–Ако трябва да ти нося дисагите, ще ти помогна, няма проблем.
–Хубаво, един път и ти да ми носиш дисагите.
–Ами тъй де.–Ами тъй де.
–Значи аз в частта защо е създадена ДАНС и какъв перфектен инструмент е за координация с министър-председателя, ще ти направя цяла глава.
–Ами направи ми! Ама не искам да ми я правиш само научно. Искам да ми кажеш защо бе, кой и с какво еба майката на всичко? Това искам. Направи си ти главата, такава каквато ти искаш да я кажеш, с твоите думи, но ми кажи и другата канава, която аз ще я кажа, не ти.
–Мисълта ми е – не бъркай, че това са го направили Йовчев и тези лица, които са заели някакви позиции.
–Те са инструменти. Това е ясно. – отсякох.
–Точно така. Не са и инструменти, по-скоро са били лоялни към един друг, който не е знаел, или знаел какво прави в този момент. Сега може и той да съжалява, и те да съжаляват, но са го направили… Седнал там някой да направи разработка … Писанчев каза: „Ами казаха ми, направих я“.. К’во повече трябва да го ровиме… Няма смисъл от тая работа.
–Тая тъпата разработка изобщо не ме интересува.
–Виж сега, не искам тези хора да си кажат – Алексей сега се прави на интересен. Вместо да удари едно рамо в тази тежка ситуация… Не говоря за началниците, говоря за състава, с който и аз съм работил. Сега да кажат – и той ни подхвана, и ни вкарва в абсурдите там. Ей това не искам да се получи.
–Ама аз не искам с тази книга някой да разчиства сметки или да бъде гаден към някой друг. Искам обективно да бъде разказано ясно какво се е случило. Затова обаче се иска задник. А някои хора нямат задник, казах ти, четири месеца съм загубила, не ме питай…
–Ама ти как така ми се обади? Ти толкова много ме мразиш и как сега изведнъж ми звънна? – не се сдържа Алексей и дори не сещаше, че се обърква – не аз му се бях обадила, а той на мен, аз бях изпратила просто смс – уловка. Човъркаше го как така нахлувам в кутийката на неговия свят като хала без никакво предупреждение за код „червено“.
–Кога съм те мразила?
–Е ти ме скъсваш на твойта медийна ливада да ме побъркваш…
– Алексей бе ранима струна за това как го отразяват медиите и колкото да се преструваше, че това изобщо не го вълнува, и този път не пропусна да ме жегне.
–Това, че ти нямаш усет към хората ми е известно, това, че не си ми свалил психопрофила, за да знаеш, че аз никога в живота си не мразя и никого не мразя… – усмихнато редях.
–Ама аз не съм се занимавал никога с профила ти! Ама не мога да разбера – мине не мине време и като ме цапардосаш, ме пращаш …
–Защото говориш глупости, затова.Алексей се разсмя:
–Ама чакай, това се случва някъде, аз не съм го планирал.
–Ти не си го планирал, ама твойто име излиза бе, Алексей! Не моето. Излиза „Алексей Петров – две точки“ каза еди какво си…
–Като кажеш, че не съм се включил адекватно, или ме пращаш на Бабинци по бели гуменки или по джапанки, не знам какво беше…
–Е, що да не те пратя? – очевидно го бях уцелила точно там, където най-много го болеше. Една от метафорите, които използвах, когато го съкрушавах в публикациите си, бе да го пращам по баирите на село Бабинци с бели гуменки.Алексей се опитваше, смеейки се, да изглежда нехайно незасегнат:
–Ама има лошо чувство като го кажеш това.
–Аз не изпитвам въобще лошо чувство.
–Ти искаш да ме иронизираш, но не постигаш резултата. Ако дълбоко в себе си смяташ, че има резултат – няма! – прокара нескопосан фройдистки елемент Алексей, не толкова за да ме нарани, колкото да убеди самия себе си, че това с белите гуменки няма да му се случи.
–Аз изобщо не целя да постигам някакъв такъв резултат. Очевидно си говорим на различни езици. Съжалявам, ако си се почувствал обиден, прости ми… – вместо да го прасна, го изненадах с погалване.
–В никакъв случай! В никакъв случай!
–По никакъв начин не съм искала да те уязвя…
–Чакай само да ти кажа…. – набираше Алексей.
–…Искала съм да те отрезвя! Ако това е било възможно. Ако не си го разбрал, какво да се обяснявам като ученичка…
–Виж сега, ти патрулираш… Може ли така да се изразя? Патрулираш в интернет ливадата и изведнъж някъде мина аз там на дребно, и ти – дуууум!, ей така без причина… Казал съм едно изречение, че полицаите са действали цивилизовано, ама това е извадено от контекста…
–Ама да не съм го извадила аз от контекста? Това излиза в общественото пространство! Аз не съм го измислила бе, Алексей!
–Ами ще им се обадиш и ще ги питаш – абе вие, откъде го имате това…
–На кого да се обадя, на Недялко?
–Обади се тука в офиса. Имам Съюз за стопанска инициатива. Грижа се за защита на малкия и среден бизнес. И изведнъж цапардосваш директора, оттам налагаш по репутацията на малките и средни фирми…Фройд беше казал нещо изумително: „Преди да си поставите диагноза за депресия и ниска самооценка, се убедете, че не сте заобиколени от кръгли идиоти“. Нещо не схващах – аз ли съм идиотът, който съсипва малкия и среден бизнес, просто защото праща от време на време Алексей по баирите на Бабинци, или той се прави на идиот, за да печели време, мачкайки ме. Но карай да върви, това беше неизбежния риск от сблъскване челно с трактор.
–Оооооо, чакай малко, извинявай много! Това вече е несериозно, което ми казваш.
–Увеличаваш безработицата по този начин…
– Алексей се опиваше от възможността да изнесе лекция на трошачката на директора на Съюза за стопанска инициатива на гражданите.
–Най-вероятно аз съм виновна и за атентата в Сарафово?
–Ти не, но по едно време се появи, че може би аз имам връзка с бомбата… Ама ти като кажеш, че аз съм бандит, просто октопод…
–Кога съм казала, че си бандит?
–Ама ти като кажеш, че той се изказа много правилно, ама е бандит, не е чак толкова удар по репутацията… – засмя се Алексей.
–Никога не съм казвала, че си бандит… Ясно, няма какво да говорим повече. Извинявай, че те обезпокоих, помолих те за помощ… – отсякох.
–Ама аз отказал ли съм ти я тази помощ?
–Ами като не си ми я отказал, кажи ми как ще ми помогнеш, не ме занимавай с твоя дребен и среден бизнес, който аз съм съсипала! Това е безумие, което говориш в момента! Това, че ти изключително много се дразниш от появата ти в АФЕРА е твой проблем, не е мой. Айде така, по същия начин, се дразни когато злоупотребяват с името ти по най-отвратителния начин всички останали медии и тогава говори с Томова за средния и дребен бизнес.
–Аз не се дразня.
–Е как да не се дразниш? Очевидно се дразнищ.
–Не.
–Ами като не се дразниш защо отделяме излишно време на тази тема?Алексей замълча за момент. Разбираше май, че сам се оплете:
–Да. Ако трябва да говорим по същество, като се видим мога да ти кажа как да структурираш разделите и главите на книгата си…
–Аз нямам нужда от редактор.
–Аз няма да редактирам. Аз ще ти помогна структурно как да изглежда – иронично се смееше Петров.
–Структурно аз пиша и си правя книгата сама. Благодаря ти, нямам нужда от редактор. Имам нужда от информация.
–Ще ме включиш в преамбюла… – забавляваше се Алексей, биейки ми словесни келембаши.
–Не си прави майтап, ако ще се иронизираме… Ти си вторият, който бягаш! Аз ще ви изредя всичките, един по един по списък и накрая ще напиша колко големи смели сърца сте.
–Чакай малко сега, спри! Къде бягам аз? Аз ти казах само, че не изпитвам вътрешен комфорт, ако трябва да бъзикам този или онзи, още по-малко сега в тази ситуация. Ще се включа обективно да разсъждаваме що е то ДАНС и защо не си изигра ролята, и стана това, което е днес – една квази организация.
–Давам ти цяла глава, научна, академична, хабилитирана, защото така ще я напишеш, ще я включа, без никакви поправки, но това не ме удовлетворява – бавно провлачвах думите.
–Ама като пишем за ДАНС, имай предвид, че аз ще кажа, че това е добро решение за включването на БОП вътре, ще се опитам да кажа, че инструментът е бил перфектно замислен и после дребни интереси, и то чак не толкова корпоративни, а по-скоро на слънчасали хора…
–Това си го кажи. Аз искам другата информация. Искам защо, кой, как и какво. Това е моя работа, не е твоя.
–А ти, знаеш ли какво? Ти що не го намериш Петко Сертов? – привидно наивно попита Алексей. Това беше една от любимите ми негови хватки – докато говори за нещо, внезапно да ти подаде изненадваща сламка, без обаче тя да е пробита с отвор за дишане.
–Петко Сертов винаги мога да го намеря.
–Нека той да ти разкаже. Да видим какво ще ти каже – лукаво отвърна Алексей. Той обаче не знаеше, че Велин Хаджолов вече бе разказал отчасти онова, за което ми намекваше.
–Няма какво да ми разкаже, ще прочетеш как ми благодари и за какво… Знам сега какво ми казваш. Много добре знам. Оня, дето се направи на мъж и реши да пише, стигна дотам и спря.–Кой е тоя, бе?! – вече остро извика Алексей.
–Няма значение кой е той. Ще го видиш кой е. Но ти казах, накрая всичките ще ви обиколя по списък и ще напиша кой на колко му стигна храбростта. Сега като затворя, ще ти пратя моята лична поща да ми изпратиш каквото искаш ти да кажеш. Аз те помолих за друг вид помощ. За информация. Както решиш.
–Добре. Остави ме да си помисля един ден, че сега е много жега.
– Ок. Чао.
Дни преди временно изпълняващият длъжността председател на ДАНС Владимир Писанчев все пак да бъде направен титулярен шеф на Агенцията, след фалшиво режисиран конкурс, Цветлин Йовчев, който вече бе вицепремиер и вътрешен министър в правителството на Орешарски, заедно с кукловодите им, решиха да полеят с белина Писанчев, белким светне като пърхащо бяло ангелче. Писанчев бе онзи, чието име бодеше в разработката „Галерия“, чрез която в ДАНС 1 кръгът „Драшков“ сложи прът в каруцата на ръководството на Агенцията, оглавявано от Петко Сертов.
Контролирано години наред в медиите се пускаха напълно фалшиви теории как „Галерия“ била създадена, за да се подслушват журналисти и политици, но истината всъщност бе, че вкарването на журналисти в разработката бе последен авариен ход на Драшковите хора, когато примката около шията им се затяга за това как, кой и защо умишлено пласира класифицирана информация към сайта „Опасните“, свързван с Огнян Стефанов. Като премиер Бойко Борисов бе обещал, че ще разсекрети „Галерия“, но не го направи.Сега Цветлин Йовчев и компания играеха мръсно интригантски – от една страна внушаваха, че ето – точно те веднага разсекретяват „Галерия“, от друга – разсекретяваше се манипулативно малка част от документите, грижливо подбрани така, че от тях уж да стане ясно, че „Галерия“ е плод на личното разрешение на Петко Сертов, а Драшковците са просто невинни козируващи, изпълняващи повелята.Писанчев трябваше да бъде изкаран изпълнителят-жертва, както и сам той се измънка по-късно пред телевизионните камери.
Цветлин Йовчев превантивно чистеше лекетата, в които бе омазан Писанчев, и го представяше на обществото иначе като супер „спецът“, който било най-добре да оглави ДАНС. А „Галерия“ – и този път остана в потайностите, и неразсекретена изцяло я стоварваха върху гърбината на Сертов и хората му.И докато някакви „умни, красиви и интелигентни“ протестиращи крещяха срещу Делян Пеевски, предложен първоначално за шеф на ДАНС, аз громях подлите ходове на Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев. Борците срещу Пеевски изобщо не извисиха и стон срещу назначаването на Цветлин Йовчев като вътрешен министър, камо ли пък срещу избора на Владимир Писанчев. Те или нямаха истинска представа колко по-страшен е този избор от този на Пеевски, или пееха в хора на Бойко Борисов, чиито рожби бяха и Цветлин Йовчев, и Писанчев. Или бяха достатъчно малоумни клоуни, че не схващаха, че Пеевски, срещу когото пищяха, е свързан с цветлиновци, писанчевци и най-паче с Борисов.Една ранна утрин телефонът тъжно пропя. Беше на следващия ден след като разработката „Галерия“ бе уж разсекретена, като кучето на нивата.Беше Петко Сертов:
–Здравей Веселина, Петко Сертов съм. Обаждам се просто, за да ти благодаря. Нищо повече. Съвсем човешки искам да ти благодаря за позицията, която изразяваш в сайта си.
–Няма за какво. И аз съм потресена от цялата тази мерзост… – отвърнах.
–Аз ако си отворя устата, ще стане страшно… – замълча за миг Петко Сертов. – Не искам в този момент обаче да го правя…
На устните ми вече клокочеха думичките: „Ами, отвори я, по дяволите!“, но премълчах.Велин Хаджолов бе огорчен до крайност как Петко Сертов бил страхлив и ги бил предал. Разказваше ми как преди те с Рашко Зайков да се явят публично в медиите и да заявят, че в ДАНС има служители на висши позиции, които работят против интересите на националната сигурност и в полза на продажност към чужди специални служби, Сертов извикал доверените си хора в ДАНС и ги помолил: „Момчета, помагайте! Виждате какво става… Отвратен съм, не мога да се гледам сутрин в огледалото…“.След като Хаджолов и Зайков били извикани в парламентарната комисия по национална сигурност, за да бъдат изслушани след медийните им участия, двамата случайно се сблъскали с Петко Сертов по коридорите на парламента. С пламнали очи Хаджолов разказваше: „Видя ни и ни каза: „Момчета, бягайте навън в чужбина, спасявайте се, тука е опасно…“.Велин се чувстваше предаден. Алексей тънко ми намекваше: „А ти що не се обадиш на Петко Сертов?!“, тикайки ме по същата пътека. Те бяха със самочувствието на гладиаторите, които първи са изрекли истината. И по-късно са си платили с цената на последвалите унижения. Всички те обаче не си даваха сметка, че всъщност бяха направили само първата крачка, след която се бяха покрили като мишоци. С изключение на Алексей, който видимо го набутаха в ареста.Не бяха изрекли нито едно конкретно име, когато говореха за продаване на националната сигурност на чужди служби. Заканваха се да го направят някога, но това някога никога не дойде. Говореха за теоретични схеми за елиминиране на неудобни опоненти на властта, но никога не посочиха нито един конкретен поръчител и нито една конкретна жертва. Бяха ужасени как висши служители на ДАНС покровителстват контрабандни канали, включително и тези с амфетамини, но стискаха устни болезнено, когато трябваше да кажат имената. Едно по едно.Сертов бил страхливец. А те колко храбри бяха?Годините минаваха, онези, които ги бяха отвратили, като ПРОБИТИ, се издигаха в кариерата и бяха съсредоточили в ръцете си всички спецслужби и МВР, а те мълчаха. И търсеха оправдание на собственото си малодушие в това, че някой ги предал, не застанал за гърбовете им, и ги хвърлил на кучетата.Като те хвърлят на кучетата, ставаш, озъбваш се и избираш – или си питбул, или си болонка с неустановен произход.
„Бойко уби ДАНС!“, сега ми казваше Алексей Петров. Но същият Алексей години наред повтаряше унесено като мантра колко Бойко Борисов бил подведен и как единствено Цветанов бил „лошият“. Бойко бил държавник и Алексей вярвал в качествата му, ама Цветанов бил проблемът му. Фатално, фатално по-късно Алексей насочи привидно пряко ударите срещу Борисов, но никога конкретно, а в типичния му стил: „ще го кажа по-късно“.Когато бившият вътрешен министър Михаил Миков в правителството на Тройната коалиция назначи Станимир Флоров за шеф на ГДБОП, с очите си видях потреса и омерзението на тогавашни висши служители в ДАНС. Те всички знаеха и ми казваха в прав текст, че Флоров е „свързан с наркотрафика“. Само че нито един от тях не си хвърли оставката от ДАНС и не каза: „Напускам, защото не съм съгласен една от специалните служби в България да бъде оглавена от овъртолен в нарко схеми!“. И продължаваха да се правят, че работят за сигурността на държавата. Заедно с Флоров. Радваха ми се, когато пишех още когато бе назначен Флоров за шеф на ГДБОП, че е свързан с наркоканали, само че Веселина Томова не бе нито министър-председател, нито шеф на ДАНС, нито следствие, нито прокуратура.Можех да напиша енциклопедия от свидетелства, които пристигаха при мен от служители на ДАНС – знаех кой кого чука, кой какви пари взема на черно, кой кого рекетира, шофьорът на кой висш дансаджия го „оправя“ в служебния му автомобил, кръговете от гейове, кръговете от продажници знаех – и какво от това?! Никой от тях нямаше достатъчната лудост да тръшне вратата и да отдръпне смело завесата пред бакалията, в която бе превърната ДАНС.Дори и години по-късно, когато Флоров бе с повдигнато обвинение за подкуп, след като коли и беси, толериран от Бойко Борисов, пак не смееха да гъкнат публично. Мълчаха и когато потулиха делото на Флоров и той бе спасен и пожален от чорбаджиите си във Властта и слугинската им прокуратура.Читалищно рецитаторски си бяха плюли в устите, че ах, те, като бивши и настоящи отговорни служители на специални служби нямало смисъл да говорят открито, защото, ох, щели да попречат на стабилността и сигурността в държавата. Коя стабилност, коя сигурност? На картонената къщичка, която всеки миг щеше да се срути, защото некадърност плюс продажност в службите бе равно на смърт.Престъпно мълчаха „предадените смелчаци“ и след атентата на бургаското летище в „Сарафово“. Умираха невинни хора и утре можеше да умрат пак, но те, изживяващите се за храбри юнаци, казали първи истината – коя обаче не ни стана ясно – шушукаха по кюшетата за потресаващи безобразия вършени от онези, които са оглавяли и оглавяват ДАНС точно по атентата в „Сарафово“.Имаха ме за „аз съм вашето момче, момчета“ по Миряна Башева, на което не му пука и което, като заглавието на една група във Фейсбук, я караше като камикадзе: „Ако не можеш да бъдеш добър пример, бъди ужасно предупреждение!“.
…За да пишеш за ДАНС, МВР и службите, и за да знаеш изобщо какво пишеш, задължително трябва да си общувал дълго, търпеливо, мъчително и рисково както с почтени ченгета, така и с антипода им – продажни куки. И задължително трябва да си го правил не като дръжка на микрофон, захранена от отварянето на Google, или под диктовката на ченге с лъснал поглед за издигане в кариерата. Да се разбули завесата колко престижно е да си шеф в ДАНС или в ГДБОП и едновременно с това да си агент на чужда служба срещу пари и влияние, маскирайки покровителството над канали с амефетамини и наркотици като „работа с партньорските служби“, си бе мисия – до кривата круша. Но си заслужаваше да обрулиш някоя и друга истина, въпреки омертата, която си бяха наложили всички – и „добрите“, и „лошите“ в спецслужбите, които си водеха войните зад същата тази просмукана от зловонни миризми завеса, само докато не се изрекетираха едни други в името на личните си користни или кариеристични цели.След долнопробен цирк, изигран от Цветлин Йовчев чрез уж назначаването на прозрачен конкурс, за шеф на ДАНС бе избран Владимир Писанчев, който носеше прякора в Агенцията „Гестапото“. За негов заместник пък бе назначен Недялко Недялков, наричан „Недодялко“, който го игра заслон и първи храст в измисления конкурс. И докато правителството на Орешарски тръбеше, че основен приоритет ще му бъде енергийният сектор и мафията там, не друг, а Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев и останалите „спецове“ в ДАНС, трябваше вече да са справили с енергийната мафия, докато царуваха по времето на Бойко Борисов и ГЕРБ в Агенцията. Тъй като по времето на ГЕРБ в ДАНС имаше цяло направление, което се занимаваше с енергетиката като приоритет на националната сигурност.
След като правителството на Орешарски отчиташе, че енергетиката ни е потънала в тотална мафия, изумително странно бе, че същото правителство назначаваше хората, които би трябвало да са я разбили тази мафия, а очевидно са си бъркали в задниците, на шефските постове в службите и МВР.В ДАНС съществуваха допълнителни възнаграждения над полагаемите се заплати и финансовите бонуси се начисляват чрез коефициенти от ръководните кадри. В направление „Енергетика“ по цял ден рисуват схеми и таблички, по които си начисляват бонуси като „отличници“. Същите тези „спецове“ по енергетиката в ДАНС на хартия и по ведомост бяха „отличници“, а в реалността енергийния сектор бе доведен до мазало. И вместо те да отговарят за бездействието си по времето на управлението на Борисов и Цветанов, бяха короновани от Серегей Станишев и куклата на конци Пламен Орешарски, който дори не можа да прочете правилно името на Цветлин Йовчев при оповестяване на правителството си.ДАНС бе „тихото овладяно пристанище“ на Бойко Бирисов и Цветан Цветанов, което превърнаха в плазмодий, за да не им диша във врата и да не разкрива зулумите им. Поради тази причина всичко читаво бе изритано. „Лошите“ бяха обозначени, а „добрите“ бяха слуги едновременно на Борисов и Цветанов, и на амфетаминовите чужди служби, които си ги бяха напазарували, за да им веят ветрила върху контролирания нарко-трафик.Какво се случваше?Станишев, който громеше уж ГЕРБ, допусна и назначаването за директор на кабинета на министъра на МВР Цветлин Йовчев на Георги Великов – друг герой от ДАНС по времето на Бойко Борисов. Тогава Георги Великов е шеф на контраразузнаването в ДАНС. Името на Великов е забъркано в грандиозен скандал преди правителството на ГЕРБ да го направи контрарарузнавач № 1. Тогава в Инспектората постъпва сигнал, че в дирекцията в ДАНС, ръководена от Георги Великов, са извършвани купища нарушения и злоупотреби с пари. Тогавашният шеф на ДАНС Петко Сертов назначава проверка във връзка със сигнала. Проверката установява, че от началото на 2008 година до ноември същата година са били отклонени държавни пари за около 30 000 лева. Злоупотребите само за периода април 2008 година – ноември 2008 година са били 23 000 лева. Парите били отпускани на оперативните работници от ДАНС за конкретни цели, те обаче ги предоставяли на ръка на своите началници, след което сумите стигали до Георги Великов. Парите били нужни на Великов за погасяване на заем към банка. Заемът бил теглен от жена, с която по това време Великов живеел на семейни начала. Великов принудил подчинените си да станат поръчители на заема. След това Великов се разделя с жената, с която живее, тя заминава за чужбина, а Великов престава да обслужва заема. Банката започва да удържа пари от поръчителите, подчинени на Великов. Цветлин Йовчев, после шеф на ДАНС, а по онова време шеф на Контраразузнаването, дава благословията си вноските да бъдат погасени с държавни пари.След направената проверка Георги Великов подава рапорт и напуска ДАНС, а констатациите на проверката се укриват от Цветлин Йовчев и не стигат до прокуратурата. Великов бе навързан и с друг скандал за 10 000 долара, който взел на заем, но по-късно натопил „бившата“ си, че е предоставил парите на нея и тя трябвало да ги връща. Човекът, който дава 10 000 долара на Великов, бе в САЩ и нарича Георги Великов „мъжка проститутка“. След всичко това Георги Великов не само е върнат в ДАНС по времето на правителството на Бойко Борисов, но и оглавява най-важния сектор „Контраразузнаването“. Назначен е от новия шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, който пък е назначен от Бойко Борисов.Същият Георги Великов бе назначен от правителството на Орешарски с мандата на БСП, оглавявана от Станишев, като директор на кабинета на вътрешния министър Цветлин Йовчев.Когато гръмна скандала с парите около Георги Великов, с мен се свърза бившата жена на Георги Великов Мариана Николова. Тя бе изключително наплашена, че е следена и подслушвана, и че дори скайпа и се контролира, но въпреки това изрази позицията си:„Казвам се Мариана Николова и съм така наречената от Георги Великов „КОНТРАРУЗАЗНАВАЧ-N1“ – „бивша“ втора жена. Когато се запознах с Георги Великов, той завършваше 6-месечен курс в Симеоново за НСС. Години наред след това съм се шегувала с думите: „когато се запознах с теб, беше едно „нещастно капитанче“.
Живяхме заедно от 1993 до края на септември 2004 г. През 1999 г. Великов пожела да отиде да работи в НСС София. Няма да изпадам в подробности, но това упражнение, което се нарича „спускане с парашут“, му го уредих аз. Напуснахме Пазарджик и заживяхме в София. През 2000 година се постараха да ми спрат бизнеса, защото с приятел, работещ в НСС – София станах опасна за контрабандистите и техните покровители. Задоволен финансово и той по-трудно можеше да бъде манипулиран. През 2002 г. наех ресторант в кв. Изток, но нещата не потръгнаха, както си мислех. Явно не съм била родена за кръчмарка. А и след като докарахме сестра му да ни „помага, а тя се е усъвършенствала само да прибира“. Мария просто ни „разказа играта“. По това време беше разделена със съпруга си и доведе със себе си и любовника си. Живееха на втория етаж на ресторанта, където имаше малко апартаментче. Само че за кратко време Мария си намери друг любовник и една неделя, пазарджиклията, който се казваше Бойко, след като разбрал, решил да се обеси в склада на ресторанта. Дойдоха репортери, полиция, на следващия ден се появи статия във в. „“Нощен труд“ придружена със снимка на колата ни и малко след това „бизнеса“ с ресторанта западна.
