ТОВА МОЯТА БЪЛГАРИЯ ЛИ Е?

Автор: Няма коментари Сподели:

                   Ирина Кирилова – журналистка
Че живеея в България, в това съм убедена. Но че президентът не е моят президент, това си го казвам всеки ден. И министър- председателят не е моят министър- председател. И председателят на Народното събрание не е моят председател. И тогава започвам да си мисля аз в коя държава живея, след като не одобрявам нито един от високостоящите хора. В България съм, това го зная. Пред мен е Стара планина, съвсем близо до мен е река Марица, ето я Средна гора, цъфтят липите и мирише на лавандула, житата зреят и скоро ще започне жътвата, краставиците от оранжерията ми са на масата, доматите ми зреят – моята страна е, не е друга. Тогава защо чувствам тези хора чужди? Защото летецът – президент не иска да каже дума за самолета, прелетял въздушното ни пространство? Защото министър- председателят ни ме кара след всяко изказване да редактирам изреченията му, защото не са изречени на литературен български език? Защото председателят на Народното събрание не знае понякога защо е горе до свещения звънец?
В България съм. Но в една друга България, която тези горе не познават. Возят се на държавни коли, бензинът им е за сметка на държавата, имат добре уредени кабинети, имат привилегии, хранят се с това, което хората не могат да си позволят, пазят ги от четири страни, сякаш някой е тръгнал да ги застрелва, лъжат, страхуват се от истината и най- важното – не знаят как да управляват един квартал на Москва. Толкова сме, шепа народ останахме. Просто не могат да разберат нашите управляващи, че България не е фирма. Това е държава и то древна, ама много древна и както казват някои историци, 500 милиона са българите открай до край по света. Но дори и фирма да сме, и там има правила, а ние живеем без правила. Обещават ни и нищо не става реалност. Излъгаха ни, че дървата ще станат 45 лв. Те са 145- 160 лв. Излъгаха ни, че токът няма да поскъпне, сметките довършиха бедните хора. Тази, която обеща евтини дърва, сега казва, че няма да позволи да „ разпарчатосат“държавни предприятия, имайки предвид Сопотските заводи. Г-жо Нинова, вие видяли ли сте тези два обекта? Хайде , елате на гара Калояново, но се въоръжете с голям кол, защото да не скочи някоя змия и да се увие около крака ви в този изоставен от 2000 година цех! Ако намерите някой верижен трактор, качете се горе на хижа „Чевира“, която принадлежи на Сопотските заводи, за да видите какво е останало от нея? Последното видео-филмче е направено през февруари 2022 година. Погледнете го и ще видите състоянието и!
Друг пък от управляващите на тази страна, който наближава 50 – те и още не е създал семейство, не е плакал над люлка, не е тичал по болници, не е чакал да му дойде реда да си вкара детето в детска градина, ще ни дава уроци за живота. Ама то е много лесно да си милионер и да обещаваш на хората, че ще живеят по- добре.
Трети пък – лидер на партия, който обърка страната, когато спечели изборите и не пожела да управлява, сега е съдник на тези, които искат да остане правителството, лошо не лошо, да не даваме пак милиони за избори. „Големите“ политици от дълго управляващата партия още се чудят дали да подкрепят бюджета. Ами оставете хората без пенсии, без увеличение, без добавка за коронавируса, защото няма ли бюджет, няма и от първи юли нови пенсии. Има при тях един умен мъж, габровец е, който знае как се управлява, то пък коалицията не иска да го търси за никаква подкрепа или съвет. Защо, защото много знаят ли? Не, защото нищо не знаят. И незнаещите никога не са искали да имат до себе си умни хора.
Че живея в България, не ми е тъжно. Тъжно ми е , че няма държавници, които да чакам с нетърпение да проговорят, че няма народни представители, които да имат богат интелект, че председателят на Народното събрание не е с чувство за хумор, че такава скука е на заседанията, че ти идва да си счупиш телевизора.
Сега сме в политическа криза. Приличаме на човек, който иска да се самоубие и стои на перваза на прозореца. Скача и…умира. Ама на него не му се скача, защото вътре в сградата е властта. А властта, колкото и чудовищна да е, много е сладка. И тези вътре дърпат човека , молят го да не скача, а той стои на ръба и си мисли – от кое ли би спечелил повече? От смъртта ли, която ще сложи край на кризата му, или от парите, които ще тъпче в джоба си още три години и половина? А долу сме ние – объркани, притеснени за себе си, за децата си, за войната в Украйна, за загубената вяра и не знаем какво да викаме: „Скачай!“ Или“Търси начини да оживеш и ти и ние!“ И макар, че в началото казах, че нито президентът, нито министър- председателят, нито председателят на Народното събрание са моите избраници, иска ми се да не падне от перваза на прозореца властта, но правителството да е с министър- председател като Константин Стоилов, завършил Робърт колеж в Цариград, право и философия в Лайпциг, доктор по право в Хайделберг, учил гражданско право в Париж, масон, завеждащ политическия кабинет на княз Александър Батенберг, министър в различни министерства, министър- председател на България…
Ще завърша с думите на цар Фердинанд към цар Борис трети:
“В политиката има стремеж все към реформи. Властта е мощен идол, той прави хората с два образа. Младите хора са обикновено жадни за власт, жадни да се покажат високомерни и деспоти. Гледай да ги укротиш с тлъсти кокали, за да им отнемеш апетита за насилие.“
Прочетохте ли внимателно, управляващи? И не забравяйте, че сте на перваза!
                                                                         Ирина Кирилова за „Тракийски Cвят“

Предишна статия

НОВАТА ПЕСЕН НА ДИМАШ КУДАЙБЕРГЕН

Следваща статия

Пращаме ви снимки, които направихме онзи ден в морската градина във Варна…

Други интересни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.