Едно интервю на Ирина Кирилова с актьора Васил Михайлов (изиграл ролята на Капитан Петко Войвода в едноименния сериал) от март 1994 година:
В уречения ден, в точния час съм пред Театъра на армията в София. Васил Михайлов се задава и ми подава ръка.
– Здравей, Ирина! Не виждам къде другаде можем да записваме, освен в моята гримьорна. Само да не се улавя шумът от подготовката на залата. Внимавай! Тук е малко тъмно, но така е в театъра. Какво ще ме питаш?
– Не знам. Може би…
– Да не стане като миналия път, да те накарам да изтриеш всичко.
– Защо, какво съм те питала?
– Ами онези неща, дето не бива да се казват.
– Как помниш тези подробности?
– Помня!
– На 42 години ли беше, когато се запознахме?
– Не, на 42 завърших снимките на „Капитан Петко войвода“. Помня, че след това играх Гешев и трябваше да кача 10 килограма… Това нещо отблизо ли записва?
– От близичко.
– Не може ли да бъде неподвижно? Така ли ще го държиш в ръка?
– Ще го държа.
– Добре! Хайде да започваме, че се изхабявам емоционално!
– Към какво ви върна новата прожекция на филма „Капитан Петко войвода“?
– Аз меря нещата, с които се занимавам, единствено по това дали свършеното от мен има някакво значение за хората. Тогава Хайтов прогнозира голям успех на филма. Това, което видях сега, ме кара да мисля, че в професионално отношение няма от какво да се срамувам. Защото филмът в професионално отношение, нещо, за което го ругаха преди години, е на много по- високо ниво, отколкото многото буламачи, които гледаме непрекъснато по телевизията.
– Във филма се преплитат две съдби на двама герои. Сега вие имате възможност да играете държавника Стамболов. С какво ви обогатява Капитан Петко войвода в изпълнение на образа на Стамболов?
– Мене ме е обогатил Николай Хайтов и срещата ми с режисьора тогава, срещата ми с колегите, снимали се в този филм. Защото това е една история, превърната в легенда. Кой го е знаел Петко какъв е бил точно? Ние показахме тогава нашето отношение към този тип българи, които остават цял живот верни на една идея. Тя може да е погрешна в един период. Няма идеални хора. За периода, за който за Петко има четиридесет и седем песни, написани приживе, значи той е бил прав в последователността на идеята си за справедливост. И я защитава цял живот.
А с какво ме обогати срещата със Стамболов? Ами сега ме дразни, когато се говори, че ние сме направили конюнктурно пиесата на Стефан Цанев. Казват го хора, които нищо не са знаели за Стамболов. Ами жалко за такива хора! Държа да кажа, че не е така, защото той я пише от десет години поне.
– А вие отдавна знаете всичко за Стамболов?
– Да. Наскоро Хайтов каза: „Ние всъщност отдавна сме показали и реабилитирали Стамболов. Ние го показахме в „Капитан Петко войвода“. Аз щях да играя Стамболов преди няколко години във филма на Иван Андонов, но се разминах с него.
– Зная.
– Колегата, който го игра тогава, го изигра чудесно. Но като има някаква съдба… Наскоро ме питаха така симпатично, иронично, приятелски колко паметника съм изиграл.
– И вие им обещахте да изиграете Луджев, ако той стане на паметник!
– А, Луджев. Закачам се с него, защото и той е зодия овен като мен и има отношение към изкуството. Намира време и за това.
– А Стамболов няма паметник!
– Затова пък за Петко войвода има седем-осем паметника и повечето от тях хората ги направиха след излъчването на филма. Някои от тях приличат повече на мен, отколкото на снимката на войводата, и това ми е приятно.
– Особено в града, в който сте бил директор на театъра в Хасково!
– Този е много стар паметник. Аз живях до него три години, без да знам кой е този човек. Само ми беше интересно, че се казва и войвода, и капитан. Тогава се дразнех, че беше наакан от птичките. След това се оказа, че този човек е първият земляк на баща ми, защото баща ми там е раждан – някъде долу към Дедеагач, към Софлу и в някаква степен Петко е моя човешка и творческа съдба.
– Не всички ви приемат като Стамболов!
– Вярно е. Казват: „Как може, нали ти игра срещу Стамболов?“ Слава богу, че има и такива хора, които не ме приеха във филма „Маргарит и Маргарита“. Или ако бях играл Турчев, щяха да ме мразят. Бог да го прости Петър Чернев, който изигра тази роля толкова добре. Защото героят може да израсне, ако срещу него има силен отрицателен герой. Но… Стамболов и Петко са от няколкото българи, които се броят на едната ми ръка. Големи българи са и ми е приятно, че на мен се падна да ги изиграя. Убеден съм, че не ги играя като паметници нито преди, нито след 10 ноември 1989 година. Аз не меря изкуството с тези дати.
– Не ви ли каниха да изиграете финансиста Атанас Буров?
– Исках да го играя, разминахме се. Питаха ме напоследък как като съм народен артист съм озвучил филма за Атанас Буров. Може ли да се зададе такъв въпрос? Отговорих: „Той е голям българин, когото аз обичам и уважавам отдавна.“ Филма трябва да го озвучи голям артист. Нали не съм нескромен?
– Разбира се! Толкова обичан артист сега да бъде малко нескромен, е простено!
– Петко и Стамболов са големи българи. Техният диалог, написан от Хайтов, е блестящ. Единият казва: „Аз съм си цапал ръцете с кръв!“ Другият казва: „Една държава се гради с кал.“ И двамата са прави. Единият не иска да се обърне и да плюе на онова, за което се е борил седемнадесет години, т.е. идеала за справедливост, защото държавата се гради с кал и то доста несправедливо. Двамата са хора, с които можем да се гордеем.
– Мислили сте върху това – пет години е разликата в смъртта им и те не са променили идеалите на капитана.
– Не съм се замислял. Петко е умрял по-късно. Така ли?
– Да! Стамболов е убит в 1895 година, а капитан Петко умира на 7 февруари 1900 година.
– Петко войвода двадесет години е бил във Варна. Когато не е могъл с нищо да влияе, за да продължи идеята си, той просто нищо не е правил. Докато накрая закачва един чер байрак на покрива и с това намира начин да покаже, че е същият.
– Може би липсваше на филма само това, че Русенският апелативен съд осъжда неговите палачи.
– Не знаех този факт.
– Сигурно такава е била идеята на автора на сценария. Но щеше да бъде радост за зрителите, че има възмездие.
– Все пак „Капитан Петко Войвода“ е художествен филм. Там има много измислици и това е право на авторите. Пиша се и аз автор, защото има и мой текст някъде. Има измислени персонажи. Това е просто отношението на Хайтов към този човек.
=============
Говорим и за други роли на Васил Михайлов и накрая затварям магнетофона. Той винаги държи, когато свърши официалният разговор, техниката да е изключена.
– Миличка – казва Васил Михайлов.
– Хайде, че сега ще дойдат да ме гримират. Знаеш ли, че за Стамболов час и половина преди това ме бръснат, подстригват, боядисват… Чакай да ти държа палтото… Ще дойда в 19 без 20 да те взема от служебния вход. Ще дойда гримиран само да те взема и да те настаня.
…Идва точно в 19 без 20. Представя ме на заместник- директора на театъра, а той ме настанява в трета ложа.
Пристигат Иван Гранитски, Любомир Левчев, Вили Цанков. Започва представлението „Луна за несретници“. В главната роля – народният артист Васил Михайлов.
ПОСЛЕСЛОВ:
Това интервю е излъчено в кабелно радио Хисар, в радио Пловдив, отпечатано е в книгата на Ирина Кирилова „Зад фасадата“, а записът с гласа на актьора Васил Михайлов и на журналистката Ирина Кирилова се пазят в Държавен архив в Пловдив.
ТРАКИЙСКИ СВЯТ
