Управляващото мнозинство се вълнува от други неща – колко точно човека да имат в парламентарните комисии, демонстрират безотговорно отношение, казва лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Депутатите от коалицията изглеждат като деца в детска градина, които се карат за играчки, допълва още той.
Костадинов е повече от убеден, че партията му ще има много висок резултат на предсрочните парламентарни избори, които ще са до няколко месеца.
Парламентът е пълен с хора, които изпълняват заповеди и чакат някой да им каже как да да гласуват…
– Къде са парите на държавата, господин Костадинов, какъв е този хаос във финансите и какво правите като опозиция в 47-ото Народно събрание, за да спрете „шейната на популизма“?
– Не само аз, а предполагам и всички български граждани бяхме изненадани, когато разбрахме от това внезапно самопризнание на един от факторите на управляващата коалиция, че държавният резерв някак си рязко е намалял. Подготвили сме съответните въпроси, защото не би следвало да гадаем къде са парите на държавата, а да питаме и да получим директен отговор от министъра на финансите. Мен повече ме притеснява друго – че има проблем с финансите, не е новина. Това се видя още при изготвянето на държавния бюджет за 2022 година, който закъсня изключително много и беше приет безпрецедентно късно. По-скоро проблемът е в това, че има хаос на всяко едно ниво в управленската администрация. Имаме класически пример за едно немощно, тотално импотентно в управленски план правителство, което страда от всяческа безидейност и некадърност във всяко едно отношение. Каквото и да кажа, колкото и да е критично, ще бъде доста слабо, за да обрисува ситуацията, в която се намираме в момента. България като държава и държавност фалира и тук не говоря за финансов фалит, говоря за морален за административен за управленски за държавнически фалит. Виждаме едни случайни хора, поставени на неслучайни позиции, които водят политика очевидно в интерес на чужди държави, те не се стремят и да го крият и обясняват, че това управление в интерес на чужди държави е форма на изразяване на съюзнически ангажименти. Самият наш министър-председател каза нещо, което беше безпрецедентно и никой преди него не си беше позволявал да каже. Той каза, цитирам „България трябва да избира дали да бъде малка, независима, самостоятелна, страхлива държава или да бъде силна в ЕС и НАТО“. Никога зависимостта не се е представяла като повод за гордост, така както направи нашият министър-председател в последните няколко месеца, откакто управлява държавата.
– Ще успее ли този парламент да гласува актуализация на бюджета предвид трусовете в коалицията и какви са конкретните ви предложения за омекотяване на последиците от растящите цени?
– Ако се разберат да разпределят баницата – да. Виждате, че тези хора са обединени от едно единствено нещо и то е желанието за власт. Отначало то беше маркирано от доста примитивни обяснения, как ще се борят с корупцията и как ще изчегъртват ГЕРБ, но се видя, че всичко е било да маскира официалната и единствена причина да са заедно, а именно да разпределят държавната баница. Мисля, че няма да имат проблем с актуализацията и разпределянето на бюджета, защото това е нещо, което ги крепи. По-скоро ме притеснява това, че ние още преди три месеца внесохме закон за премахване на ДДС от „малката“ потребителска кошница – за лекарства, храни, ток, вода, газ. Това наше предложение беше максимално бавено в комисия, а след като все пак мина, в пленарна зала на първо четене не беше довършено. А с приемането на този законопроект ще се даде възможност не просто да се облекчи и да се даде глътка въздух на българския потребител, защото това ще бъде една много сериозна мярка, която няма да допусне растеж на цените повече, а напротив – ще се стигне до намаляване на цените. Това е една мярка, която ще доведе до намаляване на ценовия шок и ще подкрепи както производителите, така и потребителите. Разбирам, че от управляващото мнозинство умуват върху саниран наш законопроект – да предложат под друга форма нашите точки, само да не би да се стигне до някакви политически дивиденти за нас. Това е безкрайно глупаво и антибългарско. Още тогава им казах в пленарна зала да вземат нашия законопроект и да го внесат те. Така поне ще се облекчи натиска на цените върху хората, но зависи колко бързо ще действат. Но управляващото мнозинство се вълнува от други неща – колко точно човека да имат в парламентарните комисии, демонстрират безотговорно отношение, държат се не като хора, които управляват държава с няколко милиона души, а като деца в детска градина, които се карат за играчки.
– Какво видяхте за тези месеци в кулоарите, а и в пленарната зала на парламента, което остава скрито за избирателите ви, за хората?
– Посредственост. Това е с една дума. Тотална, вездесъща, всепроникваща посредственост. Виждам случайни хора, които нямат необходимата подготовка и качества, за да могат да бъдат тук като народни представители. Хубавото на демокрацията е, че дава действително възможност на всеки да представлява народа, но от друга страна това е отговорност. Защото като си дошъл в тази сграда, трябва да работиш за българския народ и за българските интереси. А не в момента, в който влезеш и да сметнеш, че си стигнал върха и от тук насетне всички са ти длъжни, а ти си богоравен. За съжаление това го виждам всеки ден и повярвайте, изключително ми е потискащо. Ние, от „Възраждане“, тук сме като едно малцинство, което се опитва да работи в полза на българите и българския национален интерес, но всекидневно се сблъскваме с хора, които не ги интересува и не могат точно да определят какво е български национален интерес. Парламентът е пълен с хора, които изпълняват заповеди, слушат указания и чакат някой да им каже как да гласуват.
– Има ли натиск как да гласува „Възраждане“?
– В смисъл? Някой нас да ни натиска? Единствените, които биха могли да оказват натиск върху „Възраждане“ са нашите избиратели. И когато обикалям страната да се срещам с тях, винаги ги питам едно – единствено нещо: „Доволни ли сте от това, което правим? Имате ли някакви препоръки, критики?“. Досега съм получавал отговор, че правим това, което хората очакват от нас. Щом хората ни подкрепят, значи сме на прав път и ще продължаваме по същия начин.
– В последните дни на миналата година казахте в интервю пред „Труд“, че нови избори са много вероятни през 2022-а, но вече въпросът е не дали, а кога ще е предсрочният парламентарен вот. Кога ще са изборите?
– Най-късно през есента. Вие споменахте преди малко актуализацията на бюджета, очевидно, ще се опитат да разпределят още някакви порции от държавната баница и след което взаимната непоносимост на формациите от управляващото мнозинство на „Промяната“ няма да им позволи да продължат да управляват държавата като корпорация, при това фалираща и зле управлявана корпорация.
– Увеличаващата се бедност и все по-високата инфлация или международните теми по осите РС Македония-ЕС и Украйна-Русия ще заведат повече избиратели до секциите?
– По-скоро ще е друго. Поне ми се иска да вярвам, че ще е желанието за ново начало, за преосноваване на българската държава. Тази българска държава фалира морално, идейно, административно, управленски, държавнически. Всякак е фалирала. Тя не е наша, българите вече не я усещаме като инструмент в нашите ръце, ние я усещаме като инструмент за потисничество. Видяхме какво се случи преди няколко дни с българските моряци. 54 дни бяха държани в плен в Украйна, а българската държава не се намеси по никакъв начин. Имаше някакви симулативни и имитативни действия, дори накрая, не мога да повярвам, как е възможно и министър-председателят и представители от правителството да лъжат по толкова банален начин. Самите моряци от „Царевна“ казаха каква е истината. Когато ни управляват хора, които гледат на нас като на вреден дивеч, няма как да разчитаме да вярваме на тази държава. Тази държава трябва да бъде разрушена и на нейно място да дойде истинска, българска държава. Преоснована. Такава, каквато са я виждали нашите предшественици. Свободна, независима, обединена и благоденстваща държава на българската нация. А не държава, в която управляващите се кълнат в чужди сили и да повтарят като папагали, че България е НАТО и ЕС. България сме ние, българите. И управляващите ще научат това много скоро на идващите избори, при това по най-тежкия и болезнен за тях начин.
– Това преосноваване, за което говорите обаче, знаете, че вероятно минава през Велико народно събрание. Виждате ли условия за свикването му днес?
– Да. Условията назряват. „Възраждане“ е явление в момента, което ще превземе българското политическо пространство и това много трудно може вече да се скрива. „Възраждане“ не е просто една политическа организация, „Възраждане“ е процес, „Възраждане“ е кауза, която обединява стотици, хиляди българи. Да, ние ще ангажираме българския интелектуален потенциал, ще ангажираме хора на всякакви нива, давайки им възможност да участват в един нов обществен модел, в който няма да има управление на една политическа полуаристократична олигархия. В момента държавното управление е изградено на принципа „търсим работа за човека“. Ние ще обърнем този принцип с главата надолу и той ще стане „търсим човек за работата“. Крайно време е управлението на аристократични и олигархични начала в държавата, т. е. според произхода и парите, да бъде заменено от управление според качествата и заслугите на човека – меритокрация. Такава, каквато доминира в управлението на държавите от Западна Европа.
– Наричат ви радикална формация, популисти, рубладжии, русофили, националисти – пропускам ли някой от етикетите?
– Е, как? Забравихте фашисти, комунисти, болшевики и т.н. Общо взето, една седмица сме фашисти, една седмица сме болшевики, после сме трети, четвърти. Американската пропаганда няма кой знае какво въображение и това се лепи на всички хора, които искат държавите им да бъдат независими и да имат свое, собствено управление, а не да бъдат американски колонии. Като почнем от Франция, където подобни етикети се лепят на Марин льо Пен откакто се превърна в основна политическа сила в държавата, та стигнем до нас. Нищо ново. Тези етикети издават едно, единствено нещо – страх. Страх! Страх! И от тази гледна точка аз мога само да цитирам една латинска сентенция Odeprint, dum metuant – Нека мразят, стига да се страхуват.
– А не Ви ли е страх, заплаха ли е за „Възраждане“ все още необявената партия на генерал Стефан Янев?
– Българската политическа фауна до сега е видяла раждането на много политически проекти, но за пръв път ще види политически аборт, защото това нещо, което трябваше да бъде представено като някакъв уж политически проект, който да заплаши, да застраши „Възраждане“, всъщност той се абортира още преди да се роди. Хората, които стоят зад него, а това са американците, естествено и няма някой, който да не е наясно с това, забравиха едно просто нещо – българският народ вече не може да бъде заблуден, голяма част от хората все повече се пробуждат. Точно Стефан Янев, който в началото на годината, на мен в парламента след зададен въпрос за американските бази ми отговори, че американските бази са гаранция за националната сигурност, този човек, който докато беше министър-председател, в първия си работен ден прие американския посланик, повтаряше, че България е НАТО, как този човек стана борец сега срещу чуждото влияние? Българският народ има изграден изключително точен компас и той е следният – когато медиите започнат да говорят много за някого, започнат да обясняват, че той е определена заплаха за този или онзи, това означава, че този човек не е случаен и зад него стоят определени сили. Как до сега никой не каза за „Възраждане“, че е заплаха за статуквото в България? Напротив, обяснява се, че ние сме крайни, радикални. Наскоро пак с оглед на социологическия ръст на „Възраждане“ казват, че това било радикален вот. Откога да искаш да си свободен и независим е радикалност? Откога да искаш да живееш достоен и нормален живот е радикалност? Откога да искаш ти да управляваш собствената си държава, а не чужди мекерета, е радикалност? По тази логика Левски, Ботев и всички наши национални герои са радикални. Така да бъде. Но вижте, дойде време, в което всеки един от нас трябва да направи избора си: за България или против България.
Нашият гост
Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 г. във Варна. Историк с докторска дисертация по етнография, политик и юрист. Председател на партия “Възраждане”. В периода 2011 – 2021 г. е общински съветник във Варна. Народен представител в 47-ото НС.
Ще подкрепим ДБ за оръжие за Украйна, ако бъде занесено от парламентарната им група!
Ще подкрепим предложението на „Демократична България“ за изпращане на оръжие в Украйна. При условие тази военна помощ да бъде занесена от парламентарната им група, а техни народни представители се включат като доброволци там. Така ще решат два много важни вътрешнополитически проблема – и на Украйна, и на България. Това заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов от парламентарната трибуна.
Лидерът на „Възраждане“ окачестви политическия дебат в последните дни като парад на лицемерието. „Защо не се осъжда агресията на Турция в Ирак? Турция нападна Ирак по същия начин, както Русия нападна Украйна – в ранните часове на вечерта“, посочи Костадинов.
И подчерта – нямало и да се чуе такова осъждане. Същевременно той смята, че управляващите ни се „огъват“ пред външен министър на една чужда държава, който е на посещение у нас. „външен министър, който като го питат за военни престъпления, извършени от неговата държава, мълчи. Защото по време на войната се вършат военни престъпления и от двете страни. Но българските медии дават само едната гледна точка“, допълни лидерът на „Възраждане“.
„Вчера бе поставена темата за автономията на българите в Украйна, което бе изтълкувано в някои медии като руска пропаганда. Никой не говори за това, че в Украйна се извършва възродителен процес, бяха сменени имена на сънародниците ни, бяха затворени българските училища там“, каза още партийният лидер.
