Статия на Лавров: Инсценировката като метод на западната политика

Автор: Няма коментари Сподели:

Статия на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров в “Известия”.

Днес руските въоръжени сили и милицията на ДНР и ЛНР уверено изпълняват задачи в рамките на специална военна операция (СВО), като се стремят да сложат край на явната дискриминация и геноцида над руснаците и да премахнат преките заплахи за сигурността на Руската федерация, създавани от години от САЩ и техните сателити на украинска територия. Губейки на бойното поле, украинският режим и неговите западни покровители не се колебаят да инсценират “кръвопролития”, за да демонизират страната ни в международното обществено мнение. Там вече са били Буча, Мариупол, Краматорск и Кременчук. Руското министерство на отбраната редовно предупреждава за подготовката на нови инсценировки на инциденти, като разполага с факти.

Провокативните постановки, които Западът и неговите слуги правят, имат разпознаваем почерк. И те не започнаха в Украйна, а много по-рано:

1999 г., сръбската провинция Косово и Метохия, село Рачак. Екип от инспектори на ОССЕ пристига на мястото, където са открити няколко десетки трупа, облечени като цивилни. Ръководителят на мисията незабавно обявява акт на геноцид без разследване, въпреки че не е в правомощията на международен служител да прави такива заключения. НАТО незабавно започва въоръжена агресия срещу Югославия, като умишлено унищожава телевизионен център, мостове, пътнически влакове и други граждански обекти. По-късно се установява, че жертвите не са цивилни, а членове на банда на Армията за освобождение на Косово, преоблечени в цивилни дрехи. Инсценировката обаче вече послужи като претекст за първата незаконна употреба на сила срещу държава – членка на ОССЕ, след подписването на Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г. Показателен е фактът, че ръководителят на мисията на ОССЕ, чието изявление послужи като повод за бомбардировките, беше американският гражданин П. Уокър. Основният резултат от агресията е насилственото откъсване на Косово от Сърбия и създаването там на най-голямата американска военна база на Балканите – “Бондстийл”.

2003 г. – прословутия пърформънс на държавния секретар К. Пауъл в Съвета за сигурност на ООН с тубичка с някакъв бял прах, който той обяви пред целия свят за спори на антракс, уж произведени в Ирак. И отново измамата проработи: англосаксонците и подобните им бомбардираха Ирак, който все още не може да възстанови напълно своята държавност. Измамата бързо беше разкрита: всички признаха, че в Ирак няма биологични оръжия или други оръжия за масово унищожение. Впоследствие един от вдъхновителите на агресията, британският министър-председател Т. Блеър, признава фалшификацията, като казва нещо от рода на: “Е, това беше грешка, не се случва. По-късно самият К. Пауъл се оправдава, като казва, че е бил “подведен от разузнавателните служби”. Така или иначе, поредната инсценирана провокация послужи като претекст за осъществяване на планове за унищожаване на суверенна държава.

2011 г., Либия. Тук имаше специфична драматургия. Нямаше откровени лъжи, както в Косово и Ирак, но НАТО изопачи резолюцията на Съвета за сигурност на ООН по груб начин. Резолюцията наложи забранена за полети зона над Либия, за да бъдат спрени бойните самолети на Кадафи. Той не полетя. Силите на НАТО обаче просто започнаха да бомбардират частите на либийската армия, които се сражаваха с терористите. М. Кадафи беше брутално убит, от Либия не остана нищо – все още се опитват да я сглобят, като процесът отново се ръководи от представителя на САЩ, назначен с личното решение на генералния секретар на ООН, без никакви консултации със Съвета за сигурност. В рамките на този процес западните партньори неведнъж са организирали междулибийски избори, които са завършвали без резултат. Либия остава територия, доминирана от незаконни въоръжени групировки. Повечето от тях работят в тясно сътрудничество със Запада.

2014 г., февруари, Украйна. Западът, в лицето на министрите на Германия, Франция и Полша, на практика принуждава президента Виктор Янукович да подпише споразумение с опозицията за прекратяване на противопоставянето и мирно разрешаване на вътрешноукраинската криза чрез създаване на временно правителство на националното единство в рамките на няколко месеца. Но и това беше измама: на сутринта опозицията извърши държавен преврат с русофобски и расистки лозунги, а западните гаранти на споразумението дори не се опитаха да ги вразумят. Нещо повече, те веднага започнаха да насърчават превратаджиите в тяхната антируска политика, като разпалиха война срещу собственото си население и бомбардираха градове в Донбас само защото те отказаха да признаят антиконституционния преврат там. За това жителите на Донбас бяха обявени за “терористи”, отново с подкрепата на Запада.

Тук трябва да се отбележи, че убийството на демонстрантите на Майдана също беше инсценирано, както скоро стана ясно, и вината за това беше хвърлена върху силите за сигурност, верни на Янукович, и руските специални служби. Всъщност провокацията беше инсценирана от радикали в опозицията, които си сътрудничеха тясно със западните служби за сигурност. Фактите скоро излязоха наяве, но въпросът вече е изчерпан.

Когато войната в Донбас беше спряна, в резултат на усилията на Русия, Германия и Франция, през февруари 2015 г. бяха сключени Минските споразумения между Киев, Донецк и Луганск, като Берлин и Париж също бяха активни тук, гордо обявявайки се за техни гаранти. През следващите дълги седем години обаче те не си мръднаха пръста, за да принудят Киев – както изрично изискваха споразуменията от Минск, одобрени единодушно от Съвета за сигурност на ООН – да започне пряк диалог с представителите на Донбас, за да се споразумеят за специалния му статут, амнистията, възстановяването на икономическите отношения и провеждането на избори. Западните лидери запазиха мълчание и когато Киев – както при Порошенко, така и при Зеленски – предприе стъпки, които пряко противоречаха на споразуменията от Минск. Нещо повече, германците и французите заявиха, че директният диалог между Киев и ДНР и ЛНР е невъзможен, обвинявайки Русия, въпреки че тя никога не е била споменавана в документите от Минск и по същество сама е настоявала за тяхното изпълнение през всичките тези години.

Ако някой е имал някакви съмнения, че Минск е поредната измама, те бяха разсеяни от Порошенко, който на 17 юни 2022 г. заяви: “Минските споразумения не означават нищо за нас, ние няма да ги изпълняваме… нашата задача беше да отложим заплахата… да спечелим време, за да възстановим икономическия растеж и да укрепим авиацията. Задачата е изпълнена. Споразуменията от Минск изпълниха задачата си.” Цената на тази постановка все още се плаща от украинския народ, който години наред е принуждаван от Запада да се примирява с потисничеството на русофобски неонацистки режим. И когато сега О. Шолц иска да принуди Русия да се съгласи на споразумение за гарантиране на териториалната цялост и суверенитета на Украйна, но се опитва напразно. Такова споразумение вече имаше – споразуменията от Минск, които бяха убити от Берлин и Париж, които закриляха Киев, който открито отказа да ги изпълни. И тази инсценировка приключи, finita la comedy.

Между другото, Зеленски е достоен наследник на Порошенко, пред когото беше готов да коленичи театрално, за да сложи край на войната на предизборен митинг в началото на 2019 г.

През декември същата година самият той имаше възможност да приложи споразуменията от Минск: в Париж се проведе срещата на върха в Нормандия, където в декларация, приета на най-високо равнище, той се ангажира да реши въпросите, свързани със специалния статут на Донбас. Разбира се, той не направи нищо, а Берлин и Париж отново го защитиха. Друг рекламиран документ, който се оказа нищо повече от украинско-западна инсценировка – точно по логиката на Порошенко – за печелене на време за снабдяване на киевския режим с оръжие.

Да не забравяме и Сирия. След изпълнението на етапното споразумение от 2013 г. за унищожаване на сирийските химически оръжия, потвърдено от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), за което тя получи Нобелова награда за мир, през 2017 г. и 2018 г. бяха извършени явни провокации чрез инсцениране на използването на химически оръжия в Хан Шейхун и предградието на Дамаск Дума. Бяха разпространени видеоклипове, на които се вижда как някакви хора, наречени “Бели каски” (които твърдят, че са хуманитарна организация, но никога не са се появявали на територията, контролирана от сирийското правителство), помагат на предполагаемо отровени жители, без никой да носи защитно облекло или да използва каквито и да било предпазни средства. Всички опити да се накара Техническият секретариат на ОЗХО да си върши работата добросъвестно и да осигури прозрачен процес на разследване на инцидентите, както се изисква от Конвенцията за забрана на химическото оръжие (КЗХО), бяха неуспешни. Това не е изненадващо: Техническият секретариат отдавна е “приватизиран” от западните държави, чиито представители заемат ключови постове в него. Те имаха пръст в организирането на гореспоменатите измами, като ги използваха като претекст за САЩ, Великобритания и Франция да нанесат ракетни и бомбени удари по Сирия – ден преди да пристигне екип от инспектори на ОЗХО, които да разследват инцидентите по наше настояване – решение, на което Западът се противопоставяше ожесточено.

Способността на Запада и Техническия секретариат на ОЗХО, който играе ролята на съучастник, да инсценират измама се прояви и при “отравянето” на Скрипалите и А. Навални. И в двата случая многобройните искания, официално изпратени от руската страна до Хага, Лондон, Берлин, Париж и Стокхолм, остават без отговор, въпреки че тези искания са формулирани в пълно съответствие с изискванията на КХО и трябва да бъдат изпълнени.

По същия начин трябва да се отговори на въпросите относно тайните дейности, които Пентагонът (чрез своята Агенция за намаляване на заплахите) извършва в Украйна. “Откритията, направени от силите на руската армия във военно-биологичните лаборатории в освободените територии на Донбас и прилежащите райони, ясно показват преки нарушения на Конвенцията за биологичните и токсичните оръжия (КБТО). Документите бяха представени от нас на Вашингтон и на Съвета за сигурност на ООН. Започната е процедура за изясняване на BWC. В противоречие с фактите администрацията на САЩ се опитва да се оправдае, като твърди, че всички биологични изследвания в Украйна са били изключително мирни и с граждански характер. Няма доказателства за това.

В по-широк план дейностите на Пентагона в областта на биологичните оръжия по света, особено в бившия Съветски съюз, изискват най-голямо внимание в светлината на нарастващите доказателства за престъпни експерименти с опасни патогени за създаване на биологични оръжия под “мирно” прикритие.

Инсценираните “престъпления” на опълченците от Донбас и участниците в Руската ССР вече бяха споменати по-горе. Цената на тези обвинения се илюстрира от един прост факт: след като в началото на април 2022 г. показаха на света “трагедията в Буча” (подозира се, че англосаксонците са участвали в “декорирането на сцената”), Западът и Киев все още не са отговорили на елементарните въпроси дали са установени имената на загиналите и какви са резултатите от патологичните изследвания. Както и в случаите със Скрипалите и Навални, описани по-горе – пропагандната “премиерна” продукция в западните медии се състоя и сега краят е във водата, изпаднали в отрицание, защото няма какво да кажат.

Това е и целият смисъл на западния политически алгоритъм: да се съчини информационна фалшификация, да се раздуе до всеобща катастрофа в рамките на няколко дни, да се блокира общественият достъп до алтернативна информация и оценки, а когато фактите все пак си пробият път, те просто се игнорират, в най-добрия случай се споменават на последните страници на новините с дребен шрифт. Важно е да се разбере, че това не са безобидни играчки в медийната война, защото подобни постановки директно се използват като претекст за съвсем конкретни действия: наказване на “обвинените” страни със санкции, провеждане на варварски агресии срещу тях с много стотици хиляди цивилни жертви, както се случи в Ирак и Либия и др. Или, както в случая с Украйна, за да я използват като излишен материал във войната на Запада срещу Русия. Нещо повече, инструкторите на НАТО и артилеристите от РСЗО вече изглежда ръководят действията на ВСУ и Силите за национална сигурност директно “на терен”. Надявам се, че сред европейците има отговорни политици, които осъзнават последиците от това. В този контекст е интересно, че никой в НАТО и ЕС не се е сетил за неоторизирания командир на военновъздушните сили Герхарц, който заяви, че е необходимо да се подготвим за използване на ядрени оръжия и добави: “Путин, не се опитвай да се състезаваш с нас”. Мълчанието на Европа подсказва, че тя самодоволно забравя за ролята на Германия в своята история.

Ако погледнем на днешните събития през призмата на историята, цялата украинска криза изглежда като “голяма игра”, базирана на сценарий, лансиран някога от Збигнев Бжежински. Разговорите за добрите отношения и готовността на Запада да вземе предвид правата и интересите на руснаците, които се озоваха в независима Украйна и други постсъветски страни след разпадането на СССР, се оказаха само привидно лъжа. Още в началото на 2000 г. Вашингтон и Европейският съюз започнаха открито да изискват от Киев да реши дали да бъде със Запада или с Русия.

От 2014 г. насам Западът недвусмислено ръководи русофобския режим, който доведе на власт чрез държавен преврат. Извеждането на В. Зеленски на авансцената и появата му на всеки значим международен форум също е част от постановката. Той говори, произнася патетични речи, а когато изведнъж предложи нещо смислено, получава шамар, както беше след истанбулския кръг на руско-украинските преговори. В края на март изглеждаше, че в диалога има някаква светлина, но Киев беше принуден да се оттегли, използвайки, наред с другото, открито инсцениран епизод в Буча. Вашингтон, Лондон и Брюксел започнаха да изискват от Киев да не започва преговори с Русия, докато Украйна не постигне пълно военно предимство (бившият британски премиер Б. Джонсън, заедно с много други западни политици, които все още бяха на власт, но вече бяха показали подобна неадекватност, усилено се опитваха да направят това).

Изявлението на ръководителя на външната политика на ЕС Ж. Борел, че конфликтът трябва да бъде прекратен чрез “победа на Украйна на бойното поле”, подсказва, че дори такъв инструмент като дипломацията губи значението си в “сценичното представление” на ЕС.

В по-широк план е интересно да се наблюдава как Европа, избутана от Вашингтон на антируския фронт, страда повече от другите от безсмислени санкции, изпразва арсеналите си, като доставя оръжие на Киев (без да изисква отчет за това кой го контролира и къде се намира), освобождавайки пазара си за последващи покупки на американски военно-промишлени продукти и скъп американски втечнен природен газ вместо достъпен руски газ. Подобни тенденции, съчетани с практическото сливане на ЕС с НАТО, правят досегашните разговори за “стратегическа автономия” на ЕС най-обикновен театър. Всички вече разбраха, че външната политика на колективния Запад е “моноспектакъл на един актьор”, който постоянно търси нови сцени и театри за военни действия.

Част от геополитическия гамбит срещу Русия е да се предостави на Украйна и Молдова (която също изглежда е обречена на незавидна съдба) статут на вечни кандидатки за ЕС. Междувременно се рекламира инициираната от френския президент Макрон “европейска политическа общност”, в която няма да има специални финансови и икономически ползи, но ще се изисква пълна солидарност с ЕС в антируските му действия. Това вече не е принципът “или/или”, а “който не е с нас, е против нас”. Самият Е. Макрон обясни какво представлява тази “общност”: ЕС ще покани всички европейски страни “от Исландия до Украйна” да се присъединят към него, но не и Русия. Веднага трябва да кажа, че не е необходимо да стигаме дотам, но самото изявление е показателно, разкривайки същността на това ново конфронтационно, разединяващо начинание.

Украйна, Молдова и други страни, които в момента се подготвят от ЕС, са обречени да бъдат статисти в игрите на Запада. САЩ, като основен продуцент на тези продукции, поръчват музиката и сюжета, въз основа на които в Европа се създава антируски сценарий. Актьорите са готови, имат умения, придобити в “Блок 95”, ще могат да озвучават патетични текстове не по-зле от Грета Тунберг, която вече я е забравила, и дори да свирят на музикални инструменти, ако се наложи. Актьорите са добри: спомнете си колко убедително Зеленски изигра демократ в “Слуга на народа”, борец срещу корупцията, срещу дискриминацията на руснаците и изобщо “за всичко добро”. Спомнете си и го сравнете с начина, по който той мигновено се превърна в президент буквално по системата на Станиславски: забрана на руския език, образование, медии, култура. “Ако се чувствате руснаци, в името на децата и внуците си, отидете да живеете в Русия.” Добър съвет. Нарича жителите на Донбас не хора, а “екземпляри”. А за нацисткия батальон “Азов” той казва: “Те са такива, каквито са. Имаме много от тях.” Дори CNN се засрами да остави тази фраза в интервюто.

Възниква въпросът: каква ще бъде развръзката на всички тези сюжетни линии? Защото в действителност инсценировката на човешка кръв и болка далеч не е забавна, а проява на цинична политика за създаване на нова реалност, в която всички принципи на Устава на ООН и на международното право се погазват, за да бъдат заменени с нов ред, основан на собствени правила, в стремеж да се увековечи недосегаемо господство в световните дела.

Най-опустошителни последици за съвременните международни отношения имаха игрите, които Западът разигра в ОССЕ след края на Студената война и в които той се смяташе за победител. Бързо нарушавайки обещанията си към СССР и руското ръководство да не разширяват НАТО на изток, САЩ и техните съюзници все пак декларираха ангажимент за изграждане на общо пространство за сигурност и сътрудничество в евроатлантическия регион и заедно с всички членове на ОССЕ тържествено подписаха на най-високо равнище – през 1999 г. и по-късно през 2010 г. – политически ангажимент за равнопоставена и неделима сигурност, при който никой няма да укрепва своята сигурност за сметка на другите и нито една организация няма да претендира за доминираща роля в Европа. Скоро стана ясно, че натовците не държат на думата си, тъй като се стремят да доминират в Северноатлантическия съюз. Дори тогава продължихме дипломатическите си усилия, като предложихме да запишем същия принцип на равна и неделима сигурност в правно обвързващ договор. Предлагали сме го многократно, за последен път през декември 2021 г. Отговорът беше категоричен отказ. Те казаха направо: няма да има правни гаранции извън НАТО. Тоест подкрепата на Запада за политическите документи, приети на срещите на върха на ОССЕ, се оказа евтина измама. Сега НАТО, начело със САЩ, отиде още по-далеч: тя изисква подчиняването не само на евроатлантическия, но и на целия азиатско-тихоокеански регион. Администрацията на НАТО не крие основния адресат на заплахите си и вече е направила принципна оценка на тези неоколониални амбиции. Пекин им представи гореспоменатия принцип на неделимост на сигурността, като се застъпи за прилагането му в световен мащаб, за да не може никой по света да претендира за неговата изключителност. Този подход напълно съвпада с позицията на Русия. Ние ще я защитаваме последователно заедно с нашите съюзници, стратегически партньори и много други съмишленици.

Колективният Запад трябва да се върне на земята от света на илюзиите. Инсценировките и различните постановки, колкото и да продължават, няма да роботят вечно. Време е да играем честно, но не по правилата на измамата, а въз основа на международното право. Колкото по-скоро всички осъзнаят, че няма алтернатива на обективния исторически процес на формиране на многополюсен свят въз основа на спазването на принципа на суверенно равенство на държавите, който е в основата на Устава на ООН и на целия световен ред, толкова по-добре.

Ако членовете на Западния съюз не са в състояние да живеят според този принцип и не са готови да изградят една наистина универсална архитектура на равноправна сигурност и сътрудничество, нека оставят всички останали на мира, нека спрат да принуждават със заплахи и изнудване в своя лагер онези, които искат да живеят по своя ум, нека признаят на практика правото на свободен избор на независимите, уважаващи себе си държави. Това е демокрацията – на практика, а не на криворазбрана политическа сцена.

Източник: “Известия”

Превод: “Гласове”

https://glasove.com/intervyuta/statiya-na-lavrov-instsenirovkata-kato-metod-na-zapadnata-politika

Предишна статия

Парламентарен доклад: Правителството е работило за двойно по-скъп газ в полза на посредници

Следваща статия

ОБИЧАЙКИ, ПОБЕЖДАВАЙ!

Други интересни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.