В схватка с Тошко Лихваря с Лом
Елисавета Белобрадова от „Майко мила“ разказа за изборите в секция 33 в Лом:
Здравейте от изборния процес в Лом. Нещата вече са на ниво, в което застъпник на ГЕРБ на име Тодор (председателят на комисията твърди, че не знае останалите му имена), едър мъж в анцуг, е залепил нос в носа ми и ми крещи “ПРЕДИЗВИКАЙ МЕ, АРЕ МААА, ПРЕДИЗВИКАЙ МЕ”.
Всички гледат. Полицаят, който охранява секцията, комисията и група граждани.
Намираме се в квартал Хумата, секцията е в бивше магазинче за хранителни стоки и благодарение на великолепната ми натура, чара и кресливия ми глас, всички тук вече ме обожават и биха ме удавили в капка вода.
Председателят не ще сигналите ми, на полицая не му пука, друг член на комисията вече ми снима лицето, не знам защо, и добре, че си нося бисквити, че надали и филия хляб ше ми дадат, ако ми пристърже.
… Тошко Лихваря борави с личните документи на избирателите, диктува данни на член на комисията и пуска бюлетини вместо избирателите в урната.
Той ме заплаши, крещя и се държа агресивно пред полицая, който трябва да опазва реда.
Председателката на комисията отказваше да ми каже както името, така и качеството на лицето, докато не дойде друга полиция и разбрах името и занятието му. После дойде трета полиция. Писахме дълги протоколи с обяснения, които продължават.
Очаквам обаждане от РИК и съм в процес по пускане на официална жалба към ЦИК…
Два часа след като сме уведомили РИК, идвали са два пъти полицаи и екип на БТВ, изборният процес продължава да се ръководи от застъпника на ГЕРБ-СДС, Тошко Лихваря.
Очевидно РИК не са инструктирали председателката на комисията.
Очакваме екипа на РИК да пристигне, за да “въздаде справедливост”.
(…) След като пуснахме сигнал до РИК за това, че застъпникът на ГЕРБ СДС Тошко Лихваря ръководи целия изборен процес, РИК дойдоха. Оказа се, че идват с голям черен джип, в който отпред седят двама бабаити, а на задната седалка възрастен мъж тип “дон Корлеоне от Северозапада”. Свалиха се стъкла, запалиха се тънки цигари, привикаха председателката и Тошко Лихваря. Обясниха им някакви неща, вдигнаха стъклата и заминаха. Разбира се, джипът е с регистрация с еднакви цифри на номера.
Двайсет минути по-късно РИК отхвърли сигнала, а на мен ми пратиха полиция за пореден път, за да ми кажат да спра да снимам. Нещо, което не съм правила.
Докато полицията ми правеше забележки, Тошко Лихваря продължи да управлява изборния процес, а председателката се занимаваше с мен и обясняваше на полицията как съм крещяла цял ден. Викам на полицията “Ама, погледнете застъпника на ГЕРБ продължава да изисква личните документи на хората, докато вие се занимавате с мен. Пред вас го прави!”
Оня пусна личната карта и започна и той да ми се обяснява. Двайсет човека ми се обясняват, но аз имам три деца и ги надвиках всички. Разбира се.
Още отсега се изморявам при мисълта, че ще броим с Тошко бюлетини и пак ще се разправяме…
Край на изборния ден в Лом, секция 33.
След посещение на бившата кметица на Лом и много изпушени цигари, председателката попълва протоколи, а Тошко Лихваря, застъпник на ГЕРБ СДС, си е пуснал чалга на телефона и ми пее романтична песен:
“Ще те намеряяяяяя
Елисаветаааа
Че ставам лош като съм пияяяян
Област Монтана знаееее”
Познайте кой печели тук…
На следващите избори идете там, където наистина се случват машинации с вота. Където хората от комисията не могат да попълнят правилно протоколите и ги хващаш в очевидни грешки, които не са направили нарочно, а от глупост.
Присъствието ми в секцията в Лом доведе до две неща:
1. Тошко Лихваря, застъпник на ГЕРБ СДС, спря да пуска по две бюлетини в урната, което намали броя на фалшиви бюлетини. Може и с 20, но ги намали. Бяха подадени официални сигнали и процесът стана публичен, доколкото е възможно в тази реалност.
2. Собственоръчно проверих накрая протоколите и имаше изумителни грешки в пресмятането, дължащи се на умора и липса на елементарни аритметични умения. Преброиха се отново бюлетините, пренаписаха се протоколите и всичко отиде правилно към съответната комисия, което пести време и усилия нататък.
Не знам колко живот има тоя парламент, но на следващите избори си представям, че всички секции ще бъдат обезпечени с по един човек, който може да смята и да наблюдава какво се прави.
Ася Георгиева открива разминаване с 50 гласа в секция 24 МИР
Ето обобщение на вчерашния ден (който за мен завърши след полунощ) и участието ми в „Ти броиш“:
Брой подадени сигнали: 2
Брой пъти, в които стигнах до остри спорове с комисията: 4
Брой заплахи, че „ще ме изгонят“: 2
Брой пъти, в които ме изгониха: 0
При първото броене имаше разминаване с цели 50!!! oт общо 390 бюлетини между това колко фигурират в списъците и колко са успели да преброят те. Накарах ги да броят отново въпреки репликите от типа: „Какви си мислиш, че много ги разбираш тия работи, ние броиме бюлетини от 20 години!“.
В крайна сметка видяха, че с мен на глава не може да се излезе и заровиха томахавката, дори председателката на комисията (средна възраст около 70) накрая ме почерпи с бонбон „Лукче“ в знак на примирие.
Резултати от гласуването в моята секция (след повторно преброяване и висене до главите им като нахална муха):
Демократична България – 108
ГЕРБ – 92
ИТН – 59
БСП – 35
Изправи се – 31
Възраждане – 10
ВМРО – 7
Тези резултати обаче нищо не значат, въпреки че в София Фончо Тариката (шАфеор номер едно) е наритан като мръсно куче.
По-важното е друго! Какъвто и да е съставът на следващия парламент, ние трябва да променим мисленето си, че „от нас нищо не зависи“, че изборите са, за да си намерим някой да ни управлява, да ни оправя и т.н.
Не – тези хора са назначени от нас, за да работят, наша е ролята това да бъде факт. Ние трябва да ги тормозим с критично мислене, да ги притискаме, да им досаждаме и да настояваме да си вършат работата! По начина, по който тези 12 000 доброволци в изборната нощ бяха активни, настойчиви и упорити по безпрецедентен за българската демокрация начин.
Валери Григоров: Ако не го бях видял с очите си, нямаше да повярвам
Приятели, споделям впечатленията си от изборния ден, в който участвах като наблюдател – пише Валери Григоров за работата си на наблюдател и преброител в столичния кв. „Христо Ботев“.
Ако не го бях видял с очите си нямаше да повярвам, че е възможно тотално контролиране на цял един квартал. Още от сутринта, в двора на училището, започнаха да се събират групички от по 10-15 човека, а един от циганските босове организирано водеше избирателите до съответните секции. През цялото време пред входа на училището спираха таксита, които извозваха избиратели.
Още в началото на изборния ден започнаха членове и наблюдатели от моята изборна секция да ме пробват дали ще им сътруднича и ужасно се дразнеха, че следя кой влиза, проверявам в коридора кой води групичките. След като не успяха да ме спечелят на своя страна, започнаха да се заяждат при всеки удобен повод, а с напредването на деня ескалираха в провокации.
Това, което установих е, че едни и същи хора гласуват многократно. Това се случваше, както в наблюдаваната от мен секция, така и в съседните, които периодично обикалях, за да замествам временно отсъстващите колеги. Подадох сигнал за един човек, който хванах, че гласува последователно в три съседни секции. Дежурният полицай направи проверка. За съжаление, полицаят не направи реален обиск, както очаквах, за да изземе всички лични карти, а само поиска личната му карта. Като цяло полицията се държеше изключително пасивно и по никакъв начин не респектираше, нито групичките в двора на училището, нито босовете, които организирано довеждаха по 10-15 човека до секциите. При липсата на видеонаблюдение е много трудно да бъде уличен някой, че е гласувал многократно, както и да се проследи организираното довеждане на групите.
Определено мога да кажа, че много от секциите са напълно овладени и контролирани от циганските босове. Членовете на комисията познават поименно избирателите и със сигурност могат лесно да установят многократните гласувания, но си затварят очите. Със сигурност това важи за моята секция. Споделих своите наблюдения с председателя на секцията и с двама от наблюдателите, че съм забелязал многократни гласувания на определени хора, а после установих, че същите хора гласуват и в съседните секции. Това отприщи остра реакция, бях обвинен че съм външен шпионин, че това което говоря не е добро и ако продължавам да го твърдя няма да е добре за мен.
Освен заплахите към мен станах свидетел и на жестоки заплахи към един от двамата местни колеги, които ни служеха за медиатори. Циганският бос хванат под ръка и почти насила изнесе нашият колега-наблюдател извън училището. Подадох сигнал, за да се провери какво се е случило с човека, защото повече не го видях.
Пред моята секция постоянно дежуряха по 2-ма или 3-ма застъпници, които поемаха групите доведени от двора на училището и ги упътваха с жестове и дискретно. Тъй като външните наблюдатели бяхме 7-8 човека, пръснати по един в секция, всички останали застъпници и наблюдатели се опитваха всячески да ни отклоняват от прякото наблюдение, провокирани, периодично с ескалиращи заплахи.
Навсякъде се усеща напрежение, всички са наясно, че се извършват нередности. Циганският бос се разпореждаше безпардонно с всички избиратели, членове на секции и наблюдатели. На няколко пъти се опитваше да ме сплаши, включително и със захвати от борбата, само и само да бъда държан извън стаята на секцията, особено в моменти, в които гласуваха доведените от него групи. Опитите ни (на няколкото външни наблюдатели) да проследим и да уличим тези злоупотреби или поне да ги ограничим изнервиха до краен предел циганския бос и неговите хора, и в последните няколко часа бяхме подложени постоянно на провокации и заплахи.
Чух, че в една от секциите дори се е стигнало и до физическа разправа, но не съм го видял лично. Подканяха ме настойчиво, че е време да си вървя, ако искам да изляза здрав от квартала. В коридорите стояха организирани групички от едри момчета, част от тях без обозначения. 45 минути преди края на изборния ден бях настоятелно изваден от стаята, а входът заварден от председателя на изборната комисия от ГЕРБ, от наблюдател на ГЕРБ и от още един застъпник.
https://svobodnoslovo.eu/ Продължението следва!
