Интервю на Ирина Кирилова
Тя е необикновена. Тя е със силни български корени, неуморима в изследването на музиката и усъвършенстването и, тя се опира на интуицията си в търсенето на хармонията, тя пише книги, прави документални филми, консултира студенти в Софийския университет „Св.Климент Охридски“, в Националната музикална академия и други по въпросите на изкуството и цени талантливите хора. Тя е създателят на хор „Йоан Кукузел“, заради който събира всеки ден ядове, но твърдо държи на позицията си. Тя е Таня Доганова – Христова.
Да познаваш Таня Христова значи да си мислиш дали България би имала държавника Петко Каравелов и писателя и революционера Любен Каравелов, ако Неделя – дъщеря на Петко Доган и на Рада Мирчева – Доган, леля на бащата на Таня Доганова – Христова не беше се оженила в рода Каравелови.
Какво велико потекло, за което години не се е говорило! Как ще говориш, че дедите ти са стигали до Божи гроб, че са били пребогати, че са дарявали, че са имали една от най- богатите и красиво изписани къщи в Копривщица, че си дъщеря на хора, давали със шепи злато, за да спасят града? Как ще говориш, че си дете на два прочути рода в Копривщица – Догановия и Каравеловия по времето на комунизма? За всичко това ще можем да прочетем в книгата на Таня Доганова – Христова, която вече излезе от печат.
Факт е, че Таня е взела добродетелността от Доганови и писателския дар от Каравелови, за да стане жена с респектиращ
авторитет.
-С хора, който носи името на родения в последните години на XIII – ти век – Йоан Кукузел, завършил императорското музикално училище в Константинопол, създал 90 композиции, обиколихте света, г-жо Христова. Пяли сте пред крале, принцове, кралици, пред папи, в световни центрове.
– Да, пели сме в приказни дворци, в катедрали, в концертни зали, в музеи, в световни университети, в забои под земята, в училища, в работнически цехове, в пещери, на улично пространство и навсякъде хората слушаха в захлас.
– Изпълнявахте ли най- известното произведение на Йоан Кукузел „Полиелей за българката“ на концертите?
– Знаете ли, когато изпълнявахме ТИ РИ РЕМ из „Полиелей на българката“, в Гърция изобщо не знаеха за това произведение. Иначе нямаме концерт, на който да не е изпълнено „Полиелей за българката“.
– Като слушам изпълнението на вашия хор си мисля за света, който носим в сърцата си, но като слушам народна музика, всичко в мен заживява с нейния ритъм, с нейните думи, снейната неповторима мелодика. Вие цените високо изпълнителското майсторство на наши известни народни певци. От къде идва любовта ви към фолклора?
– Фолклорът е част от нас. Това е народната песен, свирнята, играта, приказката, която трябва да се изучава в училище. Но най – важното е да се наблюдават възрастните, преживели хора. Заслушайте се вечер край огнището или в присветващите въглени на догарящия огън и чуйте как някоя баба разказва на внучетата поредната приказка! С каква любов и с отворени устенца я слушат в захлас!
А имали ли сте щастието да чуете жътварска песен в знойно лято из Добруджанските безкрайни златни жита, да видите белите кърпи на младите жени, накацали като гълъби по безкрайната люшната шир?
– Да! Когато бях дете, жънееха през деня, а през нощта вършаха на вършачката. По нощите заставах на прозореца, за да слушам как пее една от жените и тогава мислих, че гласът и идва отгоре.
– А спирала ли ви е пискливата гайда на Костадин Варимезов – царят на гайдата в цял свят, или медния кавал на бай Кольо от Айтос? Заслушвали ли сте се в равномерните удари на ръката на Устовския медникарски род на бай Никола и неговото чукче, което вае поредната фигура на медния сахан? Спирали ли сте пред грънчарско колело, за да се насладите на песента му?
– Това съм слушала и виждала на „Етъра“ край Габрово.
– Какво бихте казали за витите хора или буйния ръченик, за надиграването?
– Е, това веднага ме връща към онова красиво написано надиграване в разказа на Елин Пелин „Ветрената мелница“ между Христина и Дъбака!
– Нима една песен, та дори и „Дельо хайдутин“ може да се сравни с богатството на българския фолклор, с равномерните удари на бабиния стан, която тъче поредния ирам или с тихотото омайно завъртане на бабиното вретено? А наведената млада девойка бродира с изящните си момини пръсти поредната бродерия, изпълнена с елтебици от незапомнени времена.
Това са попътните знаци на историята ни, на среща на фолклора с църковната музика. Защото без познаване на фолкрола в неговото неизмеримо богатство – песенно, текст, музика, архитектура, живопис ние нямаме право с лека ръка и апломб да спорим, говорим, анализираме постиженията на българската култура и нейното място в световната съкровищница на творящия гений.
– Направо се захласнах от думите ви, защото всичко това съм го видяла и то е в кръвта ми. Но да попитам нещо, свързано с Петър Дънов! Той казва, че един от най – важните органи в организма ни е гърлото. Затова трябва да го пазим. Приемате ли неговото мнение?
– Що се отнася до физиологичните възможности на един гласов апарат, бих казала, че те са настроени и зависят от индивида и
умението му да разработи, да съхрани и използва като инструмент на чувствен израз. Но, има едно голямо НО. Дори певец като Висоцки, който не блести с особени гласови възможности, вълнуваше със своята богата душевност милиони хора. Значи за изкуството и силата му на въздействие трябва едно искрено съпреживяване, пълно отдаване, не поза, не преиграване, а дълбоко, истинско – както казват старите хора от сърце и душа.
– Веднъж прочетох, че Бетовен бил готов да напише 10 хиляди ноти, отколкото една буква от азбуката. От височината на
своята геналност ли е казал това?
– Точно така е, защото, когато човек говори нещо или пише нещо, трябва изключително много да внимава. Написаното и
казаното е като перушинка, която не може да се върне никога. Тя отлита в небитието.
– Като сте толкова ярко изразена личност как гледате на посредствеността? Не завладява ли тя музикалното пространство, което става все по – сиво, все по – пошло?
– За голямо съжаление посредствеността е нещо, което е преди всичко резултат на неграмотност, на една ограничена среда, на простотия. Хората нямат отношение към красивото. А това е най- важното, за да се избегне посредствеността. Трябва преди всичко да търсим основите на красотата. А къде могат да се намерят? В най- обикновените човешки чувства – доброта, уважение, любов. Посредствеността е признак на парвенющина, която е заляла не само нашата страна, а изобщо света.
– Г-жо Христова, животът ви е дал много. Вие сте като птиците, които са видели всичко отгоре. Отивате ли нагоре, когато дирижирате църковните песнопения, смятате ли, че издигат духа на публиката, за да става по – добра и по – хармонична?
– Трябва да ви кажа, че когато дирижирам го правя само в ума си. Не заставам пред състава, защото старата църковна музика, за която аз ратувам, не са я дирижирали. Музиката изисква вътрешно дълбоко преживяване. За да може човек дълбоко да преживее, той трябва да се обърне към собствената си личност, а не да търси външната визуалност, която е твърде лъжлива понякога. Затова аз не дирижирам.
Така е било през древността, когато нищо не се е дирижирало. Диригентското изкуство се заражда в началото на XIX век. Това е първата четвърт на века. Дирижират се хорови творби, многогласни хорови творби, творби от църковната класика, познати в грузинското и други православни вероизповедания. Крайно неграмотно е да се ръкомаха измъчено пред 10 – 15 певци и да си мислим, че се прави изкуство. Изкуството е дълъг процес на десетилетия изучаване не само на мелодическата интерпретация на едно произведение, но преди всичко на историческата епоха, литературата, поетиката, езика, нравите, обичаите и всичко, свързано с културния и обществен живот на един етнос.
– Всяко произведение на изкуството трябва да постигне святост, преди да го освободим да се разхожда по земята, нали, г-жо Христова?
– Да, така е. Именно поради този факт дълбоко и искрено изучавам и уважавам народностната мелодия във всичките и нейни особености и региони. И не мога да не ви кажа, че няма голям световен оперен или концертен певец, който да не се е оформил в ранното си детство от народностната мелодика, към която принадлежи. Бих споменала Христина Морфова, Люба Велич, Елена Николай, Борис Христов и други.
Аз дирижирам и изисквам на репетициите сериозен анализ във всичките гореизборени аспекти на една творба. И само, когато тя
е напълно почувствана и до съвършенство изработена, тя вече е в концертния репертоар.
– И започва да се разхожда по земята.
– Затова следвам ревниво завета, оставен ми от незабравимия наш знаменит Борис Христов: „Таня, всичко виждам и зная, затова не забравяй, а следвай: истината, само истината и пак истината!“
…..Да разговаряш с Таня Доганова – Христова е не само удоволствие. То е обогатяване на чувствеността, контакт с нейния духовен свят, докосване до онова, което е извън нас – божественото. Затова с респект и се покланям и се радвам, че в
бъдеще нашите разговори ще продължат. Живот и здраве, Таня!
16 август 2021 година Тракийски Свят
1 коментар
Да, Таня Христова е изключително чувствителна… /”чувствена” не смятам, че е подходящо да се каже/ и също така “божественото” е в нас, а не извън… информирайте се, като пишете…