му оценки, контролни, държание и пр. Обидите на ученик към ученик също се наказват строго. Най-строго е, ако обидата е за етнос, физическо състояние(примерно „хей дебелак“) . Учителите се държат отговорни за отношенията си към учениците и страшно си мерят думите . „Как може да си толкова глупав?“ „Къде ти е акъла?“ и други подобни не съществуват. И двете страни могат да са взискателни към другата, но обидите НЕМИСЛИМИ. Ако не разбираш нещо, никой няма право да те съди, че си „тъп“. Просто ти пишат двойка. Защото, помислете – може да си много умен и пак да имаш двойка. Обидата върху характера в Америка е недопустима. Обществото те изпраща на подобаващото ти място, без да те обижда. Не искаш да учиш в университет, искаш да работиш в Мак Донълдс – чудесно… ние уважаваме избора ти. Обществото има нужда от всякакви професии.
– И в обществения живот ли е така?
– Примерно, влизаш в магазин. Млада касиерка може да обяснява безкрайно на възрастен клиент, без за секунда да показва досада и ако има опашка, всички чакат без нервничене. В Америка понятието „глупав въпрос“ (който се отнася за клиент-продавач или който и да е обслужващ) не съществува. Когато отида да си купя печка, например, никой не ми показва колко аз не разбирам от печки. Този насреща ми не очаква от мен да разбирам и е готов да отговори търпеливо на всичко, без да ти покаже колко си „гола вода“.
– Учителите защитени ли са от профсъюзни организации?
– Учителските профсъюзи… Те са ужасно силна организация. Казвам „ужасно,“ защото в силата си правят и много лоши неща. Два примера: слушах разговор на някакъв форум на бивш член на правителството на Обама с гостите от залата. Един човек беше измислил нещо, което според него може да помогне за обучението, и попита по какви канали да тръгне, дали да се обърне към учителския профсъюз за подкрепа. Човекът на Обама отговори (нека да отбележа, че правителството на Обама, както всички правителства на Демократическата партия, много държат на образованието). Та той отговори : „като член на правителството съм се опитвал да работя с много трудни организации – Близкия изток, талибани и пр. Но най-трудно ми беше с профсъюза на учителите. Следващ пример – в щата Ню Йорк, департамента на образованието има сграда, в която няма ученици, а само учители !!!
Това са учители, които не стават за нищо, но не могат да ги уволнят заради договорите, които имат с учителския профсъюз. Затова, за да не пречат на децата, държат учителите в тази сграда и им плащат да не работят. Знам, че звучи абсурдно… но за СЪЖАЛЕНИЕ НЕ Е КОНСПЕРАТИВНА ТЕОРИЯ. Нека дам и трети пример! Вашите читатели, които знаят английски, лесно могат да го намерят в Гугъл. Той е не по-малко близък до научната фантастика, но е реален. Преди 6-7 години Зукърбърг имаше някаква нужда от ПР, затова реши да направи следната благородна кампания – договори се със сенатора от Ню Джърси – Кори Букър (Kory Booker), че дава 100 милиона долара на един от най-бедните градове – Нюарк, щата Ню Джърси (Newark, New Jersey), (Кори Букър е бивш кмет на този град), за да помогне на училищата им, ако Кори намери още 100 милиона. Двамата събраха 200 милиона. Мислих си: тези ще направят златни училища в този малък град. Е, познайте какво? Нищо не стана. В смисъл – нищо добро за учениците и града. Направо щях да „падна от коня“, когато чух, че учителският профсъюз, за да седне на масата на преговори с Кори и Зукърбърг, искат да им се „изплатят“ 35 милиона долара, които ще отидат в профсъюза, и няма да бъдат използвани от учениците на града. И това не е всичко. Болшинството от парите отидоха да се изплатят космически хонорари на разни работни групи, които трябваше да изработят нови програми. Ето това е! Та…учителските профсъюзи здраво се грижат за учителите си. Готови са да хвърлят всички останали под автобуса – ученици, общество и т.н.
На мен ми беше много интересно! Надявам се учениците и учителите, които прочетат това интервю, да вземат поука и да вникнат в разказаното от Пламен Кьорлински!
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
