Откривателят на иРНК технологията д-р Роберт Малоун беше изхвърлен от Туитър заради споделяне на тази презентация за безопасността на ваксината на Пфайзер направена от сдружение на 500 независими доктори, учени и здравни работници от Канада.
Превод на български на основни изводи от анализа:
- Седем дни след ваксинация относителният риск от заразяване спада с 95%, но абсолютният риск от заразяване спада само с 0.84%
- Ранните двойно слепи случайни клинични изпитания не са проведени спрямо първоначално заявения протокол – на участниците от плацебо групата се дава възможност да се направят ваксинация два месеца след началото на изпитанията. Така до началото на 2021 г. повечето от тях са преминали към група на ваксинираните. Следователно, това вече не е случайно контролно клинично изследване, т.к. контролната група вече я няма.
- Доклад за ефикасност и безопасност след 6 месеца от началото на изпитанията – този доклад на Пфайзер показва ефективност от 91,3% (означава намаляване на положителните случаи в сравнение с плацебо група). Но също така показа, в сравнение с групата на плацебо, увеличаване на заболяванията и смъртните случаи. Така намаляването на случаите на заболяване е за сметка на увеличената заболеваемост и смърт от странични ефекти: 300% нарастване на докладваните случаи на странични ефекти в сравнение с плацебо групата; 75% увеличаване на тежките случаи (функционални затруднения) на докладваните странични ефекти в сравнение с плацебо групата; 10% увеличаване на сериозните случаи (прием в болница) в сравнение с плацебо групата;
- Не се следва стандартният протокол за разработка на ваксина – пусната е само след по-малко от една година изпитания, но стандартно изисква 10 години, като минималния срок е 5 години. Клиничните изпитания с животни за доказване на безопасност не са правени изобщо.
- Неправилна демография при изпитанията – ваксината е тествана на предимно млади и здрави хора, но в реалността тя се дава и на възрастни, както и болни хора. За последната група клиничните данни в доклада са нищожно малко като процент. Според официалната статистика, 95% от починалите с ковид-19 имат поне едно (а средно по четири) съпътстващо заболяване, докато в клиничните изпитания само 21% от участниците са имали едно съпътстващо заболяване.
- Неадекватни контролни групи – Пфайзер включва само следните две групи: (а) непрекарали заболяването и ваксинирани,(б) непрекарали заболяването и неваксинирани. Липсват следните две важни групи: (а) прекарали заболяването и ваксинирани (да провери дали ваксината е безопасна за тях), (б) прекарали заболяването и неваксинирани (да провери ефективността на ваксината в сравнение с естествения имунитет).
- Нисък стандарт на изследванията за безопасност по отношение на био-маркери – никакви био-маркери за странични ефекти не са били измервани и следени. Проследявани са само случаите, при които има проявени симптоми за странични ефекти, но без тестване с био-маркери. Пфайзер е трябвало да тества чрез био-маркери следите от странични ефекти на ранен етап на заболяването, преди още да се е проявило (но не са го направили). Високо ниво на клиничните изследвания за безопасност изискват тестване чрез био-маркери преди и след ваксинация, но Пфайзер не е направил нито едното, нито другото. Тестовете чрез био-маркери включват: (а) тест за коагулация и тромби (“D-dimers”), (б) тест за увеличено възпаление (“C-reactive protein”), (в) тест за тропонини за следи от увреждане на сърцето, (г) тест за оклудин и клаудин за следи от увеличена пропускливост на бариерите, (д) маркери за хипоксия, (е) тест за амилоид-бета за увеличена предразположеност за болест на Алцхаймер, (ж) тест за серум HMGB1, CXCL13, Dickkopf-1 за следи от увеличена предразположеност на автоимунни заболявания.
- Грешен фокус на клиничните изследвания само върху намалена смъртност и заболеваемост от ковид-19, а е трябвало да се следи за намелена смъртност от всякакви болести – т.н. „обща смъртност“.
- Няма направени проучвания при клиничните изпитания на Пфайзер за процента намаляване на разпространението на ковид-19 след ваксиниране.
- При изпитанията на ваксината върху деца между 5-12 години Пфайзер признава за увеличение на случаите на миокардит (възпаление на сърдечния мускул), но оптимистично предсказва чрез моделиране, че няма да има смъртни случаи – но представени реални доказателства за валидността на модела няма. Трябва да се вземи под внимание проучванията, че при тежките форми на миокардит отслабват сърцето – например, тромби могат да се формират в сърцето, които да предизвикат сърдечен удар/инфаркт. Статистическата смъртност при подобни инциденти е 20% в рамките на 6.5 години.
- Самите клинични изпитания на Пфайзер не потвърждават безопасност на ваксината – смъртните случаи сред ваксинираните са 20, срещу 14 за плацебо групата. Тоест сред ваксинираните смъртността се оказва по-голяма.
- Проследяването на страничните ефекти при прилагане на ваксината след клиничните изпитания е значително влошено – докато при клиничните изпитания има между 78% докладвани странични ефекти (като 5% са тежки ефекти), то при реалното прилагане на ваксината докладваните странични ефекти са на само 0.29% от ваксинираните, което свидетелства за значително подценяване на реалната ситуация.
- На 29 септември 2021 г. общественото здравеопазване на окръг Онтарио препоръча на младите мъже на възраст 18-24 години да не поставят инжекции с ваксината на Модерна, поради риск от 1 на 5 000 от миокардит. Вместо това те предложили инжекция с Пфайзер, която има 1 на 28 000 риск от миокардит. Но още на 8 май 2021 г. окръг Онтарио спря Астра Зенека да се прилага поради риск 1 на 60 000 от странични ефекти от съсирване на кръвта, което се смяташе за твърде високо.
- Ясно е, че Пфайзер и агенциите, които наблюдават техните изпитания не са спазили установените, висококачествени протоколи за безопасност и ефикасност още от самото начало.
Представихме доказателство от Ниво 1 за научни изследвания, че ваксината на Пфайзер носи вреда. Тези изводи бяха направени използвайки данните от собствените проучвания на Пфайзер. Всяко правителство, което е одобрило тези ваксинации, а още по-малко ги е упълномощило, е знаело или е трябвало да знае от наличните данни, че ще бъде причинена вреда нейните граждани.
Всяко правителство, което одобри тази медицинска интервенция за своите граждани, трябва да гарантира, че при изпитанията са заложени подходящите клинични цели и високо качество на безопасност.
Всеки държавен служител, който притежава тези доказателства и продължава да ги притежава, и при това позволява на своите граждани да бъдат инжектирани с токсичен агент е, най-малкото, небрежно отношение.
