Израснах с книги, в които бе описано геройството на много борци за свобода. От най-ранна възраст попивах българския дух, възхищавах се от примера на истинските българи. Подвизите на героите, тяхната удивителна храброст и любов към народа, ми показваха какъв трябва да е всеки, който е закърмен в нашата земя. Разбрах, че дедите ни никога не са спирали да се борят за свобода. Разбрах, че нашите предци са се вдигали срещу потисниците дори само със земеделски уреди в ръцете.
Приказката за покорната рая се оказа една хитро прокарана и упорито поддържана измама, целяща да смачка самочувствието ни и да ни сложи невидими вериги.
С измамите се отравя съзнанието на хората. Не случайно е казано, че перото е по-силно от меча. Когато сме объркани и обезверени ние сме лесна плячка за безсъвестните хитреци – паразитите на обществото.
Гордият, силният, изпълненият с увереност човек няма да се остави да бъде грабен и унижаван. Добрият няма да отвърне на обидите на лошите хора, но ще защитава своето със зъби и нокти. Така е редно защото, ако не пазиш своето, то не го и заслужаваш.
Хубавите неща никога не стават лесно. Благоденствието никога не идва в една държава спонтанно, като по чудо, а със сигурност не се донася от чужденци. Богатството и сигурността са плод на дългогодишен труд и неспирна борба за защита на собствените интереси.
Така както истинският мъж брани съпругата, децата и остарелите си родители, така истинският родолюбец защитава държавата си. Тя е нашето семейство, нашия дом, чието просъществуване може да се осигури само от волеви и силни хора.
От доста време медиите у нас, а и в други държави правят опити да ни убедят, че национализма е нещо лошо, нещо порочно и дори опасно. Внушава се, че трябва да сме широко скроени, да бъдем граждани на света. Това обаче е една илюзия, хитър опит да ни накарат да свалим гарда. Гражданин на света е този, който може да си позволи за купи света. Ние не спадаме към тази група хора.
Нека не се залъгваме, няма силна държава, която да не държи на своето. Няма силна страна, която да се е отказала от своята култура и традиции в полза на химера като граждани на света. В началото на ХХ век Индия и Китай бяха многолюдни, но и слаби държави. През 40-те години на ХХ век шепа англичани и японци бяха в състояние да правят каквото си поискат. Именно пробуждането на национализма спомогна за прогонването на чужденците, национализмът разчупи оковите на Индия и Китай превръщайки ги в новите господари на Азия.
Започнах делото си с ясната мисъл, че за нас има бъдеще само, ако си възвърнем самочувствието. За разлика от други народи, ние нямаме нужда от измислици и фалшификации на историята. Нужно е само истината за нашето минало и произход да бъде имъкната от мръсната тиня на лъжите трупани дълго време.
Когато българинът разбере каква кръв тече във вените му и какви качества са закодирани в гените му, оковите на съзнанието ще паднат. Невъзможното ще стане възможно и най-после животът ще има смисъл.
Нима не е окрилящо да знаеш, че си потомък на велики хора, на първите благородници и създатели на култура, на борци против потисничество и несправедливост, на хора, чиято най-голяма дарба е способността им да се издигат от пепелищата!
Гордостта, която бях изградил опознавайки миналото на народа ни ми помагаше. Тя ме изправяше всеки път на крака когато на плещите ми тежаха грижи и болежки. Тя ми даваше стимул да продължавам да се боря въпреки сериозността на ситуацията, в която бях.
Не малко пъти съм изпадал в ужасни ситуации. Не малко пъти ми се е струвало, че идва края ми. Винаги обаче си казвах – българин не се предава! В тежките моменти си спомнях, че и дедите ни са подлагани на изпитания, че и над тях небето е било черно, а земята, на която са стъпвали е било прогизнала от кръв. Щом те са били в такъв ад и не са се предали, то и аз не бива да се предавам.
Да си потомък на благородници е рядка привилегия, но и задължение. Щом носим кръвта на първите благородници ние сме длъжни да се държим като такива. Нямаме право да се отчайваме, нямаме право да униваме, нямаме право да оставаме пороците да ни победят. Благородникът се бори безотказно, но също така е в състояние и да прости. Благородникът е смел, но не отговаря на злото със зло, а вместо това се обединява със своите братя и сестри.
Националната гордост бе като лекарство за мен, а това, което е лекарство за индивида, ще е лекарство и за обществото. В това съм напълно уверен защото е вече доказано от други народи, чиято любов към собствен език, история и традиции им е дала вдъхновение да изградят ново общество. Вдъхновеният човек не може да се спре, за него изпитанията не са нещо страшно, а само поредното предизвикателство, което ще го направи по-силен.
Чуждопоклонничеството убива индивида, убива и обществото. Не е случайно това, че бяхме залъгвани в миналото, че не сме способни да се управляваме сами, че културата на предците ни е била по-ниска от тази на други хора. Тези лукави внушения спомогнаха да се раздели народа ни. Стигна се дори до такива крайности, че някои сънародници започнаха да се срамуват от произхода си, а и да презират своите братя и сестри.
Лошото е, че процесът на разпространение на заблуди объркващи обществото ни продължава. Недобросъвестни хора правят опити да внушат, че ако българите си върнат националната гордост, те ще се превърнат в надменни хора и ще се стигне до крайности както в Германия през 30-те и 40-те години на ХХ век. Анонимни хитреци коментиращи по форуми, блогове и стени във Фейсбук намилат, че национализма води до пораждане на омраза.
Това разбира се не отговаря на истината. Този, който обича народа си и се гордее с произхода и културата си, не мрази другите хора. Омразата идва, когато човек е ограбен, унижен и притиснат в ъгъла, когато му е отнето достойнството и възможността да изхрани семейството си по честен начин. Омразата идва, когато ни е отнето всичко човешко и в празната обвивка, в която сме се превърнали идва тъмнината.
Защо да мразиш, ако никой не те обира най-нагло? Защо да мразиш, ако твоите традиции са уважавани? Защо да мразиш, ако никой не ти пречи да водиш нормален живот? Нелепо е ние българите да бъдем сравнявани с други хора и други ситуации. Нелепо е да бъдем изкарвани расисти защото обичаме своето и не искаме да приемем натрапени от чужденци нови “морални ценности”. Нелепо е национализма да се обрисува като най-голямото зло, а същевременно деянията на банкерите съсипващи цели държави да бъдат определяни като нещо нормално.
Всъщност истинското, българското название на национализма е РОДОЛЮБИЕ. Никой не може да каже с презрение – Този е голям родолюбец. Никой не може да те обвини за това, че си родолюбец. Няма нищо срамно в това да обичаш род и Родина, да уважаваш старите традиции и да пазиш своето.
Докато на думата национализъм е залепен негативен заряд, то е невъзможно да се опорочи думата Родолюбие. Това е причината медиите, а и чуждопоклонниците пишещи в интернет да използват само термина национализъм когато става дума за опитите ни да възстановим историята си и да искаме да живеем нормално, без да ни грабят, тормозят и унижават.
Спасението на България е във възраждането на Родолюбието. За това обаче е нужен обединяващ идеал. Поне за мен това са нашите предци, които отдавна са ни дали пример как живеят истинските хора.
Спартак ни научи как се чупят окови и как дори и най-могъщият враг може да се накара да трепери. Залмоксис и Орфей ни дадоха мъдроста, знанието за това, че страхът е излишен, че човек трябва да се стреми винаги към свобода на духа, защото само тогава живота има смисъл. Благородният и смел цар Ситалк показа как се прощава, как се превъзмогва гордостта в името на народното благо.
http://stocklandmartelblog.files.wordpress.com/2010/01/spartacus1.jpg
https://newtopiamagazine.files.wordpress.com/2012/09/01_00_ovid_wbcvr_romx.jpg
Тези уроци се прекрасни и който и да ги следва ще се превърне в буден и силен човек. Когато човек не знае от къде идва, не знае и какво да защитава.
Днес ние разполагаме не само с доказатествата дошли от неудобните исторически извори, в които сме наречени местен народ. Днес имаме доказателствата на антропологията и генетиката за това, че сме потомци на хората създали първата цивилизация, на хората, които бяха духовни водачи на мнозина, на вечните носители на светлината. Колкото и да се опитват враговете на истината да оспорват, манипулират и отричат фактите, истината си пробива упорито път.
Чудо скоро няма да стане. Няма да се превърнем бързо в богати и благоденстващи хора, но и на това ще дойде време. На този момент е важно да спрем отравянето на съзнанието на младите хора. Нужно е да ги възпитаме в гордост и любов към род и Родина. Дори да отидат да учат в чужбина, младежите ни няма да са загубени за нас.
Те или ще се завърнат отново в България, или ще работят за нея с цялата си душа и сърце. От посланици по света имаме нужда защото силите на злото са се постарали да омърсят името ни. С примера си, с поведението си на горди, благородни хора ние ще измием калта на лъжите и името Българин ще стане отново символ на хора на светлината.
