Заместник-министърът на отбраната Ралица Симеонова обяви с емоционален пост във Фейсбук, че подава оставка от кабинета „Петков“.
„Днес официално подадох заявление до министър-председателя, с което изразих желанието си да бъда освободена от длъжността „Заместник-министър на отбраната“. Радвам се, че е придвижено успешно и че повече няма да изпитвам срам и неудобство от политиките, които провежда този кабинет.
Това, на което станах свидетел през предходните няколко месеца, затвърди убеждението ми, че сме завлядана държава, унижавана от свои и чужди, експлоатирана за реализиране на лични цели и амбиции. Системата на отбраната е много подходяща илюстрация на подобни практики.
Не знам защо все още говорим за национална политика. Осезаемо е усещането, че това реално е политика на друг държавен субект, а нашите институции играят ролята просто на проводник.
И ако някой дръзне да се опита да промени нещата и да съхрани остатъците от националното ни достойнство, цялата клиентела, цялата машина бива мобилизирана срещу него. Ресурси не се пестят. Но има надежда. Да не забравяме, че всяка криза е и възможност“, написа тя.
Във вторник Ралица Симеонова написа пост в подкрепа на Стефан Янев, който завършваше с думите:
Българската политика не е за безродници!
Ето пълния му текст:
„Изразявам пълна подкрепа за Стефан Янев – един от малкото останали свестни хора в това аморфно, антилогично и почти деинституционализирано нещо, което наричаме политика в България. Малко хора знаят какво костваше да се запази политическата стабилност миналата година, когато не разполагаш с почти никакъв инструментариум – без ресури, без адекватна подкрепа и почти без хора, на които да можеш да разчиташ, а и при тотална липса на медиен комфорт. В тази сложна ситуация трябваше да се организират поредица от избори, да се решават проблеми, да се управляват кризи – здравна, енергийна, политическа… Как се прави политика без парламент?! А реално се налагаше и това изискваше далновидност и прозорливост. Този човек наистина подходи изключително отговорно и съвестно при изпълнението на своите функции и като министър-председател, и като министър на отбраната. Неговият стил на управление не предполага див популизъм, което явно е модерно напоследък и носи бързи политически дивиденти. Добрите резултати винаги са били приоритет пред политическия PR. Абсолютен цинизъм е да го обвиниш в някаква друга филия, oсвен в българофилия. Не на последно място, за хората, които го познават и са част от екипа му, той е и изключително смислен и стойностен човек. Така че, да, такива хора нямат място в тази per se гнила и обречена на провал конфигурация, която съчетава некадърността, неграмотността и неадекватността с високото ниво на амбиция и готовността да се изпълняват взети някъде другаде решения.
Затова, разбира се, оттеглям се и аз и с голямо облекчение ще приведа в допълнение и следните аргументи:
– Изразявам категорично несъгласие с провежданата политика и с нагласите в това отношение (не всичко е все още видимо на повърхността).
– Не мога да толерирам инфантилния подход на упражняване на държавната власт. Политиката не е поле за авантюристи. Не е арена за опити на принципа „проба-грешка“, защото грешките понякога костват животи. Политиката е огромна отговорност (преди всичко към другите) и е за сериозни хора, които най-малкото имат базови познания за политическия процес, за политическата система, в която живеят. Тя е за хора, които разбират добре смисъла на разделението на властите и имат ясна концепция за това какво (политики) трябва да се случи, как (методи) да се случи и каква е ролята на политика в този процес. Напротив, в момента се наблюдават абсолютно хаотични и инфантилни действия по отношение на всяка една сфера на обществения живот. И колкото хаотични и некохеренти са действията и решенията, които се взимат, толкова неадекватна е и комуникационната политика, която се провежда.
– Изключително проблематичен е и моделът на рекрутиране на кадри, който не следва никаква нормална логика. Повечето от кандидатите за нов политически елит изглежда, че изобщо не знаят къде се намират и защо се занимават с политика. Всичко това превръща политическия ни живот във фарс.
– И най-важното… Осезаемо е усещането, че процесът на вземане на политически решения е изнесен някъде отвъд националните ни граници. Толкова е осезаемо, че чак ти става много неудобно, защото очакваш, че поне ще направят някакъв нещастен опит да прикрият подобни практики. Всъщност това дори не се счита за необходимо вече. Е, за всички ни е ясно, че когато не си субект в процеса на вземане на решения автоматично се превръщаш в обект на същите тези решения. Колониалният статут на нашата страна вече дори не е предмет на опити за неговото отричане. Всички спокойно приемат тези обстоятелства и си мислят, че играят играта.
– Е, няма как да се съглася с подобна ситуация, при която устойчиво върви процес на подкопаване на националния ни суверенитет и на нулиране на националното ни достойнство. Не мога, не искам и няма да бъда съучастник в това.
– И не от днес, а от десетилетия България се оказва територия, която бива подхвъляна ту на едната страна, ту на другата… А ние си мислим, че сме държава.
– Българските граждани трябва да знаят, че в политическите институции преобладават онези хора, които или обслужват интересите на старите братя, или на новите братя. Българофили не останаха!
– И не, не съм ОК с това, което предстои, защото явно съм все още от наивниците, които продължават да обичат родината си, въпреки…
Българската политика не е за безродници!“
Във визитката на Ралица Симеонова на страницата на МО пише, че тя е родена на 15 септември 1986 г. в гр. Лом.
Получава средното си образование в СОУ „Христо Ботев“ в гр. Козлодуй. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ с бакалавърска степен по Политология (2005-2009), магистърска степен по Международни политически отношения и сигурност (2009-2011) и докторска степен по Политически науки (Сравнителна политология) (2012-2016).
От февруари 2014 г. до средата на 2021 г. минава последователно през длъжностите „Младши експерт“, „Старши експерт“ и „Главен експерт“ в направлението „Сигурност и отбрана“ в Администрацията на президента. От май до декември 2021 г. заема длъжността „Началник на политическия кабинет на министър-председателя“.
Със Заповед на министър-председателя Кирил Петков от 15 декември 2021 г. е назначена за заместник-министър на отбраната.
