До Кирил Петков, назначен за министър – председател на Р България!
Господин Петков, в България никой не е над закона, освен самият, Вие!
Нарочно използвам глагола назначен, защото този никому неизвестен човек до месец май на миналата година, се оказа продуктово позициониран от едно чуждо посолство и не без активната подкрепа на президента на страната, успя да заблуди една десета от българските избиратели и да се намести на премиерския стол, за да изпълни поетите ангажименти към менторите си да предостави територията на Отечеството за плацдарм на чужди войски за евентуално участие в глобален военен конфликт.
Господин Петков, не говорете от името на българския народ! Народът не споделя и не подкрепя Вашите политики. Проявете смелост и подайте оставка и си заминавайте за Канада! Според баща Ви, тя е дала повече на Вас отколкото България. България не дава на никого нищо!
Ние, обикновените българи даваме на Отечеството, градим го и го защитаваме от продажници, защото го обичаме и не емигрираме от него! Съотечественици, секретарят по отбраната на САЩ не прелитя хиляди километри, за да изкаже възхитата си от лидерството на този човечец, да благодари за раболепното отношение на политическия ни псевдо елит и да ни вдъхне кураж, че не сме сами и че великодушно САЩ изпращат рота „Страйкър“, която да ни защити от „агресора“. Това е за наивниците и глътка надежда за разбеснялата се евроатлантическа кохорта, която не се спира пред нищо да заблуждава народа.
Целта беше тук на място да принуди тези продажници да предоставим на режима в Украйна системи за ПВО, други оръжия и боеприпаси и самолети. Кирил Петков йезуитски се измъкна, че решението за предоставяне на исканите оръжия и боеприпаси ще бъде решение на парламента.
Ясно е мнозинството и още по-ясно е решението, което предстои да вземат нашите избраници. Остават броени дни до директното въвличане в горещата фаза на войната на България. Няма да допуснем това да се случи!
Евроатлантиците ни непрекъснато спекулират с НАТО и че сме длъжни безпрекословно да изпълняваме Вашингтонския договор. Гнусна пропаганда и брутална измама, неуважаеми предатели. И ние можем да четем и да разбираме до къде и как се простират нашите права, отговорности и задължения в международен съюз, произтичащи от клаузите на този договор.
Давам за пример само два от общо 14-те члена на договора: Член 1 – Страните по Договора се задължават в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации да уреждат всеки международен спор, в който могат да се окажат въвлечени, с мирни средства и по начин, който да не застрашава международния мир, сигурност и справедливост, и да се въздържат в международните си отношения от заплаха със сила или употреба на сила по какъвто и да е начин, несъвместим с целите на Организацията на обединените нации.
Ясно и категорично се казва с мирни средства, а не да се доставя безконтролно оръжия и боеприпаси на режим, използващ фашистки методи за разправа с част от населението си.
Съгласно международните конвенции се забранява доставянето на всякакви оръжия и оборудване с двойно предназначение на която и да е страна от даден конфликт. В противен случай страна, доставяща горепосочените средства се превръща в участник в конфликта.
Член 5 – Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона.
Всяко такова въоръжено нападение и предприетите като следствие от него мерки ще бъдат незабавно доведени до знанието на Съвета за сигурност. Осъществяването на такива мерки ще бъде прекратено, след като Съветът за сигурност предприеме необходимите стъпки за възстановяване и поддържане на международния мир и сигурност.
И този член не ни задължава да вземаме незабавно активно участие в даден конфликт. Напротив съгласно правото си на индивидуална или колективна самоотбрана дадена страна решава как да постъпи и да предприема такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила съобразно националните си суверенни интереси. Без коментар, народе.
И тъй като нашите „проскубани ястреби“ обичат да се позовават на всякакви устави, конвенции, договори и други документи, които България е подписала и признава за легитимни ще цитирам прословутия – Член – 51 от Устава на ООН: Никоя разпоредба на настоящия устав не накърнява неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу член на организацията, докато Съветът за сигурност вземе необходимите мерки за поддържането на международния мир и сигурност.
Мерките, предприети от членовете при упражняването на това право на самоотбрана, трябва незабавно да бъдат съобщени на Съвета за сигурност и с нищо не трябва да засягат правомощията и отговорността на Съвета за сигурност съгласно настоящия устав за предприемане във всяко време на такива действия, каквито той сметне за необходими за поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност.
Във връзка с тези членове относно неотменимото право за самоотбрана още веднъж ще повторя моето лично мнение, което е – правилната позиция за България е никакво доставяне на оръжия, боеприпаси и материали с двойна употреба; да бъде обрана в действията по предлагане и налагане на каквито и да са санкции, ако се налагат да се наложат и на режима на Украйна; активна посредническа роля и настоятелна за решаване на конфликта по дипломатически път.
Конфликтът ще приключи, но споменът от позициите, които сме заемали против нашия интерес ще остави траен отпечатък във взаимоотношенията между нас, Русия и Украйна. Препоръчвам на онези отявлени привърженици да дадем оръжия и боеприпаси на Украйна и да искаме да се разположат на наша територия войски от други страни, макар и съюзнически, да се осъзнаят! Особено се отнася към онези, принадлежащи към други етноси, да не забравят, че българският народ ги е спасил от депортация и им е дал убежище в тежки за техните предци времена, а не сега в знак на благодарност да призовавате към въвличане във война. Засрамете се, ако имате себе уважение!
Това, че страната ни е член на НАТО, не ни отнема правото да имаме национален суверенитет и собствена външна политика. Не съм съгласен да сме безропотни слуги и изпълнители на чужда воля и интереси. Аз обичам своето Отечество безкористно и ще се боря за неговата независимост, достойнство и равнопоставеност с другите народи!
Конституцията на Р България, която потъпка лицето Кирил Петков, в своя член 24 ни задължава: Външната политика на РБ се осъществява в съответствие с нормите и принципите на международното право. Основни цели на външната политика на РБ са националната сигурност и независимостта на страната; благоденствието и основните права и свободи на българските граждани; както и съдействието за установяване на справедлив международен ред!
За България трябва да се борим, братя и сестри!
Димитър Шивиков https://svobodnoslovo.eu/
