Три неща трябва да се избягват – омраза, завист и презрение. За хисарчани това не важи. Те мразят, завиждат и презират онези, които могат, които са практични, които искат животът им да е пълноценен. Защото са дребни душички, защото имат грехове, защото са мамили хората, защото за целите им фамилии пристигат субсидии, защото не знаят кое е ценното в живота им. Когато човек няма знания и култура, той лесно се подава на манипулация. Казват му: „Сега ще очернеш един човек. Защото го мразим, защото не можахме да го тикнем в затвора, защото се е заел да развива селскостопанска дейност, защото има умно и начетено дете, защото жена му е работлива, защото семейството му е щастливо и защото търси справедливост. Ето ти пари, отиваш и го очерняш“.
И човечецът тръгва с парите и понеже е простоват, прави един лозунг от партизанско време. Ама досущ като по партизанско време тръгва по нощите, никой да го не види, пуска лозунгите насам и натам. А на сутринта, когато слънцето изгрее, се намиратхора, които изпитват такова сатанинско удоволствие, доволни, че са съсипали човека. И забравят, че в Хисаря има камери. Ами сега? Как поръчителят не се досети, че камерите ще отразят партизанските набези? А очерненият човек отива където трябва, казва каквото трябва, започва разследване и този път началникът на хисарската полиция няма да забрави, че човекът има обществен статут, човешко достойнство и много документи, с които може да докаже всичко.
Хайде, сега завиждайте му, мразете го и го ненавиждайте! Тепърва ще става ясно кой се прави на партизанин, кой дава парите за гланцираните лозунги и кой ще търси миша дупка, за да се скрие в бъдеще.
Ирина Кирилова за Тракийски свят
