Странно е, че в този период не видях знаци на съпричастност, такива каквито виждам сега – постове, профилни снимки с украинското знаме и пр. графични форми.
Не използвам стената си за подобен тип постове, но дами и господа, войната в Украйна не е от днес, а от 8 години…
Странно е, че в този период не видях знаци на съпричастност, такива каквито виждам сега – постове, профилни снимки с украинското знаме и пр. графични форми. Май се проспаха 8 години..жалко…
Преди 3 години по тъжен повод и семейно обещание трябваше да замина за Донецк. Границите “Украйна – Донецк” бяха “затворени”. Свързах се с Министъра на вътрешните работи на Украйна, който отдели достатъчно време да говори с обикновен български гражданин. Неговите думи бяха – “Вашето семейство не може да дойде с Вас. Вие можете да преминете границата, ще Ви предоставим военен ескорт, но не Ви гарантираме Вашето обратно завръщане. Решете Вие…вчера беше убит италиански журналист…”
Останах в Киев. Срещнах се с много хора с различни гледни точки. По-сложно е отколкото може да си обясним. Пропагандата е и от двете страни. Със сигурност не може да си представим в наши дни, че:
– на международно летище в столицата на Украйна митническите документи да се попълват само на един език – украински
– служителите на митницата говорят с теб само на украински, даже се дразнят ако не го говориш
– по-възрастното население не се чувства комфортно в държавните институции, защото украинският им език не е на толкова високо ниво и не могат да подадат документи за пенсия или подобни такива в социалните служби
– разхождайки се по исторически забележителности да виждаш стени, осеяни със снимки на загинали в “Майдан” събитията…
– Президентът на Украйна до преди няколко години да говори само на руски /препратка-филмите в които е участвал/
– населението е силно смесено и всяко семейство се чувства със засегнати човешки права, базирани на използване на майчин език
– споделената максима “ще вземем и от едните и другите максимума, пък ще правим каквото си искаме” е масово разбиране и поведение сред населението на страната
По сложно е отколкото изглежда. Тук няма “черно и бяло” – нюансите сиво не са 18, а доста повече, а и тази ситуация датира от 16 век – за справка и малко цветност – няколко емблематични произведения…историческите факти към които може да се намерят и в Уикипедия..
Няма да поставя в профила си украинското знаме, както и маслинови клонки, защото е крайно време да не се движим по повърхността и пост фактума на събитията.
PS За протокола: говоря и руски, и украински, а и на 50% генетично съм обвързана с тази страна
Автор: Илона Станева, фейсбук
