Преди седем години паметници и портрети на Левски бяха поругани от роми. Осквернителите бяха оправдани.
Днес словото на Ботев, другият най-велик българин на новите времена, е поругано от укрофашаги. Няма да намерят виновниците, защото изобщо няма да ги търсят.
А ние къде сме, българи? Има ли ни? Живи ли сме?
Къде е нашата полиция? Къде са „нашите управници“? Къде е цялата лумпеняшка сбирщина, самообявила се за „политическа класа“? Къде са гръмогласните спортни агитки, които се замерят с пейки и пиратки и от чиито „мъжествени крясъци“ треперят стадионите? Защо не се съберат, за да разрешат случаи като този?
Къде са националните предатели Петков и Радев? И сега ли ще замижат пред поредната храчка върху лицето на България?
Защо ли питам – разбира се, че ще мълчат. Те са натовци, а не българи, за тях България е евтина стока за продан. Хартиен кулис в комедия дел’арте. Те нямат Родина.
Български народе, опомни се и защити сам достойнството си. Всеки българин трябва да се вдигне срещу такова национално унижение. Нямаме институции, които да бранят българската чест, но нима и самите ние сме лишени от душа? Нима сме равнодушни мъртъвци, когато става дума за посегателство над нашите най-скъпи светини?
Какво прави тая фашистка свастика върху стиховете на Ботев? Какво означава жълтосинята цапаница?
Означава едно: гавра с България. Гавра с всеки от нас. Ако се погледнем в огледалото, ще видим голяма мазна плюнка насред челото си. Не плюнка, а болезнена язва. Какво ще правим? Ще я забършем и ще продължим? Докога и докъде?
Трябва всекиму да е пределно ясно, че вече няма накъде.
Само страхливци и мижитурки ли е родила земята ни в последните десетилетия?
Какво днес значи името „българин“ – роб, нищожество, безродник?
Националната чест е като личното достойнство – всеки от нас трябва да я пази. Ако се отвърнем се от тоя най- пръв синовен дълг, то значи, че със собствените си ръце сме убили България, плюли сме върху гробовете на бащите си и сме се отрекли от децата си.
И тук не става дума за антифашистки, съветски, руски, комунистически или други символи и паметници на територията на страната ни. Става дума за българска история, земя, държавност и суверенитет.
Никой – бил той български гражданин или чужденец, няма право да поругава паметници в България. Докато тя, поне формално, е свободна държава. Имаме закон срещу посегателства върху светините. Но отдавна сме го погазили – като честта си.
Нека започнем с най-простото – опълченска охрана на българските паметници. Хора от близките квартали или селища да дежурят на смени от три часа. Времето, което обикновено българинът оползотворява в кръчмата пред бутилка бира – времето, в което бистри политиката на маса и се зъби на високите цени и малоумните правителства.
Престанете да негодувате в Интернет, български мъже. Това е жалко. Оставете тоя фронт на жените.
Сократ е казал: Глупецът се задоволява с възмущение. Умният действа.
„Политически мърши, давате ли си сметка, че оскверняването на свещения Ботев стих „Тоз, който падне в бой за свобода / той не умира …“ – свещено верую, с което на уста са загивали всички български борци за правда и Родина от Освобождението насам, става само две – три седмици преди Втори юни?
Е, питам ви – кой от вас ще дръзне да покаже предателската си мутра на Ботевия площад? Кой ще срича „заветната реч“ на Първи юни, докато гащите му треперят? Стиска ли ви, Радев, Рашков, Минчев, Христо Иванов и вся остальная … евроатлантическа компания?
Ако пък Киро се изтъпани на тоя героичен площад, на който са освиркани толкова политически креатури и са потънали в нищото толкова „политически кариери“, посрещането на Шипка и в Копривщица ще му се стори като „сън в лятна нощ“!
Внимавайте в Ботевите дни!
Гонете, залавяйте и съдете по бързата процедура осквернителите на Ботевото слово!
Иначе да не сте си позволили да мърсите с жалките си предателски физиономии площада в родния ми град, над който се извисява като бронзов исполин, с перо и сабя, най-великият поет на света! Балканът ще ви прокълне!“
Милена Върбанова https://svobodnoslovo.eu/
