Интервю на Ирина Кирилова с Веселин Димитров-Враджа
– Г-н Димитров, от къде идва интереса ви към Раковски? Знаем, че той е един високо образован и интелигентен за времето си човек. Имам предвид не само образованието му, започнало от Райно Попович, продължило в Цариградското гръцко училище, но и знанието на много езици, пътуването му по Европа…Говорим за началото на XIX век все пак!
– Раковски е важна и кулминационна пресечна точка в моя живот. Още от невръстна възраст имах влечение към науката и истината за битието ни. Четях много в трескаво търсене на истина, която знаех, че трябва да открия за себе си , а и за другите. Пътят ме отведе до древната Ведическа литература като „Бхагавад гита“, „ Бхагавата Пурана“, „Упанишадите“ и др. Когато четях тези текстове оригинално, написани на санскрит, бях изумен да открия как един много голям процент от думите на този език бяха звуково и семантично идентични с нашите български думи или бяха достатъчно близки, за да се види приликата и да се достигне логичното заключение за еднакъв любословски корен. Тогава живеех в Южно Африканската република. По онова време масовата интернет употреба не ни беше обхванала, а беше в зародиш. Преди няколко години „случайно“ ми попаднаха няколко книги на Раковски в оригинал и когато се зачетох, бях изумен и очарован, че това, което аз бях открил за себе си, Раковски го е открил и споделял с хората още в средата на XIX век.
Да, както казвате, Раковски е ученик на вещия Райно Попович, но и по-късно е отведен от своя баща и със съдействието на Стефан Богориди учи в така наречената Велика народна школа на Куручешме в Цариград, където получава солидно образование, включващо изучаването на няколко езици – гръцки, турски, арабски, латински, френски, руски и може би там е учил санскрит. По-късно полиглотския му талант подпомага държавническите му способности, за да позволят на Раковски да бъде признат за световно известен деятел и фигура, която се превръща в символ на свободата и истината в Европа и Азия.
Основната мисъл в стратегията на Раковски е освобождението на България. Но той е прекрачил границите на Османската империя и е помислил и за света. Освобождението на България е било господстващата мисъл в съзнанието на Раковски и тази мисъл се е уголемила във връзка с освобождението на всички поробени народи по земята, както народите на Индия и Африка. Визията на Раковски е включвала освен физическото освобождение на България, така и идеологическото освобождение, свързано с истинската древна история на народа ни. Поради това Раковски е писал книги за премахването на вековните външни влияния, поробили духа на българите дотолкова, че те са забравили корена си, неразривно свързан с езика „самскрит“ (както Раковски го нарича в книгите си) и древната Ведическа наука и култура.
– Знаем, че Раковски е живял в Марсилия. Какво е търсил там?
– Духовният великан Георги Стойков Раковски е успявал помежду няколкото му издадени смъртни присъди за организиране на бунт против Османската империя да пътува из Европа, за да търси финансова или друга помощ за освобождението на България.
За около година и половина Раковски живее и в Марсилия, където е прекарвал ежедневно времето си в държавната френска библиотека, за да изследва най-новите научни открития в полето на историята и лингвистиката. Там той вижда и отбелязва в книгата си „Българска старина“ как европейските лингвисти се доближават до истината за това, че Ведите са най-древното и комплексно културно и духовно наследство на земята, но и как учените навлизат в задънена улица, тъй като не обръщат внимание на българския език, който се оказва най-близък до санскрит, и следователно най-древен език на земята. Лингвистите откриват, че колкото по-отдалечен е един език от санскрит, толкова по-нов е този език.
Гръцкият език, например, е много далеч от санскрит, както и латинския, от който произлизат повечето съвременни западно-европейски езици, в които все още се забелязват оскъдни връзки със санскрит, защото оригиналните западно-европейци са били също пришълци от Балканите. Истината е, че преди хилядолетия от Балканите до съвременна Индия се е говорил един език с различни диалекти, а съвременните балкански езици: румънски, турски, албански и гръцки са млади езици и естествено непривични за тези древни географски ширини. Раковски ни информира пръв как Херодот описва в неговата история, че когато елините пристигат на Балканите, те намират тук автохонно население и го наричат „пелазги“, а по-късно и „траки“. Елините не са автохонното население на Балканите, а траките не изчезват, пометени от „славянско море“, но са част от древната арийска култура, която се е разпростирала пo цяла Евразия.
– Всичко, което разказахте до тук ли ви накара да създадете в Сливен културен център на името на Раковски? Разбрах, че на къщата, която сте купили за тази цел, има паметна плоча.
– След като се върнах в България, исках да направя нещо за хората в моя роден град и така се случи, че намерих една стара къща от края на XIX век. Спасихме я като я реставрирахме такава, каквото е била. Нарекохме я „Културен център Раковски“ и миналата година инсталирахме релеф на великия Раковски, направен от скулптора Христо Илиев от Добрич.
– Майката на Раковски е от Сливен. Какво научихте за нея?
– Майката на Раковски е Руска Мамарчева, сестрата на капитан Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 година. За нея лично знаем много малко, но съдейки по сина и можем да разберем, че „плодът не пада далеч от дървото“. Със сигурност майка му е била една велика и достойна българка, отгледала един истински син на България. Когато бях в Индия, открих една книга, която се казваше: „Раковски – великият син на България и великият приятел на Индия“, написана от Г. Мукерджи. Там подробно е описана ролята на великия Раковски във връзка с освобождението на Индия от британско владичество. Поради тази причина в Индия има училище (чувал съм, че е имало двадесет училища с неговото име, но не мога да го потвърдя) с името Шри Георги Стойков Раковски. „Шри“ е величествена титла, давана само на личности от най-висш характер, които допринасят или са допринесли за добруването на всички. Според тези факти разбираме и за висотата на характера на Руска Мамарчева.
– Кое е по-важното в програмата на вашия център?
– В „Културен център Раковски“ имаме годишна програма, където организираме срещи с различни вещи хора, които са се задълбочили в една или друга сфера на науката и духовността. За сега са ни гостували видни личности като доц. Веселина Вачкова, Христо Коларов, Иван Тренев, Иван Спиридонов, Георги Сираков и Димитър Гилев. Паралелно с това имаме и седмични беседи на тема Ведическа философия, както и йога за всички възрасти, уроци по музика и вегетарианска здравна кухня.
– Вие се занимавате с учението йога. Буквално преведена тази дума означава освобождаване. Това учение усъвършенства не само физически, но и духовно човека. Чрез него ние търсим пълна хармония с нашето вътрешно „АЗ“ и връзка с огромната космическа енергия. Търся връзката между философията на йога и духовно извисения Раковски. Мислите ли, че това е фактът, че Раковски е бил масон?
– Думата йога означава свръзка или контакт с душата и Свръхдушата или Бога. Когато сме свързани с Върховния чрез любов, това е истинското освобождение, описано във Ведите. Йога започва от здравото тяло, здравия ум и знанието за „джива“ (или душата – духът , който придава живот на биологичното тяло). Колкото до масонството сега и преди мисля, че са две противоположни неща. Раковски е бил феноменален носител на висше съзнание и е общувал с всички хора, които са били духовно и хуманистично настроени. Сега тайните общества са инфилтрирани и използвани за нехуманни цели.
– Учението йога ли ви накара да посетите Индия?
– Аз започнах да практикувам, докато бях в Южно Африканската република. Но да! Посетих Индия, за да видя тази свята земя на йога и мистици. Земята, съхранила най-древните намерени ръкописи, Ведите.
– Как попаднахте в Индия на училището, което носи името на Георги Раковски?
– Просто исках да отида там и да се запозная с децата и преподавателите. Намерих адреса в интернет и мои близки от Делхи звъннаха на училището и ми уредиха среща, която се състоя през февруари 2019 година. Беше една сбъднати мечта и невероятно преживяване.
– Какво знаят индийците за българина, който е издавал вестниците „Българска дневница“ и „Дунавски лебед“, „Будущност“, „Бранител“, който е написал „Горски пътник“, създал Първа българска легия и написал „План за освобождението на България?“
– Индийците днес имат много общо и бегло понятие за Раковски почти като в България. Някои дори не знаят нищо за него, досущ като в България. Но има и хора, които знаят, като горе споменатия автор – Г. Мукерджи. В училището ми споделиха , че българските посланици в Индия дори не им обръщат внимание и не уважават поканите, отправени към тях за различни празници на училището. Това не ме учуди, защото в ръководството на България има само позьори, продажници и интересчии, които нямат и капка национално самосъзнание и доблест.
– Какво донесохте от Индия, което обогати вашите познания за Раковски?
– Самото училище и уважението на хората и децата беше трогващо. Те са специални души, за да учат и работят в това свято училище.
– Да си представим, че Раковски днес е жив. Учението йога лекува много болести, защото ни освобождава от стреса, от тревогите, от натрупаните отрови чрез специалните движения, които могат до такава степен да се овладеят, че да изключим света около нас. Би ли помогнало това учение на Раковски, който е умрял така млад в 1867 година, само на 46 години?
– Раковски е практикувал йогата на сърцето. Той е бил всеотдаен в каузата си да види България независима. Често великите личности пренебрегват своето здраве за благото на всички. Мисля, че това е направил и той. Със сигурност практиката на асани (йога упражнения) допринася за здравето, както на тялото, така и на ума.
– Това, че преподавате йога е добре, но още по- добре е, че идеята ви да създадете културен център на името на Раковски в Сливен събира хора, които искат да научават все нови и нови неща от историческото ни минало, от философията на живота, което създава облика ни на интелигентен народ. Как ще продължи животът ви по- нататък?
– Ние имаме цел и стъпка по стъпка вървим към нея. В културния център имаме Гауранга йога институт, но и работим по издаването на книги. Първата ни издадена книга се нарича “Да преосмислим Дарвин” и е книга, която излага чрез научни доводи слабостите на еволюционната теория. Това е революционна книга за България и всеки мислещ човек трябва да я прочете. Освен издаването на книги, имаме и визия да направим градски театър „Раковски“, където да споделяме идеите на този велик син на България и запознаването на хората с Ведическата древна култура, която е била нашата древна култура според самия Раковски, както той пише в “Българска старина”.
– А кой ви помага финансово?
– Всичко правим със собствени средства и с дарения от хора, които са наши почитатели.
– Благодаря, г-н Димитров!
– И аз благодаря за чудесното интервю. Нека всички ваши читатели бъдат здрави и благословени!
Ирина Кирилова за „Тракийски Cвят“
1 коментар
Чест е за Сливен, че има такава частна инициатива, която облагородява и допълва културният живот на града! Такива интусиасти и инициатори, като Веселин Димитров – Враджа, са рядкост, още повече, че го прави без отпуснат отнякъде бюджет, само с оскъдни собствени средства и символични дарения. Гражданското общество е в дълг както към славното ни минало, така и към неясното и проблемно бъдеще, което очаква бъдещите поколения! За официалната власт и институции, да не говорим…