Свети ЙОАН КУКУЗЕЛ е българин, роден през 1280 година в град Драч, Албания

Автор: Няма коментари Сподели:

БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО

ПРОГРАМА “ХОРИЗОНТ”

ПРЕДАВАНЕТО “КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА®

ПРЕДСТАВЯТ НА 1.05.2021 г., СЪБОТА, ОТ 21.00 ч.

КАМЕРЕН АНСАМБЪЛ „ЙОАН КУКУЗЕЛ“ 

ХУДОЖЕСТВЕН РЪКОВОДИТЕЛ: ТАНЯ ХРИСТОВА 

„ПОЛИЕЛЕЙ НА БЪЛГАРКАТА“

Издаден: 4 февруари 1983 г.

ПЕСНОПЕНИЯ

1. Владику и Свещеноначалника

2. Аниксантар № 4

3. Терирем – финална част из “Полиелей на Българката”

4. Голямото Исо на Пападическото пеене (фрагмент)

5. Тебе поем

6. Достойно ест

7. Херувимска песен

8. Христос воскресе

9. Воскресения ден

10. Господи помилуй

11. Достойно ест

©1983 Балкантон ВХА 10919

УЧАСТНИЦИ:

Изпълнява камерен ансамбъл ЙОАН КУКУЗЕЛ в състав:

1. Ангел Ангелов

2. Васил Славов

3. Вивиян Клочков

4. Гени Таушанов

5. Георги Герганов

6. Георги Езекиев

7. Георги Симеонов

8. Илия Етимов

9. Ивайло Ангелов

10. Славчо Атанасов

с художествен ръководител Таня Доганова Христова

Записът е направен в зала България на 11 и 14 януари 1983 г.

Тонрежисьор: Стефан Владков

ПОЯСНЕНИЯ:

През 1966 г. в Студия за хроникални и документални филми в София творчески колектив пристъпва към филма “АНГЕЛОГЛАСНИЯТ”. Таня Доганова Христова е категорична: “Звуковата палитра на филма ще бъде  музика от ЙОАН КУКУЗЕЛ, камбани и манастирски клепала”.

Малко трудно е за съвременния слушател да си представи днес какво предизвикателство е за онези години, за онова време този акт.

Но като намира подкрепата на творческия колектив, в лицето на Живка Тодорова, Коледаров, Владо Коротков, Иван Попов, Барух Лазаров, Методи Щерев и др., Таня Христова поканва Архимандрит Горазд, Петър Динев (той е първия преводач от невменото издание на западно-линейната нотна система на произведения на Йоан Кукузел), и още трима певци, които да изпълнят предвидените музикални фрагменти от Йоан Кукузел.

В дена на записа в зала България, оперната певица отказва да се яви! Директора на продукцията Петър Кръстев е напълно безпомощен – 1900 лв. са платени наем за студио и зала за запис… Ами сега? Прединфарктно състояние…

Таня Христова се изправя пред микрофона  и по уредбата иска микрофонна проба за запис… Зазвучава гласът й – строен, спокоен, широк и мек, едновременно изпълнен с достойнство и красота… Звучи, пее се бавната част от “Терирем” из “Полиелей на Българката”…

Само няколко седмици по-късно излиза от филмовата лаборатория на Киноцентъра в София първият български филм за големият български композитор Йоан Кукузел с музика само от него, а именно: “Владику и Свещеноначалника” в изпълнение на Архимандрит Горазд, фрагменти из “Полиелей на Българката” в изпълнение на Петър Динев, Мицов, Йонков и басиста Бачо Еньо, а солото на майката, т.е. бавната част из “Терирем”, се изпълнява от самата Таня Христова.

Така в онези години за първи път български филм, и то документален, веднага е продаден в 40 копия в 40 страни, който представя личност, обгърната със слава и приказни легенди, какъвто е ЙОАН КУКУЗЕЛ. 

Но колкото по-висока е стълбичката, на която твореца се изкачва, толкова по-голяма е злобата, завистта, коварството, лукавството и всичко, което “малкия човек” може да избълва.

Не закъсняват доноси от Института за Музика при БАН до СХДФ, Управление на кинематографията, ЦК на БКП и неговите отдели „Идеология“ и „Култура“. Предлагат се уволнения и други наказания  за религиозна пропаганда!…

По същото време излиза книгата на академик Петър Динеков “Старобългарски страници”. По текстове от нея Стефан Харитонов и Таня Христова се захващат да направят  поетично-музикален рецитал “Песни и слава от Средновековието” за “Театър 199”. Но визията на петимата възрастни певци от “Йоан Кукузел” и младата артистка, която току що навлиза в професията, ги смущава. На помощ са Левкийският епископ Партений и тогавашния Ректор на духовната Академия Владиката Дядо Николай; и Петър Динев, (който още през 1906 година прави опит да създаде формация “Йоан Кукузел”, но тя е просъществувала само няколко месеца) и препоръчват петима студенти от Духовната академия, а именно Тоско Казакин, Христо Иванов, Иван Желев, Димитър и Симеон Димитрови.

Ето това са първите стъпки на камерния ансамбъл “ЙОАН КУКУЗЕЛ” – с прозвището – Ангелогласния, създател и ръководител на който е Таня Доганова – Христова.

Трудностите не са малко. Репетиционна зала – 14 г. това е домашният й хол. Нотен материал – търси се сред сборници в достатъчно количество, оставено от Петър Динев и се разписва на ръце, и др., и др.

Проблемите идват преди всичко от факта, че трябва да се вокализира различно от семинаро-черковното пеене. Спяването, дъхообразуването, словоизлиянието са фактори, които ако не се преодолеят, истинското изкуство не се осъществява. Да не говорим за аготиката, и търсене на драматургията в музикалния контекст, понякога така еднообразно повтарящ се! Защото има и концептуален проблем при изпълнение на тази музика – скромно, дълбоко проникновено, и безкрайно истинно без излишна поза и показност!

А често пъти възникване на конфликти и фрази като “така се изпълнява в черква”, което показва непознаване  на развитието на музикалното изкуство от древността до днес и то не само в нашата страна, но и целия културен свят, и в последна сметка неразбиране на целта, а именно: Както църковните творби на Бах и други западни музиканти се изпълняват на светска сцена, тъй и творбите на ЙОАН КУКУЗЕЛ, Аверския монах Рилец, Неофит Рилски и други български автори, трябва трайно да влезнат в програмите на всички големи изпълнители по света. Трябва да зазвучат на световния концертен подиум!

Фактът, че толкова много хора посягат към името и авторитета на ЙОАН КУКУЗЕЛ, и то не само у нас, а зад граница, показва още веднъж неговата жизненост и сила на въздействие. И колкото и да е отдалечен във времето, истинската прелест и изящество на распевния “пападически” стил на кукузелевите творби, изпълнен съвършено от амбициозните млади музиканти, е изправял на крака в нестихващи аплодисменти не една зала по света!

През 1986 г., на 6 януари, съставът “ЙОАН КУКУЗЕЛ” огласи на Епифанията Парижката катедрала Нотр Дам, като за първи път там прозвучаха православни произведения на български език. И не случайно кардиналският съвет на Франция с Великото Повеление и Благословия на Папа Йоан II взема решение да присъди на Таня Доганова – Христова “Златния Орден” на Нотр Дам.

“Полиелей на българката” от св. Йоан Кукузел

  

Свети ЙОАН КУКУЗЕЛ е българин, роден през 1280 г. в гр. Драч (Дуръс), днешна Албания, а умира през 1360 г. в Атонския манастир – Великата Лавра. Неговите певчески възможности с великолепен диапазон на гласа и тембъра му отреждат прозвището АНГЕЛОГЛАСНИЯ. 

Можем с основание да твърдим, че ЙОАН КУКУЗЕЛ е сред най-изявените българи през Средновековието,  признат още от своите съвременници за велик певец и композитор, за истински приемник на древните православни творци св. Роман Сладкопевец (VІ в.) и св. Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Той създава нов музикален стил и нотно писмо в многовековната православна музика, обновявайки я с живите елементи на тогавашния български фолклор и идеите на исихасткото учение. Родоначалник е на пападическото (пространно) пеене, при което на един вокал се изпълняват сложни мелодични фигурации, наситени с множество украшения. От богатото творчество на “ангелогласния българин” са запазени около 90 творби от всички църковни жанрове, сред които  „Аниксантари“, „Голямото Исо на пападическото пеене“, „Херувимска“, както и „ПОЛИЕЛЕЙ НА БЪЛГАРКАТА“, най-известната му творба, които поради богатата си орнаментика изискват виртуозна певческа техника и талант.

От малък ЙОАН КУКУЗЕЛ останал сирак, но поради забележителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол/Цариград. ЙОАН постъпил в училището при църквата “Св. Павел”, най-прочутата по онова време школа за църковни певци, в която учели предимно деца от негръцки произход. Вероятно по това време се появил и прякорът КУКУЗЕЛ, защото когато го питали какво яде, той отговорил  на гръцко-български: „Кукия ке зелия“ (боб и зеле) и затова момчетата го нарекли КУКУЗЕЛ.

Талантливият българин бил забелязан от император Андроник ІІ Палеолог (1282-1328 г.), а негов учител бил самият цариградски патриарх Йоан Глика (1315-1319 г.). От Цариград св. ЙОАН се завърнал в Драч, но след кратко пребиваване в родния край ЙОАН КУКУЗЕЛ се озовал отново във византийската столица, извикан навярно по поръчение на самия Андроник ІІ. След свалянето на императора българският монах, който и без това търсел по-благоприятна среда за уединение и творчество, заминал за Света гора. На Атон св. ЙОАН постъпил в лаврата “Св. Атанасий”, в която по същото време съществувала истинска българска “школа” (“старците” Йоан, Йосиф, Методий, Закхей Философ Загорянин и др.). През 1355 г., когато цариградският патриарх Калист (известни са връзките му с българските му събратя, особено със св. Теодосий Търновски) посетил Света гора, той специално се срещнал с КУКУЗЕЛ. По този повод един съвременник пише, че св. ЙОАН имал “глас славен и нежен, глас като на митична сирена…”

В „Житие на преподобни ЙОАН КУКУЗЕЛ“ специално се отбелязва ролята на майка му, «благочестива и богобоязлива жена, която се грижи да му даде християнско възпитание и го изпраща да изучава Свещеното Писание“. Докато учи в Цариград, той изпитва силна тъга по майка си и след дълги увещания получава разрешение да се завърне в родния си край. В „Житието“ пише: „Щом пристигна близо до дома си, ЙОАН чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя».

Изследователите предполагат, че именно в Драч се е зародила идеята за знаменитата му творба “ПОЛИЕЛЕЙ НА БЪЛГАРКАТА”, посветена на неговата майка и думите й “Мило мое дете, ЙОАНЕ, де си ми?”, предадени в житието на светеца на български език с гръцки букви. В случая „полиелей“ означава тържествената част от утринната служба в православието, в превод от гръцки „много милост“ и „многомилостив“, която обикновено се изпълнява с псалми 134 „Хвалите имя Господне“ и 135 „Изповедайтеся Господеви“.

„ПОЛИЕЛЕЙ НА БЪЛГАРКАТА“ в изпълнение на камерен ансамбъл „ЙОАН КУКУЗЕЛ“ с художествен ръководител ТАНЯ ХРИСТОВА, ще чуем  в предаването “Картини от една изложба®” на  програма “Хоризонт” на БНР на Велика събота, 1 май, след новините в 21 часа.

Поздрави, 

Сергей Шишов http://www.kartiniotednaizlojba.com/


Предишна статия

Енергийният център МадаРа и Мадарският конник пазят древен код от Слънчева цивилизация

Следваща статия

Безсмъртието на човека разказано от Джорджия Николова… България е духовен център и свещен Дом! За доброто на всеки е изчислено кога да напусне Земята!

Други интересни