ПОЕТЪТ БИСЕР БОЙЧЕВ: ЧОВЕК СЕ РАЖДА В КРАСОТА

Автор: 1 коментар Сподели:

                           Интервю на Ирина Кирилова

– Пет стихосбирки за двадесет години, една жена, която ми каза, че е много щастлива с вас, едно читалище с библиотека, пълна с книги и вие сред всичко това в едно Шивачево. Кое от всички тези неща ви направи толкова добър поет?

– Най-напред, здравейте г-жо Кирилова, добър ден и на читателите на „ Тракийски свят“. Не мога да скрия колко приятна е изненадата ми от вашето обаждане за това интервю. Това още веднъж ми напомни каква невероятна магия е поезията, която освен, че дава отговорите на много въпроси, по някакъв необясним начин свързва хора, които доскоро са нямали нищо общо, освен мечтата. Всичко това, закоето ме питате – книгите и жената, която е щастлива с мен(а и за мен е същото), градът Шивачево и библиотеката е от основно значение да бъда това, което съм. Радвам се, когато разбера, че стиховете ми са харесвани, но ми е ясно, че ако поезията е връх, то аз не съм още в подножието му, а и съм убеден, че единственият съдник на това, което правим, е времето и някак не се чувствам много удобно от наистина голямото признание „добър поет“. Щастлив съм да мога дапиша и стиховете ми да се харесват на читателите.

– Как ви приемат хората от Шивачево, което е на 15 километра от Твърдица? Знаят ли за националните и международни награди, които получавате? Бих искала да зная повече как станахте известен в чужбина!

– Само за първата част на въпроса може да се напише книга, но ще отговоря така : 

– Аз ги обичам! И хората от Шивачево и хората от град Твърдица! Всички. Безрезервно. Защото, ако те не са това,
което са, едва ли и аз щях да бъда същия. Затова и наградите, които получавам, са толкова мои, колкото и техни. В стаята на председателя на Общинскя съвет в Твърдица стои картина на италиянската художничка Росана Стронати, получена като първа награда от конкурса „ Нашите гласове“ в град Анкона. Почетният плакет – награда на журито от конкурса в Биасоно е подарена на родното училище в град Шивачево, антологията, издадена в Италия със съдействието на Европейския парламент е в библиотеката на читалище „ Просвета 1898“ град Шивачево. Всичко започна от едно представяне в град Сливен на творчеството на поетесата Крася Титянова, която ми посочи международния конкурс за поезия в Лече, Италия. Там бях награден с „Европейска награда за поезия“, връчена ми от председателя на Европейската асоциация научителите (AEDE) Силвано Марселя. Последваха участията в Анкона 2012 година с първа награда и Биасоно 2016 година – наградата на журито. Междувременно в едно италианско интернет списание за литература Bomba Giù излезе статия на журналистката Биляна Биляновска, която ме представи с три стихотворения. Тук може би е мястото да благодаря на преводачката Ирина Йорданова за прекрасните преводи на моите стихове на италиански.

– Пред мен е стихосбирката ви „Да целунеш песен“. Подари ми я приятелка и така се запознах с вашата поезия. Защо и сложихте това заглавие ?

– Подаръците са нещо специално, нещо, което ако е направено от сърце, остава завинаги един незабравим, специален искрен момент в живота на хората. Няма как да не ме радва факта, че някой някъде е преценил моя стихосбирка да бъде подарена, прочетена и надявам се харесана. Затова благодаря на вашата прителка за това, че е решила да ви подари тази книга. Отговорът за заглавието е в посвещението в началото на стихосбирката и в едноименното стихотворение „ Да целунеш песен“.

– В поезията ви има небе, луна, звезди, море, любов, но няма жита. Обичате ли дъха на прясно изорана земя? За мен този дъх е онова, което е закодирано дълбоко в мен и означава род, роднини, Родина…

– А нима всичко това не е Родината? Освен дъхът на прясно изораната земя, който обичаме неистово, тя е и небето, и морето, и звездите, под които е неизбежно да се влюбиш, тя е и любовта във всичките и измерения – към майката, бащата, децата и любимата. Питам ви, защото вие сте човек, който не обича денят му да е пълен с неща без душа и без цвят. Може би надеждата е в основата на вашето съществуване?

– Има една такава мисъл: когато си поет и има какво да кажеш на света, или го кажи като поет, или въобще не започвай. За това бих искал да отговоря с едно много кратко стихотворение:

На ръба,

там където се къса

на живота нездравата прежда,

има някой да спре заметръса

и любов има, има Надежда.

– Много любов към живота, но и тъга усетих в стиховете ви. Тъгата е като черна дантела и през нея прониква светлина. Уловете тази светлина и изпратете лъчите и към хората! Усещам, че сте добър човек.

– Виждате ли, усещате ли как се случва, разговаряме от десетина минути, г-жо Кирилова, а вече заедно пишем стихотворение „тъгата е черна дантела, през нея прониква светлина, до последния лъч да я вземем и на хората да предадем“. Твърде самоуверено би било да кажа добър човек ли съм, но вярвам, че добрата постъпка е тази, за която другите кажат, че е такава.

– Редите думите като музикални ноти. Това ли ви кара да пишете текстове за филмова музика?

– Извън всичко друго имам невероятния късмет да познавам големия български сценарист, режисьор и продуцент Илия Костов и щастието да бъда част от неговия екип. Неповторимо усещане е създаването на един филм, а когато обичаш това, което правиш, идва и вдъхновението. Останалото просто се случва.

– Тези метафорични строфи изведнъж ли ви хрумват или ги търсите специално? Много често наистина аз самия си задавам този въпрос и вече съм почти убеден, че ако мога да отговоря и по някакъв начин да обясня този процес, бих се наредил сред най – умните хорана планетата.

– А виждате ли картини, преди да напишете стихотворението?

– И преди, и по време на писането, но всъщност най- важното е какви картини виждат и възприемат читателите, когато четат стихотворението.

– Как посветихте стихотворението „Тази песен“ на световно известния казахстански певец Димаш Кудайберген?

– Тук каквото и да кажа за Димаш ще бъде малко, а и не забравям, че в момента ме интервюира и един от може би най-големите му познавачи. Съвсем скромно и от сърце тогава, когато писах стихотворението „Тази песен“, исках да споделя доколкото мога въздействието и действието на песента му. Не зная дали съм успял и на една десета, но стихотворението тогава съвсем за кратко бе преведено на руски, турски, италиански, испански, бе рецитирано на английски език. Запозна ме с хора, за които мислех, че не съществуват, хора, обединени от песента и мечтата, от желанието за взаимопомощ, от любовта към Димаш, от разбирането, че когато са заедно, правят всичко за всички възможно най – добре. Ваши пет стихотворения са в литературния сборник на италиански литературен критик. Как попаднаха те сред европейската поезия? Пет мои стихотворения са включени в книгата „Мечти и разочарования“ на извесния италиански поет и литературен критик професор Доменико Писана. Книгата, чието мото е : “Цивилизацията е система от идеи, а идеите идват главно от книгите“ включва седем поети от различни страни.

– Кого препрочитате по- често – Яворов или Павел Матев?

– Двамата. Много големи и любими мои поети.

– Защо в стихотворението „Импресия“ пишете, че болката се целува с успеха? Успехът не е ли радост и вдъхновение? – Защото е така или поне аз го разбирам така, или може би в този епизод е така, но винаги цената на успеха, който е радост и вдъхновение, е свързана, хайде, ако не с болка, то с някакви усилия или поне с някого, или нещо, което си пренебрегнал, прескочил, нещо, на което си изневерил…

– В душата на всеки човек има един капан. В него крием онова, което не искаме другите да знаят. Той се отваря само при поезия. Какво криете вие и излиза ли то наяве във вашите словесни излияния?

– А защо трябва да крия нещо? Едно от имената на поезията е изповед. Искам или не, веднъж избрал да съм от тази страна, съм наясно с това, че колкото и да опитвам, нищо не мога да скрия. Другото име на поезията е любов. Нима някой е в състояние да я скрие…

– Следващата книга?

– Разбира се. Готов е преводът на стихосбирките „Да целунеш песен“ и „Фокстрот“на италиански език и заедно със стихотворения от „ След дъжда“ под редакцията на доктор Уберто Малиция – директор на италианския културен институт в Богота, ще бъде издадена книга с избрани творби на италиански език. До края на тази година се надявам да излезе и нова стихосбирка на български език.

– Да завършим така:

„В един прозорец гледали са двама.

Единият видял дъжда и кал.

Другият видял зеленината, пролет и небето синьо.

В един прозорец гледали са двама.“

Пожелавам ви да виждате второто винаги! Тези стихове са на един персийски астроном, математик, поет, философ, – Омар Хайям. Благодаря ви за красивите усещания, които ми подарихте!

                                                 Ирина Кирилова за „Тракийски свят“

          И М П Р Е С И Я

Тъжни улици,  пуст тротоар,

безработен заспива асфалта.

Пак спечели луната на зари

загуби звездите на карти.

 

Блесна мисъл в бездънния мрак.

Защо все не и стигат звездите?

Има, иска, и губи и пак

сам – сама слиза от висините.

 

Да, това непременно е знак,

отговорът на много въпроси.

Всички знаем и виждаме

как идваме и си тръгваме боси.

 

Тъжни улици, пуст тротоар.

Любовта винаги е утеха.

Долу, в ляво на ъгъла стар

болката се целува с успеха.

         БИСЕР БОЙЧЕВ

Предишна статия

ТРИ ДАЛАВЕРИ, БЕЗ КОИТО „БОРЦИТЕ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА“ НЯМА ДА НАПУСНАТ ВЛАСТТА!

Следваща статия

Интервю на Снежана Иванова с Мартин Карбовски… България днес

Други интересни

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.