Събеседване на Ирина Кирилова с Костадин Костадинов (ПП “Възраждане”) за Тракийски Свят:
Той е народният представител, от когото винаги очакват отпор. Той не се страхува да казва истината, дори, когато другите не одобряват това. Той е като остър камък и предпочитат да минават по-далече от него. Висок е и хвърля сянка. А аз потърсих какво се крие зад сянката, там, където е светло.
– Голяма скука е в Народното събрание. Липсва интелект. Как Вие, който сте завършил балканистика и право, пишете книги и снимате филми и сте защитил дисертация в Българската академия на науките, понасяте това, г-н Костадинов?
– Това е изборът на българския народ. В Народното събрание са хора, които са представители на една част от българската нация. Длъжен съм да се съобразявам с този избор, но това не означава, че съм длъжен да го приемам. В Народното събрание ние трябва да правим така, че да убедим дори избирателите на нашите противници, че на следващите избори трябва да направят добрия и правилен избор като предпочетат ВЪЗРАЖДАНЕ. Нашата задача в Парламента е, с нашите изяви, с всичките действия, да покажем, че ние сме следващата алтернатива за бъдещото управление на България и за Възраждането на нашата страна.
– Как смятате да въздействате, за да спечелите в следващите избори повече гласове, след като знаем, че властта е власт над хората, но най-вече власт над разума? Как да направим народа по-разумен?
– Ами трябва да го превъзпитаме народа, но… за да стане това нещо, трябва да стане с личен пример. Ако ние с личните си дела и всекидневния житейски пример, който даваме – практически най-вече, не докажем на българските граждани, че най-накрая се е появило нещо качествено в българската политика, никога няма да стане това. Докато българските водачи действат на принципа: “Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря!”, България няма да има бъдеще. Крайно време е в българската политика да се включат хора, които преди всичко поставят националния интерес над всичко, и които не на думи, а с реални дела и действия доказват, че действително работят само единствено в полза на обществения интерес. Това е много труден процес, защото хората са лъгани много години и дори да видят две-три положителни дела, пак няма да бъдат достатъчно убедителни за тях. Но нямаме друг избор. Действаме в тази посока до момента, в който успеем да видим едно критично мнозинство, което да ни помогне да обърнем процеса за превъзпитаването на българския народ в една позиция, от която да няма точка за връщане назад. Няма да е лесно. Ако беше лесно, биха го направили преди нас и щяхме да живеем в достойна държава.
– Ами вие се опитахте да превъзпитате малките като написахте учебник по родинознание, но май ви критикуваха от всички страни.
– Напротив, малко ми е неудобно да хваля себе си, но положителни оценки продължавам да получавам всеки божи ден. Ако има някои отрицателни коментари, то те са от хора, които ме карат да приемам критиката им като похвала. Бих се притеснявал, ако „Фондация за Америка в България“ и други подобни фондации ме хвалят. Щом те ме критикуват, това означава, че съм на прав път.
– Смятате да възродите народа по такъв начин, че той да усети кой го лъже и кой би могъл да го поведе напред? Затова ли организирахте създаването на партията ВЪЗРАЖДАНЕ в Плиска, защото през VII век е бил най-големият град в Европа по площ?
– Това е първата българска столица, защото от там започва българската държавност на Балканския полуостров. Поставихме началото там, защото, където е началото, от там трябва да се черпят всички вдъхновения за бъдещата политика.
– Да останем далече в миналото! Кого предпочитате – хан Крум или Симеон Велики?
– Хм. Интересен въпрос. В какъв смисъл кого предпочитам?
– В смисъл Крумовите закони или книжнината на Симеон?
– Аха, разбирам. Това са различни исторически епохи. И двамата са велики български владетели. Няма как да избирам между единия и другия. Но ще избера може би Крум и ще ви кажа защо. Симеон, въпреки, че е най-великият владетел в българската история, има своите пропуски. Ако Симеон беше решил да продължи политиката на своя пра-пра-дядо Крум, ако беше задържал Трансилвания, която щеше да се превърне в златна мина за Европа двеста години по-късно, ако беше задържал Сърбия, искам да ви кажа, че днес България щеше да бъде една от най-големите държави в Европа, а сърбите щяха да са етнографска част от българския народ.
– И щяхте да напишете книга „България до Карпатите“.
– Не, Карпатите щяха да бъдат като Стара планина, да минават през средата на България. А Крум е човекът, който поставя началото на великото българско могъщество, който изгражда великата българска държава и по негово време България става велика сила.
– Още ли сте на мнение, че България и Македония трябва да бъдат една държава?
– Разбира се! Не само, че съм на това мнение, но ние просто нямаме друг избор. България и Македония са една държава, разделена на две. Един народ, разкъсан на две и тази историческа рана е крайно време да бъде заздравена.
– Така пише във вашия „Кратък наръчник по македонския въпрос“.
– Не само там, ние сме го записали и в нашата програма – програмата на партия ВЪЗРАЖДАНЕ.
– Гледах как давате урок на двама младежи и им разказвахте за Павел Корчагин – героят на Островски. Знаете, че тази книга е автобиографична, нали така?
– Да!
– Само че трябваше да им кажете, че Островски след това е получил апартамент в Москва и вила в Сочи, а вие много не обичате да говорите за Крим.
– Не знам, че е получил вила и къща, нямам представа. Знам, че е един от най-даровитите писатели. Ако искате да питате нещо за Крим, питайте!
– Не! Мога само да ви напомня, че Маяковски също е защитавал болшевишката власт, но се застреля, нали?
– В крайна сметка всеки си взема своите решения на своя собствена отговорност.
– А сега искам да се върнем в Парламента, за да ви попитам за развитието на културата в бъдеще. Разглеждаха се парите за БНТ, за БНР, за БТА, за БАН, за висшите училища – милиони левове. А читалищата, а библиотеките, а музеите, а галериите?
– Аз като бивш директор на Регионален исторически музей.
– В Добрич…
– Да, за съжаление не мога да им помогна кой знае колко много. Въпреки, че позицията ми е абсолютно правилна и абсолютно издържана, не виждам как ще мога да се преборя. Просто е решено, че няма да се даде на музеите, на читалищата, на библиотеките допълнителни пари. А това не е правилно. Това е една от многото причини, поради които няма да подкрепим бюджета.
– Ама читалищата са единствени в света! Няма друга държава с читалища!
– Има и на други места подобни институции, но просто през последните години на културата се гледа като нещо, което трябва да бъде издържано, докато умре от старост. И се подхвърлят някакви жалки огризки, което е крайно недостойно.
– Да завършим с въпроса: вярвате ли в прераждането? И ако вярвате, в кого искате да се преродите – в Стефан Стамболов или в кардинал Ришельо?
– Не, не вярвам в прераждането. Смятам, че всеки човек на планетата със своите дела трябва да създава нови примери за подражание, а не да повтаря делата и примерите на друг. Примерите могат да бъдат следвани, но не и да бъдат повтаряни. Нека ние да бъдем тези, които да създават нова история! Макар и понякога историята да се повтаря, трябва да върви напред.
– Значи не искате нито да бъдете съсечен като държавника Стамболов, нито да умрете богат в носилка, диктувайки 16 страници завещание като кардинал Ришельо?
– Аз искам да съм човек, който заедно със своите съмишленици да възроди славата на България, да превърне България отново във велика държава и един ден моите деца, внуци и всички останали, които ще живеят на нашата земя след мен, да се гордеят с това, което аз съм свършил.
– Благодаря, г-н Костадинов, че бяхте така любезен с мен!
ТРАКИЙСКИ СВЯТ
