Журналистката Ирина Кирилова беше казала, че повече книги няма да пише. Но се заредиха статии с високо журналистическо равнище, думите сами се редят в стихове, тя се е срещала и продължава да се среща с много интересни хора в страната и папката събира нейните думи ден след ден.
Дали ще излезе нова книга, тя още не може да каже, но за „Тракийски Cвят“ отвори папката и първо на нас даде едно стихотворение. Прочетете го и не пропускайте миговете, които животът ви предоставя!
20 август 2022 година
Защо не избягаш, когато Зората изгрява,
когато чудна картина небето рисува?
Тогава светът радостни звуци запява
и фея красива със звездни стъпки танцува.
Тръгни сам по дълги пътища бели
край слънчогледите жълти и цъфнал памук.
Върви! Само слушай птичите трели,
захвърлил проблеми на душмани напук.
И когато стигнеш порта железна,
поспри, помоли се, чукни на вратата,
кажи си: тука искам да влезна
уморен и самотен да си излея душата.
Аз ще съм там. Ще ти сипя люта ракия,
а ти ще гледаш в моите топли очи.
Ще заключим дяволи, вещици и тия,
които разместват небето и то страхотно бучи.
И ти, пътник далечен, ще полегнеш в скута ми топъл,
намерил спокойно безвремие, мъдрост и ум.
Аз ще те слушам безшумна, безмълвна, без вопъл
и ще чакам да тръгнеш обратно по прашния друм.
Ирина Кирилова
