Световната купа по конен спорт в Божурище беше едно голямо предизвикателство за Милко Кочев и за неговия кон КАРИНО.
В състезанието взеха участие 252 коня от единадесет страни.
Милко Кочев е в националния отбор на страната и в състезанието „Сребърен тур“ се класира трети. Това е не само признание за труда му като ездач, но и награда за стремежа му да върви все по- нагоре в този спорт. Най- радостен е баща му, който носи същото име, и го придружаваше през дните, когато Милко беше в Божурище. Не по- малко радостни са и двете му сестри – Божидара и Радостина, които са поели цялата женска работа в къщи. Тризнаците са известни в Хисаря. Те са на 17 години, ходят на училище, а Милко след училище отива да тренира, защото без физическа устойчивост и без тренировки няма успехи.
Голямата тревога на Милко Кочев преди това отговорно състезание беше контузията на коня КАРИНО, чийто лечение продължи дълго. Но конят и Милко Кочев издържаха, макар че се завърнаха на конната база след тежка контузия.
– Имаше много класни състезатели от различни страни и затова, когато се разбра, че съм трети, първи ме поздрави треньора ми Калин Неделчев и тате. Ще продължа да се подготвям усилено, само кончето да е добре. Подготвям и другото конче, което се казва ДУНАВ.
– Световна купа, елитни ездачи, това стимулира ли те по време на състезанието?
– Задоволен съм, че скачам наред с големи имена, това ми дава увереност, че мога да бъда като тях.
– Как минава един твой ден?
– Отивам в СУ „Христо Смирнески“, минават часовете, връщам се, хапвам и тръгвам на тренировка в Царацово. Там работим с коня за подчинение, два пъти в седмицата се скача. Обичам да правя разходки с коня в полето. Там той е в собствена среда и това го успокоява.
– Като отиде в училището след състезанието, получи ли поздравления?
– Да, от директора г-н Сурчев, от всички учители, от учениците….
– Голямата ти цел?
– Достойно представяне на Балканиадата и на държавното първенство!
– И да чуем в твоя чест „Мила Родино!“
– Дай, боже!
Бащата на Милко Кочев, той и сестрите му благодарят на хората, които дадоха средства, за да може момчето да участва в Световната купа. Ако не бяха Ненко Костов, Стоян Сираков, Стоян Стехов, Николай Карамански да помогнат с пари, Милко Кочев нямаше да стигне до Божурище и да се завърне трети в „Сребърен тур“.
Интервю на Ирина Кирилова за Тракийски Свят
