АФЕРА:
ВАРНА Е ДЪРТАТА СКРИПЯ ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА… ВАРНА – ТОВА Е ЛИЧНО
….
Константин:
Аз съм роден в София и живея там. Но баща ми е от Варна и там имаше къща на дядо ми, в която живееха баба ми, леля ми и братовчедка ми. Всяка година , от 1-ви до 11-ти клас (тогава учехме до 11ти клас), от края на учебната година до 15-ти септември, татко ме качваше на влака до Варна при баба ми. Помня как за първи път отидох сам при баба. На гарата взех файтон (тогава нямаше таксита), дадох му адреса и той ме закара до дядовата къща.
Невероятно приятно ми беше пътуването с файтон. Мога да напиша цял роман за приключенията във Варна. И почти всичко, написано в тази статия е в спомените ми. Толкова обикнах Варна, че и до сега я смятам за роден град. София не ме привлече с абсолютно нищо.
Всеки ден ходих на плажа – Рибарският и офицерският плаж бяха безплатни. Една година баба ми ме събуди рано, по тъмно на 2-ри август и ме накара да отидем на плажа да посрещнем Слънцето. Тогава морето беше гладко като езеро. Посрещнахме изгрева и аз отидох да си отспя. Към 10 ч. сутринта отидох на рибарския плаж. Имаше много силно вълнение и и на Рибарския мост едно от каботажните корабчета, „Емона“, беше се обърнало на плиткото. И преди, и след това съм се возил на това, и на други корабчета. След „демокрацията“ корабчето „Емона“ беше купено от някакъв „бизнесмен“ и откарано на язовир „Кърджали“.
А за сиропчийниците нямам дума – толкова много бяха и винаги си взимах комбиниран сироп – 8 ст. И на входа на Морската градина имаше една сиропчийница с формата на гъбка. А в началото във Варна имаше градски автобуси с формата на кораб – на втория етаж, на „палубата“ беше открито, само с навес. Ох, много се отплеснах, а още толкова много мога да говоря за красивата стара Варна…
….
Жана:
Честит празник на всички, които помнят и обичат онази Варна – преди Добрин Митевци, Кирил Йордановци и последващите, чиито имена не помня и не искам да помня. Нашата Варна, с дъх на водорасли и безбройни светулки в Морската градина вечер. Морското казино с музиката на живо, ресторант Хоризонт, ресторант Димят, ресторант Морска гара, ресторант Почивка… Красивата и спокойна Варна, с романтичните улици и красивия звук на вълните. Нашата Варна, която остана в спомените ни и днес се опитваме да разкажем на децата си.
Варна, преди да ни я откраднат, да съборят красивите й сгради, да унищожат облика й и да я обезличат до степен, в която дори родените и израснали тук да не можем да я познаем. А беше красавица нашата Варна и такава ще я обичаме докрая. Между другото, спомням си, че по ларгото още в началото на 70-те имаше машини за кафе и напитки. През лятото на всяка крачка се продаваше сладолед във вафлени или пластмасови кофички. Имаше и фруктов – от машини. Цирковата площадка беше на Акациите и всички деца обожавахме фунийките с крем и захарния памук, виенското колело и въртележките. Помните ли люлките-лодки в Морската. Господи, така си искам старата, истинска и безкрайно красива Варна!
….
Спомени от миналото
Еееххх, спомени. Спомени за доброто старо време. Нека и аз добавя нещо за стара Варна, такава каквато я знаехме преди 40-45 години.
Малкото квартално ресторантче „Златна котва“ в Гръцката махала на ъгъла на улиците „Сан Стефано“ и „Граф Игнатиев“, където сега е малкото пазарче. В наши дни на мястото на този ресторант от години се е намърдала някаква банка.
В „Златна котва“ предлагаха невероятно вкусни пилешки дреболии, пилешки дробчета с лук и какво ли още не, а цените на алкохолните напитки а и на всичко останало бяха народни. 50-100 метра по-надолу по ул. „Сан Стефано“ беше разположен друг култов варненски ресторант – ресторант „Океан“ на втория етаж, а на първия етаж беше фирмен рибен магазин. Двуетажната сграда още си е там, но в окаяно състояние, а ресторантът е затворен и не работи поне от 25 години насам.
Ресторант „Преслав“ надолу по улица „Аврам Гачев“(днешна „Княз Борис“), малко под „Валентина“-та в посока жп. гарата, Ресторант в стил ретро, където също предлагаха много вкусно приготвена храна и имаше оркестър, свирещ стари градски шлагери.
Малко по-нагоре, точно срещу голямата „Валентина“ беше снек-бар „Одесос“, където правеха най-вкусните в цяла България сандвичи със запечена шунка и кашкавал, сандвичи тип „принцеси“, ледена цитронада от машина и невероятно кафе еспресо от професионални италиански кафе-машини „Cimballi“.
Самата „Валентина“ слава Богу съществува и днес и уж е 4-етажен магазин, шопинг център, но прилича по-скоро на бит пазар.
Срещу Операта пък беше ресторант „Морско конче“, в чието подземие пък имаше нощен бар, където навремето бяха снимани част от сцените в култовия български филм „Комбина“, с участието на Иван Иванов, Ваня Цветкова,
Николай Сотиров, Вълчо Камарашев и ред други БГ-актьори. Сега на мястото на този ресторант има някаква просташка пицария в кичозен стил и безобразно безвкусна храна.
Кафе-сладкарница „Делфин“ на Центъра срещу църквата „Свети Николай Чудотворец“, където преди повече от 4 десетилетия беше сборния пункт за срещи на варненските тарикати-играчи, чейнчаджии и проститутки, чието „работно място“ пък беше близкия хотел „Черно море“. Сега там отново има кафене със същото име, но нямащо нищо общо с чара на стария „Делфин“.
Старите рибни хали до стария Понеделничен пазар и до Катедралата и резиденцията на варненския митрополит, съборен в средата на 1980-те, за да прокарат разширението на бул.“Съборни“ и линията на тролеите номер 2, 82 и 83. На този пазар имаше пекарна, където продаваха невъобразимо вкусни понички. Там на този пазар някога продаваха от грънци и саксии до от пиле мляко.
Хали „Шипка“ на ул. „Шипка“ в посока надолу към бившето кино „Република“ и Тунела. Апропо, като стана дума за старите варненски кина ето и няколко от тях, които отдавна не съществуват – кино „Корабостроител“ на днешния бул.“Владислав Варненчик“(бивш булевард „Карл Маркс“), Зимно кино „Тракия“ на същия булевард, но малко по-нагоре, Лятно кино „Тракия“, кино „Димитър Благоев“, киното в Дома на транспортните работници, където днес се помещава Дирекция морска администрация – Варна.
Нека си спомним и за варненските чешити – Ачо Муната, Цецо Гърка, Биско Чекмеджето – луди на свобода, но не правеха лошо никому и не бяха агресивни.
Това е истинската стара Варна, която загубихме завинаги. Стара Варна, както я помня. Стара Варна със своя особен чар и неповторимост, която обичах, а днес ненавиждам. Варна, която алчни, лакоми, безскрупулни идиоти и кретени с власт и с една единствена функционираща мозъчна клетка завинаги погубиха и унищожиха, и я превърнаха в кенефа на България!
Кириле, Гуци, Иване, да ви е_а пу_ката ма_на малоумна и крадлива!!!
…
Марин Урумов:
Не че нещо, но е кощунство Свето Успение Богородично (Ден за траур на всички християни) да се отъждествява с фойерверки, заря, кебапчета и празник. И за мен това е най-голямата тъпотия, която сътвори оня добруджанец Хр. Кирчев във Варна през 1993 г.
Защото до тогава празникът на Варна ВИНАГИ е бил и се е чествал на 27. юли – денят на освобождението ни от османско робство – а не в такъв тъжен ден за всеки вярващ християнин, на който е починала (възнесла на небето) Божията майка. Но… „Златно жито зрее, прост народ живее“ – що се отнася до Добруджа и добруджанци. По-тъжното е обаче, защо ние (догодина стават 30 години) се примиряваме с това безумие….
Което рано или късно е ясно, че ще бъде променено – няма да ни управляват все тъпаци – но все пак, колкото по-рано, толкова по-добре! Просто празник в ден на траур (макар наречен и от църквата празник, но в съвсем друг смисъл) е нелепо. Меко казано.
Afera.bg 
