“Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят”Еклесиаст 7:21
Според Указ № 1144, публикуван в „Държавен вестник”от януари 1884 година се оказва, че ние българите сме платили също за Освобождението си от руската армия. Свободата ни от 5 вековното турско роство е струвала на държавата точно 10 500 000 книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези „книжни рубли” е точно 32.5 тона злато.
Указ №1144 със съкращения»
“НИЙ АЛЕКСАНДР I. С Божия милост и народната воля Княз на България
Прогласяваме:
Народното Събрание прие, Ний утвърдихме и утвърдяваме следующата
К О Н В Е Н Ц И Я
за изплащанието от България на Руссия разноските по окупацията на Княжеството от Русските Импер. войски, съгласно с определенията на Берлинский договор,сключена между България и Руссия.
Член I. Княжеското Българско Правителство припознава да дължи на Русското Императорско Правителство за расходите, по окупацията от Императорските Русски войски, съгласно с определенията на Берлинский договор, суммата от десет милиона, шестстотин осемнадесет хиляди, двеста петдесет книжни рубли и четиридесет и три копейки.
Член II. Княжеското Правителство задължава се да исплати този дълг както следва:
На 1/13 септемврий 1883 г. четиристотин хиляди рубли; в растояние на дванадесет години от 1884 до 1895, всяка една година по осемстотин хиляди рубли, които ще се плащат в два срока, 1/13 януарий, на 1/13 юлий на всяка година, сиреч на всяки от тези два срока, по четиристотин хиляди рубли;На 1/13 януарий 1896 г. четиристотин хиляди рубли и на 1/13 юлий от същата година остатъкът, двеста осемнадесет хиляди двеста петдесет рубли и четиридесет и три копейки.
..Член IV. Императорското правителство отказва се от да изисква исплащанието на каквато и да е лихва, върху количеството на въпроснийт дълг, както за миналото време от началото на окупацията до датата на подписванието настоящето споразумение, тъй също и от датата на това подписвание до пълното издължение на дългът.
Направено в С. – Петерсбург на шестнайсетий юний хиляда осемстотин осемдесет и третята година.
За Руссия Гирс (м. п.)
За България К. А. Цанков (м. п.)
- II. Заповядваме, щото настоящата Конвенция да се облече с Държавний Печат и обнародва в ?Държавен Вестник?.
III. Испълнението на настоящий указ се възлага на Наший Министерский Съвет.
Издаден в Нашт Дворец в София на 24 декемврий 1883 година.”
Както добре се вижда, заплаща се разходите по окупацията на руските войски, а не разходите за Освобождението .
Този Указ е официален документ и няма как да се пренебрегне от историците.
Търсейки истината и подбробности с учудване установих , че около 90 процента от публикациите в интернет представят са само с този отрязък (дори по-малко) от документа. Не намерих някакви сериозни опити за анализ, което ме заинтригува още повече. Защото се оказа, че цялата тази колосална за младата ни държава сума е изплатена в срок до копейка!
Зададох си един логичен въпрос – как е възможно една новоосвободена България, 500г. години под робство, да успее за 12 години да изплати сума равна на 32 тона злато?
В официалните документи не намерих задоволителна информация, от къде са взели парите, още по-интересно, че изглежда това и не интересува никого! Може би защото документът сам по себе си е «потресаващ». Няма безплатен обед както се казва.
Все пак ако оставим русофобофилските чувства настрана, да се запитаме откъде все пак сме взели толкова пари? Възможният отговор (единствен за сега) е в края на постинга. Търсейки го обаче събрах доста източници и мнения, които изясняват добре цялата картинка свързана с историята на Указ № 1144г.
“Двете български държани образувания – Княжеството и Източна Румелия, поради васалния си на султана статут, се оказват правоприемници на дълговете на Османската империя към западните й кредитори. Отделно двете държави заплащат т.нар. „окупационен дълг” към Русия, както и задължението, наложено с Берлинския договор за поемане на разходите по ж.п.линията Виена-Белград-София-Цариград (последното изиграва прогресивна роля в развието на България, така или иначе). Българските държави плащат и част от отоманския дълг към Русия, представляващ контрибуция за войната от 1878-1879 г. Тоест оказва се, че окупационния дълг е само една част от огромната сума, която е била задължена България да изплати по договорките в Берлин.
Сметката е следната:
Княжеството трябва да плаща на година:
– 2 милиона и 272 х. златни лева – трибут (принос) за султана – оттам и наименованието Трибутарно Княжество България;
– 2 милиона и 120 х. зл.лв. – окупационен дълг за Русия, т.е. възстановяване на разходите по пребиваването на руските войски в България (които пък поставят основата на държавността)
– 2 мил. и 951 х. зл.лв. – т.нар. „Източнорумелийски данък” на Османската империя, наложен с Берлинския договор; – 3 млн.420 х. зл.лв. – на английската банка Roberts, Lubock & Co., за ж.п. линията Русе-Варна, т.е. за линията, построена от барон Хирш;
Това са общо над 10 милиона и 500 хиляди златни лева, при курс на лева към златния франк 1/1, или около 25% от държавните разходи на година. ” (информация от форум)
(с уточнението, че целия дълг на Османската империя със Санстефанския договор се оценява на 1 410 000 000 руски рубли, а ние плащаме окупационен дълг с указа 10 618 250,43 рубли.)(архив)
Отделно е видно ,че дължим много повече за железницата Русе-Варна отколкото за окупацията. С уточнението, че “обезщетението” за Русия е договорено в Берлинския договор, а не със Сан-Стефанския.
Но «Златото си е злато през цялата история, не е като книжните пари, където трябва да балансираме с инфлацията. През 19 век златото има същата стойност за хората както и досега. Хилядолетия по-рано е открито, така че човечеството знае стойността му.
32.5 тона злато тогава са и 32.5 тона сега. Това са 1 045 016 тройунции(1 трой унция = 31,104 гр.). 1 трой унция по курс на БНБ за 05.2017г. е = 2198,74 лева това е в пари в днешно време е равно на 2 милиарда 297 милиона 718 хиляди и 479 лева. Дали това е една приемлива цена за физическата свобода на българите? Но това не е всичко:
Извадки от архива на БНБ и държавните дългове:
1. От 1881 г. османският външен дъrжавен дълг се управлява непосредствено от европейските кредитори на империята.
2. Окупационният дълг се образува от разходите на императорското правителство в Санкт Петербург по поддръжката на окупационните руски военни части и гражданската администрация – Управлението на императорския руски комисар в Княжеството 1878/1879 г. Сумата е изчислена на 89.640 млн. зл. лв., така че въпросното управление е струвало доста скъпо на страната. Наистина, само личната заплата на комисаря e 600 хил.фр./зл. лв., докато за цивилната листа на българския княз са предвидени 500 хил. фр. (виж Централен държавен
архив (ЦДА), ф. 159, оп. 1, а.е. 4, л. 2, 164, 183, 185, 190, 199). Дългът се изплаща на руското правителство по негова сметка в Banque de Paris et des Pays-Bas (Париба), Париж. Надхвърлящ 2 млн. зл. лв., анюитетът се погасява от клоновете на Българската народна банка в Русе, Варна и след 1885 г. в Пловдив, които трябва да насочват втази сметка голяма сума от своите обороти. Например през март – април 1890 г. от общо изплатените по всичкипера 4.401 млн. лв. Русенският клон внася по сметка Окупационен дълг в Париба 3.804 млн. зл. лв. (ЦДА, ф. 285,оп. 2, а.е. 3). През същата година БНБ превежда на Париба по руската сметка общо 8 867 000 лв.
3. През периода и до края на Първата световна война съобразно международно въведения златен еталон българският лев е равен на френския франк. По-нататък ще употребяваме само „лева“.
4. Виж бюджетните приходи в Annuaire statistique du Royaume de Bulgarie 1909, première année, XIII, с. 377, Sofia;
Статистически годишник на Царство България (по-нататък СГ), V–ХIV. Финанси 10, с. 32, изплатени суми за държавните дългове.
5. Създаването на банката се подготвя със записка на Финансовия отдел при Управлението на руския императорски комисар (княз Дондуков-Корсаков) от 16 декември 1878 г. и с негово обявление на 28 януари 1879 г. банката се учредява като търговско-кредитно учреждение. Същото, казва се в документа, „може да бъде правителствена банка“. Директор на банката става Лудовиг Карбоньор, чиновник във Финансовия отдел при управлението на Дондуков-Корсаков, с помощник Крижановски от същия отдел. До изтеглянето на окупационната власт банката фактически е руска банка, която „регулира търговските сделки“ на Управлението на руския императорски комисар за сметка на предоставяните ù суми, „останали свободни“ в областните/губернските финансови служби в Княжеството. От тези суми, набирани от приходите от територията на Княжеството, които банката следвало да съхранява, се заделят упоменатите вече 2 млн. лв. за учредяване. „Капиталът“ обаче веднага е употребен за заплати на банковия директор и помощника му, а сумата минава „в задължение“ на Княжеството и се вписва в дължимата такса по „окупационния дълг“, т.е. двата милиона капитал реално не са внесени. Едва от 1884 г., след като Княжеството преживява управлението на още двама руски генерали – Соболев и Каулбарс – и главно благодарение гуверньорството на Иван Евстатиев Гешов БНБ става европейско кредитно учреждение и емисионна банка с основен капитал от 10 млн. лв., който се внася от държавата и става собственост на банката.
6. Виж Тодорова, Цв. Дипломатическа история на външните заеми на България, 1888–1912. С., 1971, с. 5–44(предговор, въведение); Bussière, E. Paribas, l’Europe et le monde 1872–1992, Antwerp. 1992, с. 34–37, 56–57.
(http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf)
През 1892 г. Българската народна печатница в София издава една уникална книга – ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ-от секретните руски архиви:
„Нашето пряко задължение е да следим стриктно за вътрешното развитие и за протичането на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали срещу турците заради някакъв си принц Батенберг? / между другото свален и прогонен от руснаците – б.а./ Аз съм съвършено съгласен с това, но още по- малко сме воювали заради българите, заради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било заради каквито и да са „братушки”. Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, избрано от нас, а не с уличната тълпа, която българите наричат… Народно събрание. /!/… И това е мислимо само когато в българското княжество бъде установен най- малкото траен руски протекторат… Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Император Балкански….”През 1993 г Русенското издателство Сексагинта Приста публикува тази уникална книга.
Откъде поробена от петстотин години България е намерила пари в стойност на 32,5 тона злато, за да си плати дълга? Не успях да намеря някакъв аргументиран отговор в научните среди, нито публикация, нито историческо изследване по този въпрос – сякаш никой не го интересува. И все пак има някакви данни, макар и само с информативна стойност:
https://www.youtube.com/watch?v=NLvBbicZ5nw
Според книгата на Милан Миланов :”Тайните подземия на България” държавата ни с право не е обявила по какъв начин се е сдобила със златото, защото то е било дадено от известния хайдутин Вълчан войвода. “Златото, което България е платила на Русия след 1878 година за освобождението ни е било оставено в пещера и добре укрито от Вълчан войвода за България. Той е знаел, че един ден страната ни ще бъде освободена от Русия и поверил тайната за златото на доверени хора. Те от своя страна, след освобождението, са предали информацията на новата българска власт и на княз Александър. Останало е не малко количество злато, с което се подпомагал градежът на българската държава.”
https://www.youtube.com/watch?v=cas1i83y3cU
Милан Миланов многократно в книгите си цитира записките на писаря в четата на Вълчан Софроний. Говори за неземни съкровища скрити още от преди хиляди години. Самият Софроний признава, че значителна част от парите са давани за общественополезна дейност на българските възрожденци – за фабрики, училища, обучение в чужбина, книги и прочие. Ето един кратък откъс:
«След едно кратко съвещание след изпращането при нас от Охрида на Милетий Янински Българина не гръцкия, господин Пърличева, Габровеца Априлов, Константинов Бардалах, Георгий Генадини, Атанас Богориди, Райко Попович и от нашия Цариградски патриарх и хабер от патриарх Самуила и се стигна до единодействие в един общ светски дух да подпомогнем за издигане на наши Български учители и да се отворят наши Български школа, дето да се изучава риторична логика, метафизика, теология, философия, физика, да се създадат и печатат учебни книги за да се съперничи на елиотите.За тая дейност се заеха много доброволци люде и се реши да им дадем наша помощ като дарование. Тогаз войводата Вълчан разпореди да се даде така:
На Зое Каплани – 170 000 талера
На Братя Зосимич – 6 000 секвента
На Ланебро Фотиати – 5 000 мисеира
На Неофит Дукос – 80 000 рубиета
На Георгий Генадини – 50 000 алтбишлика
На Милетий Янински – 30 000 алтбишлика
На Г-н Пърничева – 400 000 гроша
На Г-н Априлова – 40 000 иермибишлика
На Брата на Княз Стефан Богориди и за него и на Атанас Богориди – 40 товара сааде алтън пара.
На Хаджи Петра от Казанлък – 10 000 петолири
Чрез довереното лице Неофит Рилска за патриарха Самоилова – 50 товара само секвент пара. Голямо помощно дарение дадохме на иконом Никола поп Йовчевъ, дето не беше прост човек и познаваше няколко езика ала беше притиснат от чорбаджиите. Та войводата му отпусна 300 000 гроша за година и с нашето издържане неговия син беше изпратен в Букурещ да учи се по книга и сетне стана прочутия поп Йовчо дето съсипа си те гръцки владици.»
Според записките на Софроний братята Христо и Евлоги Георгиеви са били едни от първите в списъците за дарение от намерените съкровища.Трудно е да се допусне само от търговия и финансови операции да бъде натрупан такъв крупен капитал, който по пресмятания спрямо днешния курс при смъртта на Христо Георгиев през 1867 г. е възлизал на 23 млн., а брат му Евлоги е имал 26 млн. – една огромна за времето си сума. Нещо повече: за по-малко от 20 години състоянието на двамата се увеличава 95 пъти!
Едно на пръв поглед странно, но не и невъзможно обяснение е, че братята Георгиеви са се познавали с Вълчан войвода по времето, когато и тримата са пребивавали в Румъния. Стремежът и на тримата е да съдействат за освобождаването на България и да подпомагат възраждането й. Така че е напълно възможно Вълчан войвода да е дал на братята част от своето имане, за да го използват за тази цел.
Както е известно, братята Евлоги и Христо Георгиеви са дарители на средствата, с които е построен Софийският университет. Само за него те са дарили 1 млн. лв. (800 хил. за сградата и 200 хил. за парцела). Освен това са раздали още над 3 млн. лв. за болници, училища и за подпомагане на освободителното дело. Те умират, без да оставят преки наследници, защото не се женят. Подобно на съкровището на Вълчан войвода, голяма част от тяхното наследство не е намерено…
Можем да стигнем до заключението, че Вълчан войвода е работил за повдигането на народа ни – духовно и материално. Като кален хайдутин той навярно си е давал сметка, че без помощ отвън едва ли българите биха успели да се освободят от турския гнет. Също той е доказал, че е дързък човек с начин на мислене изпреварващ с години времето си. Ако дори малка част от историите за неговите несметни съкровища са верни, то е близко да ума, да предположим, че наистина е направил парично предложение на руския император да събори “болния човек на Европа” както са наричали Османската империя.
Кой владетел би се отказал с леко сърце от възможността някой чужд да заплати разходите за една война?
