CHILDFREE – АНТИЧОВЕШКИЯТ СОЦИАЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ „СВОБОДНИ ОТ ДЕЦА“

Автор: Няма коментари Сподели:

Натискът за узаконяване на противоестественото за човешката природа и налагането на нов „прогресивен“ морал води ли постхуманистичния човек до ампутиране и на майчиното чувство? Все по-често психолозите „успокояват“, че майчинство не бивало да е решение, взето заради натиска на обществената норма. Майчинският инстинкт и желанието да имаш дете било „отломка“ от древни култове и външно наложен стереотип, който „нямал научна основа“. Други пък признават майчиното чувство, но главният виновник за него било веществото окситоцин.

Прозира ли целенасочен план за действие: първо премахваме думата майка от употреба (с мотив нарушаване правата на някои „дискриминирани малцинства“), преместваме майчинството в графа физиология и накрая внушаваме идеята, че тази „отломка“ не бива да пречи на новата прогресивна жена да е childfree (свободна от деца). Бягайки от „отживелите“ стереотипи, хората се вкарват в нови античовешки стереотипи. Ужасяващо е как човекът сам си реже клона, на който седи от „паметта на вековете“ („памти века“) и остава абсолютно сляп за лъжата, която го тласка към собственото му самоунищожение – първо духовно, после и физически.

Childfree хората атакуват

Движението Childfree (Свободни от деца) идва от Съединените щати и бавно, но сигурно пълзи към Европа. Във Франция например според статистиките 5,3% от населението е направило подобен избор.

Целта, която афишират Childfree, е не да настояват за нераждането на деца, но да отстояват нормализирането на тези, които не искат да раждат. Случайна ли е поразителната прилика с неистовото желания на други ексцентрични общества да бъдат нормализирани? Всеки има правото да бъде какъвто си иска, но защо е този натиск към обществото за задължителна легитимация? Хомо-двойките например са извън всяка норма на уж „непрогресивното“ и „остаряло” общество по отношение на пола и на сексуалните връзки, но пък са изключително консервативни по отношение на семейството, като държат задължително да се узаконят браковете им и да им се даде право да осиновяват деца, та даже и да „раждат“ деца чрез изкуствени утроби. Откривате ли противоречието?

Дали целта е семейство или по-скоро извращаване на всички норми в кръга на родовите връзки?

Очевидно е как в новото прогресивно общество, сред „старомодните“ двойки, най-атакувани са именно ценностите – сключване на брак и раждане на деца, които атаки пораждат движения от рода на Childfree.

Еволюцията в реториката на „новия морал“

Има една дума, която се натрапва с големи букви при всеки парад на новите „прогресивни“ социални течения – избор („Про-избор общности“, „Моето тяло – моят избор“, „Ти избираш“ и т.н.). Тя се използва най-вече в пропагандата на аборта, но служи идеално и за промотиране на течения от сорта на Childfree. Напоследък градусът на подгряване на обществото се вдига с нова промяна в реториката. Тенденцията е избор да се замени с решение. Защо това е толкова важно за пропагандаторите?

Американски демократи, про-аборт активисти, призоваха колегите си да не наричат аборта избор, а решение, защото преобладаващата фраза щяла да „бъде вредна за правата на аборта“.

Новите директиви, относно говоренето на демократите за правото на аборт са:

  • Да се избягва изразът „криминализиране на аборта“, а да се ползва „криминализиране на здравна грижа“.
  • 30-годишният рефрен на Бил Клинтън абортите да бъдат „безопасни, законни и редки“ да се замени с „безопасни, законни и достъпни“.
  • Изразът „нежелана бременност“ да се замени с „неочаквана бременност“.
  • Законите, позволяващи на лекар да откаже да приложи аборт по религиозни или други морални убеждения, трябва да се наричат не „клаузи на съвестта“, а „отказ от грижи“.

Това е показателно как чрез промяна в реториката се цели промяна във възприятието на проблема. Има голяма разлика между конотациите около парадигмата „аборт-нежелание-рядко-противно на съвестта“ и „здравна грижа-достъпно-неочаквано-необгрижен“. От спектъра „нередност“ мисълта се дирижира към „полагаема грижа“.

Що се отнася до разликата между избор и решение, то тук се експлоатират тънките нюанси около понятията за воля. Когато се говори за избор, това предполага наличието на две опции – лоша и добра – и съответно проявата на отговорност да се избере едно от двете. Докато когато се говори за решение, акцентът е върху моята воля и така лесно се стига до убеждението, че „добро е само това, което на мен ми се иска“. Такива са и тенденциите в заглушаване на всяко алтернативно мислене и мнение при новата Cancel култура (Култура на отхвърлянето) и Woke културата (Култура на „събудените“). 

Childfree – „информация“ и „активизъм“

Френското общество на Childfree определя официалната си фейсбук страница като „феминистка, приобщаваща, партийна и политическа поради самото естество на ценностите, които защитава“. Тя хем е отворена „за всеки, независимо от вяра, пол или сексуална ориентация“, хем „всеки човек, имащ деца или желаещ деца, който се опита да оспорва отказа на childfree-хора да имат деца, ще бъде автоматично блокиран”. На блокиране подлежат и „расистки, трансфобни, хомофобни и сексистски забележки“, с други думи всичко, което оспорва тезата им.

Оказва се, че единственото, което може да се публикува в това „безопасно пространство“, е карикатури, осмиващи родителството и „остроумни“ анекдоти на гърба на родителите и бебетата, „научни“ доказателства, анализи и статистики, „доказващи“ колко ужасно е да си майка и колко родителите съжаляват, че са родили деца. Целта на създаването на такава стерилна откъм инакомислещи среда може единствено да внушава фалшивото усещане, че много хора мислят подобно и споделяните идеи са приемливи.

Доброволната стерилизация

Стерилизацията на хора е едно от най-големите зверства в човешкото общество. Принудителната стерилизация е обявена от Международния наказателен съд за престъпление против човечеството. Затова е фрапиращо, когато някой съвсем доброволно вземе решение да си направи стерилизация. За да се стигне до такова генерално решение, това е резултат от продължително и последователно насаждане на възгледи и целенасочено убеждаване.

В сайтовете и фейсбук групите на все още крехкото малцинство на „свободните от деца“ изобилства от т. нар. свидетелства на младежи, които са взели окончателното решение. В голямата си част тези свидетелства следват една повтаряща се схема на разказа и героите в него. „Те са млади, те са интелигентни…”. Например в случая с Манон, тя е взела решението, когато е била на 10 години, родителите ѝ били много разбиращи и подкрепящи, и сега, когато навършва 20 години, тя прави решаващата стъпка за доброволна стерилизация със заявлението: „Не искам деца, толкова е просто“.

Явно тези „вдъхновяващи образи“ трябва да са млади хора, но пък от друга страна трябва и да са минали години на осъзнаване за вземането на такова генерално за живота им решение. Така се стига да тези абсурди – дете на 10 години да осъзнава, че не иска никога да има деца. Тук отново се вижда подобието с методите на джендър-идеологията, която съвсем официално се поддържа от държавата и образованието в „развитите прогресивни“ страни и се домогва до децата във възраст, когато нямат никакъв опит, за да направят осъзнат избор. Това не може да бъде квалифицирано единствено като „педофилско посегателство над детското съзнание“.

„Държавата ще се погрижи“

Тревожна тенденция в съвременното ни общество е нарастването на влиянието на държавата и вменяването ѝ на роли, присъщи на членовете в семейството. Медия Богари писа за проблемите, които произтичат от изземването ролята на родителите от държавата в грижите за децата. В случая с Childfree се оказва отново, че държавната грижа стимулира вземането на решение да останеш „свободен от деца“.

Добро е и абсолютно задължително да се предлагат солидни държавни социални политики, ориентирани към подпомагане на семейството и семейните отношения, но не е помощ да отделиш детето от семейството и да се погрижиш за него извън семейната среда. Разкъсването на семейните връзки води до трайни неблагоприятни резултати и един такъв резултат е явлението Childfree. 

Много хора не желаят да раждат деца, смятайки, че ще могат да спестяват през целият си живот за времето на пенсионирането си, и благодарение на грижите от държавата няма да имат нужда от деца, които да се погрижат за тях в този период. Но старостта не е просто оцеляване и стремеж да удължиш колкото се може повече продължителността на живота, тя е период, в който да предадеш добрия опит, да се радваш на бъдещето в лицето на внуците си, и дори да участваш в градежа на това бъдеще именно чрез възпитание и грижа за новото поколение.

Има ли бъдеще за проекта Човек?

Животът се свежда все повече до консумация и физическо оцеляване. Изконните духовни връзки между хората се късат. Постмодерният човек се превръща в биомашина, която се нуждае единствено от подхранване и поддръжка. Но човекът има и душа. Любовта не е биологично възпроизводство, майчинството не е окситоцинова реакция, детето не е препятствие за успешна кариера. Семейството не е просто среда за възпроизводство на човешкия вид, но един успешен и устойчив във времето свещен модел. Егоизмът, консуматорството и бездуховността са впрегнати в борбата за разрушаването на този модел. Кой има изгода от това?

Всъщност Постхуманизмът е етапът след изчезването на Човека в нас. Но докато има семейства, стъпващи и пазещи изначалните ценности, закодирани в човешката съвест, колкото и прегоряла да е тя днес, ще го има и Човекът. За прозорливите е ясно, че истинският прогрес е именно в Семейството и Свещения Род.

Източник: https://bogari.bg/childfree-antichoveshkiyat-socialen-eksperiment-svobodni-ot-deca/

Предишна статия

Събор на предприемачите в ИП: 13-14 август 2022 г.

Следваща статия

ХОЛАНДИЯ: НАСИЛА СТАРТИРАТ СВЕТОВНИЯ ГЛАД?

Други интересни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.