В настоящата работа ще бъдат разгледани няколко важни теми, на които, разбира се, ще бъдат дадени и отговори. Тези отговори имат потенциала да удивят силно читателите, които се запознаят подробно с информацията и я проверят. Изненадите са няколко и всички те са приятни за онези от нас, които обичат България и държат истината за миналото ни да бъде извадена на бял свят. Ето и темите, на които ще се спрем:
1.Кои са основателите на Троя и кои са техните наследници?
2.Каква е връзката между трояните и ахейците?
3.Каква е истинската причина за Троянската война?
Сблъсъкът между ахейците и защитниците на града на цар Приам е описан подробно от поета Омир. От този автор научаваме за Ахил Пелеев и хората му, които в по-късни времена, в работа на Йоан Малала, ще бъдат определени като предци на българите. Пак от Омир получаваме сведения за троянските съюзници: траките мизи и пеони. И двете групи са отъждествени с българите от редица средновековни летописци. Създателят на “Илиада” разказва също и за цар Резос, чиято история, според проф. Димитър Попов, е оцеляла в българския фолклор. След малко ще се уверим, че всички тези интересни неща не са никак случайни.
Да започнем с един от най-важните въпроси, а именно: кои са основателите на Троя, позната и като Илион? Най-рано градът е споменат не в гръцки, а в хетски извори. В работата си “Общество и държавност у траките” проф. Калин Порожанов цитира езиковеда Леонид Гиндин по отношение на това, че названието Илион е тракийско и че е споменато в хетски извор от XVII в. пр. Хр., или с други думи – преди около 3650 – 3700 години. Със сигурност обаче селището е по-старо.
Трябва да благодарим на хетите и за друга информация. Защото техните летописци са регистрирали в по-късни времена името Илион още веднъж, но този път са добавили алтернативното име Троя, както и още един, много интересен топоним, който ще ни помогне да разберем кои са създателите на града на цар Приам.
Керамика от Троада, имаща прототип в Тракия (по Шлиман)
В работа, публикувана в интернет, проф. Ерик Клайн обръща внимание на един конфликт между Хетската империя (по времето на Тудхалия II – 1360-1344 г. пр. Хр.) и съюз на хора от региона Asuwa (регионът, в който е Троя). Споменати са топонимите Wilusya (Илиос, Илион) и Tariusa (Троя, според цит. от Клайн Гьотербок, Гарстанг, Гърни и др.).
Карта на Хетската Империя и земите край нея. Територията на царство Асува е маркирано с червена лининия, изобр. базирано на (Near_East_topographic_map-blank.svg: Sémhur)
https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_regions_of_Anatolia#/media/File:Hethiter.svg
И трите имена: Уилусия, Тариуса, Асува са много важни. По време на Бронзовата епоха географската област Аsuwa (Асува), станала основа за името на континента Азия, е сравнително малка по територия. Касае се за име на царство, за което се смята, че е първата тракийска държава в Мала Азия. Това не е мое лично мнение, а виждане на различни чужди историци и лингвисти.
Преди около половин век Игор Дяконов изразява виждането, че след своето идване в Мала Азия през Босфора, траките са основали царството Асува (най-древната Азия) и то още във времената преди Троянската война: “Просачивание первых фрако-фригийцев с Балкан в Малую Азию, если верить греческой традиции, началось еще до Троянской войны (вероятно, через Босфор), и именно им быть может, обязано своим образованием царство Ассува”.
Уповавайки се на сведенията на специализиралите се в хетската история западни учени Джон Гарстанг и Оливър Гърни, Игор Дяконов подчертава, че Ассува (Aššuwa) е всъщност първото държавно образувание на трако-фригийците в Мала Азия:
“…нельзя считать невероятным предположение Дж. Гарстанга и О.Р. Гэрни о том, что в царстве Ассувы следует видеть первое государственное образование фрако – фригийцев в Малой Азии…”
В последната си книга – “Неразказаната история на траките” съм представил интересни сведения за хората на царство Асува–Азия, посочил съм от кой балкански регион са дошли, както и каква е връзката им с хетите. В новата си работа съм обяснил и че значението на името Асува–Азия е страна на коневъдците.
?..
Ако основателите на царство Асува са траки, то и създателите на Троя-Илион са траки, друг извод не е възможен, в случай че селището е на територията на трако-фригийското царство и реално е било негова столица.
Керамика от Троада, имаща прототип в Тракия (по Шлиман)
У нас това се знае отдавна, защото още в началото на ХХ в. Д. П. Даскалов прави следното изказване в своя книга: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.”
Друг прогресивен български интелектуалец Никола Йонков-Владикин, не просто свързва траките с Омировата Троя, но съобщава и за смайващата прилика между украшенията на троянските благороднички и тези на българските жени от края на XIX и началото на ХХ в.
Даскалов и Йонков-Владикин не са единствените, които смятат, че Троя е основана от дедите ни. Съпоставяйки данни от археологията с езиковедски анализ на топоними и хидроними от Троада, Леонид Гиндин смята, че указаният анатолийски регион Троада е част от етнокултурния ареал на югозападната част на Тракия още от периода на Троя I – Троя IV, т.е. в продължение на цялото трето хилядолетие преди Христа.
Базирайки се на сведения от работи на Мерперт и Чорных, Юрий Откупщиков съобщава, че най-ранните културни слоеве на археологическия обект Езеро, България, са по-стари от Троя I, като сходството на материалната култура в двата региона е голямо. В такъв случай единственият логичен извод е, че Троя, позната и като Илион, е основана от нашите предци, влезли в историята под името траки.
Както можем да се досетим, самото название Троя e тракийско, значението е място на благоденствието. При анализа на името на героя Трoс (Τρώς), за когото в миналото се е смятало, че е дал името на увековечения от Омир град, фламандският лингвист Алберт Карноа стига до заключението, че то идва от ие. корен *treu “etre florissant, fort, puissant” – силен съм, процъфтявам, радвам се на благодат. Същият корен *treu Карноа намира в името на нимфата Траке, като смята, че дори народностното име траки идва от по-стара форма *травсики (Trausikes) *treus “etre florissant” – процъфтявам, радвам се на благодат.
Известно е, че алтернативното име на Троя – Илион е тракийско по произход. Като цяло нашите езиковеди не отричат това, но и не посочват ясно връзката между името на обезсмъртения от Омир град и названията на други тракийски селища. Акад. Иван Дуриданов свързва намиращия се в югоизточна Тракия град Илион със стчсл. (или по-точно стблг.) илъ – кал. Засегнатият от нашия езиковед тракийски топоним се намира точно в областта, в която е и Урдовиза (Китен) – мястото, където са опитомени най-рано коне в Европа, мястото, от което са тръгнали траките, основали царство Асува в Мала Азия, а явно и Троя-Илион.
Логиката подсказва, че точно южнотракийският Илион е дал вдъхновение за името на увековечения от Омир Илион. Съвсем нормално е, идвайки на ново място и основавайки нов град, дедите ни да му дадат името на селището, от което са тръгнали, особено ако релефът на новото място показва прилики с релефа на старото.
В работата си, засягаща предгръцкото население на Елада, Юрий Откупщиков изказва твърдението, че понастоящем изобщо няма място за съмнение относно трако-фригийския характер на езика на жителите на Троя: “Однако фрако-фригийская, а не греческая принадлежность языка троянцев в настоящее время едва ли может вызывать сомнения.”
След като установихме, че Троя е основана от траки, т.е. от нашите предци, нека хвърлим поглед и върху един сериозен на пръв поглед проблем. Касае се за това, че средновековните българи са свързвани ту със съюзниците на града на цар Приам, ту с противниците му. Дали се касае за грешно предаване на факти, или пък просто дедите ни са били огромен народ, части от който са влизали в конфликт едни с други поради борба за надмощие? Това е нещо напълно нормално и се среща при гърци, римляни, германи и др.
Нека разгледаме наличната информация. Летописците Лъв Дякон, Михаил Аталиат, Димитър Хоматиан, Лаоник Халкондил, Йоан Цеца, Йоан Зонара и др. отъждествяват българите от своето време с траките мизи и пеони. И двете групи спадат към защитниците на Троя, но пък един друг автор, а именно Йоан Малала, е уверен, че българите са потомци на хората, които Ахил Пелеев предвожда. Този герой е противник на трако-трояните и съюзник на ахейците, водени от Менелай и Агамемнон.
Ако се дистанцираме от догмите и се задълбочим в подробностите, ще се уверим, че противоречие няма, нито пък има нещо странно в това, средновековните българи да бъдат причислявани ту към защитниците на Троя, ту към нейните врагове.
В Омировата “Илиада” никой от участниците в конфликта не нарича враговете си варвари, т.е. хора, говорещи различен, неразбираем език. Това означава, че както предвожданите от Ахил бойци, така и съюзниците и поданиците на цар Приам са говорили един и същ език, или поне много близки наречия. След като според Откупщиков и други лингвисти речта на трояните е трако-фригийска, то такава трябва да е и речта на ахейците.
Освен езика има и други неща, които свидетелстват за общите корени на хората, воюващи срещу и в защита на Троя. Благодарение на описаните от Омир погребални обреди става ясно, че ахейците и трако-трояните са носители на една и съща религиозна традиция. Това означава, че ахейци и трако-трояни са близки роднини, което, разбира се, е истина, но една дълго време потискана истина.
За историците не е тайна, че ахейските благородници Агамемнон и Менелай не са гърци. Те са синове на цар Атрей, който пък е потомък на фригиеца Пелопс, а фригите са част от тракийската общност.
Пелопс довежда хора в Пелопонес във времената преди Троянската война, като това тракийско население оставя достатъчно следи: както в топонимите, така и архелогически. Паул Кречмер (цит. от Откупщиков) е уверен, че огромните погребални могили, с които е осеян Пелопонес, са фригийски, т.е. тракийски.
Отново Откупщиков, представя сведения от Страбон и Павзаний за фригийското присъствие в Пелопонес, но също така и в Тесалия, Фтиотида (Централна Гърция), а точно там е домът на Ахил Пелеев. Трябва да се добави, че в своите проучвания Паул Кречмер съобщава за намиращ се в Тесалия топоним Фригия (Φρυγία), на границата с Атика и Беотия. Според Страбон преди Троянската война цяла Атика е принадлежала на траките:
“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus.”(Strab.VII.7.1).
https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html
Преселението на фригите е станало много отдавна и поради тази причина Херодот определя ахейците като стари, коренни жители на Пелопонес, докато дорийците, т.е. същинските гърци са дефинирани като пришелци (Her.VIII.73). За да се прави такова ярко разграничение, то ахейците и гърците са действително напълно различни народи.
Тези сведения показват, че истинските ахейци са траки от групата на фригите и това обяснява защо ахейци и трако-трояни се разбират без проблем, защо елитът на двете групи се състои от бойци колесничари, а и защо погребалните обреди са общи. Дори името ахейци, ахеи е тракийско.
Народностното название ахеи, или по-точно акаивои (*Ἀχαι–ϝοί, Ἀκαι-βοί) e изградено по същия начин както и тракийските племенни названия сика-вои (Συκαι-βόι) и пераи-вои (Περραι-βοί). Елементът –вои притежава значение войници, бойци и съответства точно на стблг. вои – бойци. Името на произлезлите от средите на фригите ахеи (Ἀχαι–ϝοί, Ἀχαι-βοί) означава буквално яки вои, яки бойци, силни бойци.
Фригийските корени на ахейците обясняват защо учени като Маккуин са склонни да разположат най-старата Ахея в Тракия и да определят споменатите в хетските летописи ахейци като европейски траки. Все пак прародината на фригите е на Балканите и според изследователи като Откупщиков и др. Пелопс довежда фриги в Пелопонес от север, т.е. от Балканите, а точно това е мястото, на което фригите са оставили доста следи.
Според лингвистите Лидия Баюн и Владимир Орел монументалният надпис от Ситово, Пловдивско, е фригийски. С това аз съм напълно съгласен, в том I на книгата си “Тайните на тракийския език” съм дал тълкуване на древното послание с помощта на български. Държа да отбележа, че на югоизток от Ситово, в пределите на Сакар планина, край Вишеград е имало фригийско светилище, в чиито околности проф. Драгомир Лалчев намери два други фригийски монументални надписа. Важна подробност е и това, че светилището край Татул носи белезите на фригийската архитектура.
Древно светилище Татул, снимка Камен Ханджиев
Нека обобщим какво сме разбрали до този момент:
- Траките населяват Мала Азия още преди основаването на Троя.
- Материалната култура на ранната Троя и тази на археологическия обект Езеро са сходни, като тази от територията на България е по-стара.
- Според виждането на редица учени названията Илион, Троя, Асува-Азия принадлежат на траките, а разбира се имат и обяснение на български.
- В “Илиада” героите от двата противникови лагера говорят един и същ език и практикуват едни и същи погребални обреди, а пък аристокрацията е представена от бойци колесничари.
- Воюващите срещу Троя Агамемнон и Менелай не са гърци, а потомци на фригиеца Пелопс.
- Според Херодот, Страбон и други стари автори фригите са тракийски народ.
- Пелопонес – дом на ахейците е населен от фригите на Пелопс.
- Ахейците са считани за древни поселници на Пелопонес, докато на гърците Херодот гледа като на потомци на дошли от Африка мигранти.
- Самото име ахейци е тракийско по характер, изградено е по абсолютно същия начин както и други тракийски народностни названия, а и притежава смисъл на български език.
- Могилните погребения от Пелопонес са традиция, чието продължение намираме при траките, докато за гърците от времето на Античността това е нещо чуждо.
- Фригите и техните тракийски роднини са населявали не само Пелопонес, но също така и Тесалия, Фтиотида (Централна Гърция), а точно там е домът на Ахил Пелеев.
- Дори в Тесалия има топоним Фригия (Φρυγία),
Разполагайки с тази информация можем да отсъдим, че действително описаният от Омир конфликт е между две групи на една и съща общност – тази на старите балканци, които се явяват наши предци. Ето защо средновековните българи един път са отъждествявани ту като потомци на хората на Ахил и противници на Троя, ту като нейни защитници в лицето на мизите и пеоните.
Трябва да се добави още нещо: за самите пеони Херодот смята, че спадат към трояните (Her.V.13). Обикновено нашите учени (като Димитър Ангелов и др.) определят отъждествяването на българи и пеони, (т.е. трояни) за грешка (архаизация). Това не отговаря на истината, защото ако българи и пеони не деляха един произход, то името на пеоните не би имало смисъл на български, а реално то има.
В най-новата си книга “Неразказаната история на траките” съм дал обяснение на значението на името пеони с помощта на български, а също така съм дал сведения за важната роля на пеоните и мизите в създаването на Арменското царство.
След като установихме, че Троя е основана от нашите деди, а и че трако-трояните са от същия произход както и ахейците, трябва да изясним и последния въпрос – истинската причина за Троянската война.
Походът на Агамемнон и Менелай не е за завръщането на хубавата Елена, а за власт над протоците и над Троада. Името на Троя неслучайно притежава значението място на благоденствието. Територията на Троада е богата на природни ресурси, мястото е стратегическо, позволяващо развитие на търговията, а това допринася за богатството на тези, които владеят региона.
Нека не забравяме, че Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей и Пелопс, т.е. те са от трако-фригийски произход. Самият Пелопс някога е бил в Троада, но явно поради борба за трона е бил принуден да потърси нова територия и затова се е отправил към Пелопонес. Това не е спекулация, има си исторически извор, в който тази информация е представена.
Павзаний дава интересна подробност, а именно, че отговорният за заселването на Пелопонес с фриги герой е прогонен от Троада от фригийския владетел Ил (Paus. 2.22.3). Самият Ил се явява потомък на Трос – човекът, за когото се е смятало, че е дал името на Троя.
Претенциите на фригиеца Пелопс за престола на Троя и походът на неговите потомци Менелай и Агамемнон срещу цар Приам обясняват и едно друго сведение на Павзаний. Става дума за това, че според един оракул Троя няма да бъде превзета, ако поне една от костите на Пелопс не бъде донесена (Paus. 5.13.4). Това означава, че този герой е свързан с града, за който неговите потомци воюват, т.е. претенциите са обосновани.
И така – какво заключение можем на направим от представената тук информация? Данните показват ясно, че Троя е основана от траки, като в различни времена различни групи от тях са се стремили да властват над имащия стратегическо разположение град.
Една от групите, която не успява да се наложи, влиза в историята под името ахеи, ахейци и след напускането на Тракия успява да се засели на о-в Пелопонес. Макар да минава време от прогонването на Пелопс от Троада, неговите потомци не са забравили амбицията на дядо си и предприемат поход с цел да се реваншират. Този поход става известен като Троянска война, а участниците в него са хора, които делят един произход и се явяват наши предци.
Вярно е, че имена като Менелай, Ахил и др. звучат странно за нас, но това е нещо нормално. Въпросните имена са били ползвани преди около 3500-3300 г., това ги прави необичайни. Нека не забравяме, че регистрираните преди около 1200-1300 години староанглийски имена Пенда, Педа, Офа, Беона, Буга, Квихелм и др., не само не се срещат днес сред англичаните, но и звучат екзотично. Това не означава, че въпросните личности не са част от историята на англичаните.
В случая е важно друго, имена като Ахил не са гръцки. Това е цитат от работа на Артър Еванс, който хвърля достатъчно светлина по въпроса. Британският учен казва следното: “Много имена, присъстващи и в гръцката митология, не са гръцки по произход, а други са гърцизирани не особено сполучливо, като например Ахил… и изглеждат идващи от легендите на предшестващото гърците население…” – “Many names, also, in Greek mythology, are not of Greek origin, and others have only been Graecized imperfectly Άχιλλεύς…..and seem to have been transmitted from a pre-Hellenic repertory of popular tradition (saga)…” (Evans, 1952, с. 67).
Артър Еванс не е единственият, който смята, че имената на героите от старогръцките предания не са гръцки. Цитирайки свои колеги от Западна Европа, руският учен Юрий Откупшиков съобщава следното: “Гърците от героическата епоха носят почти изключително негръцки имена…
В класическата епоха голяма част от гръцката ономастика също така не е гръцка… Даже тези лични имена и топоними, на които може да се даде значение на гръцки, могат да се окажат негръцки, до известна степен преосмислени под въздействие на народната етимология.”- “греки героической эпохи носили почти исключительно негреческие имена (см., например (Myres 1930, 310). В классическую эпоху большая часть греческой ономастики также была негреческой (Chadwick 1967, 273). В Греции было «очень мало чисто греческих имен» (Chadwick 1969а, 10). Даже те личные имена и топонимы, которые по гречески что-то значат, могут оказаться догреческими, в какой-то мере переосмысленными под воздействием народной этимологии (Chadwick 1969а, 10; 1969b, 83)…”(Откупщиков, 1988, c.114).
Накрая трябва да отговорим на въпроса: Къде изобщо са гърците в цялата история? Мистери и загадки няма, а учените знаят това прекрасно. Същинските гърци, идват от Африка, генетичната близост на гърци и етиопци доказва това. След Троянската война територията на Елада е засегната от чума, към която дедите на гърците или са имали имунитет, или са давали по-малко жертви.
След няколко века дедите на гърците стават сериозен етнически елемент на древна Елада и започват да разширяват властта си, като при това асимилират, прогонват или подчиняват местното ахейско население. Дори елинофилът Чадуик признава, че на подчиненото население – илотите и периоките в Спарта, трябва да се гледа като на потомци на оцелялото ахейско население. Историята на това население е приета от дедите на гърците, а в последствие и редактирана така, че да пасне на една или друга сила.
Сега вече трябва да е съвсем ясно защо Йоан Малала счита българите от своето време за потомци на хората подвластни на Ахил Пелеев. Трябва и да е ясно защо Ахил погребва своя загинал роднина Патрокъл, ползвайки обреди, практикувани и от жителите на Троя и познати на българите от Средновековието. Около 2000 години след Ахил княз Крум ще повтори особения обред след битката при Верзиникия, жертвайки хора и животни в чест на падналите свои бойци.
Българите не просто носят гените на най-старото цивилизовано балканско население, дало героите, описани от Омир, но при нас е запазена смайващо дълго време традицията на воинската аристокрация, оформила до голяма степен ранното гръцко общество, а и обществата на келти, римляни и др.
Използвана литература:
1. Ангелов Д., Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971.
2. Баюн, Л.С., Орел, В.Э. ЛИНГВИСТИЧЕСКАЯ И КУЛЬТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ СИТОВСКОЙ НАДПИСИ. Вестник Древней историй 1 (204), Наука, Москва, 1993.
3. Гиндин Л.А., НАСЕЛЕНИЕ ГОМЕРОВСКОЙ ТРОИ, Историко – филологические исследование по этнологии древней Анатолии, РАН, Наука, ИФ Восточная Литература, Москва, 1993.
4. Даскалов Д.П., Българите потомци на царственитѣ скити и сармати, фототипно издание, София, 1913.
5. Дуриданов И., Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976
6. Дяконов И. М., Предистория армянского народа, История Армянского нагорья с 1500 по 500 г. до н.э. Хеты, лувийцы, протоармяне, Ереван, ААН, Ереван, 1968.
7. Йонков-Владикин Н., История на древните траки от Новокаменния период до цар Борис, (Начало 8000 години преди Христа), Наченки и растеж на Арийската цивилизация, т. I, Хелиопол, 2010 (Пловдив, 1911).
8. Йордановъ И., Българетѣ въ Македония : издирвания и документи за тѣхното потекло, езикъ и народность, съ етнографска карта и статистика, Изд. на Българската академия на наукитѣ от фонда “Напрѣдък”, 1915.
9. Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.
10. Попов Д., Тракийска Религия, Лик, София, 2010.
11. Порожанов К., Общество и държавност у траките, средата на ІІ – началото на І хил. пр. Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998.
12. Chadwick J., The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005.
13. Carnoy A., Dictionnaire Etymologique de la Mythologie Gréco-Rommaine, Librarie Orientaliste Paul Geuthner S.A., Editions Universitas Louvain, Paris, 1957.
14. Evans A.J. Scripta Minoa, The Written Documents of Minoan Crete with special reference to the archives of Knossos, Vol. II, The Archives of Knossos, clay tablets inscribed in Linear script B, edited from the notes, and supplemented by J. L. Myres, Clarendon Prees, Oxford, 1952.
15. Herodotus, Histories, transl. G. Rawlingson, ed. T. Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996.
16. Homer. The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924.
17. Macqueen, J. G. The Hittites and their Contemporaries in Asia Minor, revised and enlarged edition, Thames & Hudson, London, 2001.
18. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6 – 7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1995.
Извори от интернет:
Klein E., Assuwa and the Achaeans — Possible Mycenaean Sword at Hattusas article (посл.вид. 24-08-2022)
Загадката от Урдовиза (посл.вид. 24-08-2022)
https://www.youtube.com/watch?v=CqRjgWQtvOE
Arnaiz-Vilena A a.o., HLA genes in Macedonians and the sub-Saharan origin of the Greeks (посл.вид. 24-08-2022)
“Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt.”
