Решихме с Великов да направим салон за красота. Имах обзавеждането от салона ми в Пазарджик, така че бяха необходими средства, но не много.Тогава се разбрахме аз да му прехвърля апартамента си „проформа“ и той като държавен служител да тегли кредит срещу него от 28 000 лв. Уговорихме се след това да ми върне апартамента по същия начин. Вноските по кредита, разбира се плащах аз. Той да е вземал 400 лв заплата, не повече. Плащахме квартира 160$, наем на Салона за красота, парно, телефон, ток и разбира се, всички останали разходи: пътуване до Пазарджик всяка събота да заредим хладилника на родителите му, защото там живя и синът му, докато завърши 4-и клас. Надявам се да си спомнят колегите му, че само мобилният му телефон струваше 1400 лв. Да не говорим за костюмите, ризите, парфюмите.
На 22 август 2003 г. при катастрофа почина единственият ми син. Беше само на 27 години. Това, разбира се, ме съсипа. През октомври или ноември се наложи да теглим потребителски заем от 10 000 лв.Тогава Великов предложи да го изтегля аз, а поръчители да ми станат негови подчинени. Така и направихме, поръчители ми станаха Диана, Петър и Илиян.Започнах да изплащам и тези 156 или 176 лв, вече не си спомням. Междувремено след като почина синът ми, сменихме квартирата и новия апартамент в „Изток“ вече струваше 175 евро. Аз трябваше да поема наема и телефона, а Великов парното и тока. Синът му дойде при нас в края на май 2003 г. Той и синът му посещаваха учител по английски език два пъти седмично, което ни струваше 60 лв. на седмица. Година преди да почине синът ми, също със семейството си дойде да живее в София, в апартамент в близост до нас. Преди да се разделим с Великов се разбрахме да направим отново смяната с апартамента ми и аз отидох при адвокат, уредих банката. Когато му казах, че всичко е готово, той ми заяви, че няма да ми върне апартамента.За това и поради една друга причина на 22.09.2004. след скандал се разделихме. Потребителският кредит изплащах до декември 2004 или януари 2005 г. Той продаде моят апартамент за 44 000 лв. Имал е прекрасната възможност да плати остатъка от 26 000 лв. на банката за апартамента, както и остатъка от тези 10 000 лв. Точно поради тази причина аз спрях да плащам тези 10 000 лв. Напуснах апартамента под наем и се преместих при внук ми и снаха ми. Оказа се, че Великов не е внесъл и 1 лев за парно и сумата възлизаше на 2400 лв. А документите за наема съм запазила. Там всичко, което е било мое задължение беше точно. Изпратих хазяина при Великов да се разправя с него. Не зная какво е станало. Опитах се да започна нов бизнес с внос на строителни материали от Турция, Украйна и Русия и се свързах с фирми производители от тези страни. До Турция отидох да се запозная на място, но за Украйна и Русия се обърнах към посолствата в София, за да уточня актуалността на фирмите. По това време не знаех, че ми подслушват телефоните.
Веднага след обаждането ми за среща в посолството на Русия, ми се обади Цветлин Йовчев, когото познавам достатъчно добре, за да не му сбъркам гласа и ме заплаши, че ще пострада семейството ми.Представяте ли си, каква наглост! Те ме заплашваха, че ще пострада единственото живо същество, заради когото аз останах жива! След това обажданията се повториха няколко пъти и аз реших да зарежа всичко в София, да бъда далеч от внук ми и заминах за Пазарджик. Там не отидох в бащината си къща, а наех апартамент. След 2 седмици срещу входа започнаха да се появяват някакви тиквеници с явната цел да ми покажат,че ме наблюдават. Нищо! Да ме наблюдават! Бях ги отдалечила от внук ми. Това беше по-важно! По едно време започнах да им махам приятелски и след това въобще вече не се оглеждах! Реших,че каквото е рекъл Господ, това ще се случи!Да, ама не! Един ден забелязах доста симпатичен костюмар, който не беше пазарджиклия и си четеше вестника случайно обърнат надолу на един метър от мен в едно кафене. Тогава реших да напусна страната.На 28.12.2006 г. напуснах страната.Георги Великов е извършил злоупотребите от 04.2008 до средата на 2009 г., така че, „теглила пари и заминала, за да не плаща“, просто не отговаря на истината! Заблудил е и проверяващите!За подадения сигнал от човек, който е в Щатите за сума от 10 000$, пък прочитам във в. „Галерия“, камо ли да ми е дал на мен! За какво да ми прави такъв „подарък“? Та той е женен от 2005 г. и има и други деца! Изглежда го е налегнала склероза! Ако не си спомня, мога да го подсетя, че и книжката му за членство в БКП е в мен! Скоро установих, че се контролира и „skype“ ми, чрез skype „irinaneicheva“. Написах им няколко мили думи и се скриха веднага. Предполагам, че Великов си е създал умишлено от моята особа някакъв „шпионин“. Какъв, само той си знае! Смешно!Един шпионин ще работи като детегледачка ли? Убедена съм, че точно като такава ме е качил на разработка, защото от Великов не става КОНТРАРАЗУЗНАВАЧ, камо ли N1! Това е най-малко смешно. Той няма този умствен капацитет! Все едно аз да кажа, че съм КОСМОНАВТ N1. Всеки, който го познава от години, като изключим близкият му кръг колеги в момента, с две ръце ще се подпише,че съм абсолютно права! Колкото до определението, че е „мъжка проститутка“, който го е определил като такъв е уцелил в десетката. Великов е доказал с годините тази си черта на характера!
Госпожо Томова, заставам зад думите си и мога да докажа всяка една от тях! Искам да го попитам чрез вашия сайт или в предаването Ви по СКАТ: той може ли да докаже помията, която излива върху мен вече шеста година?“Настоявах незабавно премиерът Бойко Борисов да си отвори очите за шефа на ДАНС Цветлин Йовчев, както и за вътрешния министър Цветан Цветанов, който отговаря за ДАНС, защото ако човек като Георги Великов ръководи контраразузнаването на България, това беше нелепо. Правеха се, че ме няма. А и имаше още една важна подробност – бащата на Георги Великов работеше в охранителната фирма ИПОН като началник на група, която охраняваше „петролопровода“ на Златев в Пазарджик и областта.Георги Великов бе известен с прякорите си в ДАНС „Мангасариян“ и „Мармалада“, а в ДС е с псевноним „Кирязов“. При връщането си като председател на ДАНС от Бойко Борисов, Цветлин Йовчев се опитва да принуди служителите да оттеглят показанията си срещу Великов, че уж били давани по принуда. Повечето от служителите отказват да го направят и напускат Агенцията. Сега спецслужители се шегуваха, че всички, които имат работа в кабинета на Цветлин Йовчев трябва да не носят пари и ценности, защото Великов завличал всичко, което не е заковано.Така изумителните фигури Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев, Георги Великов бяха сложени по върховете на службите от правителството на Орешарски, съставено с мандата на БСП, което фалшиво тръбеше, че е против ГЕРБ и Бойко Борисов. Към тях можеше да се прибави и Цветан Китов, който пък бе назначен за шеф на ДАТО, службата за подслушване и външно наблюдение. Китов, известен като „Гърбушко“ е бивш пожарникар, бил е пред уволнение в СДОТО към 2006 – 2007 година, но шефовете му решават, че може и те загазят покрай него и смотават проверката. Спасен е от Цветлин Йовчев, който го изтегля в НСС, а в СДОТО се черпили, заради това. Китов е протеже на Йовчев, в ДАНС – 2 пък е директор на техническата дирекция.На 22 август 2004 година в хотел в Сандански за два дни се провежда сбирка, на която присъстват Иван Драшков, Веселин Марков, Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев, заедно със семействата си. Контактът със „сър Джон“ и хора от американското посолство е маскиран като фриволен уикенд. Георги Великов отсъства, тъй като точно тогава се пада година от смъртта на сина на „бившата му жена“ Мариана Николова и са на помен.Според конфиденциални източници „зарибяването“ от американските „партньори“ става през януари – февруари същата година. Човекът на „партньорите“ е „сър Джон“. Внесена е и техника, предоставена от „партньорите“. Пак „партньорите“ започват да плащат телефоните на нашите „спецове“, както и паркинга пред хотел „Москва“. Микробусът с техниката от началото на 2003 година е оборудван както впоследствие нашумелите „крайслери“ с избухналия скандал за нерег ламентирано подслушване по времето на Цветан Цветанов. Микробу сът се води на името на Мариана Николова, „бившата жена“ на Георги Великов, както я определя той, но след странната смърт на сина и`, който впрочем става свидетел на това, което съдържа микробусът с техника, предоставен от „партньорите“, тя го прехвърля на… Цветлин Йовчев. Странно, но синът на Николова, станал свидетел на тази техника, предоставена от „сър Джон“ загива при катастрофа, точно както професорът, правил експерти по делото, в което обвиняем е бившият вътрешен министър Цветан Цветанов за незаконно подслушване.Впрочем, още когато ГЕРБ дойде на власт и започна рокадата в ДАНС, в службите не бе тайна, че Бойко Борисов е искал да сложи на върховите места свои доверени лица, но именно поради натиска на американците залага на „кръга Драшков“. В замяна Борисов поискал янките да го пазят от… Сретен Йосич.
Легенда или не, това дори нямаше значение – българските специални служби бяха под пълната режисура на американските. Какво точно направиха янките обаче за просперитета на държавата ни, а не само за компаньоните на „сър Джон“, у нас май никой не се сещаше. Всъщност, имаше и тръпка на шансон – Владимир Писанчев минаваше за „френски възпитаник“, но не от Френската гимназия. За другото – питайте тамошните служби.Преди още Цветлин Йовчев да стане официално вътрешен министър, „справка“, долетяла до мен, обясняваше процесите такива, каквито никога нямаше да бъдат прочетени в сутрешния печат в телевизионните студиа. И прогнозира безпогрешно издигането и на другите герои във веригата:„…Истината минава и през ДАНС. Спомнете си първото напускане на Цветлин Йовчев. То е по повод започнало разследване срещу неговия приятел Георги Великов за злоупотреба с пари за оперативни нужди. Разследването се води от шефа на инспектората в ДАНС МладенГеоргиев.Злоупотребата е станала със знанието на Йовчев, на който Великов е подчинен. Виждайки „дебелия“ Йовчев напуска, а Великов излиза в болнични с уж гипсиран крак.Веднага след „великата“ победа на ГЕРБ разследването е спряно, Великов бързо сваля гипса, Йовчев става Председател на ДАНС след посещение и одобрение в американското посолство, набързо са пенсионирани тези, които знаят за далаверата с оперативните пари, един от тях е Й. Минев – действително професионалист – контраразузнавач, а Младен Георгиев за награда е издигнат за главен секретар на ДАНС. Върнат на работа е и Владимир Писанчев.Всички интриги в ДАНС минават през тройката „Йовчев – Великов – Писанчев“. Леко встрани, но не толкова далече от тройката, е и пожарникарят Китов, шеф на Дирекцията за подслушване и проследяване в ДАНС.След като Йовчев стане министър, следете развитието на другите трима. Дано скоро и в БСП и в ДПС разберат кой е Йовчев в действителност и се отърват от него“.И в БСП, и в ДПС знаеха обаче кой е Цветлин Йовчев. Точно както и в ГЕРБ знаеха кой е той, но всички в СИМБИОЗА, мълчаха и се прегръщаха задкулисно, набутвайки Делян Пеевски напред като чучело, срещу което да крещят „леваците“.Точно, когато бе назначен за вътрешен министър в правителството на Орешарски получих „справка“, подписана от „Агент Х“, която публикувах. Сега, четейки я, вие преценете дали е бил прав „Агент Х“ в изводите си: „Аз мисля, че по действията ми ще ме познаете чий човек съм“ – опита се да се направи библейски загадъчен и оригинален при встъпване в длъжност вътрешният министър Цветлин Йовчев, в отговор на журналистически въпрос „чий човек е“. Всъщност „Йовчев“ и „оригиналност“ са две биещи се понятия, като при този безкрайно скучен, сив и безличен индивид неизбежно ще ни обземе тъга по Цветанов – неговите тъпизми понякога бяха забавни.Все пак Йовчев беше донякъде честен като каза, че ще го познаем по „действията“, а не по делата, както е речено в Библията. Защото в контекста на „делата“ е заложен позитивизъм, градивност, а такова нещо от Йовчев досега не е видяно, няма и да се види.Ако проследим хронологията на „действията“ му не откриваме нищо друго, освен злоба, подлост и интригантство.И най-важното – всеки, който го е използвал неизбежно се проваля!Завършилият военноморското училище Йовчев явно не е бил достатъчно завладян от „магията на морето“, защото през 1993 г. намира някакви връзки и започва нов живот в НСС. Назначението му е сред първите приеми на нови служители след промените от 1989 г., първите които не са от ДС, но повечето от тях са деца и роднини на такива от ДС или в „демократичния“ юруш са събрани от „кол и въже“.Нереализиралият се моряк започва работа в новосформирана структура за Русия, която към онзи период е почти формална, колкото да се покаже на новите партньори, че вече не сме руски протекторат. Амбициозният Йовчев е смутен от безделието, но службогонството и липсата на морални задръжки са забелязани и оценени от скоро завърналия се в същото звено хитрец Иван Драшков.Безделието на „руснаците“ свършва, когато шеф на НСС става Атанас Атанасов. За началник на руското звено е назначен русофилът Драшков, а последни дупки на кавала там са известните днешни „герои“ – Цветлин Йовчев, Веселин Марков, Владимир Писанчев, Васил Маринов, Георги Великов и Диана Павлова.
НСС при Атанасов се опитва да претвори в дела и документи политическите идеологеми на тогавашното СДС, че КГБ причинява всички беди в България, та дори и природните бедствия. Само че такива данни няма, а и да има най-малко споменатите „специалисти“ могат да ги разкрият. Тъй като са природно ограничени, некомуникативни и нелицеприятни, „спецовете“ не успяват да привлекат нито един качествен източник на информация. Този неуспех, обаче те вменяват на народа, който „виждате ли бил русофилски“ и започват да творят „великите“ измислици за руския шпионаж. Неочаквано и за тях самите, измислиците им се приемат безкритично и дори оценяват положително от ЦРУ-партньорите, което окрилява полета на фантазията им. Докато пионките се сугестират от собствените си шпионски съчинения, Драшков открива неорана целина за търговия с влияние – стотици руснаци с бизнес мераци, били те законни или престъпни, опашки за визи и гражданство, и всичките с култура да плащат веднага и доволно. Ядката на „специалистите“ се сплотява и формира затворена секта, която се проектира в центъра на всички последвали конструкции на НСС и ДАНС. Бисерът на периода „Атанасов“ е справката „анти Бонев“ (1999г), която е написана известно по чия поръчка от въпросната компания по метода „Казаци пишат писмо до султана“. Без нито един проверен факт „спецовете“ наглаве с Йовчев съчиняват истински шедьовър на доноса. Тук блясва таланта на Йовчев да прави от пръднята боя, талант на който дължи кариерата си и днешния вицепремиерски пост. Така и не се разбра защо и как Петър Стоянов реши да използва пасквила в кандидат президентската кампания през 2001 г., но както водеше във всички социологически проучвания, неочаквано взе, че извади доноса във финалния дебат, осигури два мандата президентски удоволствия на Георги Седефчов Първанов и отключи реакцията на синия разпад. От тук започва и черната серия за всички политици, които използват „услугите“ на Йовчев и сектата. Навечерието на царските 800 дни, когато всеки можеше да стане всякакъв, е време разделно за сектата и Атанасов. Драшков е обладан от мераци да оглави НСС, а за целта трябва да се измисли опасен враг и да се пренесе в жертва. Няма по-подходящ от довчерашния им гуру Атанасов, който не само вече не е нужен, а е в тежест. Йовчевата група подхвърля незаконен запис на Филчев, барабар с донос, набеждаващ генерала за подслушването. Интригата удря психиката на Филчев в десетката и сътворява скандала „Бръмбаргейт“. На прокурорски произвол са подложени Атанасов и поне десетина абсолютно невинни служители – съсипани кариери, здраве и съдби, но „целта оправдава средствата“.За отбелязване е, че тук Йовчев за малко да стане жертва на собствените си интриги. При подслушването на „Гнома“ за „заблуда на противника“ той продължава да си общува с Атанасов, но за негова беда в същия период министър Петканов влиза в алкохолен маратон и в мъглявината се затруднява да разбере, че Йовчев е едновременно и „този“ и „онзи“.За един кратък момент Йовчев е пред уволнение, но някак си грешката е разяснена и той от „уволнен“ става „повишен“.Драшков се разминава с директорството на НСС в полза на Иван Чобанов и като зам.-директор го удря през просото за първоначално натрупване на капитала, а Йовчев постига още по-големи върхове в доносо – правенето. Перлата на доносите от „царския период“ е съчинението „анти Бойко“, разпространено анонимно в парламента и пуснато в интернет. Обект на доноса този път е акцията за спасяването на шофьорите в Ирак, която ако не беше завършила толкова трагично, някой ден можеше да стане нелош сценарий за комедия върху шпионска пародия.
Свидетели твърдят, че Бойко Борисов – тогава гл. секретар на МВР, когато разбрал кой е авторът на доноса и съпътстващите SMS-и, е изригнал: „Ей с‘а тоа шъ го шибам през гащите!!!“. Не е известно какво точно се е случило между обекта и субекта на доноса, но вида на доносника след това е подсказвал, че нищо чудно Бойко да е изпълнил заканата си. Оттогава слуховете причисляват „шибаният през гащите“ към „левият отбор“, а „действията“ му са сляпо изпълнение на всякакви поръчки и прищевки на банкянския тарикат. Чобанов дава простор и поощрява Йовчев да залъгва американците със свободни съчинения, защото си въобразява, че дивидентите ще са за него, но същевременно показва ирония и неглижиране на творчеството му. В резултат си навлича Йовчевата омраза, а самият Йовчев си спечелва репутация на най-голям приятел на САЩ. Ако някой следващ „Уикилийкс“ разкрие как Йовчев е нарисувал в посолството на САЩ всички до които се е докоснал ще настане цирк – драма, невероятен. Всъщност, прочетохме само раздела за Бойко Борисов, което поражда съмнение, дали „Уикилийкс“ не „лийка“ избирателно? Предоверяването към „спецовете“ и подценяването на подмолността им коства кариерата на Иван Чобанов, който през 2007 г. е заточен на „отговорен“ пост в сърцето на Африка. Най-сетне Драшков със заместници Йовчев и Марков оглавяват НСС при министерстването на Румен Петков. Плъзва слух, че назначенията са купени, настава вакханалия на набеждаването и изнудването, замирисва и на амфетамини. За краткото си властване в този формат тройката забърква аферата „Цирконий“. Румен Петков, осигурява решението на МС и поема политическия риск за безумието, но вместо благодарност получава от американците включване в списъка на нежеланите в САЩ лица, а малко след това дерайлира политически, за да стигне до днешното си положение на „харесвам – не харесвам Йовчев“ и „най-искам оставката на Станишев“.Краткият престой на Йовчев в ДАНС-1 е запълнен с „действия“, които сериозно разклащат новосъздадената агенция. За Йовчевите „действия“ в ДАНС-1: анонимният сайт „Опасните новини“, делото „Галерия“, подписката „Татяна Дончева“ е писано много, но от толкова много мнения и посоки се размива същността. Taкa че, накратко: –Йовчев е един от създателите и основният дописник в „Опасните новини“. Целта е да се руши авторитета на ДАНС и да се тормози Петко Сертов, който се врътка, цупи, не прави и не казва нищо категорично, но дава достатъчно сигнали, че с произвола на Йовчевата компания е свършено. За по-голяма категоричност Алексей Петров раздава келембаши, но това е друга тема.–Йовчев е главният идеолог на скандалното дело „Галерия“, докато Писанчев е само прост, ама наистина много прост изпълнител. Целта на делото е двустранна. Веднъж – да се подведе Петко Сертов да разреши експлоатация на СРС, за които няма законово основание и това да се използва някой хубав ден срещу него. Защото „Опасните“ определено е подлост, но не и престъпление по НК, както също е пресилено и помията, която Йовчев сътворява в „Опасните“ да се оценява като изтичане на държавна тайна. И втората цел е, чрез подслушването да се документират известни, съвсем нормални, човешки връзки между бивши и настоящи служители на ДАНС, политици и журналисти, които при аварийна нужда вкупом да бъдат набедени за „Опасните“.
Или накратко – Йовчев е подвел Сертов да се подслушват БГ граждани, журналисти за деяние, което самият той извършва в същия момент. Само че това вече е престъпление по НК, за което някой ден Йовчев ще плати цялата сметка.Делото „Галерия“ по-късно е разсекретено по нареждане на Б. Борисов, който си фантазирал, че може да го използва антистанишевски, но и до ден- днешен то не е видяло бял свят. Това последното е за информация на „Репортерите без граници“.
–Йовчев е инициаторът и организаторът на подписката – провокация, уж срещу Татяна Дончева, а Драшков само дава съгласие и поема отговорността, за което правилно е уволнен от Станишев.(Същият този Станишев, който днес запецва, защитавайки изумителните назначения на Йовчев и Пеевски – другият „преди лош – днес добър“).Целта на подписката е да се демонстрира с каква голяма подкрепа се ползват заговорниците и че виждате ли, как без тях Агенцията няма да я бъде. Подписите са събирани чрез груба манипулация на служителите от „правилните“ дирекции, на които Йовчев е проповядвал небивалици за „деструктивната роля на Татяна Дончева“ на групови психо-сеанси, като в края на сеанса „всички, които искат да защитят името на агенцията“ е трябвало „доброволно“ да се подпишат в подписката. Хората правилно са оценили, че ако откажат и сектата надделее в конфликта, ще се сблъскат с пословичната й злоба и отмъстителност и волю-неволю повечето се подписали. Оказват се прави – участниците в подписката нямат никакви проблеми в ДАНС-1, а всички, които не са се подписали по-късно са отстранени от Йовчев. Връщането на Йовчев като председател на ДАНС-2 от Б. Борисов може да се обясни само със заблудата, че трудно ще си намери по-покорен човек от „шибаният през гащите“. Това се използва от Драшков, който си въобразява, че ако пробута Йовчев, самият той ще играе сив кардинал и мобилизира всичките си връзки и доста пари в тази посока. Междувременно обаче, Йовчев е защитил някаква безсмислица като дисертация в УБИТ (Университет по библиотекарство и информационни технологии, накратко „Библиотекарският“), вече се изживява като капацитет над капацитетите, вместо благодарност изпитва злоба към създателите си и е твърдо мотивиран да играе своя игра. Стоян Денчев, ректорът на УБИТ – безспорен капацитет, но същевременно мултак и агент на ДС (категории, които довчера Йовчев анатемосва), е новият му гуру – по–надежден, по-щедър и най-вече умеещ да гъделичка пословичния нарцисизъм на Йовчев.По-късно УБИТ раздава докторски научни титли на всички приближени на Йовчев, а масрафът е платен от бюджета на ДАНС. Сигурното е, че сега ДАНСинг-докторите дори няма да могат да повторят заглавието на собствените си дисертации, камо ли да възпроизведат съдържанието.И като е станало дума за „наука“, има един цирей наречен фонд „Научни изследвания“, който е пред спукване и скоро ще разкрие симбиозата „Служби – злоупотреби – пари – власт“. Така, че черната серия на заложилите с картата „Йовчев“ продължава. Йовчев въвлича с ентусиазъм ДАНС във всички безобразия и глупотевини, съпътстващи разрушителния рейд на ГЕРБ във властта. ДАНС се заплита в каскада от скандали, най-известният (но не и найвредоносният) от които е „Мишо бирата“. След този скандал Б. Борисов вече никога не чува любимата си дума „конгречюлейшън“, а незабравимият Уорлик малко след това е отзован преждевременно и сменен от посланик, на която и ресорните журналисти забравят името.Скандалът получил популярност като „Мишо бирата“, всъщност е вследствие от скандалното дело „Шимпанзе“, заведено на митническия шеф Ваньо Танов. Очевадни са сходствата в скандалите „Гном“ и „Шимпанзе“ над които виси Йовчевата сянка.Като се започне от псевдонимите, осмиващи физическите качества на обектите, поръчковия, незаконен характер на делата и контролираното изтичане на СРС в медийното пространство с цел предизвикване на политически скандал – всичко това издава почерка на едни и същи професионални интриганти. Йовчев и Драшков взаимно се оплескват с доноси на тема „Кой изпи бирата на Мишо?“, а Б.Борисов в траур от загубата на рейтинга си и външнополитическата подкрепа, няма какво друго да направи освен да натири и двамата.
Всъщност Йовчев съвсем не е натирен – той пробутва своите аватари в ръководството на ДАНС, запазва си пълен достъп до масивите на агенцията и осъществява следващия си погром, този път в Президентството, като началник на кабинета на Росен Плевнелиев.В интерес на истината Президентът показа най – бърз рефлекс и се освободи от интриганта, което подсказва, че съвсем не е такъв льольо на какъвто прилича. Но колкото и да е бърз Плевнелиев, Йовчев вече е успял да се въоръжи с информацията за офшорните му далавери и сега всеки може да прочете в мрежата разкритията с много истина и малки, но качествени Йовчеви добавки. Всеки можеше да бъде по-добър министър на МВР от Цветан Цветанов с изключение на Цветлин Йовчев. Той ще бъде още по-лош, само че ще направи провала по много академичен начин. Йовчев няма да чете СРС-та в парламента, няма да бълва безсмислици за всяка кокошкарска акция на МВР и няма да води идиотски спорове със съдебната власт.Вече декларира, че няма да се намесва в оперативната дейност, но за да е така в МВР трябва да им главен секретар, а такъв няма.Всъщност има, но се казва Светлозар (Зетко – баретко) и най-големият му успех е, че досега не е казал нито дума. Все някога ще проговори и тогава всички ще разберат за какво иде реч…
Йовчев декларира и че ще спре масовото подслушване, но само ще го направи още по-поръчково, чрез аватара си в ДАТО Цветан Китов без да носи отговорност. Йовчев ще стартира на пръв поглед необходими реформи и въпреки това ще се провали, както се е провалял навсякъде досега. Градацията на провала ще се случи в хронологията: хаотични и прибързани реформи – нагнетяване на напрежение – разпад на последните функционални връзки, поради които системата все още някак си функционира – прехвърляне на вината на ръководния състав – масови чистки и назначения на себеподобни – прехвърляне на интригите и напрежението в МС – опит за настаняване в следващ политически лагер с аргумента „Аз работя за вас отвътре“. Освен ако някой преждевременно не покаже вратата на Йовчев , ама надали. Йовчев ще провали и правителството, и БСП, както е провалял всеки, който го е използвал. БСП трябва отсега да забрави за гласоподаватели сред настоящите и бивши служители на МВР и целия сектор „Сигурност“ ( ДПС това не ги вълнува, техният електорат не е там).Йовчев ще се провали не защото е неграмотен и ограничен като Цветанов, а просто защото е болен. От какво точно и колко тежко – по „действията“ му ще познаете!“В избухналата война между Пееевски и Цветан Василев покрай КТБ, имаше и един епизод, в който гръмна, че Пеевски бил изпратил смс със заплахи срещу Цветан Василев. Пеевски отричаше, че е пращал смс. Мероприятието с изпращане на смс обаче не бе ново за „спецювелирите“.
На 13 юли 2004 година българските шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов са обезглавени в Ирак. Години по-късно, след атентата на бургаското летище „Сарафово“, тогавашният външен министър Николай Младенов, чийто кум е експремиерът Бойко Борисов, коментира: „Страната ни е била обект само на още два реализирани терористични акта – нападението на военната ни база в Кербала и екзекуцията на шофьорите от Пиринско.“ Официалните внушения и тогава, и по-късно са, че иракски терористи от „Ал Кайда“ са отвлекли и обезглавили българските шофьори. През 2004 година главен секретар на МВР е Бойко Борисов. Борисов като един дежурен „Рамбо“, с одобрението на тогавашния президент Георги Първанов, хуква да спасява българите. През пролетта на 2005 година, осем месеца по-късно, в пощенските кутии на политици, депутати, властници и медии бе пуснат анонимен доклад, очевадно писан от лице, свързано със спецслужбите, озаглавен: „Истината за убитите български шофьори в Ирак“: „Причината за отвличането и убийството на българите са неуредени сметки от наркобизнес. Историята започва с показните убийства на няколко знакови фигури в търговията с наркотици в България. Официално поръчителите са неизвестни и едва ли някога ще станат публично достояние, но можем да се досетим, ако проследим кой зае мястото им.Така се създаде и новата мафиотска организация, която стана причина двамата българи да загубят живота си в Ирак.Тя се превърна в един от основните доставчици на синтетични наркотици в Близкия изток. Дрогата се произвежда във фабрика в близост до Кулата. Съдружници в нея са собственикът на ресторант „Кошарите“ – Константин Динев, (близък до покойния Мето Илиенски и Георги Илиев), синовете на бившият иракски посланик в България Мохамед Амин – Бленд и Сиад, и членовете на ВПС на БСП Тихомир Стойчев – бивш директор на НСБОП (освободен заради връзки с покойния Филип Найденов – Фатик). Суровината за производство се доставя от ливанеца Адел Саркиз (б.а. същият с когото е свързван Станимир Флоров в разработките „Арабите“ и „Алчния“), а готовата продукция се транспортира за Ирак чрез автовози на фирма в Благоевград. Дрогата се укрива в тайници на превозваните автомобили и ремаркета. Безпрепятственото преминаване на границата е дело на Тихомир Стойчев, чрез мрежата от служители в Агенция „Митници“ и МВР. Дистрибуцията и продажбата на наркотици се извършва от иракчаните д-р Хайрала Салех и Хасан Санджари. Парите получени от сделките се „изпират“ в казино „Елит“, което е собственост на същите лица, притежаващи фабриката, и на иракчанина Махер Хасан (б.а. същият с когото е свързван Станимир Флоров в разработките „Арабите“ и „Алчния“) – съдружник на Мето Илиенски. Разбира се, така действащата схема се ползва както с политически, така и също и с протекции от страна на МВР и лично на главния секретар Бойко Борисов. Неговото протеже – директорът на РДВР – Благоевград Богомил Янев – не позволява разследване на цитираните по-горе араби, въпреки многобройните сигнали.Живеещите в гр. Сандански Бленд и Саад Амин наред с наркобизнеса многократно демонстрират незачитане на законите – от хулигански прояви до криминални престъпления като открито заплашват полицейските служители. Подобно е поведението на Хайрала Салех, зад когото стои зам.-директорът на НСС, близък до Тихомир Стойчев и личен познат на покойния Фатик. (Няма да е изненада, ако отношенията със Салех са прикрити и той е записан като доносник и на службата). Възползвайки се от протекциите на службата за сигурност, той притиска свои конкуренти в бизнеса и ги заплашва открито, че могат да бъдат изгонени от България само ако се обади по телефон на ген. Чобанов. (Тогава шеф на НСС – бел. а.). Същите покровители осигуряват контакти на Салех с оръжейни търговци, с които той преговаря от името на НСС. (Собствениците на няколко държавни оръжейни фирми се чувстват доста объркани). Чрез лично предани служители на МВР главният секретар Б. Борисов притиска конкурентните групировки в наркобизнеса.Информацията за това кой и как да бъде ударен се подава от Тихомир Стойчев и от един бивш шеф на Отряда за борба с тероризма, който ръководи и престъпна група за „мокри поръчки“. (Кой ли застреля толкова професионално Фатик и защо ли имаше толкова противоречия между първоначалните показания на свидетелите и официално обявеното от главния секретар на МВР?). Всичко действаше като добре смазана машина, докато типично по арабски братята Амин не се скараха за пари с Хасан Санджари. Хай рала Салех застана на страната на братята Бленд и Саад. Между другото, по времето, когато отношенията им бяха добри, покровителите от НСС и Бойко Борисов уредиха Санджари да бъде приет в президентството и МВнР. След като се наложило да почака във Външно министерство повече от час, разяреният иракчанин се е разкрещял: „Какво си въобразявате? Само да реша и ще избия войниците ви в Ирак!“.(Може пък да се опитал впоследствие?) След възникналия скандал с неуредените бизнесотношения Санджари неколкократно отправя заплахи, като иска да му бъде изплатена значителна сума. Тъй като няма резултат, той отвлича камионите, превозващи поредната пратка, заедно с шофьорите, работещи за Бленд и Саад с искане за откуп. Похитителите са търсели точно тези българи. Защо ли информацията бе укрита? Водят се неколкодневни преговори без резултат. (Собственикът на камионите и автокъщата в Благоевград е имал информация за отвличането няколко дни преди официалното съобщение. Два дни след това той прекрати дейността си.)Разгневеният Салех решава да включи „тежката артилерия“ – Борисов и Чобанов. (Последният не е изцяло „в час“. През цялото време е воден за носа от заместника си.) Под ръководството на Бойко Борисов е разработен план за действие. (Интересно защо министър Петканов /б.а. – по това време вътрешен министър е Георги Петканов/ не е запознат?). Пред президента Първанов е изложена версията, че НСС разполага с информация къде похитителите държат българските заложници. (Естествено, Хайрала Салех познава добре съдружниците си и е в състояние да уреди освобождаването им срещу откуп.) Държавният глава е убеден от Борисов и Чобанов да одобри план за освобождаването на шофьорите като предоставя правителствения самолет и съдейства за отпускане средства от БНБ. Комична ситуация?!
Едната страна в мафиотския сблъсък взема пари от държавата, зада уреди отношенията си с другата. (Не трябваше ли Парламентът да одобри това?). Разбира се, участниците от българска страна Първанов, Борисов и Чобанов са си направили и друга сметка – да станат национални герои. Между другото, преди заминаването са подготвяни ордени, като дори Борисов е организирал бляскаво посрещане с пресконференция.За Ирак потегля българска група, ръководена от Бойко Борисов, в която е и покровителят на Хайрала Салех от НСС. В нея са включени служители на СОБТ. (Има ли заповед на министър Петканов?) Не е ясно точно кога и на кого е хрумнала идеята да нападнем Санджари, да освободим шофьорите и да си разделим парите за откупа. Доста тъп екшън сценарий, изцяло в стила на главния секретар. Атаката се проваля. Равносметката е ранен служител на СОБТ. (Пълно медийно затъмнение). Вбесеният Санджари продава заложниците на групировката на Ал Заркауи, а нататък е известно. След това по заповед на Бойко Борисов е отправено силно внушение към всички, които имат отношение по случая да мълчат. (Така де, нали го очаква политическа кариера. Не може да я рискува заради някакви си шофьори). Дори и съпругите на убитите шофьори престанаха да питат. (Заплашени са, че нещо ще се случи с децата им). Хайрала Салех на всеослушание обявява, че е награден с държавно отличие от президента Първанов. Може би заради убийството на българите? Братята Амин строят нова фабрика за каптагон. Двамата са толкова нагли, че отправят открити заплахи срещу лидери на СИК и ВИС. Назрява нов конфликт и възниква въпросът, кой ще е жертвата сега. Може би отговорът е в това, на чия страна ще застанат Борисов и марионетките му в МВР“. Точно след тази поредна „справка“, разпратена в пощенските кутии на депутатите, тогавашните депутати от НДСВ Наско Рафайлов и Владимир Дончев в една късна вечер, в 21,14 часа, получават заплашителни СМС – и да спрат да ровят в случая с обезглавените шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов. Това, което остава скрито от медиите и до днес обаче е, че службите разкриват кой стои зад тези СМС-и.
По онова време ексдепутатът Наско Рафайлов твърди, че според него заплахата била пряко свързана с анонимния доклад, който е постъпил вече в парламентарната комисия. Рафайлов обаче византийски измества наопаки целта на СМС-ите, коментирайки тогава пред медиите: „Аферата твърде бързо отшумя, а авторите и биха искали това да не става, да се припомни кои лица са визирани вътре и да се накърни техният имидж“. https://afera.bg/
