Интервю на Ирина Кирилова с Надя Тончева
Певицата Надя Тончева започва своята кариера от вокалния състав „Траяна“. Един състав, който порази познавачите на истинската музика и накара музиковедите да търсят други изразни средства, за да обяснят музикалното звучене на този състав, показал умението си да пее джаз, съчетан с български фолклор. Такова пеене рядко може да се чуе днес, когато музикалната среда е залята от песни, показващи липса на музикален вкус. Но това явно не е било трудно за Надя Тончева, която пее чудесно, свири на пиано, аранжира песни и преподава поп и джаз пеене в националното музикално училище „Христина Морфова“ в град Стара Загора.
– Надя, как се изгражда един музикант, за да съчетае таланта с естетиката на музикалното произведение?
– Изграждането на един музикант е дълъг, целенасочен процес. От момента , в който си осъзнал, че притежаваш дарба и искаш да я развиваш, започва натрупване. Отначало се учиш и подражаваш, което е абсолютно необходимо. Понякога настъпват моменти на съмнение и пренастройка, но това са добри индикации в процеса на израстване. Постепенно си изграждаш вътрешен коректив , без който нямакак да вървиш нагоре. Всъщност, в стремежа към професионално усъвършенстване осъзнаваш, че първо трябва да намериш пътя към себе си! Да правиш това, което можеш по най-добрият начин,искрено, от сърце и с благодарност към Бог, който ти е отредил таланта да раздаваш емоцията си на хората. И най- важното – много труд и постоянство!
– Вашата интерпретация на „Ръченица“ на Петко Стайнов е в учебниците по пеене. Имате ли представа как учениците възприемат това?
– „Ръченица“ от композитора Петко Стайнов / именитият ни съгражданин/ е уникално произведение, надживяло времето. По повод 100 годишнината от рождението на композитора в зала „България“ се състоя концерт под надслов „Безсмъртнататворба“, в който звучеше единствено Ръченицата, но в най-различни превъплащения: пиано, струнен квартет, китарен квартет, ансамбъл ударни инструменти и др., както и нашата вокална адаптация на квартет„Траяна“ . Всяко изпълнение допълваше усещането за гениалността на това произведение, носещо в себе си българския дух. Децата съвсем спонтанно реагират и по свой начин изразяват емоцията си от хубавата музика. Била съм гост в часове по музика, в които се представя и слуша творбата, и се убедих, че вокалното изпълнение стига по-непосредствено до сърцето на слушателя. Радвам се, че аранжимента на Ръченицата, който направих за „ Траяна“, успешно влезе в репертоара на много хорови колективи у нас.
– Пяли сте в различни страни по света. Особено възхитени от вас са били в САЩ. Като имам предвид, че българите са интелигентни хора, а пеенето в САЩ има друга стойност и оценка там се дава трудно, с какво накарахте американците да ви повярват?
– Америка е родината на джаза и през 2019 – та година бях щастлива да я посетя. Имах съвместни концерти с младежкия Биг бенд на Синсинати / щата Охайо/ с диригент – аранжьора и композитора Изидор Рудник, един невероятен световен музикант, който гостува и в България. Джазът е интернационално изкуство, без граници и ако публиката те харесва, тя те аплодира и ти се радва, без да се интересува от
кой край на света си. Тук е мястото да отбележа, че българските джаз музиканти са на световно ниво и не веднъж са получавали висока международна оценка.
– На колко езика пеете?
– Като певица и пианистка имах възможност да посетя много страни по света : Гърция, Кипър, Египет, Израел, Норвегия, Швейцария, Сирия, Мароко, Ливан, Канарските острови. За тези близо 10 години се запознах с много и различни култури, с интересни колеги музиканти, от които научавах нови неща. За мен беше предизвикателство да пея песните в оригинал, защото всеки език носи свое неповторимо звучене и характерна мелодичност. Така в репертоара ми има песни на български, английски, италиански, френски, испански, гръцки, сръбски, норвежки, португалски, унгарски и руски език.
– Оценката за вас тук е държавното отличие „Златен век“. Разкажете кой ви го връчи!
– Държавното отличие „Златен век – звезда“ ми беше връчено през 2016 – та година от тогавашния министър на културата Вежди Рашидов и тя е за цялостен принос в областта на културата в България. Разбира се, това ме зарадва най- вече с факта, че дейността ти е била забелязана . Но веднага искам да допълня, че едва ли целта на истинския творец са отличията. Лично за мен най-голямата награда е удовлетворението, че служа вярно на Нейно величество Музиката!
– Сега да погледнем към Париж! Там вие пяхте в най- прочутия в цял свят музей „Лувъра“. Как се случи това? Има ли отношение нашата държава към този концерт?
– Незабравими за мен ще останат дните, прекарани в Париж по повод българското изложение в Лувъра. Дните на Тракийското изкуство се състояха през месец април 2015-та година. Имах честта да изнеса концерт в българското посолство във френската столица, на който присъстваха дипломати, френски гости и наши сънародници. Културната ни делегация беше на специално посещение и в сградата на ЮНЕСКО в Париж. Официалното откриване на изложбата беше на изключително високо ниво, с участието на високопоставени държавни служители от българска и френскастрана и бях изпълнена с гордост от това, че съм родом от долината на розите и тракийските царе.
– Скоро ще има джаз фестивал и вие сте поканена с Васил Петров на него.
– Тази година към утвърдените джаз събитията ще се добави и още един фестивал, на името на д-р Емил Илиев, който ни напусна завинаги през 2020 година. Той е човекът, създал и ръководил първия и най – успешен джаз форум в България – международният джаз фестивал в Банско. Татяна Илиева – неговата съпруга е решила да продължи делото му и съвсем скоро ще зарадва любителите на джаза с повече информацияза мястото и времето на провеждането му, което е предвидено за началото на месец август. С концертна програма фестивала ще открие Биг бенд Благоевград с диригент Борис Янев и солист – нашият изтъкнат джаз изпълнител Васил Петров. Имам честта да бъда поканена на фестивала като солистка на оркестъра, както и за участие в джем сешъните на петте фестивални вечери .
– Ще ви попитам за певеца, за когото най- много говорят музикалните педагози от Сингапур до Пуерто-Рико. Става дума за казахстанското момче на 27 години – Димаш Кудайберген. Аз като журналистка го представих на българските читатели със статията „Димаш – кой е той?“, правих интервюта, разказах за изпълнението му на песента „Иканайде“ на джаз фестивнала в Токио през 2021 година. Вие сте преподавателка, вие сте изпълнителка, ако го слушате,кажете, моля, кое го прави ненадмината световна звезда, както казват музикалните анализатори?
– Младият изпълнител Димаш Кудайберген е явление в съвременната поп сцена. Той притежава завиден диапазон, включващ обема на мъжките и женски гласове. Особено забележително звучат височините в гласа му, които той владее до съвършенство, гласът му е добре школуван, а стилът – подчертано лиричен и много изразителен. С една дума – едно чудо в съвременната модерна музика. Но, ще напомня нещо много важно за всички меломани и любители на стойностната музика. Това непрекъснато напомням и на моите ученици: пеенето не е конно състезание, колкото и конкурси да се организират по всякакви поводи. Всеки един изпълнител притежава собствено очарование и ти избираш според моментното си настроение кого да слушаш. Ако провъзгласим някого за № 1 и слушаме само него дълъг период от време , със сигурност ще ни омръзне. С една дума – разнообразието понякога е от решаващо значение. Но най- вече- ЕМОЦИЯТА! Има много известни певци, които не притежават огромен диапазон, но са в състояние да те разплачат и докоснат душата ти.
– Надя, бих искала да чуя вашето мнение какво е необходимо да се направи, за да се оправи интонационната среда в България?
– Музикалното изкуство е отражение на действителността. Товае и основното му определение от гледна точка на музикалнатаестетика. В историята на човечеството има възходи и падения. Вече 30 години наблюдаваме как бавно и методично се рушат моралните ценности в обществото. Това няма как да не се отрази върху музикалната култура и поведението на музикантите. Съвременното човечество се кланя на един бог – парите и печалбата. Материализмът се е просмукал във всички сфери на живота ни, включително – култура, образование , здравеопазване, затова такива са и резултатите. Докато на музиката се гледа като стока , ще наблюдаваме все по- голям упадък. Пресен пример е завършилият наскоро „песенен“ конкурс „Евровизия“, който от години се е превърнал в гротеска и арена на политически игри , а музика е последното нещо, което можеш да очакваш. Нека се върнем назад във времето на гениалните композитори и техните неувяхващи произведения! В.А. Моцарт завършва живота си в мизерия, но не изменя на каузата, която следва през целия си творчески път, а именно, че творецът трябва да бъде свободен и независим! Да си спомним и заръката на титана Й.С. Бах към своите ученици: „ Всяка нота, която ще напишете, трябва да е посветена на Бога“! Има още безброй примери от музикалната история, които можем да дадем в този ред на мисли. Лично мое мнение е, че още в края на миналия век музикалното изкуство започна да ерозира, страдайки от безидейност, пошлост и нисък музикален вкус. Промяната ще настъпи, когато човечеството осъзнае, че трябва да постави Бога в центъра на своето съществуване!
– Няма да ви питам кой е най- добрият певец в България, защото ще е некоректно, но ще ви попитам от къде фолклора е в сърцето ви?
– Фолклорът е извора, от който всеки музикант може да черпи спълни шепи, той е изразител на характера, народо-психологията, историята и културните особености на нацията. Българският фолклор е безкрайно богат и ние трябва да се гордеем с това, да го съхраняваме, популяризираме и изучаваме. В нашата нова музикална история фолклорът ни се развива и обогатява с нови изразни средства в творбите на талантливите български композитори от ново поколение – Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов и много други. Имах късмет и щастие да бъда част от вокална група „ Траяна“ , в чието творчество бяха вплетени по оригинален начин елементи от джазовата стилистика и българския фолклор. Заслугата за това има Кирил Тодоров – композитор и основател на акапелна формация „ Траяна“, а творчеството и стана част от световната музикална култура.
– Любимият ви световен изпълнител?
– Както посочих по-горе, считам, че би било твърде елементарно да класираме музиканти , било то певци , инструменталисти или композитори. Всеки един музикант от световна величина носи своята неповторимост и обаяние. По скоро бих отговорила кои са моите вдъхновители . От българските – Лили Иванова, чиито песни знаех наизуст като малка. Любим изпълнител ми е Мат Монро, наричан още английският Франк Синатра, а като учебник по вокално майсторство и изразителност са „трите стълба“ джаз дамите – Елла Фицджералд, Сара Воон и Били Холидей.
– Любимата ви песен?
– Любимите ми песни също са много, но има една, която много обичам и включвам във всичките си концерти – „Историята на една любов“ от панамския автор Карлос Алмаран. От българския фолклор любима песен ми е „ Лале ли си , зюмбюл ли си“.
– Любимия ви човек?
– Любимият човек е този до мен, с който споделяме заедно радости и скърби. Благодаря на Димитър Вакарелов за това, че винаги имам неговата подкрепа, както на музикалното поприще, така и в живота! Но… това е Божа работа!
– Благодаря! Радвам се, че бях с една толкова ерудирана, талантлива и интелигентна певица, която разнася с пеенето си славата на България по света! Щастливи са вашите ученици, че имат такава преподавателка!
За „Тракийски свят“ – Ирина Кирилова
