Интервю на Ирина Кирилова с д-р Ралица Димитрова
Световноизвестният казахстански певец Димаш Кудайберген тази година изнесе три концерта. Първият беше в Обединените арабски емирства в Дубай, вторият в Дюселдорф – Германия и третият в Прага – Чехия. Администраторът на фен-клуба в България – д-р Ралица Димитрова беше на концертите в Дубай и в Прага. Затова започвам с въпроса:
– Д-р Димитрова, с какво концертът в Дубай се различаваше от този в Прага?
– След две години пауза соловите концерти за Димаш и за нас, неговите фенове, бяха истински празник. В Дубай имаше две песни, които не бяха включени в Арнау Тур Прага-Couldn’t leave и изпълнението на майка му, която е известна певица в Казахстан.
– Изглежда, че той става все по- близък с тези, за които пее. Така ли е?
– Атмосферата на всичките му концерти беше заредена с позитивна енергия и радост задвете страни. В Дубай преди концерта, местните меломани гледаха с почуда как хора от различни националности се прегръщат, снимат и се смеят щастливо. Димаш изпрати в пространството прекрасната си музика и омагьоса новата си публика. В Прага концертът беше изпълнен с особена топлина и енергия. Димаш раздаде сърцето и душата си на публиката. Феновете споделиха, че Димаш наистина им е създал усещане за принадлежност към неговия вълшебен свят. Няколко пъти Димаш дирижираше „хора на Деарс“, изключително щастлив, че всички знаят текстовете и музиката на песните му на различни езици. Една дама от Чили беше написала на плакат, че в този ден е родена и концертът е нейния подарък. Неочаквано Димаш реши да смени сценария и запя “Happy Birthday”/“Честитрожден ден!“. Всички в залата се усмихвахме, сякаш бяхме на собствения си рожден дени пеехме с него, а майка му свали незабележимо един пръстен от ръката си и го подарина жената . Но това не остана в тайна – щастливата рожденичка се похвали с подаръка в социалните медии. Димаш обича сцената и своите почитатели и това личи по поведението му на сцената, по уважението към всеки зрител, по песните, които подбира, подредени с естетически вкус. Ще цитирам една негова любима мисъл на Оскар Уайлд: „На сцената всичко е по-истинско, отколкото в живота“.
– Направи ми впечатление, че на концерта в Дубай никой не поднесе цветя на Димаш. Обикновено има море от цветя на неговите концерти. Организаторите ли бяха забранили?
– Да, имаше много строги изисквания, но въпреки това единствения букет, подарен на Димаш, беше от една българка от Варна, която бе получила специално разрешение. Охраната не и разреши да се приближи до Димаш и тя го подхвърли към сцената, охранителят се наведе да го вземе и да го отнесе, но Димаш засмяно му каза: „Но той е за мен!“ и си го взе, раздавайки въздушни целувки.
– Димаш получи награда ЕМИ-ДУБАЙ. Разкажете повече!
– Димаш беше един от десетте, удостоени с наградата ЕМИ-Дубай като модна икона. Тази награда има няколко основни принципа: приобщаване, разнообразие и самоутвърждаване. ЕМИ-Дубай има за цел да приобщи всеки човек, характер, идентичност, идеология, начинна живот и култура чрез тяхното облекло. Обединените Арабски емирства приветстваха повече от 200 националности. Наградата има за цел да подчертае особеностите на всички тези националности и да им даде платформа за показване чрез модата. Не на последно място чрез модата и изкуството се подчертава автентичната идентичност и вътрешното АЗ на всеки човек. Изкуството на Димаш е много разпознаваемо и оказва голямо влияние върху хората. Той завладя аудиторията с прочувственото изпълнение на SOS d’un terrien en détresse, която се превърна в неговата „визитна картичка“. Интересен факт е, че той посвети и подари наградата на двете си баби, които сапомогнали за неговия успех.
– В Прага той се качи на покрива на микробуса, за да раздава автографи и да приема подаръци. Толкова много хора, такова желание да бъде докоснат! Не е ли това опасноза младия гениален певец?
– Да, би могло да бъде. Ако новите му фенове му дадат възможност за повече лично пространство, ще имат възможност за много близки срещи.
– Казахте ми, че сте имали възможност да снимате близо до сцената на концертите в Дубай и в Прага. Какво улови вашият фотоапарат, което остана скрито за публиката?
– Особено интересни и неслучайни са жестовете на Димаш. Преди да вземе висок тон, той се настройва като инструмент. Ръката му рисува тона, преди да го изпее, цялото му същество разказва история. Не обичам да го снимам статичен, стремя се да уловя уникалната му енергетика. Той е толкова „вътре“ в музиката, че сякаш изпада в транс, когато пее са му необходими 2-3 секунди „за да се върне“. Имах възможност да направя някои уникални кадри. Но искам да разкажа за една не толкова перфектна снимка, свързана с едно дете след концерта в Прага. Концертът приключи и се отправихме към изходите. Една голяма група застана на служебния вход да го чака за автографи. Открая беше застанал млад баща с малката си дъщеричка, която със светнали очи беше стиснала в ръце едно листче. Бащата ме помоли да помогна на детето, ако може да стигне до Димаш. В ръцете си държах няколко снимки за хора, които ме бяха помолили да им взема автограф, а останалите снимки бях раздала на други хора, които чакаха и мигом съжалих. Момиченцето, някъде на 12 години, стоеше напрегнато и не помръдваше. След няколко минути Димаш се появи и озари с усмивка абсолютната тъмница. Изчаках да даде автографите и се огледах къде е детето, а то стоеше вцепенено и не помръдваше. Извиках на бащата и той успя да я промуши под ограничителната лента. Детето дойде и се сгуши срамежливо. Извиках няколко пъти след Димаш, който си тръгваше, че едно малко момиче го чака. Всички знаем за вниманието, което той отделя на най-малките. Изглеждаше, че няма да ме чуе, но той се обърна и мигом разбра. Повика детето, разписа му листчето, позира ми за снимка, която макар и не с добро качество за мен, стана особено ценна. Детето припна към баща си и Димаш в този момент свали очилата си, за да и ги подари. Понечих да ги взема, за да ги дам на детето, но той каза: „Не, аз сам ще му ги дам!“. Извика след нея, подаде и очилата и и пожела да бъде здрава. Таткото и детето със сълзи на очите си тръгнаха прегърнати. Ние вървяхме зад тях и чухме следния разговор: „Татко, аз съм толкова щастлива!“, а той отвърна: „Обади се на баба ти, нали знаеш, че тя даде пари, за да видим Димаш“ и двамата и позвъниха и заобясняваха. Димаш винаги казва, че родителите са крилете на успеха му и не пропуска да изрази своята благодарност към двете си баби и дядо навсякъде по всяко време. Умълчахме се усмихнати. Добрият пример се предава.
– Димаш Кудайберген става все по- добър във овладяването на вокалното майсторство. Какво е вашето впечатление?
– Да, Димаш демонстрира непостижими върхове в техниката си на пеене. Аз не съм професионалист, но известни музикални специалисти по света отчитат тези факти. И на трите му концерта всяка песен беше изпипана до съвършенство. На всеки концерт той прави импровизации и затова е изключително интересно всяко негово изпълнение на живо. В Япония неговата музика е част от музикалното образование на най-големия университет, а в Китай е включен в материала и учебниците за мастер класовете по вокална техника. От няколко месеца Димаш е в топ 10 песни на Туитър класацията на Билборд.
– Хората, които обичат песните на Димаш, стават все повече. Увеличават се и вашите членове. Каква идея имате за бъдеще?
– Нашият клуб е все още малък, но имаме много активно посещение на почти всички негови концерти в Европа, Казахстан, Америка, Англия, Русия, с изключение на тези в Китай. Организираме различни инициативи с цел запознаване на повече хора с изкуството на Димаш, провеждаме малки благотворителни акции от негово име и името на клуба, самият той е известен с много такива акции. С помощта на посланника на Казахстан, Негово Превъзходителство Темиртай Избастин и Г-жа Йовева – директор на Държавния културен институт, имахме възможност да организираме изложба за Димаш. Запознахме с интересни факти за него и Казахстан представители на Министерството на културата и посланици на няколко страни. Хората в нашия клуб обединяват усилията си и посвещават много от свободното си време да спомогнат музиката на Димаш да достигне до повече слушатели. В Прага организирах една голяма среща на българи, на която се срещнах с невероятни хора, запленени от гласа на Димаш. Все още откривам фенове, които не членуват в нашия клуб и които са били на концерта в Прага. Това много ме радва и е стимул, който ме мотивира още повече да продължаваме да работим доброволно за каузата Димаш като изключителен певец и човек с философия за живота, която може да послужи за пример на нашите деца. Всички имаме едно несбъднато желание – Димаш да изнесе концерт в България, а защо не и да посещава страната ни по-често като Лара Фабиан, Хосе Карерас и Стинг, например.
– Знаете ли, чакам деня, в който освен от САЩ, Латинска Америка, Европа и Азия вокални педагози анализират пеенето на този изумителен Димаш и се прехласват пред таланта му, да се появи музикален канал на български език. Смятате ли, че това време щедойде?
– В България няма редактори на такъв тип чуждестранна музика. Когато музиката на Димаш започне да се предава в повечето европейски радиостанции, ще има повече познаваемост. Една дама от Пловдив сподели наскоро: „Димаш е от специалната колекция на Господ-Бога. До изкуството на Димаш трябва да се дорасте“. Това отговаря на Вашия въпрос.
– Димаш Кудайберген е роден на 24 май. Ще издадете ли какво ще прави фен-клубът за рождения му ден?
– Тази година Българският клуб избра за Димаш нестандартен подарък – специална сребърна чаша за вода с неговите инициали. Знаете, че той не употребява алкохол. Древните рицари разчитали на целебните свойства на сребърната вода. Чашата е изработена от известния ювелирен майстор – Любомир Зографов, наследник на Божин-Еманоил Стимений Зограф (1834-1926), художник и иконописец. Господин Зографов инеговият баща изработват прекрасни копия на известните златни съкровища на България. Поради несигурната ситуация с Ковид, решихме да подарим тази чаша по-рано, на концерта в Прага. Попитахме след концерта баща му, който е и негов продуцент, дали
са я видяли и за наша радост той сподели, че много им е харесала. Освен това, има още една изненада за него, като част от известното вече „ море от цветя“ с любимите му рози, които пък са визитката на България. Те ще отнесат нашите пожелания за здраве, щастие и успех на един уникален и любим човек.
ПОСЛЕСЛОВ:
Трябва да благодаря на д-р Ралица Димитрова не само за това интервю, а и за уважението към мен като журналистка и за популяризирането на всичко, което пиша за Димаш Кудайберген сред почитателите му по целия свят. Тази интелигентна дама поддържа връзка с екипа на Димаш, с посолството на Казахстан в България и с фен-клубове по света.
В деня на българската писменост и култура – 24 май Господ е решил да изпрати в земята на Казахстан едно ангелче, което днес поразява света с огромния си талант и на 24 май става на 28 години.
Честит рожден ден Димаш!
От нашия сайт ти пожелаваме здраве и да се сбъдне мечтата ти да вземеш наградата ГРАМИ!
За „Тракийски свят“ – Ирина Кирилова
Снимките предостави на сайта д-р Ралица Димитрова
