Срещам се с моя колега арх. Румен Джагаров, който преди година и половина реши да остави живота в столицата на заден план и се премести да живее във видинското село Ново село, където сам реставрира стара селска къща на над 100 години. Говорим си за това какво го мотивира и вдъхновява, какви са дългосрочните му цели и как се реставрира стара кирпичена къща в 21-ви век.
- Разкажи ни малко за себе си – кой си и с какво се занимаваш?
Аз съм Румен Джагаров, вече от година и половина съм дипломиран архитект от катедра “История и теория на архитектурата” в УАСГ. Оттогава живея и в с. Ново село, Видинско. Всъщност моето приключение на село започна, когато реших да си взема своя собствена къща тук, която да си реставрирам сам с естествени материали и техники, но все пак, търсейки да осигуря за себе си и съвременни стандарти на живот.
Когато не реставрирам къщата си работя онлайн като архитект, което пък ми дава пълната свобода да живея, където си искам и да реализирам мечтата си да създам свой устойчив дом на село. Заедно с това вече започнах да се занимавам и с консултиране на други хора от региона, които искат да реставрират стари кирпичени къщи, което много ме радва.
- Искаш да кажеш, че покрай успехите с твоята къща са започнали да те търсят и като консултант за други обекти?
Точно така, в момента освен работата по моята къща, съм подхванал да реставрирам и къщата на моя брат, която отново е стара, кирпичена и в доста лошо състояние спрямо съвременните стандарти. Заедно с това лека-полека започнах да консултирам и още хора, след като са научили за това, което правя тук. Вече бих могъл официално да кажа, че се занимавам се с реставрация и адаптация на стари селски кирпичени къщи, което си беше моя мечта.
- Какво предизвиква един млад и обещаващ архитект да напусне града и да отиде да преследва живот в българското село? По някакъв начин беше ли свързано с пандемията или беше решил да направиш тази стъпка много преди това?
Някак успоредно се случиха нещата. Честно казано, тази идея ми се е въртяла в главата още от времето, когато прекарвах тук летните ваканции по време на детството и гимназиалните си години. Ново село за мен винаги е било извор на вдъхновение със своята многопластовост от гледна точка на архитектурно наследство, защото имаме такова от най-различни периоди. Това, което стана с пандемията бих казал, че просто насочи мислите ми към това какво искам да следвам като цели и мечти в живота си, а то беше именно да правя това, което правя сега.
Факта, че развивам кариерата си онлайн също много ми помогна в това решение. Осъзнах, че всъщност можеш да водиш един средностатистически живот в провинцията, без да се притесняваш как да си уплътняваш времето. Откакто започнах да се занимавам с тази дейност не ми остава време за нищо друго. Така се случи, че все едно аз си прехвърлих градските, софийски обороти на село, обаче правейки това, което наистина ме вдъхновява.
- Кога за първи път ти хрумна, че искаш да реставрираш твоя стара къща на село?
Може би, когато записах магистратура към катедра “История и теория на архитектурата”. Тясната специализация чисто историческа тематика ми представи въпроси, на които аз самия исках да отговоря – кой съм аз и какво искам да правя с живота си, защото ми даде една различна гледна точка към света, който обитаваме. Обучението в катедрата ми показа и примери на хора, които са били като мен, но са дръзнали да мислят по-различно и са успели да си реализират мечтите и идеите си.
Тогава ходих и на много работилници към сдружение „Мещра“, които успяха да ми представят какво представляват старите къщи чисто архитектурно, че в тях има много потенциал за развитие, че са екологични, което ме вдъхнови още повече.
Повече за сдружение Мещра и техните работилници
- Какво ти дава мотивацията да правиш това, което те вдъхновява?
С много колеги сме си говори по темата с какво всъщност се занимава съвременният архитект, основно с проектантска дейност в големите градове като София, Пловдив, Бургас, Варна и т.н. Когато се дипломирахме през 2021 г. в УАСГ някой преподавател ни беше казал – вие сте промяната, вие младите и бъдещето. Тогава се замислих, че промяната се случва едва тогава, когато човек не просто разбере какви мечти има, а когато започне да си ги реализира.
Това, че сега се занимавам със сграден фонд, който е някак забравен от останалите или пренебрегнат, ме кара да се чувствам така сякаш аз всъщност правя промяна, поне за самия себе си. Не съм се захванал да проектирам нов сграден фонд в столицата, който започва вече да създава проблеми, а точно обратното, решил съм да се опитам да адаптирам остарелия такъв в съвременните условия и стандарти на новия век и да изкарам неговия потенциал на преден план.
- Мисля че тук е мястото да споменем, че твоята дипломна работа също беше свързана със селото.
Да точно така, по време на пандемията ми се отдаде възможност да си избера Ново село като тема за дипломната ми разработка.
Всяко едно населено място в България крие огромен потенциал.
Оказа се, че Ново село е място, където се случват много неща и има много история, просто всичко е въпрос на гледна точка. Идеята на дипломната ми работа беше именно да потърси вдъхновение в тези предпоставки и да предложи нови, съвременни начини, по които да се обживи селото и да се защити и използва като ресурс неговото многопластово архитектурно и културно наследство.
- А как върви реставрацията на твоята къща, разкажи ни малко повече за идеята и процеса на реализацията?
Тя е типична за северозапада селска къща на 110, 120 години – кирпичена със сводове на входа.
Идеята за рестарацията й е много простичка. Аз се опитвам да я възстановя със същите материали, от които е изградена – глина, камък, слама, тоест правя един вид устойчива, екологична архитектура.
За една година успях да оправя покрива със стари, рециклирани керемиди, които събрах от съседите в махалата. Така изпълних и една от целите си – да изхвърлям максимално малко строителен отпадък. Във вестибюла на къщата пък свалих стария глинен таван и го преизползвах в направата на новия, който изградих впоследсвтие. Оправих някои проблемни зони по стените отново с подобни материали, които мога да намеря на място, а местен дърводелец ми направи прозорци, които са идентични с оригиналните.
- Какво следва от тук нататък, какви са твоите дългосрочни цели?
Всъщност нямам ясна представа какво следва и може би точно това ми харесва, защото досега в моя живот всичко е било планирано, а сега изведнъж реших да подхвана нещо съвсем различно и да го изпълня до край. След това всичко е неизвестно, може би точно това ще отвори нови хоризонти за идеята.
Както казах вече имам и няколко други обекта, които реализирам успоредно с моята къща и това ме навява на мисълта, че все повече хора може би ще искат да се обръщат към този начин на живот и този вид на обгрижване на къщите чрез традиционни техники и занаяти. Може да имам шанса да продължа да се развивам в тази посока.
- Какви са ти ежедневните предизвикателства на село?
В началото на село човек трябва да се адаптира да живее по-просто.
Когато започнах с ремонтните дейности нямах ток, вода и всички много се притесняваха за моето състояние. За разлика от големия град обаче, тук общността е готова да ти помогне с всичко и аз се справих с тези първоначални трудности. С времето разбираш, че някои по-прости селски ежедневни навици са всъщност много полезни, че не е задължително да се целиш само към перфектното и подреденото. Някой път и онова, което го оставиш само по себе си да се развие и да се случи е много по-ценно и аз започнах да живея с тази максима.
- Мислиш ли, че и други трябва да последват твоя пример и какво би ги посъветвал?
Надявам се, разбира се, и други хора да се запалят по българското село, но само ако наистина го искат, защото то си има и своите трудности. Българското село за разлика от всички разбирания, че е сковано, старомодно и не приема новостите, всъщност се оказва, че е едно много динамично място.
На много места в селата в България е съхранено явлението общност, тоест това са най-различни хора с най-различни възгледи, които обаче са обединени от нещо, което ги свързва и това нещо всъщност е селото – и в лоши и хубави моменти са заедно и винаги си помагат и различията лесно се забравят. Това ме привлича в селото и смятам, че би привлякло и други хора, които искат да живеят близо до природата и корените си.
- На какво те научи това преживяване?
Селото бих казал ме научи да живея живота по-пълноценно, по-човешко, да нямам някакви крайни амбиции. Показа ми, че е окей да работиш нещо по-спокойно, по-нормално и да имаш време да правиш нещата, които обичаш да правиш, нещата които те удовлетворяват най-много.
Процеса по реставрацията на къщата може да следите в Instagram на village_house_ns.
Повече за къщата на Румен и Ново село може да видите и във видеото на ruralheritage.bg
Всички снимки в статията са собственост на арх. Румен Джагаров.
https://stroiinfo.com/izbra-da-jivee-na-selo-i-da-restavrira/
