Дълги години работата ми е била свързана със сградата на Парламента. Наблюдавах влизането на първите депутати, които бяха облечени със смачкани костюми и маратонки. Съветвах ги как да се обличат и какво поведение да имат в тази сграда, защото имах чувството, че са хванати от гората. Преживях всички граждански протести срещу тази сграда, дори онези при които я палиха, чупиха врати, прозорци и прочее докато някои нелепи депутати пееха от страх разни частушки. Имам нужда от дистанция от онова време, за да го опиша в книга и да бъда достатъчно обективен. Впрочем, започнал съм я много отдавна, но творческото вдъхновение често ме напуска, когато си спомня някои неща свързани с политическата система.
Тази железни врати, обаче, монтирани днес от вътрешната страна на официалния вход на Парламента ме натъжиха. Да, точно това е думата „тъга“!
И тези врати ги сложиха не други, а уж демократични хора с претенции, които видимо не разбират дори символното значение на тази сграда. Такива железни решетки не е имало дори през цялото време на ВСВ, когато партизанското движение е силно радикализирано спрямо официалната власт. Ако едни управници не разбират символите на властта и превръщат работните си места в „крепости на тяхната лична власт“, те не са достойни да бъдат там. И в крайна сметка какъв народен представител е онзи, който се страхува от народа, който го е избрал? Чии интереси представлява?
Железни порти ще охраняват празни кратуни!? Удивително.
…
Ще бъда честен.
Никога не съм вярвал, че 20 години след приемането ни в ЕС и НАТО /в клуба на богатите, както ги наричат някои/, което да било българско правителство ще се занимава с цената на хляба или въобще наличието му! Това е толкова обидно и унизително, че нямам сили да го опиша с думи.
Да нямаш осигурен хляб на масата си, а да вярваш на внушения, че принадлежиш към „цивилизация“ е меко казано простотия. Българското правителство не се занимава само с тази глупости, а и с много други неща, които не са негова работа – цените на горивата по бензиностанциите, цените на тока, ще имаме ли пътища или не, с тоталната бедност трайно установена по политически дневен ред и много други подобни, които отдавна трябваше да бъдат решени без това да бъде акцент на работата на цялата държавна власт. Но миналите и днешните ни управници и политици не го разбират и не могат да го разберат, защото имат психики едва на домакини в комунално ведомство.
Напълно разбирам правилото, че малките хора ще се занимават с малки неща, но не това трябва на народа и родината ни. Имаме нужда от хора визионери, духовни учители и занаятчии във всички области на стопанството. Но днес на сцената са бърборковците, конформистите и некадърниците, затова разултатът е катастрофален. И няма как да бъде друг, защото празните души се заграждат с празни хора от които имат нужда. Защо тогава сме изненадани в очакванията си? И кое ни задължава да търпим тези престъпници?
Четворна политическа управляваща коалиция ще ми решава цената на хляба – айде сиктир. Цяло правителство ще заседава, за да намали цената на горивата с 20 стотинки – пълна тъпотия. Дали ще плащам изкуствено завишената цена от 3.60 лева за единствения качествен бензин или цената му ще бъде 3.40 – това няма никакво значение за семейния ми бюджет. Същото се отнася и за всичко останало, което тия некадърници в парламента и правителството наричат „инфлационни мерки“. И поредното им оправдание „войната“, която няма нищо общо. Наглост, арогантност и безочие в едно политическо цяло.
Единствената мярка за такива крадливи и продажни гадове е 2/1/2. Няма друга мярка.
Николай Марков https://afera.bg/
