Красивите изображения, които виждате не са мандали от екзотични, далечни страни. Не са рисувани като форма на медитация, нито са плод на нова модна линия тъкани. Това са стъпките, които всеки танцуващ “изписва” в ритъма на танца. Тези стъпки се покриват от следващия, хванал се за ръката му игралец и после от следващия, и после от следващия. Тези живодишащи мандали от човешка енергия се наслагват и вплитат една върху друга. Запращат силата си дълбоко до корена на земята, а тя се връща нагоре в сърцата им, за да се извиси заедно с онова позабравено българско възклицание “ИиХУу” далеч в небесата.
Представете си колосалната благотворна енергия, която се завихря във всяко българско хоро. Отеква дълбоко в тялото на танцуващите, като човеци, като род, като народ… Или просто се хванете на следващото хоро, за да потанцувате.
И странна ли е тогава теорията, че българските хора лекуват различни заболявания:
• Ръченицата е в такт 7/8, какъвто е ритъмът на човешкото сърце. Тя се изпълнява и в такт 7/16. Твърди се, че стимулира хипофизата и провокира отдеянето на ендорфин (вещество, 80 пъти по-мощно от морфина),
• Ганкиното хоро е в такт 11/16. Казват, че влияе благотворно на тимусната жлеза и на дебелото черво,
• Пайдушкото хоро е в такт 5/8. Лекува сърцето, помага на лимфите, очите и лекува мигрена. За него твърдят, че действа на честотата на любовта – 50 херца е честотата на влюбения, майчината любов има 150 херца, а безусловната, способна на саможертва – 205 херца.
• Елениното хоро, в такт 13/16 лекува психични разстройства,
• Петруниното хоро, в такт 12/16 стимулира дейността на щитовидната жлеза и гърлото и (забележете 🙂 ) твърди се, че “смекчава нрава на коравосърдечните”,
• Тактът 9/8 на Дайчово, Черкезко, Варненско, Грънчарско създава чувство за единно съзнание, затвърждава чувството за общност.
ЛЮБОПИТНО:
• Формите, които хората изчертават със стъпките на танцуващите, са открити съвсем случайно от шепа млади хора от Фондация “Таратанци” само преди няколко години – през 2014.
• Идеята за този „графичен език“ се заражда по време на форума “Идеите – това сме ние”, организиран от Сдружение “Обединени идеи за България”.
• Зад графичните изображения на стъпките на хората е представен тактовият размер чрез броя линии във фона, а използваните цветове съответстват на българските фолклорни костюми, характерни за региона, от който произхожда хорото.
• Поради своите универсални елементи този “графичен език” успешно може да бъде прилаган за визуализиране на народните танци и на други народи, което създава възможност за диалог между различни нации.
Автор на текста е: Г- жа Галина Маринова
ч/з Miroslava Vassileva
Източник: цък
