Всички сме чували за Аспарух, Бат Баян, дори за заселилият се в Италия Алцек. В “Именника на българските князе” са споменати Авитохол, Ирник, Гостун, Севар. Има обаче и други старобългарски благородници, за които се знае твърде малко. Това ме накара с един постинг да се опитам да допълня, ако не всичките, то поне още някои слабо известни водачи на нашия народ.
В “Historia Romana” Павел Дякон описва битката между нашите деди и визиготите на Теодорик. Споменат е българският благородник Бузан, когото някои автори дори наричат и цар (http://sitemaker.umich.edu/mladjov/files/west_steppe_rulers.pdf
стр. 2, бел.9) Attamen prius quam Italiam aduentaret, Trapstilam Gepidarum regem insidias sibi molientem bello superans extinxit, Busan quoque Vulgarorum regem magna simul cum suis agminibus caede prostrauit.
http://www.thelatinlibrary.com/pauldeacon/histrom15.shtml
Определено личното име Бузан заслужава нашето внимание защото то не е нито тюркско, нито иранско, а чисто тракийско. Виждаме, че през 489 година, векове преди предците ни да извоюват независимостта на държавата си и да установят своята власт и на юг от Дунава, водачите на нашия народ са носили тракийски имена. Бузан е вариант на палеобалканското Бузо. Това тракийско име е споменато в Линарен В документ от XIV-ти – XIII –ти век преди Христа (К. Порожанов, Общество и Държавност у Траките, Studia Thracica-6, БАН, издателство Рал Колобър, София, 1998, стр. 19).
Да приемем за момент, че тракийското име на българския владетел е просто една необяснима случайност. Обърнем ли обаче внимание и на име на друг предводител на нашите деди виждаме, че отново се натъкваме на тракийски антропоним. Става дума за споменатия от Агатий български благородник Заберган. Под негово водачество, през 558 година дедите ни опустошават Гърция чак до Термопилите, на изток стигат до бреговете на Мраморно море, като застрашават сериозно дори и Константинопол. Източната Римска Империя е унижена неимоверно…
Заберган е сродно на тракийското Баргидентис. Това е име на древен бог, което е изписано на мраморна плоча намерена в с. Бачково, Асеновградско.
Нашия езиковед В. Георгиев свързва частицата барги със старобългарският глагол брегон – грижа се ( Траките и техният език, БАН, София, 1977, стр. 59). Заберган означава пазител, грижовник.
Да продължим с друг непризнат владетел на дедите ни. Баламир ( Баламер) е известен с това, че защитавайки антите на цар Бож подчинява готите на своята власт. Името на Баламир се обяснява с тракийските думи балайос – голям, силен и мер – велик, твърде, извънредно. Баламир означава прекомерно силен, свръх велик.
Горд е хунски цар споменат от средовековния летописец Йоан Малала ( http://www.kroraina.com/huns/mh/mh_7.html#Gordas). Личното име Горд е само вариант на тракийското династично име Гордий ( известен също като баща на легендарния и пословично богат фригийски владетел Мидас).
Мундук е бил могъщ цар на хуните и баща на Атила. Името на Мундук е сродно на тракийския теоним Мундрито, а и на топонима Мундепа, като значението е мътител, този, който разтърсва света.
Много изследователи са се опитали да изкарат името на Атила германско пропускайки това, че ата е трако-пеласгийска дума със значение баща. Тя е прототипът на нашата отецъ. Освен това съществуват документирани тракийски имена като Атис, Атас, Атес ( атец, отец)…
Умалитената частица ЛА ( в Атила) е типична за тракийски имена като Котела, Дарзала и др.
Цар Борис-Михаил е известен на почти всички българи, но в работата си “Летопис и родословие” Поп Йовчо от Трявна споменава за друг цар Борис, от една доста по-ранна епоха, а именно 490 година. http://ziezi.net/iovcho/
Както и другите по-горе споменати имена Борис също е палеобалкански произход, вариант е на тракийското Борискос и документираното в Галия кимерийско име Борисус… (A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Leipzig, 1897- Borisus).
Някои читатели сигурно се учудват защо говорейки за български благородници аз споменавам хуните. Както обаче виждате имената на хуните не са азиатски, а тракийски. Това означава, че хуните са древен балкански народ, части от който са мигрирали в различни посоки. Установилите се в Западна Европа и Скандинавия са останали известни под името кимерии, а тези потеглили на изток са били наречени хуни. Временно обитаване на Азия обаче не прави един народ азиатски по произход, тъй както присъствието на англичани в Австралия не прави старите англо-сакси чернокожи аборигени.
В процеса на проучване на хунския език повечето изследователи пропускат важни думи като медос, страва, вар, а те определено не принадлежат на тюрко-алтайски език. Пренебрегнато е също ясното свидетелство на Прокопий, че хуни е всъщност новото име на древните кимерии: “In the old days many Huns, called then Cimmerians, inhabited the lands I mentioned already. They all had a single king.“ ( Procopii Caesariensis. Libri de bellis VIII. – Opera omnia. Ed. J. Haury, I-III, Lispiae, 1905-1913, p.501-502 )
http://groznijat.tripod.com/p_bulgar/p_bulg1a.htm#n.21
Кимериите принадлежат на тракискийя етнос, най-старите земи на този войствен народ са били на юг от река Дунав. Тук са намерени прототипите на на техните оръжия, а и на техните домове. Поради тази причина прототипите на хунските оръжия, а и жилища са от земите на древна Тракия, а не Китай, или Алтай.
Проф. Г. Ценов бе един от първите изследователи, които посочиха кимерийските корени на основателите на Дунавска България. С право този родолюбец се възмущаваше от това, че някои учени признават, че историята на хуните продължава в онази на българите, но хунската история не се разглежда като българска история. ( Кроватова България и Покръстването на Българите, Изд. Златен Лъв, Пловдив, 1998р стр. 227).
Хуните съвсем не са били диви номади, а създатели на цивилизация. За един източен клон на хуните Съма Цзиян казва – “Макар днес ние да наричаме хуните варвари трябва да бъде признато, че те са потомци на Шун Вей – основателят на династия Ксия! “
Ксия, Шанг и Чжоу са първите китайски династии. Керамиката е неразличима неолитната керамика на Балканите. Погребенията са могилни, жертван е кон, колесница а и съпругата на владетеля… както правят и траките.
Археолозите установиха, че “дивите”хуни са имали градове, а и къщи с хипокост. Отглеждали са просо и пшеница, били са майстори ковачи. Тези данни обаче се знаят само от тесен кръг хора и това дава възможност на различни спекуланти да разпространяват лъжи.
Лично аз намирам за странно това, че когато определени автори се желали да подчертаят азиатския произход на българите постоянно са посочвали отъждествяването на българите с хуните. От друга страна тези изследователи на нашето минало са пропуснали да дадат един по-пълен списък с имената на старите владетели на хуните и успоредиците в тракийската именна система. По този начин широката публика е била лишена от възможност за сравенние и волю-не волю данните са били приети за чиста монета.
Дали обаче някой би вярвал на теорията, че ние сме потомци на азиатски народ, ако бе обявено, че Атила, Баламер, Бузан, Заберган, Горд, Боарикс, Мундук, Борис и др. са тракийски имена…? Същото важи за Кроват ( Кубрат), Тервел, Аспарух, Гостун, Телец…
Бихме ли се оставили да ни заблуждават, ако имахме възможност да разберем, че старобългарските погребения са неразличими от тракийските, че жилища, оръжия, стопански методи, сечива, обичаи и т.н. на дедите ни са от тракийски произход…?
Тези неща не ни бяха казани, измисли се дори една 681 година като началото на нашата държавност. Направено бе всичко възможно да се сломи самочувствието на българите. Без самочувствие един народ започва да линее и да позволява на чужденци да му натрапват управници и закони. Това води само до още повече беди.
Народът го е казал – Рибата се разваля от към главата!
Когато управляващите са порочни и духовно слаби, то е само въпрос на време когато алчостта, глупостта, бездушието ще се пренесат и върху народа.
Няма съмненние, че обществото ни е болно и ни е нужен катарзис, едно пълно пречистване, което ще доведе до завръщането на старите идеали. Днес примера няма как да дойде от горе, ние обикновените хора трябва да започнем обновлението сами, без да очакваме помощ от никого.
Имаме силите, имаме много повече сили отколкото повечето хора смеят да мечтаят. За да дойде тяхното проявление обаче е нужно да намерим себе си в добротата, почтеността и благородството. Трябва да си върнем старата годрдост и да престанем да се държим като просяци.
Навлекли са ни дреха, която не ни подхожда. Крайно време е да разберем, че силните коват сами бъдещето си, слабите загиват под ударите на съдбата.
Аз вярвам в бъдещето на България, а вие?
https://sparotok.blog.bg/politika/2011/06/12/neizvestnite-bylgarski-vladeteli.763863
