Открит е официалният герб на Второто българско царство

Автор: Няма коментари Сподели:
Новооткритата пластинка от с. Равна гора

Той е символ и на самия цар Иван Шишман

Напълно възможно е създаването в България и на хералдически знаци по западноевропейски образец

Хералдиката слабо развита област на българската наука. Тя се появява в Западна Европа към края на XII в.

Мнозина са на мнение, че не може да има отражение на Балканите, защото там господства византийската икономическа и правова система, различаваща се сериозно от западния феодализъм. Напоследък става все по-ясно, че през XIV в: западният мироглед навлиза сериозно във Византия, България и Сърбия. Археологическите проучвания показват, че тогава се създават истински замъци по западноевропейски образец, а това се диктува от налагането на западни феодални порядки с наследствена собственост и истинска феодална йерархия.

Археологическите проучвания показват също редица движими находки, свидетелстващи за утвърждаването на тези тенденции. Особено интересен е примерът с т. нар. „златни“ рицарски колани – една мода, намерила отличен прием в България през XIV в. Примери за тези атрибути се виждат на всички запазени портрети на български аристократи от тази епоха (църквите в Станичене, Долна Каменица и др.) Те се откриват и във всички болярски съкровища оттогава, като тези от Никопол, Дружба и др. Сребърните позлатени мъжки колани са неизменна част от десетките съкровища от втората половина на XIV в., заровени от варненски боляри при бягството им към Влашко, съхранявани днес в РИМ-Варна.

Вече е доказано, че това са мъжки рангови отличия и са били връчвани на благородниците от царя подобно на посвещаването на рицари в Западна Европа. В западноевропейските страни те са особено популярни между 1340 и 1410 г., когато се носели върху доспехите и давали достойнството на рицарите. Същата практика е описана в чл. 48 от Законника на сръбския владетел Стефан Душан (1331-1355). Там се подчертава, че ранговите колани са връчвани лично от него и се предавали по наследство на най-големия син, наследявал „бащината“ (т. е. феодалната собственост). Запазени писма сочат, че тези отличия са били поръчвани със стотици в западни бижутерски ателиета като тези във Венеция, Дубровник и други градски центрове.
 Ето защо по тези колани се срещат различни изображения на хора и животни, изпълнени в стила на западноевропейската готика от XIV в. Такива орнаменти и образи могат да се видят в голямо количество и по артефактите, намирани в заровените съкровища на български боляри, включително на тези от Варна. Според археолозите те са правени главно във венециански ателиета.

В запазените сръбски документи са описани и други западни рицарски моди като даряването от владетеля на наметало, предавано на старшия син. Западен рицарски обичай е и подаряването от сюзерена на сребърна чаша за пиене на вино. Такива богато изпъстрени с орнаменти и образи предмети са намерени и в българските съкровища от XIV в., открити в Никопол, Шумен, Черковна и др. Всички те също са правени в западноевропейски ателиета или от западноевропейски майстори, пребивавали у вас.

Тези находки правят напълно възможно създаването в България и на гербове по западноевропейски образец. Това се случва буквално в пожара на османското нашествие, достигнало до Балканите с преминаването на Галиполския пролив от ордите на Сюлейман паша в 1354 г. Ето защо процесът на феодализация и в частност на създаването на стройна гербова система остава недовършен. Все пак вече съществуват достатъчно данни, че такава започва да се оформя в България през XIV в.

Днес всяко дете ще каже, че най-древният български герб е с лъв и така той е дошъл до днес. Всъщност до този момент почти не разполагаме със сигурни родни доказателства за това. В някаква степен тази теза има потвърждение в данните за разкопките на проведените на хълма Трапезица във Велико Търново от французина Жорж Сьор разкопки през 1900-1901 г. Тогава той открива редица църкви от XIII-XIV в. с богати стенописи, които за съжаление днес са безвъзвратно загубени.

За щастие са запазени няколко описания, оставени от очевидци. Така през 1902 г в църква № VIII в са открити две фигури на войници, облечени с ризници и щитове, на които бил изобразен по един лъв. През 1915 г. тези образи са били вече изличени, но пък в църква № Х са открити други две фигури във военно облекло . Отдясно на едната имало продълговат червен щит с лъвско изображение.

Тези данни се потвърждават от една емисия сребърни монети на цар Иван Шишман (1371-1395), която е издадена след 1385 г. Там е изобразен изправен нападащ лъв с извадени нокти. Макар и доста примитивно, изображението със сигурност показва хералдичната фигура, наречена „lion rampant“ или „изправен лъв“. Това е един от често използваните образи в зараждащата се западноевропейска хералдика.

Преди повече от 40 години българската общественост е разтърсена от едно откритие. В Кралската библиотека в мароканската столица Рабат е открит ръкопис, повтарящ оригинал от 14 век. В него неизвестен по име арабски пътешественик описва посещението си в средновековната българска столица Търновград по времето на цар Иван Шишман. Заедно със златните кубета на прекрасните български църкви, той разказва за щитовете на войниците от царската стража, на които са изобразени три лъва в движение надясно. Арабинът придружава разказа и с важна рисунка.

Много е интересно, че същите лъвове се появяват като символи на вече покореното от османците Българско царство в цяла серия западни сборници с вече класически феодални гербове. Най-ранна от тях е от Хрониката на Констанцкия събор от Улрих фон Рихентал. Тя е изпълнена около 1418-1420, т. е. само две десетилетия след мъченическата гибел на цар Иван Шишман пред стените на Никопол в 1395 г. Забележително е, че заедно с трите лъва там като български герб отделно е изпълнен и изправен „lion rampant“, досущ като този на монетите на царя.

И ето, че през август 2021 г. неочаквано на бял свят се появи красиво изработен накит от бронз, върху който релефно е изобразен същия герб. Става дума за случайна находка в землището на с. Равна гора на тридесетина километра южно от Варна. На нея отчетливо се виждат представените един над друг три лъва, нападащи надясно с извадени нокти. Почистен по отличен начин от реставраторите на Регионален исторически музей-Кърджали, на 21 септември и в навечерието на Деня на независимостта, бронзовият накит влезе в експозицията на Варненския музей.

По всички белези той се датира в последните десетилетия на 14 век. Разбира се, трябва да е има предвид, че подобен герб е този на английските Плантадженети, като най-ранна е емблемата на крал Ричард Лъвското сърце от края на XII в. Местоположението и ситуирането на новооткрития паметник обаче насочва към българския характер на изображението. По всяка вероятност, както коланите и чашите, такива гербове са били поръчвани на западни гравьори и бижутери.

До голяма степен може да се определи и времето, когато пластинката е попаднала в земята. През 1388 г. по тези земи минава опустошителния поход на великия везир Али паша начело на 30 000 бойци. Османските историци свидетелстват за героичната отбрана на крепости във Варненско като Провадия и Венчан, чието население било напълно изклано заради съпротивата. Малобройните войски на цар Иван Шишман са маневрирали и давали отпор, но силите били неравни. Вероятно именно тогава някой от воините му е изгубил пластинката с трите лъва – герб на българския владетел.

                                                       https://trud.bg/

Предишна статия

ПРЕДИЗБОРНО! РЕЖИСЬОРИ И РЕЖИСИРАНИ!

Следваща статия

Ура, пак паднахме под робство…

Други интересни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *