Някакъв по радиото, не знам кой, може дори да е някой, когото харесвам, но ако ще леля ми да е, говори глупостите, които вече две години слушаме.
„Когато ни затвориха за първи път…“ и го казва по възможно най-безстрастният начин, с напълно лишен от емоция глас, едно такова тъпо-примирено, все едно да те „затворят“ е нещо, в което ти вземаш участие единствено като субект за затваряне. И това без да си нарушил някой от членовете в Наказателния кодекс. Ама дори престъпниците, виновните, брутално нарушилите закона се съпротивляват и не позволяват така лесно да бъдат затваряни бе, уважаеми! Какво е това клякане все едно сте дресирани маймунки!?
После тоя вика – „Те не могат да ме затворят толкова задълго, колкото книги имам да чета, така че въобще не ми пука. Знаете ли колко хубаво ми беше да не излизам.“
Да бе, пич, ама не си излизал, не защото сам си се окопал вкъщи с книгите си, а защото някакъв болен мозък е решил да не излизаш.
И на мен с нищо кой знае какво не ми е нарушен жизнения цикъл, след като според новите дефиниции за свободно придвижване не мога да вляза в мола например, и съвсем откровено – мога никога да не вляза в него и пак да не ми липсва, но въпреки всичко яростно оспорвам цялата тази идиотска концепция, защото не може някой да ме затваря във или извън определен териториален ареал, когато причините да го прави са дискриминационни, в най-прекия смисъл на понятието „дискриминация“.
Абе, хем пред очите ми се случи всичко и продължавам да се чудя, откъде и как дойде тази носеща се на талази обреченост.
Цял ден съм по пътищата и цял ден гледам хора, сами в колите си, но опаковани с маски до под клепачите все едно са в средата на претъпкан с публика площад по време на безплатен чалга концерт. Какво, ако не чиста обреченост е това?
Сякаш очакват всеки момент да се гътнат внезапно, рязко и окончателно. То такава вероятност винаги съществува – дали тухла ще ти падне на главата, дали изненадващо ще те изяде акула стръвница или пък ще се задаваш с незнайно как попаднала в двойното ти соево лате макиато рибя кост, но дори смъртта да дебне зад всеки ъгъл, не може да живееш така, като че ли имаш запазен час при съдебния патолог.
Изживейте го тоя миг, бе! Стига само сте чакали мига на умирането си!
И като ги четете тия книги, ама учете се от тях на свободолюбивост, не ги ползвайте за да затвърдявате допълнително робската си натура.
Иван Иванов https://afera.bg/
