– Проф. Денев, сред десетките ви рецензии, много научни статии, участие в оценката на околната среда при строежа на жилищни сгради, училища, пътища, магистрали, открих, че сте един от учените, които са се занимавали със запълването на цепнатината на Мадарския конник. Как стана това?
– Препоръчал ме е един мой преподавател – проф. Веселин Венков. Той е на 97 годиини, все още жив, уникален човек. Той беше заместник на проф. Пейо Бербенлиев и с него са съпричастни към създаването на Института за паметници на културата. Трябваше да измисля идея как да се укрепи балелефа „Мадарски конник.“
– Кой забелезя цепнатината?
– Нямам представа, защото тази цепнатина е пълна с едри и дребни камъни около метър от незапомнени времена. Мадарският конник не е върху здрава и дълговечна скала и е подвластен на времето. С водохващанията, които са направени в региона, се е получило едно изсушаване. Промяната на хидравличното статукво в почвите води до съответни деформации и това е една от възможните причини да се активизира процеса на отцепване. Тази „люспа“ е с дебелина около пет метра и е по цялото протежение на този вертикален скат, който виждаме, където е мадарската скала. Аз два пъти съм слизал и то е доста драматично като преживяване. Трябваше да се направи така, че да се ограничат тези премествания и попадането на нов материал, включително и вода. Трябваше да се направи едно специално покритие тези води да не могат да навлизат в това „столче“. Трябваше, обаче, да се направи така, че едни бъдещи премествания, включително и земетресения, да не пречат на долната част. Затова там има смоли и това дава възможност на скалата на „диша“. Бяха направени улеи, по които водата да се оттича и да не пада върху конника. Направеното е добро, защото при турските заметресения преместванията са минимални.
– И вие останахте доволен като Кольо Фичето, който спасява Нотр Дам дьо Пари?
– Морално удовлетворен.
– Връщам ви към стария майстор! Нали Митхад паша е бил управител на Русенския вилает, пашата е бил френски възпитаник и го изпраща в Париж да помогне да спре рушенето на Парижката Света Богородица. Българският майстор открива, че това е рузултат от подпочвена вода и чешмичка отгоре на това построява, за да не става зян водата. Насочвам въпроса към това: как се раждаат гениалните строители?
– Никой не знае. Те са като самородното злато.
– Неговото е притежание на уникални знания, с които побърква и италиански архитекти и всички по това време дюлгери.
– Трудно можем да хванем мащаба на неговата личност, защото е живял и работил в едно време, когато е имал усет за онова, което прави, а не само е използвал познанията от неговите предци.Той е не само новатор, той е уникален човек в нашата строителна практика. Той има направен един великолепен мост в Бяла.
– Да, с 14 свода, през които да минава водата. Бях възхитена, че е направил макета му от восък , казал, че ще го построи за 700 000 гроша и си заложил главата, ако не стане така, както пашата го иска. Защо днес не може да стане такъв вид строителство? Поради новите технологии ли или поради липса на уникални строители?
– Не бих казал, че липсват уникални строители. Даже познавам някои, които с много уважение мога да произнеса. Днес строителните материали са стомана, стомано- бетон, въжени конструкции, стоманени конструкции…Когато говорим за мостове, революцията отдавна е настъпила.
– Особено в Китай, където са направили мост, дълъг 165 километра между Шанхай и Нанкин. И в САЩ има такива, в Перу, в Чили…
– Китай е уникална страна с масово строителство от всякакъв характер. Научих, че половината от цимента, произведен в света, се влага в Китай.
– Да се върнем на уникалните строители!
– Един от тях е Божидар Янев, който дълги години работи в САЩ, в Ню Йорк. В общината на Ню Йорк той отговаряше за всички мостове в града, а те са повече, отколкото всички мостове в България. Води лекции в Калифорнийския университет и периодически си идва в България.
– И къде предава опита си тук?
– Той е почетен доктор на моя университет и води един курс със студентите от горните класове, посветени на съвременното мостово строителство. Имаме и други уникални строители. Бих споменал проф. Димитър Димитров, Петър Стайков, Лало Райков, чийто дело са големите естакади в София.
– Кажете ми защо в нашите тунели тече вода?
– Имам една книга, посветена на тунелното строителство. Но, за да тече вода, няма хидроизолация.
– Вие ще оставите след себе си неща, които са за поколенията. Научих, че работите върху спасяването на Аспаруховия мост.
– Бях млад асистент, току-що постъпил в катедрата по гео-техника в Университета по строителство и архитектура. Проф. Георги Стефанов ми възложи да изнеса лекция, тъй като имало някакъв проблем. Аспаруховият мост е най- голямото съоръжение в България, дело изцяло на български проектанти и строители и когато е правен, са прилагани и някои нови технологии. И понеже моята специална област е гео-техниката и фундирането, тогава за първи път се прави фундиране с изливни пилоти. Споменатият проф. Димитър Димитров беше проектант на най- важната, централна метална част. Тя е много голяма и минава над плавателния канал. Ръководител на целия обект беше един друг професор по метални конструкции – Милчо Брайнов. Та аз разгледах какво е било направено. Фундирането / хващането на основите/ става като се изкопава сондажен отвор с голям отвор, посажда се с метална тръба и следват строителните работи. Минава се през мека и тинеста почва и се стига до здравата почва, която е на около 45- 50 метра. Такива пилоти в България не бяха изпълнявани. Бетонирайки, строителите констатират, че оня обем бетон, който трябва да влезе в сондажния отвор, всъщност не влиза. Като диаметър те са 1 и 20, а на централния отвор всяка една от стъпките на отворите е на по 30 такива пилоти, обединени с една обща стомано-бетонна плоча. Правят малки сондажчета, за да видят има ли кухини или няма и се оказва, че се натъкват на участъци с глина, с тиня, с пясък, вода… Това е противопоказно, защото това е агресивна, солена вода.
– Корозията ли е направила това?
– Ние не знаем какво е състоянието на стоманата, няма как да погледнем в бетона, но не можем да бъдем спокойни. И когато се реши да се прокопава плавателния канал и когато се реши да минават кораби, всяко минаване на кораби означава оголването на оня горен пласт от слаби почви. И това означава, че Аспаруховият мост в един момент…
– Ще рухне?
– Лоша прогноза, но не бих казал, че е изключена. Той е колос на глинени крака и 50 години не е поддържано фундирането. Аз предложх да се направят допълнителни пилоти и да бъдат обединени със старите в обща носеща конструкция с една обща плоча, която се казва РОСТ. Това е направено, но само за единия от стълбовете, а за другия вече е късно това да се направи.
– И какво ще стане? Нито морето можем да спрем, нито корабите…
– Точно така. Все още има време мостът да бъде обезопасен, за да не се случи онова, за което говорим.
– Какъв екип работи върху този проект?
– Малко знам по въпроса. Имахме един разговор в Министерството на транспорта. Когато си представихме експертизата аз и геологът Кирил Ангелов, появиха се представители на проектантите. Оказа се, че това е холандска фирма, в която работят български младежи. Ние почти стигнахме до консенсус. Имаше възможност, ако целият този ремонт, който се прави на плавателния път струва 440 000 000 лева, за около 2 000 000 лева да се направи такава една протекция, която ако не друго, да не предизвикаме точно онова, за което стана дума. Като че ли всичко се оказа, че е възможно, но…
– Но правителството падна…
– Доколкото знам, парите вече са дадени и няма други пари, които да бъдат насочени в това.
– Да завършим с какво?
– Има в евангелието на Матея: Исус Бог казал: “…и този, който не се вслуша в тези мои слова, ще се оприличи на оня човек, който построил къщата си в пясък. И задухаха ветрове, заваляха дъждове, придойдоха реките и заляха тази къща и тя падна и падането и беше голямо.” Не бих искал такава да бъде съдбата на Аспаруховия мост.
– Проф. Добрин Денев, благодаря ви!
ПОСЛЕСЛОВ:
440 000 000 лева? Къде са тези пари? За какво са дадени? За спасяването на Аспаруховия мост ли? На фирма? Или извън страната?
Все въпроси, на които ще търсим отговори, когато тази страна тръгне в правилната посока.
Време е в Министерството на транспорта да си поразровят документите, защото те знаят за тези пари.
Ирина Кирилова за Тракийски Свят
